Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 09.07.2020г.    гр.С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 30.06.2020г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                           Председател:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                   Членове:  РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                                     ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                  

И секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1097 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *** против Решение №127/25.01.2020г. по гр.дело №681/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят исковете за установяване на дължимост по отношение на И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен и  настоящ адрес:***, съществуването на вземането на “Б.“ С.А., със седалище в гр. П., Ф., рег. № *********, чрез Б., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, за следните суми: сумата в размер на 1125,46лв. - главница по договор за потребителски кредит с номер CREX-11035230/29.11.2014г., сумата в размер на 494,93лв. – договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2016г. до 10.11.2017г., 57,13 обезщетение за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1847/03.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 3345/2018г. по описа на Районен съд - С.З..

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, за което са изложени конкретни съображения. Направено е искане съдът да обезсили изцяло обжалваното решение и да върне делото на районния съд за произнасяне по предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.7 и чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.

Видно е от изложените в ИМ фактически твърдения, на които е основан иска, че предмет на същия е установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника, произтичащо на договор за револвиращ кредит CARD-11622224 от 29.11.2014г., предоставен му под формата на кредитна карта М.. В исковата си молба, ищцовото дружество заявява, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11035230, И.Д.И. дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта М.. На 21.06.2016г. И.Д.И.  активирал предоставената му от „Б.”, П. рег.№ *********, чрез Б., клон Б. кредитна карта №CARD-11622224, с максимален кредитен лимит в размер 1000 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоил посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. И.Д.И. преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.08.2016, когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1620.39лева. Това принудило кредитора да блокира използването й и да предяви правата си по съдебен ред, тъй като въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да не ги изпълнява. Към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 1620.39 лева, представляващо използваната главница в размер на 1125.46 лева, както и договорна лихва от 01.08.2016 (първа пропусната вноска) до 10.11.2017(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 494.93лева. И.Д.И. дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 57.13/петдесет и седем лева и 13стотинки/лева за периода от 10.11.2017(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.05.2018 (дата на завеждане на дело.

Въпреки така изложените в ИМ твърдения, видно от мотивите на решението, районният съд е обсъждал доказателства и е формирал изводи, касаещи съществуването на задължения на ответника по сключения между същите страни договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11035230, отпуснат за закупуване на телевизор, вземания по който обаче не са предмет на предявения иск.

В диспозитива на решението, районният съд е постановил, че отхвърля исковете срещу И.Д.И. за съществуването на вземането на “Б.“ С.А., със седалище в гр. П., Ф., рег. № *********, чрез Б., клон Б., ЕИК ***, за сумата в размер на 1125,46лв. - главница по договор за потребителски кредит с номер CREX-11035230/29.11.2014г., сумата в размер на 494,93лв. – договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2016г. до 10.11.2017г., 57,13 обезщетение за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането. При така постановения първоинстанционен акт, СПН по спора не обхваща съществуването на вземането на ищеца по договор за револвиращ кредит CARD-11622224 от 29.11.2014г., предоставен му под формата на кредитна карта М., какъвто обаче е предмета на спора, с който съдът е бил сезиран. Впрочем, това е видно и от данните по заповедното производство по ч.гр.дело №3345/201г. на Старозагорския районен съд, където в заявлението и издадената по повод същото заповед за изпълнение №1847/02.07.2018г. ясно е посочено, че вземането е по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD-11622224, сключен към договор за потребителски кредит с номер CREX-11035230/29.11.2014г.

В заключение, предявеният иск е за вземания на ищеца по договор за револвиращ кредит CARD-11622224 от 29.11.2014г., предоставен му под формата на кредитна карта М., а не по договор за потребителски кредит с номер CREX-11035230/29.11.2014г. Независимо че кредитната карта е издадена на ответника по повод сключването на потребителския кредит за покупка на телевизор, касае се за съвсем отделен договор и отделно задължение, съществуването на което не е обусловено от съществуването, респ. погасяването на задълженията на ответника по договор за потребителски кредит с номер CREX-11035230/29.11.2014г.

Гореизложеното налага първоинстанционното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск.

Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр. последно ГПК, съдът

 

                                                          РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №127/25.01.2020г. по гр.дело №681/2019г. по описа на С. районен съд И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск съобразно указанията в мотивната част.

Решението е окончателно.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                             1.

                                                                     

      

 

 

  2.