Решение по дело №90/2017 на Окръжен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

           

№                                           28. 07. 2017 година                                 гр. Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищки Окръжен съд                                             Наказателно отделение

На  двадесет и осми юни                                               две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

МИРОСЛАВ МИТЕВ

 

Секретар: Ирина ГЕНОВА

Като сложи на разглеждане докладваното от съдия М.Митев  ВНЧХД № 90 / 2017 год. по описа на ТОС,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Ц.И. ***, повереник на Д.С.Д. ***, срещу присъда № 19 от  04. 05. 2017 год. по НЧХД №  68 / 2017 год. на Районен съд - Търговище. Считайки  присъдата  за неправилна, необоснована и постановена в нарушение на закона, се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подс. М. да бъде признат за виновен по предявеното пред първостепенния съд обвинение и присъждане на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Жалбата се поддържа на същите основания в с.з.

В срока по чл. 342, ал. 2 от НПК, назначеният пред първоинстанционния съд служебен защитник – адв. Д. *** е направил възражение по жалбата. Считайки присъдата на Районен съд - Търговище за правилна и законосъобразна се иска нейното потвърждаване, а жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение. В с.з. поддържа направеното възражение.

След като провери оплакванията по жалбата и изцяло правилността на  обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал.1 от НПК, съдът прие, че  жалбата е   НЕОСНОВАТЕЛНА.

НЧХД № 68 по описа на ТРС за 2017 год. било образувано по тъжба на Д. срещу подс. М.,  с  обвинение по чл. 147 ал.1 от  НК. В тъжбата се  сочи, че на 19. 09. 2016 год. в питейно заведение в гр. Търговище, подс. М. го обвинил в извършване на престъпление – кражба. Делото било разгледано от ТРС в открито съдебно заседание, разпитани били множество свидетели – част от тях приятели и познати на тъжителя, персонала на заведението, присъствалите в последствие полицейски служители, работили по сигнала. Приложени били снетите от полицейските служители писмени обяснения на част от участващите в случилото се. След обстойния анализ на така събраните доказателства ТРС правилно и законосъобразно постановил присъда с която оправдал подсъдимия, отхвърляйки предявения граждански иск, като неоснователен.

Фактическата обстановка приета от първоинстанционният съд е правилно установена и не се спори от страните. Възраженията на защитата са, че съдът е тълкувал  неправилно показанията на свидетелите, поради което е достигнал до неправилен извод – липса на умисъл у подс. М..

Приетото от ТРС в общи линии е следното: На инкриминираната дата, преди обяд тъжителят Д., с негови познати, сред които и св. Ю. Русев, пиели кафе в кафене „Фламинго“ в гр. Търговище. С тях на масата бил и подс. М.. Компанията постоянно променяла състава си, предвид на това, че някой си тръгвали, а на тяхно място идвали нови посетители. Едни от последните останали на масата били тъжителя и подс. М.. В един момент той установил, че му липсва чантичката, в която имал голяма сума пари. Започнал притеснено да я търси, обяснявайки, че в нея имало голяма сума, предназначена за закупуване на автомобил. Подс. влязъл в спор с управителя на заведението -  св. Иванова, с която се познавал от преди, бил притеснен и ядосан от това, че не намира чантата си, за която бил убеден, че е била на масата. Предвид създалото се напрежение св. Иванова решила да сигнализира полицията. Предвид на това, че на масата последен бил останал тъжителя – това подс. М. научил от св. Иванова – М. направил предположение, че е възможно той /тъжителя/ да е взел чантичката. През цялото това време подс. бил напълно убеден, че е носил чантичката в себе си, и я е забравил на масата – от това било продиктувано и съмнението му, че е било възможно да е взета от тъжителя.

След като в заведението пристигнали служители на полицията – св. Йорданов и св. Найденов, подс. обяснил ситуацията, обяснявайки, че на масата последен е останал тъжителя, и той би трябвало най – добре да знае местонахождението на чантичката с парите  и документите му.  Тъй като тъжителят вече бил напуснал заведението, бил повикан по телефона да се върне. След като пристигнал в заведението, подс. директно го обвинил, че му е откраднал чантичката. Тъжителят категорично отхвърлил това обвинение, заявявайки, че не е виждал никаква чантичка. В последствие било установено, че подс. изобщо не е носел чантата в заведението, а я бил оставил в колата си /където била открита, и в нея били всички пари и документи/.

Въззивната инстанция изцяло споделя съжденията на ТРС – деянието е несъставомерно, затова и процесната присъда се явява правилна, законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Изпълнителното деяние за престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от  НК е разгласяване неистинско, позорно обстоятелство за другиго, или приписване на неизвършено престъпление. За да е налице клевета, по смисъла на наказателния закон, от обективна страна е необходимо разгласените факти и обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, и това важи и за приписване на престъпление. От субективна страна, за да е извършено това престъпление, деецът трябва да съзнава, че твърдените от него обстоятелства са неверни, като само тогава може да се приеме, че е налице съзнателно приписване на престъпление, респ. да се носи наказателна отговорност. Когато обаче сочените обстоятелства са верни за дееца, т. е. той има субективна увереност, че действително е извършено престъпление, той няма умисъл за приписване на това престъпление.

В конкретния случай – разбирайки от управителя на заведението, че последен на масата е останал тъжителя, предвид убедеността на подс. че е носел в себе си чантичката с пари и документи, той е изразил едно съмнение /напълно логично/, че е възможно тъжителя да ги е взел.

Въззивната инстанция споделя напълно извода на ТРС, че в процесния случай не е на лице осъществено от субективна страна, престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от  НК. Липсата на субективен елемент прави деянието несъставомерно, затова правилно и законосъобразно ТРС е постановил присъда с която е оправдал подс. М..

Правилни и законосъобразни са и последващите действия на съда – приемайки деянието за несъставомерно е отхвърлил претендираните неимуществени вреди. Липсата на престъпление обуславя липса на причинени неимуществени вреди, доколкото те биха настъпили единствено от виновно поведение на подс. М. – такова определено липсва.

Отделно от това, настоящата инстанция не констатира допуснати нарушения от ТРС, които да водят до отмяна на първоинстанционната присъда, поради което счете, че същата следва да бъде потвърдена, а жалбата на тъжителя  оставена без уважение.

            Водим от горното,  съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА   изцяло присъда  № 19 от  04. 05. 2017 год., постановена по НЧХД № 68 по описа за 2017 год. на   Районен съд  гр. Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2.