№ 63
гр. Севлиево , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200117 по описа за 2021 година
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на КР. СТ. К. от гр. Севлиево, чрез
пълномощника му адв. С.С. от САК, против наказателно постановление /НП/ №
********** от 04.03.2021 година на директора на РДГ – Велико Търново, с което за
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2
от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 500,00 лева по чл. 266
от Закона за горите, и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети в полза
на държавата вещите, предмет на нарушението: 11,87 плътни куб. метра дървесина –
94 броя трупи с дължина 4 метра от дървесен вид бял бор. В жалбата се твърди, че НП
е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробни
съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата - РДГ гр. В. Търново, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Същият намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че
нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин и че НП е законосъобразно,
поради което моли да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
1
На 24.08.2020 година сутринта свидетелят АТ. ХР. Й. получил сигнал от
директора на ТП – ДЛС „Росица“ гр. Севлиево, че имал информация, че два товарни
камиона отивали към местността „Кладев рът“ в землището на с. Стоките, община
Севлиево, за където свидетелят имал знание, че има издадено позволително за сеч за
имот ЧГТ. С получаването на сигнала свидетелят Й. бил информиран и че на разклона
за село Тумбалово щял да го чака екип от служители на СЦДП, сред които свид. С.С..
След получаването на сигнала Й. и колегата му – свид. М.Р. се отправили към мястото,
където ги чакали колегите им. След като се срещнали с тях, четиримата тръгнали към
местността „Кладев рът“. Даденият обект, за който знаели, че има издадено
разрешително за сеч – имот в отдел 86, подотдел „ж“ /86ж/, се намирал на около
километър разстояние от асфалтовия път. При спирането на автомобилите свидетелите
видели следи от гуми на товарни автомобили, поради което решили до обекта да се
качат свидетелите А.Й. и М.Р., а останалите двама служители на СЦДП да останат
долу на асфалтовия път. Вървейки нагоре двамата свидетели стигнали до имот 86ж,
където видели, че имало заскладени много стари трупи, отсечени според свид. Й.
година преди това, тъй като били потъмнели и с опадала кора. Понеже камионите не
били в този имот, а свидетелите чули шум от камион в съседния имот 86п, за който
знаели, че няма действащо позволително за сеч, двамата се отправили натам. Вървейки
успоредно на извозния път, за да не бъдат забелязани, свидетелите стигнали до имот
86п, където видели два товарни автомобила, на които двама души натоварвали трупи
от бял бор. Единият камион бил марка „Урал“, а другият марка „Ман“. Свидетелите
познавали и шофьорите на камионите, като шофьор на т.а. „Урал“ бил жалбоподателя
К.К., а на т.а. „Ман“ П.Й.. Жалбоподателят К.К. натоварил първи камиона „Урал“ и се
качил в кабината му, след което потеглил надолу към асфалтовия път. Тогава двамата
свидетели тръгнали надолу, за да го пресрещнат. След няколко минути камионът спрял
на около 50 метра от свидетелите на поляна в близост до асфалтовия път. След като
отишли до камиона, свидетелите установили, че натоварените в него трупи били
маркирани с КГМ Б1259. Свидетелят Й. поискал документи за произхода на
дървесината, както и документи за достъп до дървесина, но такива не му били
предоставени. След около 20 минути другият автомобил „Ман“ спрял до тях. На водача
на същия били поискани същите документи за превозваната с товарния автомобил
дървесина, но такива също не били предоставени. Свидетелят Й. твърди, че около
13:50 часа при тях отишъл червен джип „Терано“, който бил управляван от лице на име
A., който предоставил на проверяващите два броя превозни билети за товарния
автомобил „Урал“. Единият билет бил от дата 20.08.2020 година, а другият от дата
24.08.2020 година. Последният бил издаден пет минути преди да бъде предоставен.
Свидетелят Й. установил, че натоварените в камиона трупи не съответствали на
описаните в представения превозен билет от 24.08.2020 година, а при направена
проверка на билета от 20.08.2020 година констатирал, че същият бил за камион,
2
различен от камиона „Урал“ и за място, различно от това, където се намирал товарния
автомобил.
Малко по – късно на място пристигнал и екип от служители на РДГ – Велико
Търново – свид. И.Н. и Т.Г., както и служители на РУ на МВР – Севлиево, сред които и
свид. М.Й.. Свидетелите А.Й. и М.Р. се качили заедно със служителите на РДГ –
Велико Търново отново до имот № 86п, за да им покажат откъде била натоварена
дървесината. След слизането им отново на асфалтовия път свид. Й. поискал да покаже
двата превозни билета, които преди това им били предоставени, но жалбоподателят
заявил, че нямало такива билети и че същите „не съществували едва ли не“
/показанията на свид. Й./.
Междувременно на мястото на проверката пристигнали свид. Г.М. и съпругата
му, които били собственици на двата товарни автомобила. Същите започнали да питат
защо, след като имало превозни билети, не се пускали камионите да продължат пътя
си. В същия смисъл свидетелят Й. заяви, че е получил обаждане и от директора на РДГ
– Велико Търново, който го попитал защо не се разрешавало на водача на т.а. „Урал“
да продължи по пътя си, след като били представени два превозни билета.
Въпреки това свидетелят Й. разпоредил да се разтоварят трупите, натоварени в
т.а. „Урал“ и измерени с клупа. При измерването се установило, че в камиона били
натоварени общо 94 броя трупи с обща кубатура 11,87 куб.м. и с дължина 4 метра.
След това били разтоварени трупите от т.а. „Ман“, които също били измерени
– 107 бр. трупи с обща кубатура 10,80 пл. куб. метра.
Свидетелят Й. започнал да оформя констативни протоколи за проверката и тъй
като жалбоподателят и водачът на т.а. „Ман“ отказали да натоварят обратно на
камионите трупите, същите били оставени на съхранение на мястото на проверката.
Няколко месеца след това дървесината била транспортирана за съхранение в базата на
ДЛС „Росица“, за което била оформена съответната разписка. Товарният автомобил
„Урал“ се отправил към гр. Севлиево, където бил задържан, а другият товарен
автомобил „Ман“ бил върнат на шофьора.
Едва на 08.10.2020 година свидетелят А.Й., в присъствието на свидетелите И.Б.
и Б.Т. и на жалбоподателя съставил срещу последния акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за това, че на 24.08.2020 година, в 12:00 часа,
транспортирал в землището на с. Стоките, община Севлиево, м. „Кладев рът“, отдел
86п – ЧГТ, от имот с № 416013, 94 броя трупи с дължина 4 метра с дървесен вид бял
бор, с общ обем 11,87 пл. куб.м., натоварени в товарен автомобил „Урал“ с рег. № ЕВ
**** АХ, без превозен билет, като за имота нямало издадено позволително за сеч и
дървесината била маркирана с КГМ Б1259. С акта за установяване на административно
3
нарушение били задържани и 94 броя трупи от дървесен вид бял бор с общ обем 11,87
пл. куб. м., както и товарен автомобил „Урал“ с рег. № ЕВ **** АХ.
След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае
със съдържанието му и да впише своите възражения. Видно от приложения по делото
АУАН жалбоподателят К. посочил в графата за възражения, че когато бил спрян, бил
на временен склад на обекта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е
депозирал и писмени възражения срещу съставения му АУАН, в които твърди, че като
работник по трудов договор не е извършил нарушението, посочено в акта, защото
същото следвало да е извършено виновно. В писмените възражения се изтъква и че
актосъставителят неправилно и необосновано е задържал товарния автомобил и
дървесината, като в случая според жалбоподателя следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, тъй като стойността на товарния автомобил
значително надвишавал стойността на установената дървесина и поради тази причина
автомобилът не следвало да бъде отнеман.
Въз основа на съставения АУАН и писмените доказателства, събрани в хода на
административното производство, е издадено обжалваното НП № ********** от
04.03.2021 година на Директора на РДГ гр. Велико Търново против жалбоподателя КР.
СТ. К.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта,
и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, поради което и на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е
наложил наказание глоба в размер на 500.00лв. по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите. С
наказателното постановление и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на
държавата и вещите – предмет на нарушението: 11,87 плътни куб. метра дървесина –
94 броя трупи с дължина 4 метра от дървесен вид бял бор и върнат товарния автомобил
„Урал“.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства – обжалваното наказателно постановление; АУАН от 08.10.2020 година;
Констативен протокол № 000739 от 24.08.2020 година; КП № 000740 от 24.08.2020
година; КП № ********** от 24.08.2020 година; КП № 0008666 от 24.08.2020 година;
Превозен билет – 11834/00071/20082020/110819; Данни за превозен билет; Разписка №
000101 от 25.02.2021 година; Разписка № 000102 от 26.02.2021 година; Сигнал от
директора на ТП ДЛС „Росица“ гр. Севлиево; Възражение срещу АУАН; Жалба от
В.М. срещу отнемане на товарен автомобил от 12.12.2020 година; Свидетелство за
регистрация на товарен автомобил; Разписка за получаване на НП; Заповед № РД 49-
199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните; Трудов договор на А.Й.;
Допълнително споразумение към трудов договор; Диплома за средно образование;
Свидетелство за професионална квалификация; Извадка от ИАГ за издадени
позволителни за сеч; Опис на превозните билети за дървесина, добита от отдел 86ж,
кад. № 416010, ПС № 570808/09.08.2020 година; Констативен протокол от 13.08.2020
година; КП от 18.09.2020 година; Сортиментна ведомост; КП от 08.09.2020 година;
Протокол за освидетелстване на сечището № 0470367 от 02.02.2019 година; Доклад от
инж. Вася Цонева; Технологичен план № 2; Протокол за освидетелстване на сечище №
0581638 от 10.01.2021 година; ПС № 0560320 за имот 86п с кад. № 416012;
Технологичен план; ПС № 0560330 за имот 86п с кад. № 416013; Технологичен план;
Протокол за освидетелстване на сечище за имот в отдел 86п с кад. № 416013 от
30.06.2020 година и Ръкописен опис на дървесина.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
4
на 05.03.2021 г.. Жалбата е заведена в деловодството на РДГ - В. Търново на
12.03.2021 г., тоест в законоустановения т срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието
и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество и изискващото се
за длъжността лесовъдско образование, каквото актосъставителят притежава.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/
са приели, че жалб. К. е нарушил разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите, съгласно която се забранява покупко – продажбата и други разпоредителни
сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването
и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, се наказва физическо лице, което в нарушение на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира,
разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и
недървесни горски продукти. На основание тази разпоредба на закона на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител в лицето на адв. С.С. от САК. В жалбата се твърди, че НП е необосновано
и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения. Същите се
поддържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.
В жалбата на първо място се твърди, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен, а НП издадено от лица, които нямат
компетентност за това. Съдът не споделя това становище, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на
земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по горите.
По делото е приложено копие на Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните, според която директорите на РДГ са упълномощени да
издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове.
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ЗГ. Според тази разпоредба нарушенията по закона и подзаконовите
актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната
агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква
лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор
на Изпълнителната агенция по горите. Видно от представените писмени доказателства
свидетелят А.Й. е служител от структурите на ИАГ - РДГ В. Търново. Същият
притежава свидетелство за професионална квалификация за завършена специалност
„Горско стопанство и дърводобив“, което се изисква за заеманата от него длъжност.
Следващото твърдение, изложено в жалбата, е, че актът и наказателното
постановление са издадени за транспортирането на 94 броя трупи с дължина 4 метра от
дървесен вид бял бор с общ обем от 11,87 плътни куб.м., без в документите да е
посочено как е измерено количеството дървесина и как е изчислена кубатурата.
От показанията на разпитаните свидетели – служители на ТП ДЛС – Севлиево,
се установява по несъмнен начин според съда, че дървесината, натоварена в камиона
„Урал“, е била първо разтоварена на поляната в близост до асфалтовия път, след което
с помощта на клупа била измерена. Измерването е било направено в присъствието на
жалбоподателя и измереното количество дървесина е било посочено в съставения на
място Констативен протокол № ********** от 24.08.2020 година. Видно от този
протокол /стр. 17/ жалбоподателят е присъствал при измерването на дървесината и е
положил подписа си в него. При това положение следва да се приеме, че твърдението
5
на жалбоподателя, изложено в жалбата в тази насока, е необосновано и несъстоятелно.
На следващо място в жалбата се твърди, че мястото на извършване на
нарушението не е посочено правилно от актосъставителя и съответно от наказващия
орган. Видно от констативните протоколи, описани в АУАН и НП, товарният
автомобил „Урал“ бил спрян за проверка на асфалтов път, който според КП № 000739,
изготвен от актосъставителя, се намирал на около един километър от имота, находящ
се в отдел 86, подотдел „п“, който отдел е посочен като място на извършване на
нарушението, както от актосъставителя, така и от наказващия орган. По делото
безспорно се установи от разпита на свидетелите А.Й. и М.Р., че около обяд на
24.08.2020 година двамата са видели да се товарят два товарни автомобила, единият от
които т.а. „Урал“, управляван от жалбоподателя в последствие, в имот, находящ се в
отдел 86, подотдел „п“ . Установено е по делото също така, че автомобилът е спрял на
асфалтов път, който се намирал на около 1 км. от това място. При това положение
следва да се приеме по начина, по който е описано деянието в АУАН и НП, че
транспортирането на дървесината, т.е. твърдяното деяние е извършено в района на м.
„Кладев рът“ в землището на с. Стоките, община Севлиево, където е спрял автомобила,
а не на мястото, откъдето твърдят двамата свидетели, че е потеглил. В този смисъл
следва да се приеме, че неправилното посочване на мястото на извършване на
нарушението, което е задължителен елемент от състава на нарушението, съставлява
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият не може да разбере къде точно е извършил
нарушението, което му се вменява във вина. Само това обстоятелство е достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Следващото оспорване, направено от жалбоподателя в жалбата до съда, се
състои в обстоятелството, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен въз основа на изготвените на 24.08.2020 година констативни протоколи. В
тази връзка се твърди, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, която била
ангажирана именно въз основа на констатациите от проверката на два превозни билета,
изрично посочени в КП № 000740 /стр. 16/, но не отразени в АУАН и НП. Видно от
последните, това действително е така. Нито в АУАН, нито в НП е посочено, че в
началото на проверката на проверяващите са били представени два превозни билета,
въпреки че това обстоятелство е посочено от актосъставителя А.Й. в съставения от
него Констативен протокол. Това беше несъмнено установено и с показанията на
свидетелите А.Й., М.Р. и С.С.. В тази връзка съдът намира, че не може да се твърди, че
АУАН е съставен въз основа на констативни протоколи, съществени факти от които
обаче да не са отразени в него. Освен това, както бе посочено по – горе, по време на
проверката са били предоставени на проверяващите два броя превозни билети, които
както се установява от гласните доказателства, събрани по делото, са били изчезнали в
по – късен етап от проверката. Факт е обаче, че в наказателното постановление, като
писмени доказателства са описани два броя превозни билети от датите 20.08.2020
година и 24.08.2020 година. Това означава, че билетите са били налични при
превозване на дървесината, а доколко същите са отразявали вярно обстоятелството
откъде е добита превозваната дървесина, като се имам предвид твърдението на
проверяващите, че превозните билети са били издадени за транспортиране на
дървесината от друг имот, а не от този, в който проверяващите твърдят, че е
натоварена и съответно отсечена, сочи на друго нарушение на разпоредбите на ЗГ, но
не и на транспортиране на дървесина без превозен билет. В тази връзка без значение са
и последващите действия на проверяващите и на полицейските служители в лицето на
свид. М.Й. за установяване произхода на дървесината, превозвана в товарния
автомобил, т.е. дали същата е била отсечена в имоти 86п или 86ж, тъй като за деянието,
за което е санкциониран жалбоподателя, не е необходимо да се установява дали
дървесината е била добита законно. Съобразявайки това обстоятелство, както и
показанията на свид. М.Й., който ясно заяви, че не е могло да бъде установено дали
дървесината, натоварена в товарния автомобил „Урал“, е била от имоти 86п и 86ж,
съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и на това основание.
Не на последно място следва да се отбележи, че от събраните по делото
6
писмени и гласни доказателства се установява, че камионът, натоварен с дървесина, е
спрял на около 50 метра от асфалтовия път /обстоятелство, посочено в КП № 000740 на
стр. 16/, което място представлява временен склад съгласно технологичния план,
представен по делото. Това обстоятелство беше потвърдено по несъмнен начин с
показанията на свидетеля С.С., който заяви, че камионът не е бил спрян за проверка, а
водачът му, в лицето на жалбоподателя, го бил спрял сам малко преди временния склад
и на въпроса защо е спрял там, същият отговорил, че чака горския, за да му „пусне“
превозен билет. Че камионът бил спрял на временен склад свидетелстват и показанията
на двамата служители на РДГ – Велико Търново – И.Н. и Т.Г., като И.Н. изрично заяви,
че автомобилът бил спрян в местността „Кладев рът“ на една поляна в дясно от пътя,
където има временен склад на три имота, попадащи в отдел 86п и 86ж. Свидетелят Т.Г.
също заяви, че когато са отишли на мястото, където по – рано през деня техни колеги
са извършили проверка на два товарни автомобила, натоварени с иглолистна
дървесина, са установили, че автомобилът „Урал“ е бил спрял на поляната покрай
пътя, където има временен склад на сечището в отдел 86п и 86ж. Същият свидетел
поясни и обстоятелството, че съгласно ЗГ дървесината се маркира на временния склад,
след което се издава превозен билет и натоварената дървесина се експедира.
Съобразявайки тези обстоятелства, както и това, че съгласно разпоредбите на ЗГ за
транспортиране на дървесина до временен склад не се изисква превозен билет, а
наказателното постановление е издадено за нарушение, изразяващо се в
транспортиране на дървесина без превозен билет, съдът намира, че наказателното
постановление е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени
само на това основание. С други думи деянието, за което е санкциониран от
жалбоподателя е несъставомерно и съответно не може да доведе до ангажиране на
административно – наказателната отговорност на наказаното лице.
За по – голяма правна прецизност съдът следва да отбележи, че констатира и
още едно нарушение на процесуалните правила, допуснато при съставянето на АУАН.
Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо
да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели,
присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността
на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства,
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е
възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и
чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така
и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с
реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише
акта, а именно това са лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено
като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели удостоверяват различни факти
и обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Чл. 40, ал. 3
от ЗАНН предвижда възможност при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, актът да се състави в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично трябва да е отбелязано в него. В настоящия случай
безспорно се установи, че при констатиране /установяване/ на нарушението са
присъствали свидетелите А.Й., М.Р., С.С. и негов колега на име Станимир. Актът, въз
основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен в
присъствието на свидетелите И.Б. и Иван Т.. Тези двама свидетели са присъствали при
съставянето на акта, но не и при установяване на нарушението. Съгласно цитираните
по – горе разпоредби това е допустимо единствено и само при липсата на свидетели,
7
присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая имаме трима
свидетели отделно от актосъставителя, които са присъствали при установяване на
нарушението. Актът обаче не е съставен в тяхно присъствие така, както изисква закона,
а в присъствието на други двама свидетели, за което обаче липсва изрично
отбелязване, така, както изисква разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. За съда остава
неясно защо настоящият АУАН е съставен в присъствието на тези двама свидетели,
при условие, че установяването на нарушението е станало в присъствието на други
свидетели, които бяха изслушани непосредствено пред съда. Вероятно това се дължи
на факта, че актът за установяване на административно нарушение не е съставен на
място в деня на констатиране на нарушението, за което съдът не вижда да е имало
някаква пречка, а едва през месец октомври 2020 година. Този факт е без значение в
настоящия случай, но същият води до незаконосъобразност на акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Несъмнено след като съдът прие, че жалбоподателят не е извършил
нарушението, същият не следва да бъде санкциониран и не следва да бъдат отнемани в
полза на държавата дървата, които са били транспортирани с товарния автомобил,
послужил за извършване на нарушението, който е върнат на собственика му съгласно
обжалваното наказателно постановление.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е заплатил на адв. С.
адвокатски хонорар в размер на сумата от 250.00 лева. С оглед изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалб. К. следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 250.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ********** от 04.03.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
КР. СТ. К., ЕГН: **********, от г. Севлиево, ул. «В.Ю.» № 12, за нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите
му е наложено наказание глоба в размер на 500,00 лева по чл. 266 от ЗГ и на основание
чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети вещите, предмет на нарушението: 11,87
плътни куб. метра дървесина – 94 броя трупи с дължина на 4 метра от дървесен вид
бял бор, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
представлявана от Директора инж. Н.Й.Н., да заплати на КР. СТ. К., ЕГН: **********,
от г. Севлиево, ул. «В.Ю.» № 12, направените от него разноски за адвокатски хонорар в
размер на сумата от 250,00лв. /двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8