О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №4
гр.Пловдив, 02. 01.
2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д. № 2755/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по подадена
частна жалба от „ФЛП БОУВ“ ЕООД, с ЕИК -
*********,
със
седалище и адрес на управление – гр.Кърджали, ул.“Републиканска“ № 71, вх.А,
ет.1, ап.3, с управител Ф. М. М., чрез
адв. Д.А. и адв. Б. С., против Определение
№ 11497/15.10.2019г. на ПдРС – I гр.с., постановено по гр.д.№
16550/2019г., с което е върната подадената против „Европейски проектен
център“ ООД с ЕИК *********, искова молба с правно основание
член 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да върне на ищеца получената без
правно основание сума от 16 667 лева, представляваща 20% ДДС съгласно член
67, ал. 2 от ЗДДС, авансово касово
плащане в общ размер на 100 000 лева, представляващо част от продажната
цена на недв. имот, находящ се в гр. Кърджали, представляващ втори етаж от
масивна административна сграда с ИД 40909.118.161.1, построена в поземлен имот
с ИД 40909.118.161, със застроена площ от 375 кв.м., за която сграда страните
са сключили предварителен договор за покупко-продажба от 03.02.2019г., и е
прекратено производството по гр.д. № 16550/2019г. на ПРС, І гр.с. като недопустимо.
Моли да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено
следното:
От „ФЛП БОУВ“ ЕООД против „Европейски проектен
център“ ООД е заведена искова молба с вх.№ 4142/25.04.2019г. пред Районен съд
–Кърджали и е образувано гр.д.№ 512/2019г. С Определение № 806/15.07.2019г. производството
по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд –Пловдив,
като е образувано гр.д.№ 16550/2019г.
С
исковата молба ищецът претендира ответника да му заплати сумата 16 667 лв.,
получени без правно основание и в нарушение на сключен Предварителен договор от
03.02.2019г., Договор за /ЕСКРОУ/ сметка от 25.03.2019г. и окончателен договор
от 26.03.2019г., представляващи 20 % от ДДС съгласно чл.67 ал.2 от ЗДДС – от
авансово касово плащане в общ размер от 100 000 лв., съставляващо част от
продажна цена на описан в обстоятелствената част недвижим имот, възлизаща на
обща стойност от 500 000 лв. с ДДС /от които 416 667 лв. данъчна
основа и
83 333 лв. ДДС/. Изтъква, че неразчитането от ответника на
посочената сума ДДС към бюджета води до невъзможност на ищеца да претендира и
да ползва правото на данъчен кредит, защото това право предполага издадена
фактура с начислен на отделен ред ДДС от продавача/доставчик, съгл. чл.68 във вр. с чл.114 и чл.115 от ЗДДС,
каквато не е била издадена от „Европейски проектен център“ ООД.
Районен съд –Пловдив с
атакуваното определение, за да върне исковата молба и да прекрати
производството по делото, излага основни съображения, че искът е недопустим, тъй като въпросът дали ответникът в качеството му на
продавач по облагаема доставка за прехвърляне на право на собственост върху
недвижим имот не е изпълнил данъчното си задължение към бюджета чрез
начисляването и разчитането на съответния данък към бюджета и това е довело до невъзможност за ищеца купувач по
облагаемата сделка да ползва правото си на данъчен кредит, не обосновава
възникването на престационна кондикция от страна на купувача. Внасянето на ДДС
към фиска е данъчно задължение, скрепено с носенето на административна
отговорност, но не и на договорна отговорност.
С частната жалба „ФЛП БОУВ“ ЕООД се възразява основно, че становището на Районния съд е в
противоречие с нормите на чл.55 и чл.59
от ЗЗД и при условията на евентуалност на чл.79 от ЗЗД, доколкото е налице
договорно задължение, съгласно подписаните в тази насока сделки между страните.
ПдОС, намира, че частната жалба е
неоснователна, тъй като фактите по начисляване и дължимост на ДДС, разчитането
към бюджета на ДДС по повод на извършена доставка, както и преценката дали
доставката е облагаема или необлагаема, са предмет на изследване в данъчното,
респ. административното производство. Постигнатите договорености между самите
страни -съконтрахенти в качеството им равнопоставени субекти по сключените
между тях сделки не могат да дерогират нито императивните норми, относими към фактическия
състав за начисляване на ДДС върху облагаема доставка и разчитането на ДДС към
бюджета в определения законоустановен срок, нито императивните норми, относими към необходимия
фактически състав за правото на ползване на данъчен кредит на осн. чл.68 и сл.
от ЗДДС. Обстоятелствата дали една доставка е „облагаема“ или е „необлагаема“,
с оглед целите на данъчно облагане по ЗДДС, и каква фактура би следвало да се
издаде за процесната доставка, са също
предмет на преценка от данъчния орган.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р
Е Д Е Л И :
Потвърждава
Определение № 11497/15.10.2019г. на
ПдРС – I гр.с., постановено по гр.д.№ 16550/2019г.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :