Решение по дело №3790/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2018 г. (в сила от 31 октомври 2018 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20181720103790
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№1116

гр. П., 09.10.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Даниела Благоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03790 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                 По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П.,  е поискала да бъде признато за установено по отношение на  А.В.Д., че дължи сумата в размер на 516,42 лв. /петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ срещу лицето, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”Ю.Г.” бл**вх**ап**от които главница в размер на 445,03 лв., за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 71 39 лв. за периода от 08.07.2013 г. до 08.04.2016 г; както и законната лихва върху главницата от 445,03 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.  

  Ответника А.В.Д., чрез процесуалния си представител е оспорил предявеният иск по основание и размер, като е направено възражение и че вземанията са погасени по давност.

  Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

                Съдът намира, че  за  периода 2009-2015г. за който се отнася задължението на ответника,  действа Закона за енергетиката влязъл в сила на 05.03.2004г. и отменящ ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В тежест на ищеца с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик  или  титуляр на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като такива доказателства в настоящето производство,  не са ангажирани. В тази връзка при извършения доклад по делото, по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства в тази насока.  Ответната страна  изрично в отговора на исковата молба е посочила, че се оспорва обстоятелството ответника да е потребител на топлоенергия. Обстоятелството установено от вещото лице В. П., по допуснатата съдебно икономическа експертиза, че ответника е заплатил суми за дължима се топлоенергия за период, който не е бил погасен с изтичането на три годишен давностен срок, не установяват същия да е потребител на топлоенергия. 

 Съгласно §42.  от ПЗР на ЗЕ  Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

              Предвид изложеното съдът приема за недоказано, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ, доколкото е налице друг ползвател на топлоснабденото жилище.  

 Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза на „Топлофикация – П. ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.    

 Предвид изхода на делото и доколкото ответната страна е представила доказателства за сторени разноски и списък с разноските по реда на чл.80 ГПК, съдът  присъжда такива в общ размер на 300.00 лева, сторени  в исковото производство.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ  предявените от “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  А.В.Д. ***, че дължи сумата в размер на 516,42 лв. /петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ срещу лицето, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”Ю.Г.” бл**вх**ап**от които главница в размер на 445,03 лв., за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 71 39 лв. за периода от 08.07.2013 г. до 08.04.2016 г; както и законната лихва върху главницата от 445,03 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, като недоказани и неоснователни.   

    ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК *********  да заплати на   А.В.Д. ***, направените разноски  от 300.00 лева,  сторени в настоящето исково производство.

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №02068/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/