Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 373 Година 2021, 10.12 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .……….……...…….. граждански състав ………………………
На седемнадесети
ноември ...........……..… Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар
………………………. Жана Кметска…….......…………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........…… ........………………………
като разгледа
докладваното от ….……...…… Радостина Калиманова……………
търговско дело
номер ……… 302 …… по описа за ……. 2019 .….. година.
Производството по настоящото дело е с правно основание
чл. 135 от ЗЗД.
Образувано е по
повод исковите претенции на Д.А.К., с адрес ***, със съдебен адрес град София, бул.
„Васил Левски“ № 7, офис 1 чрез процесуалния му пълномощник против С.С.К., ЕГН **********,***
и „Център стройинвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Александровска“ № 45, ет. 2, представлявано от Теодор Желязков
Стоев за обявяване за относително недействителен по отношение ищеца договора, сключен на 25.05.2015 година между
„Център Стройинвест“ ООД и С.К. по нотариален акт № 327, том II, рег. № 3172,
дело № 278 за продажба на недвижими имоти, представляващи поземлен имот с
идентификатор №67800.8.109 по КК и КР на град Созопол, представляващ поземлен
имот стар № 008109, парцел XXII, находящ се в землището на град Созопол, област
Бургас, местността „Буджака“, масив 8, целия с площ 2679 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№
67800.8.88; 67800.8.937; 67800.8.110; 67800.8.112; 67800.8.190; 67800.8.225;
67800.8.868; 67800.8.867; 67800.8.917 и УПИ XIX-8225, находящ се в землището на
град Созопол, област Бургас, местност „Буджака“, с площ от 1650 кв. м.,
представляващ поземлен имот с идентификатор №67800.8.225 по КККР на град
Созопол, област Бургас, трайно предназначение на територията - урбанизирана;
при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.109; 67800.8.321; 67800.8.190;
67800.8.224; 67800.8.868. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Ищецът твърди, че бил кредитор на „Център стройинвест“
ООД на основание прекратено членствено правоотношение, с отправено предизвестие
по чл. 125, ал.
2 от Търговския закон. Предизвестието за напускане било редовно
връчено на дружеството на 27.02.2015 година чрез управителя Теодор Стоев.
Същото имало за последица автоматично прекратяване на членственото му
правоотношение, което настъпвало в момента на изтичането на срока му. В случая това
станало на 27.05.2015 година. Напускането на съдружника имало за последица
правото му да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа
на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването
по чл. 125, ал.
3 от Търговския закон.
До настоящия момент не било свикано общо събрание на
съдружниците за уреждане на въпроса относно дяловете на напусналия съдружник и
капитала на дружеството, в това число не бил изготвен и баланс към края на
месец май 2015 година. Въпреки многократните покани, отправени от ищеца за
изплащане на паричната равностойност на дружествените му дялове, не били
предприети никакви действия в тази насока, с оглед на което съдружникът
предявил и иск по чл. 125, ал.
3 от Търговския закон пред Окръжен съд-Бургас. Безспорно ищецът се
явявал кредитор на дружеството за дължимия при напускането му дружествен дял.
Дружеството притежавало като актив само два недвижими
имота, представляващи поземлен имот № 008109, находящ се в землището на град
Созопол, област Бургас, местността „Буджака“, масив 8, ЕКАТТЕ 67800, целия с
площ 2772 кв. м., а съгласно одобрените със заповед РД-18-60/04.10.2007 година
на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на
град Созопол, поземлен имот с идентификатор №67800.8.109. В нотариалният акт
било посочено, че за имота била извършена и приключила процедура за промяна на
предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди с влязла в сила
заповед № Р-82/30.01.2008 година на Кмета на Община Созопол и съгласно решение
№ 6/26.06.2008 година на МЗГ - ОД „Земеделие и гори“ - град Бургас и били
утвърдени площадки и трасета за проектиране, въз основа на одобрен
инвестиционен проект и УПИ ХІХ-8225, находящ се в землището на град Созопол,
област Бургас, местността „Буджака“, с площ от 1585 кв. м., представляващ
поземлен имот с идентификатор № 67800.8.225 по КККР на град Созопол, област
Бургас. Те били закупени през 2007 година, като в тях били правени подобрения и
инвестиции с цел застрояване.
На 25.05.2015 година, в срока на предизвестието за
напускане на дружеството, управителят Теодор Стоев чрез пълномощник продал на
първия ответник-физическото лице същите общо за сумата от 130000 лева, при
условие, че те били придобити за сума в размер на 765000 лева и то като
земеделски имоти. В процесния нотариален акт отделната цена за всеки от имотите
не била конкретизирана. Ищецът твърди, че била налице нееквивалентност на
престациите по договора за покупко-продажба. С извършената продажба на
значително занижена цена дружеството-длъжник намалявало значително активите си
и се декапитализирало, което щяло да доведе до определяне на по-ниска стойност
на всеки от дружествените дялове на напусналия съдружник. Същевременно,
реализираната сделка заплашвала удовлетворението на кредитора, тъй като
дружеството не разполагало с други активи и не осъществявало дейност, видно от
ГФО за 2016 година и декларация за неактивност през финансовата година,
представени в търговския регистър.
Договорът за покупко-продажба бил сключен на 25.05.2015
година, т. е. само два дни преди изтичане на срока на предизвестието за
прекратяване на членствените правоотношения между дружеството и ищеца и в
рамките на месеца, към края на който следвало да се направи междинен баланс.
Към датата на сделката ищецът все още
бил съдружник в „Център стройинвест“ ООД, поради което имал право да
участва в общо събрание и гласува решението за извършване или не на сделката,
но такова не било се състояло. Счита, че не била налице икономическа обосновка
за продажба на двата имота на значително занижена цена, тъй като дружеството не
било финансово нестабилно и преди напускането на ищеца не било предмет на разискване
идеята за прекратяване дейността му и продажба на активите му.
Покупко-продажбата на 25.05.2015 година ощетявала ищеца,
тъй като по този начин от патримониума на дружеството били прехвърлени имоти,
чиято себестойност като ДМА следвало да се вземат предвид при определяне на
паричната равностойност на дружествения му дял и съответно неговото изплащане
въз основа на счетоводен баланс на дружеството към края на месец май 2015
година. Същевременно, бездействието на дружеството по отношение ревизиране на сделката
и действията на управителя застрашавали правата на кредитора - ищец.
Управителят Теодор Стоев, който бил и съдружник не изпълнявал регулярно
задълженията си по свикване на общо събрание на дружеството. Същият
целенасочено не бил уведомил съдружниците за декапитализацията на дружеството
към май 2015 година. Сделката била извършена с цел намаляване активите на
дружеството към месец май 2015 година, за да бъдело затруднено изплащането на
дружествения дял на ищеца. От обявения в търговския регистър ГФО за 2015 година
било видно, че през същата тази година дружеството нямало активи - земи и
сгради, освен касова наличност; общият размер на задълженията му бил 54000
лева, текущата загуба над 850000 лева, което вероятно се дължало на отписването
на ДМА - процесните два имота, които били продадени на загуба под балансовата
им стойност.
Ищецът сочи още, че законът допускал вземането да
възникне след извършване на атакуваната сделка, ако действието или сделката
имали за цел да увредят интересите на кредитора по аргумент от чл. 135, ал.
3 от ЗЗД. Вземането на ищеца било възникнало към датата на
прекратяване на членственото му правоотношение - 27.05.2015 година. Увреждащото
действие, а именно покупко-продажбата със С.К. било извършено само два дни
преди това. Същото попадало в приложното поле на родовото понятие „действие“,
тъй като представлявало двустранна правна сделка.
Извършената продажба имала за цел да увреди
кредитора-ищец, тъй като водела до намаление на имуществото на длъжника и
стойността на активите му, предвид неизпълненото му задължение за определяне и
заплащане равностойността на дружествен му дял. Тези действия водели до
намаляване на условно „чистия“ актив на длъжника. С извършената продажба на
загуба изкуствено бил увеличен пасива, като същевременно поради ниската
продажна цена дружеството било декапитализирано и не били изчистени
задълженията му. Като цяло сделката целяла увреждане на кредитора, защото чрез
намаляване имуществото на дружеството с отписване от баланса на ДМА срещу ниска
продажна цена се формирала различна стойност на активите на дружеството, от
която следвало да се приспаднат задълженията му до получаване на „чист“ актив,
стойността на който се разделяла на броя на дяловете, формиращи капитала на
дружество. Това рефлектирало върху определяне размера на вземането на кредитора
и възможността му да се удовлетвори в посока значително занижаване, защото
паричната равностойност на дела на напусналия съдружник от имуществото на
дружеството се определяла към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служело за общо обезпечение на кредиторите,
които имали право да се удовлетворят еднакво, освен ако нямало законни
основания за предпочитане. След като цялото имущество на длъжника обезпечавало
вземането на кредитора, то намаляването на това имущество безспорно водело до
увреждане правата на кредитора.
Длъжникът знаел, че сключва сделка, с цел увреждане на
кредитора, още повече, че по никакъв начин до настоящия момент дружеството не
било свръхзадължено, респективно липсвал друг финансов фактор, налагащ продажба
на загуба. Управителят на дружеството знаел за претенциите на ищеца още на
27.02.2015 година, но извършил продажбата при значително занижена цена от
130000 лева, която била неколкократно по-ниска както от пазарната стойност на
имотите, така и от балансовата им, с цел да намали активите на дружеството.
Налице била пряка причинна връзка между действията на
управителя на дружеството и увреждането на кредитора, което водело до извода за
знание за увреждане. Безспорно било, че управителят на дружеството и неговият
пълномощник знаели за претенциите на ищеца за заплащане на дружествен дял преди
продажбата на имотите, както и че продават без решение на общото събрание на
значително занижена цена.
Ищецът счита, че приобретателят С.К. също била
недобросъвестна и можело да се предположи знанието и за това, че участва в
увреждаща сделка. За това свидетелствал факта, че тя не осъществявала
фактическа власт върху процесния имот, за което можело да съди по наличието все
още на старите заграждения, поставени от продавача при стартиране на
строителството, с дадени контакти на дружеството; това, че имотът бил
безстопанствен, обрасъл, т. е. лицето било незаинтересовано от този имот. Върху
единия от тях имало вещни тежести - договорна ипотека от 25.04.2007 година в
полза „Алтест груп“ ЕООД, както и наложена възбрана от 28.03.2013 година от ЧСИ
Ивелина Божилова с район на действие Окръжен съд-Бургас, като при закупуването
не били посочени сумите на задълженията към обезпечените кредитори в
нотариалния акт, с цел защита при евентуално отстраняване от имота на купувача.
Ответната по делото страна - физическо лице, на която
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в указания
и от закона и съда срок по чл. 367 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по
така предявените против нея искове, представила е писмени доказателства и е
направила доказателствени искания.
Твърди се, че вътрешните отношения в дружеството и това,
че ищецът бил кредитор или предстояло да стане такъв към момента на извършване
на нотариалния акт за покупко-продажба нямало как да било известно на
ответницата.
Относно наведените твърдения за това, че с продажбата на
имотите се увреждало дружеството, ответницата счита, че сумите, които се сочат
в исковата молба за себестойност на имотите били нереални и завишени. Към 2015
година те били изоставени, обрасли и в тях нямало никакво строителство, освен
един изкоп в по-малкия имот, като разрешението за строеж било с изтекъл срок,
поради което практически такова нямало. Самите проекти били неизползваеми и
процедурата по проектиране следвало да започне отначало с проект за ПУП-ПРЗ с
оглед обособяване на един имот с предвидени комуникации и за двата, защото до
по-големия нямало достъп от улица. Отделно и самото проектиране за ответницата
било недобро.
Не била налице значителна нееквивалентност на престациите
в процесния договор. Това, че имотите се водели по балансова стойност в
дружеството за сума от около 765000 лева било нереално, а и самата ответница
нямало как да знае същата като стойност. Първият имот, придобит от дружеството
на 26.02.2007 година като УПИ ХІХ-8225 с площ от 1585 кв. м., бил закупен за
цена от 100000 лева, а вторият - два месеца по-късно като земеделска земя -
лозе за 340956 евро. Очевидно дружеството-купувач имало определени съображения,
за да постигне съгласие с продавачите за закупуване на имотите на тези цени.
Освен това, през 2007 година интересът към имоти в град Созопол бил по-голям и
цените по-високи в сравнение с 2015 година, а и с тези към настоящия момент. В
един дълъг период, до приемането на ОУП за общината през 2016 година, промяна в
предназначението на земите, както и застрояването им се случвало много трудно,
а в момента презастрояването и множество свободни апартаменти на пазара в
Созопол, както и оттеглянето на руските клиенти довело до липса на интерес към
закупуване на парцели за застрояване. Сочи също така, че големият имот нямал
достъп до улица, поради което било необходимо да бъде направен нов ПУП-ПРЗ,
обединяващ имотите с цел инвестиция и възможно застрояването им. Цената от
340000 евро за единия имот, посочена в нотариалния акт, ответницата счита за
нереално висока.
Платената от нея цена действително била изгодна, което я
мотивирало да ги закупи с цел дългосрочна инвестиция. Тъй като притежавала имот
в Созопол, местност „Буджака“, а и постоянно пътувала във връзка с работата си
в Созопол, била наясно с пазара на недвижими имоти. Минавайки покрай процесните
имоти, видяла в тях табела и установила, че се продават на изгодна цена.
Обадила се на посочения телефон и се договорили за цената. За единия имот имало
издадено строително разрешение от 2008 година, валидността на което било
изтекло поради неосъществяването на каквото и да е строителство. Имало изкопана
голяма дупка, която при осъществяване на инвестиционни намерения за имотите
трябвало да се зарови. Необходимо било и изработването на нов ПУП-ПРЗ, обхващащ
двата поземлени имота, с цел предвиждането на комуникации - път,
водоснабдяване, електричество и други. Имотите не били водоснабдени, до единия
нямало предвидена улица, както ток и канал, поради което не можело да се
приеме, че придобиването им от страна на ответницата било на значително
занижена цена.
Оспорено е и твърдението, че ответницата се била
дезинтересирала за имотите и не упражнявала фактическа власт върху тях.
Фактическа власт в смисъла, в който се сочело, че трябва да се упражнява според
ищеца, не се упражнявала и от дружеството, защото имотът бил обрасъл и
занемарен още, когато го закупила. Там не били извършвани никакви действия поне
от 2010 година, защото ответницата минавала многократно покрай него и той бил в
това състояние откакто го помнела. Действително, върху единия имот имало
вписана договорна ипотека, което било отбелязано и в нотариалния акт. Преди
сделката ответницата се информирала за тежести върху имотите и била запозната с
договорната ипотека, за която й били представени документи. От тях било видно,
че дългът бил върнат от дружеството-продавач. Нямала притеснения за възбраната,
тъй като в представената и за сделката данъчна оценка било отбелязано, че
продавачът няма задължения за местни данъци за имотите към Община Созопол. Към
деня на сделката задължението към Община Созопол било очевидно заплатено, тъй
като в противен случай сделката нито щяла да бъде изповядана, нито щяла да бъде
вписана в Служба по вписванията - град Бургас. Това правело доводите на ищеца,
че изхождайки от вписаната договорна ипотека и възбрана, нямало как ответницата
да не била знаела за увреждането нелогични и несъстоятелни.
Ответникът - търговско дружество също е депозирал писмен
отговор. Не се оспорва от него факта, че ищецът подал предизвестие за напускане
на дружеството. Оспорва, обаче твърдението за отправени „многократни покани“ от
негова страна за изплащане на паричната равностойност на дела му, както и за
липсата на баланс към 31.05.2015 година. От датата на изпращането на
предизвестие до датата на завеждане на исковата молба ищецът К. бил
неоткриваем.
Не се оспорва и факта, че дружеството притежавало два
недвижими имота, които по балансова стойност били заведени за сумата от 769000
лева. Твърди, обаче, че декапитализирането на дружеството започнало от 2010
година и по времето, когато управител бил ищеца, като продължило с натрупване
до датата, на която той бил сменен като такъв. За периода от неговото създаване
на 17.11.2006 година до месец май 2015 година същото нямало един лев приход,
като завършвало винаги на загуба. Анализа на паричните потоци, приходите и
разходите за този период сочел, че само се трупали нецелесъобразни разходи и се
нанасяли вреди за него и неговите съдружници. За същия то не било осъществявало
в нито една от годините каквато и да е дейност, от която да се реализират
приходи и постъпят парични средства.
В същото време, финансирането на всички разходи през
целия този период от време били на първо място от основния му капитал, който от
5000 лева през 2006 година бил увеличен през 2007 година на 1001000 лева. Това
били средства, предоставени в заем на ищеца от кипърската компания „Езериум
Холдингс Лимитед“, с оглед осигуряване на възможност на същия да получи
разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Впоследствие те били
внесени отново ефективно от съдружниците Теодор Стоев и „Амстел трейдинг“; съдружникът
К. не бил правил вноска на пари в дружеството от свое име ефективно. На
следващо място това финансиране ставало от получени заеми, предоставяни основно
от предприятията на двамата съдружника Теодор Стоев - заем от „Алтест Груп“
ЕООД, от „Алтест Ай джи Ти“ ЕООД и от фирма на Виталий Батурский - Lelonkur
Solution INC.
До 2013 година били извършени разходи за финансиране
издръжката на управителя Димитрий К., за компютърни конфигурации, за телефон,
интернет, лични осигуровки, обзавеждане и оборудване и други консумативи и
материали; общи разходи за финансиране издръжката на дружеството - такси на
банката, комисионни, външни услуги и т. н., за покупка на земи и такива
непосредствено свързани с имотите, в т. ч. за проекти, преотреждане, промяна
статута и други, данък сгради и такса смет.
От баланса на дружеството към 31.12.2013 година било
безспорно, че натрупаната загуба през годините до смяната на управителя К.,
както и натрупаните отново до смяната му разходи за проекти и други във връзка
със земите не носили, не носят и не се очертавало да носят някаква икономическа
изгода на дружеството. Същите били неефективни и представлявали загуба, тъй
като от края на 2009 година не се извършвала никаква дейност по осъществяване
на някаква инвестиционна програма, която да водела до положителен ефект за
дружеството. Нещо повече, данъчните тежести от наличието на недвижими имоти,
които години наред не носели приходи, а само разходи и щети за дружеството били
един сигурен бъдещ разход, свързан с парични потоци, които нямало от къде да се
осигурят.
От създаването на дружеството до 2010 година била
изразходена цялата сума на капитала, като към 31.12.2013 година останали
неплатени задължения към трети лица. Дружеството не разполагало с парични
средства и източници за финансиране, като задълженията се обслужвали и
продължавали да се обслужват единствено от съдружника Стоев. Срещу това имало
придобити 2 имота, единият от които по документи на цена, която била
неадекватна дори спрямо закупуването на другия имот през същата година.
Допълнителни фактори, които оказвали влияние и изисквали
решение относно имущественото състояние на дружеството, удовлетворяване на
неговите кредитори и предотвратяване на следващи разходи и вреди за него и
съдружниците му били невъзможност и липса на време и мотив на съдружниците да
продължат да стопанисват имотите; насищането на пазара с имоти от посочения
вид, липсата на интерес поради изчерпване на всякакви резерви за инвестиции в
областта на строителство, управление и сделки с недвижими имоти и други.
Затова по-целесъобразно и ефективно за дружеството било
имотите да се продадат. Към 2013 година всички разходи, свързани с тях щели да
достигнат и надвишат цената на тяхното придобиване. До датата на продажбата им
извършените разходи само във връзка със стопанисването им били в размер на
около 347000 лева при цена на придобиване от 769000 лева. Налагал се извода, че
било целесъобразно да се организира продажбата им, която била в интерес на
дружеството и водела както до прекратяване на всякакви разходи за
стопанисването им, така и до възможност да се удовлетворят кредиторите му без
негативни морални и материални последици.
Освен това, съдружниците Стоев и „Амстел трейдинг“
отделно били инвестирали достатъчно лични средства, помагайки на управителя К.
до 2013 година за всичко, което поискал с цел да започне и приключи изгодно за
дружеството процеса на строителство и продажба на имоти, но въпреки това
дружеството не се е развивало. Именно поради това то не желаело да ревизира сделката,
с която на практика станало възможно покриване на задълженията му и
преустановяване на постоянни и неефективни разходи.
Не била налице и значителна нееквивалентност на
престациите в процесния договор. Единият имот бил придобит за цена от 100000 лева.
Два месеца по-късно другият имот, представляващ земеделска земя - лозе бил
закупен за 340956 евро, което било нереална цена. До смяната на ищеца като
управител той вземал решения за всичко, а останалите двама съдружници само
финансирали дейността. За урегулирания имот било издадено разрешение за строеж
№ 6 от 11.01.2008 година, въз основа на което следвало да започне
строителството. На 12.02.2008 година бил издаден констативен акт № ЗЗ на РДНСК
- Бургас, с който строежът бил обявен за незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 1 от ЗУТ, потвърдено и с констативен акт № 34/14.02.2008
година на РДНСК-Бургас, с който строителството било спряно. Оказало се, че
проектът не бил изготвен за целите на дружеството, а бил закупен като готов
такъв от управителя, което преустановило още в зародиш дейността на
дружеството, а началото на строителството се изразило в една дупка.
Към месец януари 2008 година статута на лозето бил сменен.
Похарчени били дружествени пари за промяна на предназначението на имота,
съответно и за проектиране, което никога не станало факт. Както и никога не
станало факт одобряването на проектите и снабдяване с разрешение за строеж и за
лозето, а според действащото законодателство, имотите, на които бил променен
статута и в които не бил осъществено строителство в рамките на от 3 до 5 години
се превръщали отново в земеделски. Издаденото разрешение за строеж на имот УПИ
ХІХ-8225 отдавна било изтекло предвид неупражняването му в 5 годишен срок.
Отделно от това поради нереализиране на строителството и в двата имота,
следвало отново да се подновява и статута им на урегулирани такива, за което
били нужни средства, с каквито дружеството не разполагало. Поземлен имот №
008109 /лозето/ нямал достъп до улица, поради което за реализацията им следвало
да се изготви нов ПУП-ПРЗ с цел обединяването им, за да е възможно
застрояването им, съответно да се предвидят и изпълнят комуникации.
На следващо място се изтъква, че вписаната ипотека върху
имота била отразена и в нотариалния акт за покупко-продажба от 2015 година.
Дали била заличена или не бил факт без значение в спора, тъй като към датата на
сделката на купувача били представени доказателства за изплащане на
задължението по ипотеката, а заличаването и настъпвало по силата на самия
закон.
Оспорено е и твърдението, че имотите били продадени под
пазарната им стойност. Освен това, те били в посоченото от ищеца състояние от
2009 година, като от 2010 година били трайно обрасли, запуснати и изглеждащи
безстопанствени.
След смяната на управителя К. се извършвал за първи път
анализ на състоянието на дружеството, в резултат на който се установило, че
по-нататъшното му продължаване не само не било нерентабилно, но и икономически
необосновано. Всички съдружници били наясно, че трябва да се изплатят
задълженията, както и да се внесат средства за обслужване на бъдещите такива.
Съдружникът К. не искал да дава и не разполагал с такива. Другите двама
съдружници имали в своите дружества финансови ангажименти и не били склонни
повече да предоставят заеми, поради което и била обсъдена продажбата на земите.
Решението за продажба не било еднолично. На купувача били представени всички
необходими документи, от които било видно, че дружеството е пълноправен
собственик на имотите и за същите няма данъчни задължения. След продажбата
дружеството и управителят му нямали никаква идея какво става с имотите, още
по-малко с купувача им. Самото договаряне станало много бързо, след което била
изповядана и сделката, съответно дружеството получило продажната цена изцяло по
банков път, като за купувача то било единствено и само продавач и нямало
представа кои са му съдружниците.
Бургаският
окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от
събраните и представени по делото доказателства, а и не се спори между страните,
че ищецът е бил съдружник в ответното дружество „Център Стройинвест“ ООД. На
27.02.2015 година, чрез нотариус Емилия Бакалова, на управителя на дружеството
Теодор Стоев е било връчено отправено от ищеца Димитрий К. предизвестие по чл.
125, ал. 2 от Търговския закон, с което същият го е уведомил, че прекратява
членството си като съдружник в дружеството с изтичането на тримесечния срок,
считано от датата на получаване на предизвестието. Към момента на получаване на
предизвестието в патримониума на дружеството са се намирали процесните два
недвижими имота - лозе и УПИ, които са придобити през 2007 година. Първият е
придобит с нотариален акт № 118, том I, рег. № 2319, дело № 103/2007 на
нотариус с рег. № 449 в Нотариалната камара за сумата от 340965 евро, а вторият
с нотариален акт № 52, том I, рег. № 1076, дело № 49/2007 на нотариус с рег. №
449 в Нотариалната камара за сумата от 100 000 лева. За имота,
представляващ лозе е била учредена договорна ипотека в полза на дружеството
„Алтест груп“ ЕООД, обезпечаваща предоставен от последното заем. Видно е също
така от писмените доказателства, че на 25.05.2015 година между „Център
Стройинвест“ ООД, представлявано от упълномощен представител и С.С.К. е сключен
договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, обективиран в нотариален
акт № 327, том II, рег. № 3172, дело №
278 на нотариус с рег. № 409 на Нотариалната камара.
Във връзка с наведените от ищеца твърдения по делото са
назначени съдебно- икономическа и съдебно-техническа експертизи. От
заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че от
създаването си дружеството „Център Стройинвест“ ООД не е реализирало приходи от
дейността си. Всички разходи на дружеството за периода от създаването му през
2007 година до 2015 година са финансирани изцяло от първоначално внесения
капитал от 1 001 000 лева, като със тези средства са закупени
процесните имоти на стойност от 769 000 лева, служебен автомобил стойност
31 000 лева, офис техника за 3 000 лева. Наред с придобитите активи,
през сочения период са правени и разходи за оперативна дейност - за наем на
офис, горива за служебния автомобил, телефонни разговори, счетоводни разходи,
данъци, такси и други, като поради големия им размер през 2009 година се е
наложило финансиране на дружеството със заеми от свързани предприятия. От
счетоводните документи вещото лице е установило, че в края на финансовата 2015
година, предприятието е било почти декапитализирано, като остатъка от капитала
е в размер на 31 000 лева. От
продажбата на процесните имоти е имало касова наличност в размер на 85 000
лева, но и пасив на дружеството в размер на 54 000 лева. За периода от 2007
година до 2015 година, реализираните загуби в ответното дружество са в общ
размер на 970 000 лева.
От изслушаната и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза се установява, че средната пазарна цена на
имотите към момента на продажбата им е в общ размер на 198 355 лева. От
допълнителното заключение по тази експертиза е видно, че стойността на имота с
площ от 2 772 кв. м., определена на база на аналогични сделки към момента
на придобиването му през 2007 година е в размер на 143 257 лева, много
по-ниска от стойността на придобиването му вписана в нотариалния акт от 2007
година.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията
на свидетелите Славомир Дяков, Галина Гарова и Милена Славова се установява, че
ищеца и другите съдружници в ответното дружество не са имали близки лични или
бизнес отношения преди преговорите за процесната сделка. От показанията на
свидетелите Дяков и Гарова става ясно, че страните по сделката не са се
познавали, още по-малко ответницата К. е била наясно със взаимоотношенията на
съдружниците в дружеството - продавач или задълженията на същото към негови
кредитори. Установява се от показанията, че купувачката е контактувала само с
упълномощения от дружеството адвокат за продажба на недвижимите имоти.
Свидетелят Дяков сочи, че за времето от огледа на имота и вземане на решение да
го закупи до сключването на окончателен договор във формата на нотариален акт, К.,
която той придружавал като консултант, е водила преговори само с упълномощения
от дружеството адвокат, който след постигане на договореностите подготвил
документите за сделката и участвал при изповядването й. По отношение на
обременеността на един от имотите с ипотека, свидетелят заявява, че от
упълномощения адвокат са им били представени документи, от които се
установявало, че вземането, което е обезпечавала ипотеката е било погасено, а
задълженията за местни данъци и такси били също погасени към момента на
изповядване на сделката.
В същия смисъл са и показанията на свидетелката Гарова,
която заявява, че купувачката К. е преговаряла за процесната сделка с колегата
й адвокат Р., която е била пълномощник на дружеството - продавач и страните не
са се познавали преди тези преговори. Свидетелката сочи още как се е развивала
фирмата на ответното дружество и какви са били отношенията между съдружниците,
като заявява, че кантората им е обслужвала правно дружеството „Център
Стройинвест“ ООД още от 2007 година, когато негов управител е бил ищеца К..
Заявява, че след 2010 - 2011 година ищецът се дезинтересирал от работите на
дружеството и не е могло да бъде открит във връзка с вземането на належащи
решения, свързани с дейността на последното. Тъй като на практика фирмата била
без управител, били предприети действия за вписване като управител на
съдружника Теодор Стоев. С поемането на управлението на дружеството Стоев
установил, че то генерира само разходи и задължения, включително не малко
такива за данъци и такси за процесните имоти. Така се стигнало до вземането на
решение за продажбата им. По отношение на цената свидетелката сочи, че упълномощеният адвокат Р. е имала мандат
да преговаря за сумата от 150 000 лева, но поради категоричния отказ на
купувача да даде по-висока цена от 130 000 лева, със съгласието на
управителя на дружеството била постигната такава договореност.
От показанията на свидетелката Милена Славова, водила
счетоводството на ответното дружество „Център Стройинвест“ ООД, също се
установява, че последното не е имало приходи, а е извършвало само разходи. След
изразходване на голяма част от капитала на дружеството, управителят му К. не е поддържал
контакт със счетоводителя. Поради натрупването на задължения на дружеството се е
стигнало до решението за продажба на недвижимите имоти, тъй като самите те са трупали
разходи във вид на местни данъци и такси, както и лихви, поради забавеното
плащане на последните. Според свидетелката, продажбата на процесните имоти е
била обмислено решение и с цел охраняване на интересите на дружеството, от
гледна точка на предстоящи разходи.
Искът по чл. 135, от ЗЗД има за предмет потестативното
право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка, с
която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е
увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели
за увреждането, като в хипотезата на ал. 3 от посочената разпоредба, това знание
не е достатъчно, а е необходимо действието, което е извършено да е било
предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора. С обявяване на атакуваното правно действие за недействително спрямо
кредитора излезлият от имуществото на длъжника актив все едно се завръща в това
имущество и кредиторът - ищец има правото да се удовлетвори от него.
В разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД са уредени два
фактически състава, разграничението между които е с оглед времето на възникване
на вземането на кредитора спрямо времето на извършване на действията от
длъжника, увреждащи кредитора. В случая, за вземанията на ищеца за стойността
на дружествения му дял вследствие на прекратеното му членствено правоотношение
в дружеството-ответник е приложима хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Това е
така, тъй като ищецът е придобил качеството на кредитор за това свое вземане от
момента на прекратяване на участието си
в дружеството като съдружник, който момент е 27.05.2015 година /датата на
изтичане на тримесечния срок на предизвестието/, а разпореждането на ответното
дружество с процесните имоти е извършено преди придобиването на това качество. Упражняването на потестативното
право по чл. 125, ал. 2 от Търговския закон от съдружник има за последица
автоматично прекратяване на членственото правоотношение, което настъпва в
момента на изтичане на срока на предизвестието. То е последица от свободно
формираната и външно изразена воля на съдружника, на когото законът признава
право да напусне доброволно дружеството. Условията, обуславящи упражняването на
това право са волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и
да изтече определен срок, който в случая съвпада с този, залегнал в диспозитивната норма на
закона. За съдружниците тази правна промяна настъпва с изтичането на срока на
предизвестието, като от този момент тя е важима в отношенията им и се счита за
известна. За съществуваща и известна по отношение на трети добросъвестни лица, тази
промяна се счита от отразяването й в
търговския регистър.
Преценката на доказателствата в настоящото производство сочи,
че към настоящия момент разгледаното по-горе качество на кредитор на ищеца по
отношение на ответното дружество, на соченото основание, е отпаднало, от което
следва извода, че не е налице първата визираната в разпоредбата на чл. 135 ал. 3 ЗЗД предпоставка. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че
кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска
обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е
предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е ликвидно
или изискуемо. В конкретния случай се установява, че с влязло в сила решение
№261047 от 03.08.2021 година, постановено по гражданско дело №7123/2018 година
по описа на Бургаския районен съд, до приключването на което е било спряно
настоящото производство, ответникът-търговско дружество е осъден да заплати на
ищеца сумата от 3666 лева, представляваща паричната равностойност на
дружествения му дял от капитала на същото, съгласно счетоводен баланс към края
на месец май 2015 година, през който е настъпило прекратяването на участието му
като съдружник, както и сумата от 531.57 лева - разноски по делото, като за
горницата над посочената сума и до пълния предявен като частичен размер от
10000 лева от общ такъв в размер на 333700 лева, представляващ паричната
еквивалентност на 3337 дяла исковата претенция е отхвърлена. Със същото решение
ищецът в настоящия процес е осъден да заплати на дружеството - ответник /същите
качества те са имали и по преюдициалния спор/ сумата от 506.72 лева,
представляваща направени от него разноски, съобразно отхвърлената част от
претенциите. С платежно нареждане от 17.11.2021 година по сметка на
пълномощника на ищеца, посочена от последния с писмените му бележки по делото
пред Бургаския районен съд след направено изрично искане в тази насока от
ответното дружество последното му е превело сумата от 3690.85 лева след извършена
компенсация от негова страна между дължимото от него на ищеца и дължимото на
него от последния. От така казаното може да се заключи, че съществувалото,
съдебно признато вземане на ищеца е погасено към настоящия момент чрез
изпълнение. Съдът намира, че направеното изпълнение е точно и напълно
удовлетворява интереса на кредитора. Действително, плащането е извършено по
сметка на неговия пълномощник, но именно тя е била посочена при разглеждане на
преюдициалния спор и то именно във връзка с изричното изявление на ответника,
че иска да изпълни задължението си. Всичко това сочи на липсата на елемент от
фактическия състав на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, която липса прави претенцията
неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
При
съобразяване на всичко така изложено се налага извода, че в настоящото
производство не са налице изискуемите от закона предпоставки за възникване
правото на ищеца да обяви за недействителен спрямо него сочения акт на длъжника
„Център Стройинвест“ ООД.
С
оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ответните страни следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски. На ответницата С.К. следва да бъде присъдена сумата от 4000 лева за възнаграждение
на ангажирания по делото адвокат, за което има данни, че е реално заплатено. На
ответника „Център Стройинвест“ ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 4605 лева, от които 4000 лева за адвокатско възнаграждение, 300 лева за
допълнително заключение на вещото лице Р., 300 лева доплащане за допълнителното
заключение на вещото лице Р. и 5 лева за съдебно удостоверение. Искането за
разноски в размер на 500 лева, от които 250 лева за основно заключение на
вещото лице З. и 250 лева за основното заключение на вещото лице Р. не следва
да бъде уважено, тъй като ответникът не е направил разноски в такъв размер.
Тези разноски са понесени от ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 135 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции на Д.А.К., с адрес ***, със съдебен адрес град София, бул. „Васил
Левски“ № 7, офис 1 чрез процесуалния му пълномощник, против С.С.К., ЕГН **********,***
и „Център стройинвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №
45, ет. 2, представлявано от Теодор Желязков Стоев за обявяване за относително
недействителен по отношение ищеца
договора, сключен на 25.05.2015 година между „Център Стройинвест“ ООД и С.К.
по нотариален акт № 327, том II, рег. № 3172, дело № 278 за продажба на
недвижими имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор №67800.8.109 по
КК и КР на град Созопол, представляващ поземлен имот стар № 008109, парцел
XXII, находящ се в землището на град Созопол, обл. Бургас, местността
„Буджака“, масив 8, целия с площ 2679 кв. м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.88;
67800.8.937; 67800.8.110; 67800.8.112; 67800.8.190; 67800.8.225; 67800.8.868;
67800.8.867; 67800.8.917 и УПИ XIX-8225, находящ се в землището на град
Созопол, област Бургас, местност „Буджака“, с площ от 1650 кв. м.,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 67800.8.225 по КККР на град
Созопол, област Бургас, трайно предназначение на територията - урбанизирана;
при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.109; 67800.8.321; 67800.8.190;
67800.8.224; 67800.8.868.
ОСЪЖДА Д.А.К., с адрес ***, със съдебен адрес град София, бул. „Васил Левски“ № 7,
офис 1 чрез процесуалния му пълномощник, да заплати на С.С.К., ЕГН **********,***
сумата от 4000
/четири хиляди лева/ лв., представляваща направени от нея съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Д.А.К., с адрес ***, със съдебен адрес град София, бул. „Васил Левски“ № 7,
офис 1 чрез процесуалния му пълномощник, да заплати на „Център
стройинвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище град Бургас и адрес на управление
ул. „Александровска“ № 45, ет. 2, представлявано от Теодор Желязков Стоев сумата от 4605 лева /четири хиляди шестстотин и пет
лева/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: