Определение по дело №35612/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5516
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20211110135612
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5516
гр. София, 29.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110135612 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 и чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от .... ЕООД, ЕИК ...., представляван от .... ... и ... ..., със
седалище и адрес на управление в гр. София, .... срещу СТ. СТ. ИВ., ЕГН **********,
ГР.СОФИЯ, ..., ул. ..., чрез адвокат .., със съдебен адрес: гр. София, ул. ....., положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 99 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения
представител, назначен на ответника от съда.
Съдът намира предявения иск за допустим, като делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание.
Предвид това и в изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2021 г. от
09.30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани с препис от настоящото
определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта си на доклад по делото:
Предявен e положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка
с чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата от 1000 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № 5458193 от 31.07.2018г., ведно със
законна лихва от 25.6.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
175,31 лв. за периода от 30.8.2018 г. до 27.4.2019 г., такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 424,44 лв., законна лихва в размер на 101,75 лв. за периода от
31.8.2018 г. до 19.6.2020 г., което вземане е цедирано на ищеца и за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 26949 /2020 г.
-ти
на Софийски районен съд, I ГО, 120 състав. Искът е предявен и за сумите,
представляващи неустойка в размер на 424,44 лв. и разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 245 лв., за които заявлението е отхвърлено като
1
неоснователно, поради което в тази част исковата претенция е недопустима, тъй като може
да се установяват по реда на чл. 422 от ГПК само суми, по които има издадена заповед по
чл. 410, респективно по чл. 417 от ГПК. Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане предявения установителен иск
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на
сумите за неустойка в размер на 424,44 лв. и разходи и такси за извънсъдебно сабиране на
вземането в размер на 245 лв., като недопустим, на основание чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца в едноседмичен срок пред СГС,
считано от датата на неговото получаване, с частна жалба.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410
от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 26949/2020 г. Предвид това, че заповедта е била връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца е възникнал правният интерес от завеждането на настоящото
производство. Сочи, че вземането произтича от Договор за паричен заем № 5458193 от
31.07.2018г., сключен между длъжника и "..." ООД, което вземане е прехвърлено на
заявителя с Договор за прехвърляне на парични задължения от 01.02.2016 г. и Приложение
№ 1 от 02.05.2019 г., за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД. Ответницата
се била задължила да ползва и върне заемната сума, като се е съгласила, че в случай на
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договора, дължи неустойка,
която възлизала на 424.22 лв. Претендира и разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 245 лв. Моли съда да уважи исковата претенция.
Претендира присъждане на разноски в двете производства.
Ответната страна е депозирала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, като оспорва исковата претенция. Твърди, че не е уведомявана и не й е потвърдено
писмено, че е извършено прехвърляне на вземането от „...“ ООД на ищеца. Сочи, че
представеното по делото пълномощно от „...“ ООД, с което се упълномощава ищеца да
уведоми длъжника за извършената цесия, липсвала индивидуализация на длъжника и
вземането, освен това пълномощното било с дата от 2016 г. – преди да бъде сключен самия
договор за кредит, предмет на спора. Счита, че това прави уведомяването за цесията
невалидно. Счита също така, че представеното от ищеца потвърждение за сключена цесия
не е надлежно подписано в писмена или в електронна форма. Счита, че кредитополучателя
не е уведомен за настъпилата изискуемост. Счита, че основни клаузи на договора са
нищожни, поради противоречие с добрите нрави и поради недбросъвестност при
договарянето от страна на кредитора и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Счита, че клаузите
по определените два вида договорни лихви, едната определена като „такса за обезпечение“ и
„такса за експресно разглеждане“ в общ размер, близък до размера на сумата, отпусната по
кредита, се явяват нищожни. Счита, че със същите се цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана
със забава на длъжника. Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е доказването на твърдените от нея
положителни факти, както и оборването на оспорените и твърдяни от другата страна
отрицателни факти.
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже наличието на валидно правоотношение
между неговия праводател и ответника; изпълнение на задълженията по него от страна на
2
праводателя на ищеца, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си; наличието
на валиден договор за прехвърляне на вземанията (цесия), сключен между ищеца и
кредитора на ответника, валидното уведомяване на ответника за прехвърлянето на
вземането и за новия му кредитор, преди депозиране на заявлението по реда на чл. 410 от
ГПК.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже наличието на правопогасяващи или
правоизключващи обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца и ответника, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни
да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ответника може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
УКАЗВА на ответника, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, ако тя не се яви в първото заседание по делото, без да е
направила искане за разглеждането му в неино отсъствие.
УКАЗВА на страните най–късно в първото съдебно заседание да вземат становище
по проекто–доклада и предприемат съответни процесуални действия за ангажиране на
доказателства, тъй като след изтичането на този срок се преклудира възможността им да
сочат доказателства.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
-ти
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 26949/2020 г. на СРС, I ГО, 120 състав.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза с
поставените от ищеца задачи, предвид това, че обстоятелствата, за които се иска не се
оспорват от ответника, като неоснователно.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба за окончателно уреждане на
правния спор, предмет на делото.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще
заплати държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се
обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg
като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955423
begin_of_the_skype_highlighting, на електронната страница на СРС, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4