Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 660 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на З. „А.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20198600402008 по описа на
ЧСИ В.М.с рег. № 860 по описа на КЧСИ срещу постановление от 04.12.2020г. на
ЧСИ М., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за разликата над
сумата 200 лв. до определения размер от 500 лв. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая определеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност
на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200
лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Поддържа,
че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не
са извършени изпълнителни действия от страна на взискателя. Моли съда да отмени
обжалвания акт на съдебния изпълнител и да намали присъденото адвокатско
възнаграждение до размера на сумата 200 лв., като съответно бъде намалена и
размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят А.А.К.не
е подал писмени възражения по жалбата.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител М.,
с които се заявява становище за недопустимост, като просрочена и отделно за
нейната неоснователност.
Софийският градски съд, след като взе предвид
доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително
дело № 1543/2019 по описа на ЧСИ Виолета М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ, е
образувано по молба на А.А.К.срещу З. „А.“ АД, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 2353/2018г. на САС за принудително събиране на присъдената в
полза на взискателя сума в размер на 45 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от А.А.К.неимуществени вреди от ПТП от 13.10.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от
13.06.2017г. до окончателното заплащане, както и сумата от 36 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, причинени от ПТП от 13.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2017 г.
до окончателното заплащане. Молбата за образуване на изпълнителното
производство е депозирана чрез адв. П.К., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е удостоверено, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 569,50 лв. С молбата за образуване взискателят е възложил на
съдебния изпълнител правомощията по чл.
18 ЗЧСИ.
По делото е
налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от
длъжника на 25.11.2019г., в която са посочени дължимите до този момент суми по
изпълнителното производство, а именно сумата от 45 036 лв. – главница,
сумата от 11 158,92 – лихви, сумата от 246,11 лв. – такси, сумата от
4 236,70 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и сумата от 1 569,50 лв. –
адвокатско възнаграждение.
По делото е
приложено платежно нареждане, от което се установява, че на 21.02.2019г., преди
образуване на изпълнителното производство, длъжникът по делото е заплатил сумата
40 036 лв.
На 05.08.2019г. е подадено
възражение от длъжника срещу претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение, с искане да бъде намалено до размера на сумата 200 лв.
С постановление от 04.12.2019 г. на
ЧСИ М., което е предмет на настоящата жалба, е намален размера на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение от
1 569. 50 лв. на 500 лв., като е
постановено общо намаляване размера и на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. По
делото липсват данни постановлението да е връчено на длъжника. На 06.12.2019г.
на З. „А.“ АД е връчено постановление от 13.09.2019г. на ЧСИ М., каквото липсва
по делото, но за обжалваното постановление от 04.12.2019г. по делото липсват
данни да е връчено на длъжника.
На 10.12.2019г. е направено искане от
взискателя, чрез адв. К., за налагане на запор върху откритите банкови сметки
на длъжника.
Съгласно констативен протокол от
16.12.2019г. на съдебния изпълнител, на 13.12.2019г. е постъпила останалата
дължима сума по банков път от длъжника-жалбоподател сума в размер на
15 128,69 лв., която е разпределена от съдебния изпълните от които сумата
13 925,32 лв., представляваща вземания по изпълнителен лист и включено
определеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и сумата 1 203,37
лв. – представляват такси и разноски по делото. С констативен протокол е
определил такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 999,47 лв.
Настоящият
съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК, /Ред. преди изм. ДВ, бр. 100/2019г./ и е допустима. Възражението
в тази връзка на съдебния изпълнител е неоснователно, с оглед липсата на
надлежно съобщаване на 06.12.2019г. на длъжника – частен жалбоподател на
атакуваното постановление. Предвид изложеното, подадената на 13.12.2019г. жалба
е в срок.
По отношение на
дължимото адвокатско възнаграждение, въведеният с жалбата спор е относно дължимостта
на възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължи
възнаграждение при осъществена защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в
чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като
се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото.
Спорът в
настоящото производство е за това налице ли е прекомерност и в тази връзка
предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото,
така и дали в конкретния случай се дължат разноски по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. при възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ и липса на други
допълнителни действия от процесуалния представител на взискателя, извън
подаването на редовна молба по чл. 426 от ГПК. С подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело, извършването на изпълнителните действия за
удовлетворяване вземането на взискателя, не са били посочени изпълнителни
действия. В настоящия случай изпълнителните действия са възложените действия по
чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ, като е налице доброволно плащане и преди образуване на
изпълнителното производство, а останалата част от дължимата сума е заплатена в
рамките на образуваното изпълнително производство, но не в резултат на
реализиран изпълнителен способ. Следователно процесуалният представител не е
извършвал дейностите, посочените в чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което и
възнаграждение за това не му се дължи. Ето защо, с оглед липсата на жалба до
размера на сумата 200 лв., дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва
да се намалят до посочената сума за действия по чл. 10, т. 1 от Наредба
№/2004г.
По отношение на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена в размер на сумата 999. 47 лв. съгласно
констативния протокол от 16.12.2019г.: Следва да се отбележи, че длъжникът по
изпълнителното дело дължи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху
събраната сума, независимо дали дългът е платен преди или в срока за доброволно
изпълнение. Съгласно т. 26, б. "г" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на
парично вземане се начислява такса върху събраната сума, както следва: от 10 000
до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. В случая, при
изчисляване на таксата съгласно действително събраната сума по изпълнителното
дело, същата възлиза на сумата 1 025. 51 лв. По изложените съображения,
жалбата в частта досежно намаляване на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника
„З. „А.“ АД, постановление от 04.12.2020г. на ЧСИ М. по изпълнително дело № 20198600402008,
в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника „З. „А.“ АД за намаляване
на размера на адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200 лв., на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера
на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя А.А.К.по изпълнително дело
№ 20198600402008 по описа на ЧСИ М. с рег. № 860 по описа на КЧСИ, от 500 лв. на сумата 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „З. „А.“
З. в останалата част - срещу действията на ЧСИ М. по определяне размера на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.