Решение по дело №2019/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 4
Дата: 4 януари 2019 г. (в сила от 29 януари 2019 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20182150202019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№4

гр. Несебър, 04.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа АНД № 2019 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Л.Л.Я., срещу наказателно постановление № 11-01-289 от 15.10.2018г. на директора на АДФИ гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, за извършено нарушение на чл. 41, ал. 3 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. Жалбоподателят счита, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Излага, че граматическото тълкуване на чл. 41, ал. 3 от Наредбата води до извод за приложение на правилото при минимум два превозвача. Обръща внимание, че логическото тълкуване на разпоредбата налага същия извод, тъй като при наличието на един превозвач само той е правоимащото лице, което може да получи дължимата сума. Счита, че в такъв случай справката е безпредметна. Намира, че изводът за неприложимост на чл. 28 ЗАНН е бланкетен, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Развива доводи за наличието на предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН към случая. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.

 Ответната страна в производството – А.з.д.ф.и. чрез процесуалния си представител, заема становище, че АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН по реда на чл. 40, ал. 4 ЗАНН – въз основа на официални документи. Сочи, че въз основа на него е издадено и НП, което е подкрепено с ясни, категорични, безспорни и относими писмени доказателства. Навежда, че санкцията е определена в минимален размер, а нарушението не е маловажно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Със заповед № ФК-10-186 от 22.02.2018г., изменена със заповед № ФК-10-314 от 30.03.2018г., издадени от директора на А.з.д.ф.и. на М.К.В. (главен инспектор в ИРМ Бургас) била възложена финансова инспекция на Община Несебър, изразяваща се в проверка за законосъобразност на разходваните средства, предоставени от централния бюджет за компенсации и субсидии за автомобилния транспорт, в съответствие с изискванията в Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони (Наредбата) и за издаване на превозни документи за извършване на превозите за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. Във връзка с дадените й правомощия св. М.В. *** да представи справка за изплатените компенсации за безплатни пътувания на служители със средства от централния бюджет през 2017г., както и даде информация представяни ли са ежемесечно в общината справки за изминатия пробег от всички превозвачи, извършващи вътрешноградски превози. В отговор от Община Несебър били изпратени съответните справки (на л. 17 – л. 23 от делото). Видно от тях жалбоподателят Я. (зам. кмет „Туризъм и търговия”) замествал кмета на общината, вкл. и с правото да полага първи подпис на платежните документи за УниКредит – Булбанк (заповед № 1669 от 16.08.2017г. на кмета на Община Несебър). От справка относно предоставените средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници по бюджета на Община Несебър за 2017г. (на л. 19 от делото) се установява, че за служители, използващи транспорт при изпълнение на служебните си задължения са предвидени 27 561 лв., от които 2315 лв. до 23.02.2017г., 8425 лв. до 12.04.2017г., 8411 лв. до 12.07.2017г. и 8410 лв. до 13.12.2017г. С платежно нареждане от 17.08.2017г. (на л. 22 от делото) било наредено плащане към „Д.Е.Б.” ЕООД на сумата от 8411 лв. – за компенсиране на безплатно пътуване на държавни служители за третото тримесечие. Заплащането на сумата на 17.08.2017г. се установява и от справка от Община Несебър (на л. 23 от делото). На проверяващите не били предоставени ежемесечни справки за изминатия пробег от „Д.Е.Б.” ЕООД. Това обстоятелство било констатирано и от проверяващата В. в констативен протокол от 19.04.2018г. (на л. 25 от делото). При тези данни срещу жалбоподателя бил издаден АУАН № 11-01-289 от 19.04.2018г. за нарушение на чл. 41, ал. 3 от Наредбата, тъй като разпоредил компенсиране стойността на издадените абонаментни карти на служителите за пътувания по вътрешноградския транспорт за третото тримесечие на 2017г. на превозвача „Д.Е.Б.” ЕООД, без да са представени ежемесечни справки за изминатия пробег за месеците юли, август и септември на 2017г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № 11-01-289 от 19.04.2018г., заповед № ФК-10-186 от 22.02.2018г., изменена със заповед № ФК-10-314 от 30.03.2018г., издадени от директора на А.з.д.ф.и. писмо от АДФИ до кмета на Община Несебър вх. № Н4-ФСО-1809 от 26.03.2018г., заповед № 1669 от 16.08.2017г. на кмета на Община Несебър, справка относно предоставените средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници по бюджета на Община Несебър за 2017г., платежно нареждане от 17.08.2017г., справка от Община Несебър за изплатени компенсации за безплатни пътувания на служители със средства от централния бюджет през 2017г., разпределени по транспортни фирми, справка за отговорните длъжностни лица при Община Несебър за периода 01.09.2016г. – 27.02.2018г., писмо от министъра на финансите до кмета на Община Несебър, констативен протокол от 19.04.2018г.). Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител – М.В., която потвърждава фактите, описани в констативния протокол и АУАН. Впрочем установената по делото фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като неговите възражения касаят правната страна на спора, но не и фактическата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен да издава НП на основание чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ. НП е издадено в предвидения за това срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При самостоятелна преценка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като не се установява наличието на процесуални нарушения в хода на производството, а и възраженията на жалбоподателя в тази насока са единствено бланкетни.

По отношение на материалната законосъобразност на НП, съдът намира следното:

Според чл. 41, ал. 3 от Наредбата стойността на издадените абонаментни карти на служителите за пътувания по вътрешноградски транспорт се компенсира на превозвачите ежемесечно въз основа на предоставена в общината справка за изминатия пробег от всички превозвачи, извършващи вътрешноградски превози. Превозвачите предоставят справката на кмета на общината най-късно до 7-о число на месеца, следващ отчетния месец. В чл. 41, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че стойността на безплатните пътувания на служителите по чл. 19, т. 7 се компенсира на превозвачите със средства, предвидени в централния бюджет, чрез общините, в които има организиран вътрешноградски транспорт. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредбата предоставените от централния бюджет средства за компенсиране на превозвачите на стойността на безплатните и по намалени цени абонаментни карти и билети се предоставят в 7-дневен срок от получаването на опис-сметките и справките от превозвачите. Според нормата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от Наредбата средствата за компенсиране на превозвачите на стойността на безплатните и по намалени цени абонаментни карти, включително когато същите нямат сключени договори с кмета на общината, се разпределят и изплащат пропорционално на дела на извършения от превозвачите пробег. Самият принцип за разпределянето на държавните средства е заложен в чл. 5, ал. 1 от Наредбата - ежегодно в едномесечен срок от влизането в сила на постановлението на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет за съответната година министърът на финансите разпределя годишния размер на предвидените в централния бюджет средства за безплатен превоз на служители по чл. 19, т. 7 между съответните бюджетни организации, с които служителите са в служебни и трудови правоотношения. От изложеното може да се направи извод, че изискването на чл. 41, ал. 3 от Наредбата не е безпредметно както се сочи в жалбата. Очевидно средствата се предвиждат и предоставят от държавния бюджет. Самото им предвиждане е тясно свързано с представянето на справки от превозвачите за изминатия пробег, като този извод се налага от разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредбата. Вярно е, че при повече превозвачи справките за изминатия пробег са основа за изчисляване на пропорционалните суми, които всеки превозвач следва да получи (арг. от чл. 46, ал. 2, т. 2 от  Наредбата). Това не означава обаче, че при само един превозвач такива справки не следва да се предоставят. Използваното множествено число в цитираните текстове от Наредбата има за цел да обхване всички случаи, вкл. и когато превозвачите са повече, а не да изключи случаите когато превозвачът в съответната община е само един. Както се посочи справките за изминатия пробег са от съществено значение, тъй като за всяка година следва да бъде определен и съответният прогнозен размер на необходимите средства по чл. 19, т. 7 от Наредбата, който да бъде включен в държавния бюджет. Т.е. целта на чл. 41, ал. 3 от Наредбата не единствено да гарантира пропорционално разпределение на средствата между повече превозвачи в една община. Целта на тази норма е да се въведе отчетност от страна на превозвачите, която е пряко свързана и с определянето на съответните средства в държавния бюджет. Ето защо съдът не споделя доводите, че граматическото и логическото тълкуване на чл. 41, ал. 3 от Наредбата води до извод, че при един превозвач в съответната община нарушение на тази норма не може да бъде извършено, тъй като справки не са необходими.

Същевременно по делото се доказа, че превозвачът не е представял посочените справки в Община Несебър, но въпреки това, в нарушение на чл. 41, ал. 3 от Наредбата, жалбоподателят (в качеството си на изпълняващ длъжността кмет на Община Несебър) разпоредил превозвачът да бъде компенсиран като на 17.08.2017г. подписал платежно нареждане за сумата от 8411 лв. – за третото тримесечие на 2017г. На практика компенсанцията е осъществена без да са представени необходимите документи за това, поради което нарушението на чл. 41, ал. 3 от Наредбата е извършено от жалбоподателя. Същото е подведено и под правилната санкционна норма. Това е така, тъй като според чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв. Видно от чл. 1, ал. 1 от Наредбата с нея се определят условията и редът за предоставяне на предвидените в централния бюджет средства за компенсиране и субсидиране на превозвачите, изпълняващи задължения за извършване на обществени услуги за безплатни и по намалени цени пътнически превози и за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и други райони в страната. Следователно наредбата безспорно е нормативен акт, уреждащ бюджетна дейност, а жалбоподателят, в качеството си на лице, изпълнявало към 17.08.2017г. длъжността кмет на Община Несебър, е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. При това положение той правилно е наказан със санкцията по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, която е определена в минимален размер и поради тази причина е съобразена с чл. 27 ЗАНН, като не съществува възможност да бъде изменяна.

Съдът не намира, че извършеното от търговеца е „маловажен случай”. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с разходването на средствата от държавния бюджет, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай. Следва да се има предвид, че липсата на конкретни неблагоприятни последици не може да доведе до автоматичен извод за маловажност на случая. Нарушението е формално и не е обвързано с настъпването на конкретни неблагоприятни последици. В случая е налице изискване, което е пряко свързано с отчетността и с определянето на средствата от държавния бюджет, необходими за съответните компенсации. В тази връзка липсата на отчетност води до невъзможност за предвиждане с точност на необходимите средства в държавния бюджет за следващия период. Ето защо изплащането на компенсации без необходимите документи за това се отразява в определена степен и на държавния бюджет, а това от своя страна определя наличието на обществена опасност от извършеното нарушение. Липсата на неблагоприятни последици е отчетена от наказващия орган, който е наложил наказание към минимума. Този минимум е достатъчно нисък и наложеното наказание отговаря на целите на закона, поради което не следва да бъде прилаган чл. 28 ЗАНН.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав достигна до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-289 от 15.10.2018г. на директора на АДФИ гр. София, с което на Л.Л.Я., ЕГН **********, с адрес ***, на длъжност заместник-кмет на община Несебър, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, за извършено нарушение на чл. 41, ал. 3 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: