Номер 141426.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивV наказателен състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Секретар:Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20205330204982 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба № УРИ 317000 – 11224/ 15.07.2020 г. по описа на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, депозирана от Д.Г.Л. против Електронен фиш Серия
Г № 0016537, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 250,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.
С жалбата се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ и се
моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради
което моли същата да бъде оставена без уважение, а атакувания електронен фиш да бъде
потвърден като правилно и законосъобразно постановен.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че на 09.05.2020 г. в 12,04 часа в гр.Пловдив, бул.
„България“ до № 115, Д.Г.Л. като лице,което притежава МПС, регистрирано в Р. България и
не е спряно от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност за МПС – лек
автомобил, Пежо 3008, с регистрационен номер СМ 1085 ВА.
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0011.
Според настоящия състав при описание на извършеното от наказания субект в ЕФ са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита и
затрудняващи проверовъчната дейност на съда, което се явява безусловно основание за
1
отмяна на ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 42 и 57 ЗАНН, както и чл. 189, ал.4 ЗДвП сред
задължителните реквизити на АУАН, НП и ЕФ са
1. фактическо описание на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
Съгласно трайната съдебна практика тези реквизити ще са налице, когато за нарушителя и
съда не възниква никакво съмнение
1) кои са всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение и
2) каква е правната квалификация на същото.
В тази връзка следва да се отбележи и че отново съобразно трайната съдебна практика
предвид контролно-отменителните правомощия на съда в производството по чл. 63 ЗАНН,
възможност за потвърждаване ЕФ съществува само при кумулативното наличие на следните
предпоставки:
1. фактическите положения, така както са описани в ЕФ да се установяват от доказателствата
по делото
2. фактическите положения, така както са описани в ЕФ да сочат на извършване на
съставомерно деяние
3. фактическите положения, така както са описани в ЕФ да позволяват реализиране на
отговорността на дееца по съответния ред, а именно с ЕФ, а не с НП
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се отбележи, също така, и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна
същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на
повдигнатото обвинение (Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г.,
ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на
ВС).
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността
на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената
част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този
член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо
пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл.
63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението
не може да намери приложение при оспорване на електронни фишове пред съда.
Следователно, съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени
до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред (Решение № 250 от 23.06.2015
г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по
нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд).
2
От гореизложеното следва, че ако фактическите положения, така както са описани в
ЕФ не изпълват всички елементи от съответния административен състав или не позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния процесуален ред - ЕФ следва да се
отмени.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да
разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от
акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е наложено с ЕФ, което
е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже
дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани
в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си
правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако
при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в
случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП , тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за саниране на
пороците в административния процес е неприложим.
Приложени към процесния случай гореизложените принципни положение водят до следните
изводи:
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал.1 КЗ и чл. 483,
ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по
вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от
фактическия състав:
- наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
- за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност;
- да е установено УПРАВЛЕНИЕ на процесното МПС по пътната мрежа в страната,
независимо кой е бил неговия водач;
- управлението да е установено с АТСС.
Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни обстоятелства следва
не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото
само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото.
Видно от текста на процесния ЕФ в обстоятелствената му част изобщо ЛИПСВАТ
ТВЪРДЕНИЯ да е констатирано УПРАВЛЕНИЕ на процесния автомобил . В същото
време от изричния текст на нормата на чл. 638, ал.4 КЗ следва, че отговорността на
собственика на МПС за несключена застраховка гражданска отговорност може да се
реализира с електронен фиш, само ако с АТСС е констатирано управление на МПС по
3
пътната мрежа, като в противен случай следва да се издаде НП.
С оглед гореизложеното и предвид:
- липсата на изложени твърдения в ЕФ процесния автомобил да е бил управляван по пътната
мрежа;
- констатираната забрана отговорността на дееца да се реализира въз основа на
обстоятелства, установени на етап на съдебно следствие, които не са надлежно предявени на
дееца с ЕФ;
- възможността ЕФ да се издава за нарушения на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ само ако е заснето
управление на процесното МПС;
то ЕФ следва безусловно да се отмени, доколкото не са налице предпоставките за
реализиране отговорността на дееца по този облекчен процесуален ред.
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. Не е спорно между
страните, а и се установява от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип и от
съпроводителното писмо по делото, че нарушението е фиксирано с АТСС SpeeDet 2D, което
представлява мобилна система за видеоконтрол.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да
се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Във връзка с използването на мобилни технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват.
Тези правила са законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно
средство за видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване
на деянието и след законодателните изменения от 2018г. следва да са налице следните
условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е преминало през последваща метрологична проверка;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система;
- техническото средство да е разположено и използвано съгласно изискванията на
производителя и нормативните предписания - чл. 6 от Наредбата;
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от
гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност,
използването на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на което и да е от
изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на електронния фиш,
респективно на НП.
В конкретния случай, видно от получения отговор от наказващия орган Протокол по чл.
10 от Наредбата не е бил съставен, въпреки задължението за това, тъй като техническото
4
средство било монтирано върху служебно моторно превозно средство и независимо от
служителите, същото функционирало непрестанно, като не можело да бъде определено
начало и край на контролирания участък.
В тази връзка следва да се отбележи, че обстоятелството, че АТСС е неподвижно
прикрепено към служебно моторно превозно средство не го превръща в стационарно и не
отменя задължението за надлежно попълване на Протокол по чл. 10 от Наредбата.
Това е така, доколкото съгласно легалната дефиниция на т.65 от ДР на ЗДвП АТСС
прикрепени към превозно средство са мобилни. Стационарни са само АТСС, които са
неподвижно прикрепени към земята и само за тях законът прави изключение да не се
съставя Протокол за употреба на АТСС.
Следва да се отбележи, че несъставянето на Протокол за използване на АТСС
представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС
съобразно нормативните и техническите изисквания. Така изрично Решение № 848 от
15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Липсата на такова удостоверяване компрометира законността на вмешателството в
личната сфера на заснетото лице и обуславя отмяната на санкционен акт, базиран на това
заснемане.
С оглед този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал
право на разноски. Доколкото обаче такива не се претендират, то и не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0016537, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който
на Д.Г.Л., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 250,00 лева за нарушение на чл.
483, ал.1, т.1 КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5