№ 228
****, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720104223 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу П. Д. К. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 1726/2022 г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *********** в размер на
678,61 лева – главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в
размер на 73,29 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
лева за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор е срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Оспорва качеството си на потребител, доставката на
топлинна енергия до имота в процесния период. Конкретно намира, че представените с
исковата молба доказателства не установяват твърдяната облигационна връзка.
Оспорва до процесния имот да е доставяна топлоенергия в съответното количество,
остойностено в исковата молба, както и с нормативно определеното качество. Оспорва
редовното водене на счетоводството на ищеца.
1
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват, като поддържат вече
изложените правни и фактически тези.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
2
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в ****, приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът
счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав
на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
Ищецът е представил акт на съдебен изпълните, с който се налага възбрана
върху процесния имот, като се сочи, че той е собственост на ответника. Същият, чрез
особения си представител е оспорил така да се установява качеството ми на
потребител, макар и по правилото на чл. 483 ГПК задължение на съдебния изпълнител
е да е увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната,
която проверка се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по
друг начин, включително чрез разпит на съседи.
В тази връзка ищецът е представил декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която
ответникът е посочил като собственик себе си и Д. И. А.. Ответникът декларирала за
целите на данъчното облагане правото си на собственост върху процесния имот, а като
придобивно основание е посочено – наследство и приложено удостоверение за
наследници на Ц.Г.А., чиито наследници са ответницата и Д. И. А.. Същият, съгласно
удостоверение за наследници е починал на 27.05.2012 г., като негов единствен
наследник по закон е дъщеря му - ответницата. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ имат
характера на подписа /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл.
180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа и е лицето,
подписало документа. Същевременно, в настоящото производство има значението и на
извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответницата е
собственик на апартамента, което изявление се ползва с висока доказателствена
стойност в процеса и се подкрепя от останалите доказателства. Тези обективни данни,
при липса на твърдения и доказателства за съществуващи в полза на трето лице права
върху имота в процесния период, дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай именно ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове, тъй като е собственик на имота по силата на универсално
наследствено правоприемство – единствен наследник на Ц.Г.А. и Д. И. А..
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните,
3
която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение.
Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като
същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази
услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. От
заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия вкл. за БГВ, като ищецът
е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени от съоръженията за
БГВ.
Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна
топлоенергия и за БГВ, които са преизчислени след снемане на показанията на
уредите, които са с дистанционен отчет и е осигурен достъп. Изготвена е изравнителна
сметка, като само щранг – лирата е без топломер поради техническа невъзможност да
се монтира такъв. В общите части няма отоплителни тела. Сметката за топла вода е по
отчет. Изготвена е изравнителна сметка, срещу която възражение не е постъпило.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от
678,61 лева за целия имот.
По въпросите на ответника е посочено, че подгрятата водата за горещо
водоснабдяване на топлоносителя след Абонатната станция следва да е 55 градуса с
отклонение (-1,5). Вещото лице е установило, че средно подаваната вода при
топлоизточника е с най – ниската стойност в процесния период (09.2020 г.) е била 57,6
градуса, а в следващите по – висока, като за абонатната станция в сградата на
ответника данни липсват.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за
исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна
енергия е в размер на 678,61 лева, а законната лихва е в размер на 73,29 лева.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия, на
стойност , посочена в исковата молба. Липсват твърдения и доказателства за пълно или
частично погасяване на задължението, поради което исковете следва да бъдат уважени
в цялост така, както са предявени.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 580,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 200,00 лева, което следва да бъде присъдено, съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на ищецът се дължат
разноски в размер на 780,00 лева.
4
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу П. Д. К., ЕГН ********** от ***********, за сума, в размер на 678,61
лева – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в ****, ***** ****** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 ГПК (04.04.2022 г.) до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 73,29 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
лева за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г. , за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1726/2022 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Д. К. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 780,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство и 75,00 лева – разноски пред Районен
съд Перник в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5