МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 184/18.10.2017 година по НОХД №4263/ 2017г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по Досъдебно производство № 392/2017 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР - Бургас, вх. №
1653/2017г., пор. № 1259/2017г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато
обвинение срещу И.Д.Г.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, разведен, основно
образование, работи в склад за дърва като общ работник, ЕГН: **********, за това, че за периода от месец юли 2016г. до
месец юни 2017г., включително, в гр.Бургас, след като бил осъден с Решение №
309/21.10.2011г. по гражданско дело № 305/2011г. по описа на Окръжен съд
гр.Бургас, влязло в сила на 21.11.2011г., изменено в частта, относно издръжката
с Решение № 292/26.02.2013г. по гражданско дело № 9191/2012г. по описа на
Районен съд гр.Бургас, влязло в сила на 14.03.2013г. да издържа свой низходящ -
сина си Д.И.Г., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител - В.М.М.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
по 170,00 лева, а именно 12 (дванадесет) месечни вноски по 170,00 лева, или
всичко на обща стойност 2040,00 лева, като деянието е извършено повторно -
престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК.
Производството пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия Г.. Моли съда да
се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и по отношение
на същия да бъде
определено при условията на чл.54 от НК наказание „Пробация”, която да включва
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от две години, със задължително явяване и подписване пред пробационен служител
на основание чл.42, ал. 2, т. 2 от НК, за срок от две години, както и наказание
„Обществено порицание”.
Защитникът
на подсъдимия - адв.Янев, излага аргументи в насока неизпълнение от страна на
подзащитния му на задължението му за заплащане на издръжка поради влошеното му
материално положение и здравословно състояние. Посочва също така, че по негово
виждане на подзащитния му следва да се наложи наказание „Обществено порицание” и
наказание „Пробация” за срок от 6
месеца.
Подсъдимият
Г., редовно призована, се явява в съдебно
заседание, като заявява, че не заплаща издръжка на децата си поради липса на
материална възможност за това.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Д.Г., ЕГН: **********, е роден на ***г***
и е с адрес: ***. Същият е българин, български гражданин, осъждан, разведен, с
основно образование, работи в склад за дърва като общ работник.
През периода от 2000г. до 2007г. подсъдимият Г.
живеел на семейни начала със свидетелката В.М., без да сключва с нея граждански
брак. През този период свидетелката М. забременяла и на 23.04.2014г. родила
техния син - Д.И.Г.. С Решение № 309/21.10.2011г. по гр. дело № 305/2011г. по
описа на ОС - Бургас, в сила от 21.11.2011г., било прието, че обвиняемият Г. е
баща на детето Д.И.Г., като бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер
на 70лв., считано от 17.02.2010г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката. Няколко години по – късно поради нарасналата нужда
от средстав за отглеждане на детето, майката М. подала от негово име искане за
увеличаване на размера на така присъдената му издръжка. В тази връзка било
образувано гражданско дело № 9191/2012г. по описа на БРС, по което с Решение №
292/26.02.2013г., влязло в сила на 14.03.2013г., съдът увеличил размера на
дължимата на детето издръжка от 70 лв. на 110 лв. Към така определеният размер
на издръжката съдът присъдил добавка в размер на 60 лв., поради заболяването и
специалните нужди на детето, или общо сума в размер на 170 лв. месечно, дължими
от подсъдимия считано от 09.11.2012г.
Подсъдимият Г. обаче не плащал редовно присъдената издръжка, поради
което свидетелката М. депозирала искане за образуване срещу него на
изпълнително дело. Такова било образувано на 25.01.2012г. под номер 45/2012г.
по описа на Държавно съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - гр.Бургас. В
хода на изпълнителното производство били
наложени различни обезпечителни
мерки на подсъдимия Г..
На 06.02.2014г. по НОХД № 4571/2013г. по описа на Районен съд –
гр.Бургас, Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.1
от НК. Периодът, обхванат от присъдата, бил от месец декември 2012г. до края на
месец август 2013г., включително. Подсъдимият Г. заплатил всички дължими и
обхванати от диспозитива на обвинението вноски преди приключване на съдебното
следствие пред първата инстанция, поради което на основание чл.183, ал.3 вр.
чл.1 от НК, не му било наложено наказание.
Видно от приложената по делото справка за съдимост при осъществявано на
деянието, предмет на настоящото обвинение, подсъдимият Г., е действал в
условията на „повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като с Присъда №
189/02.12.2015г. по НОХД №4894/2015г. на PC – гр.Бургас, влязла в сила на
15.02.2016г. бил осъден на основание чл.183, ал.1 вр. чл.58а, ал.5 от НК, като
му е било определено наказания „Пробация”.
Видно от справката на ДСИ и показанията на свидетелката М. е, че от
месец юни 2016г. до датата на изготвяне на справката не са постъпвали суми, от
подсъдимия Г. за издръжка на детето Димитър, като последната постъпила сума е
на 01.06.2016г. От събрания доказателствен материал по делото е установено, че
за периода от месец юли 2016г. до месец юни 2017г., включително, общо дължимата
сума от подсъдимия Г., представляваща сбор от всички месечни вноски, а именно
12 (дванадесет) месечни вноски по 170 лева, е 2040 лева.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на
подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: Решение № 309/21.10.2011г. по гр. дело № 305/2011г.
по описа на ОС – Бургас, Решение № 292/26.02.2013г. по гражданско дело №
9191/2012г. по описа на БРС, Присъда № 189/02.12.2015г. по НОХД №4894/2015г. на
PC – гр.Бургас, Присъда № 35/06.02.2014г. по НОХД №4571/2013г. на PC –
гр.Бургас, Удостоверение за раждане на детето Д.И.Г., справка от НОИ, справка от Агенция по
заетостта, справка от Агенция по вписванията, Справка от ДСИ по изп.д.
№45/2012г., трудов договор от „Файърлуд бийч аш олк” ЕООД - Бургас, справка
за съдимост, показанията на свидетеля В.М.М., обясненията
на обвиняемия, както и от другите множество приложени по делото писмени
доказателства.
Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност
и поотделно категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин
както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият
съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява,
че от обективна и субективна страна подсъдимият Г. с деянието си е
осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1 НК, тъй като за периода от месец
юли 2016г. до месец юни 2017г, включително, в гр.Бургас, след като бил осъден с
решение № 309/21.10.2011г. по гражданско дело № 305/2011 г. по описа на Окръжен
съд гр. Бургас, влязло в сила на 21.11.2011г., изменено в частта, относно
издръжката с решение № 292/26.02.2013г. по гражданско дело № 9191/2012г. по
описа на Районен съд гр. Бургас, влязло в сила на 14.03.2013г. да издържа свой
низходящ - сина си Д.И.Г. ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител В.М.М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски по 170,00 лева, а именно 12 (дванадесет) месечни вноски
по 170,00 лева, или всичко на обща стойност 2040,00 лева, като деянието е
извършено повторно.
Престъплението по чл.183 НК
е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл.183 НК
е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две
месечни вноски. Данните по конкретното дело сочат за осъществено деяние по
чл.183, ал.1 НК за периода от месец юли 2016г. до месец юни 2017г,
включително. Изпълнено е и законовото изискване
относно необходимия минимум от неплатени, поне две месечни вноски, за да
възникне отговорността по чл.183, ал.1 НК,
поради което и съвсем правилно е ангажирана и наказателната отговорност на
подсъдимия.
Квалификацията на деянието по
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, а именно като такова извършено в
условията на повторност, се основава на факта, че при осъществявано на деянието, предмет на настоящото
обвинение, подсъдимият Г. е бил осъждан с Присъда № 189/02.12.2015г. по НОХД
№4894/2015г. на PC – гр.Бургас, влязла в сила на 15.02.2016г. Със същата и на
основание чл.183, ал.1 вр. чл.58а, ал.5 от НК, на Г. е било определено наказания
„Пробация”.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като Г. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение.
Подсъдимият съзнателно не е изпълнил алименти /неплащане на издръжка на
низходящ/, като е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми. Същият много добре е знаел, че е осъден да плаща така посочената издръжка
с Решение №
292/26.02.2013г. по гражданско дело № 9191/2012г. по описа на БРС, но съвсем съзнателно е предприел пасивно
поведение, като не е направил дори едно месечно плащане.
Не може да се приеме на следващо
място, че наказателната отговорност на подсъдимия отпада поради твърдяната от
него обективната невъзможност да изпълни задължението за заплащане на издръжка
на свой низходящ. На първо място, по делото не са налице данни за липса на
трудова ангажираност на подсъдимия през процесния период. Тъкмо напротив към
доказателствената съвкупност е приобщен трудов договор на същия. Още повече, че
в практиката си ВКС обаче последователно застъпва, че за реализиране на състава
на чл.183, ал.1 НК от обективна и субективна
страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на
осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или
фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.
/виж Решение №188/04.07.2011г. на ВКС по н.д. № 1157/2011г., III н.о., НК,
докладчик съдията Севдалин Мавров/.
Действително, в
практиката си върховната ни инстанция приема, че за доказване на субективните
измерения на инкриминираното поведение по чл.183, ал.1 НК
е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията
и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка. Като такава пречка обаче ВКС намира например лишаването от свобода
през процесния период, в каквато хипотеза понастоящем не се намираме.
Единствено и само фактът на неполагането на труд респ. реализирането на доход в
малък размер не може да доведе до извода за обективна невъзможност за
изпълнение на задължението за издръжка, тъй като лицето е било в практическа
възможност да полага труд, в следствие на което и да реализира доход и да заплаща
издръжка.
По вида и
размера на наказанието:
Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието
следва да се вземе предвид визираните в закона санкции, за престъпленията по чл.183, ал.4
вр. ал.1 НК,
които са „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”, както и „Обществено
порицание”. Съобразно принципа за индивидуализация на наказанието следва да се
отчетат степента на обществената опасност на дееца и деянието. Съдът, като
преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с не
толкова ниска степен на обществена опасност. В подкрепа на този извод на съда е
обстоятелството, че бездействието му във връзка с неплащане на дължимата
издръжка обхваща един значителен период от време, липсва заплащане дори на една
месечна вноска по издръжката, а размерът на дължимите издръжки е голям. Все пак
по отношение на подсъдимия Г. са налице и смекчаващи вината му
обстоятелства. В тази насока следва да се отчете факта, че той излага твърдения
за влошено здравословно състояние и временно оставане без работа. Относно
обществената опасност на деянието, съдът преценява същата като ниска, тъй като
не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК,
но все пак за подс. Г. накърнява с
бездействието си важни обществени отношения по гарантиране възможността на
децата да получават издръжка и по този начин необходимите средства за тяхното
нормално отглеждане, образование и възпитание.
Предвид всичко изложено, съдът се съобрази с целите на
наказанието предвидени в чл.36 НК,
като отчете всички по-горе изложени обстоятелства, счете, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание при условията чл.54, ал.1 НК, като му се определи второто алтернативно такова, а именно „Пробация”,
включваща следните пробационни мерки:
1. „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”*** за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при периодичност ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО, на основание чл.42б, ал.1, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК.
2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, на основание чл.42б, ал.2, вр.
чл.42а, ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК.
В случая спрямо Г. са
налице и смекчаващи вината обстоятелства, но те не се явяват изключителни или
многобройни, поради което и наказанието за извършеното престъпление не се
определи при условията на чл.55 НК.
На подсъдимия И.Д.Г. следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитането на
присъдата по Радиоцентър-Бургас.
При определяне вида
на наложеното наказание БРС отчете и практиката на ВКС /виж Решение №447 от 06.01.2014г.
на ВКС по н.д. №1483/2013г., I н.о., НК, докладчик председателят Пламен Томов/,
съобразно която наказанието „Лишаване от свобода” се явява поначало неподходящо
за престъпното неплащане на издръжка. Интересът на издържания по-скоро страда
от престоя в затвора на задължения и затова в случаи на отговорност за
относително малко месечни вноски, търсена при това за първи път, много
по-целесъобразно се явява алтернативното наказание „Пробация”. Именно по
изложените съображения на подсъдимия беше наложено наказанието „Пробация”, при следните пробационни мерки:
1. „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”*** за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при периодичност ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО, на основание чл.42б, ал.1, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК.
2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, на основание чл.42б, ал.2, вр.
чл.42а, ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК.
На подсъдимия И.Д.Г. беше наложено и кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитането на присъдата по
Радиоцентър-Бургас.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.