Р Е Ш Е Н И Е
№
…………../………………2023г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ-ми
тричленен състав,
в публично
съдебно заседание на втори февруари 2023г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Камелия Александрова
и
прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа
докладваното от с-я Желязкова КАНД № 2941/2022г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Заместник кмета на Община Варна, против Решение № 1520/15.11.2022г. по АНД № 20223110201545 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна,
с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 132/01.04.2022 г. на Заместник-кмета
на Община Варна, с което на Д.А.А. за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, на осн. чл.
178е от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лв.
В жалбата се
твърди, че Решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че
административнонаказателното производство /АНП/ е проведено при спазване на
процесуалните правила; АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове; нарушението е безспорно установено от събраните
по делото доказателства, а наложеното от административно-наказващия орган /АНО/
наказание е определено в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл.178е от ЗДвП. Страната заявява, че не може да се очаква от гражданите да знаят
какво е предвиждането на Общия устройстван план /ОУП/ за всяко конкретно мято,
но ориентир все пак за това са външните признаци за всеки конкретен обект.
Позовава се на
съдебна практика на Върховния административен съд, според която след като
дадено пространство е било обособено от пътното платно с бордюр и е било
посипано с настилка, подходяща за развитие на тревна растителност /какъвто се
твърди, че е и настоящия случай/, то е осъществен съставът на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Сочи се, че с налагане на административно наказание на лицето са
изпълнени целите на чл.12 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че деянието не е
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На изложените основания се претендира
отмяна на решението на
ВРС и постановяване на друго такова, с което НП да бъде отменено. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д.А.А., чрез пълномощник – адв.А.А.,
оспорва
касационната жалба. Счита я за неоснователна и моли Решението на ВРС, като правилно и
законосъобразно, да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски съобразно
представени по делото доказателства.
Представителят на ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, като постановено при
спазване на процесуалните правила и Закона, поради
което моли да бъде потвърдено
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по редовна жалба на Д.А.А., срещу гореописаното НП. За да се произнесе ВРС е установил от
фактическа страна, че А. е наказан за това, че на 05.03.2022г., около 16.45ч. в
гр.Варна, бул“Чаталджа, зад блок 97б, паркирал автомобил „Пежо” с рег. № **, извън обозначените за това места, в
градинка. По подаден сигнал, актосъставителят – свид.К. посетила мястото и за
констатираното нарушение съставила Глоба с фиш, в отсъствието на водача, за което било поставено
Уведомление по чл.186 ал.3 ЗДвП. След подадено от А. възражение, с твърдение, че не е осъществил
вмененото
нарушение,
издаденият фиш бил анулиран и на лицето бил съставен АУАН за допуснато от него
нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП. Актът бил редовно връчен на А.. Административнонаказващият
орган /АНО/ като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и
дадената правна квалификация, счел възраженията за неоснователни и издал
процесното НП, като наложил на лицето административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. на осн.чл.178е от ЗДвП.
В хода на
въззивното производство били разпитани: свид.К. – актосъставител и свид.А. – съпруга на
жалбоподателя, която заявила, че тя е управлявала автомобила, но на посочената
дата не е паркирала в градинка и е била заплатила такса „синя зона“.
Описаната
фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събрани в хода
на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства и свидетелски
показания, които кредитирал като обективно и безпристрастно дадени.
В решението си
въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи
и в предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила.
За да отмени НП
съдът е приел, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния
закон, тъй като АНО е отнесъл неправилно фактите към хипотезата на посочената
като нарушена норма на чл.15 ал.7 от ЗДвП. Изложил е мотиви, че представените по делото
доказателства свидетелстват, че съобразно предвижданията на ОУП, пространството
зад блок 97 е градинка, което обстоятелство обаче не е достатъчно за да се
приеме, че има нарушение, тъй като за да са налице озеленени площи, същите не
само трябва да са предвидени с плана, но и да са реализирани като такива. Счел е, че представените по
делото писмени доказателства установяват, че процесното междублоково
пространство няма характеристика на тревна площ, не е парк или градина, а е
заход към гаражи на живущите в района, които са затруднени да ги ползват поради
паркирани автомобили, избягващи „синя зона“. Предвид това е извел извод за отсъствие
на нарушение.
Настоящата
инстанция намира, че въззивното решение е правилно като краен резултат, но по
съображения различни от изложените. Касационният състав констатира, че НП е
постановено при допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в
същото отсъства точно описание на мястото на извършване на нарушението. Като
такова в процесното НП, а и в АУАН е посочено „зад блок 97Б“. Посоченото място
обхваща значително пространство, поради което подобно описание не може да даде
ясна представа за точното място на паркиране на автомобила, а в преписката
липса и снимков материал. Отсъствието на конкретика в тази насока обуславя
наличието на допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, тъй като лишава
съда от възможността да осъществи надлежен контрол, дали правилно е приложен
материалния закон.
Съдът
обаче намира за необходимо за пълнота да посочи, че не споделя останалите,
изложени в решението мотиви, относно необходимостта от провеждане на
озеленителните мероприятия, за да се приеме, че съответното място има статут на
градинка. Изцяло
ирелевантен за спора е въпросът дали са правени опити за затревяване и дали
тези опити са, или не са
успели поради виновното поведение
на гражданите, които паркират на това място. Достатъчно е да се установи, че по
действащия ПУП съответното място е отредено за озеленяване и не е покрито с
настилка, или обозначено
като място за паркиране, с хоризонтална или с вертикална маркировка, респ. има индикации за ограждането му с
бордюр или по друг начин, отделящ зелената площ.
Неправилно съдът се е позовал само на ОУП. Следва да се има предвид, че
този план определя само общата структура и
преобладаващото предназначение на териториите /чл.104 ал.1 и чл.106 от
ЗУТ/,
докато уличната инфраструктура и предвиденото около нея озеленяване /каквото е
настоящото/, се предвижда единствено с ПУП /чл.108 от
ЗУТ/.
Независимо
от изложеното, доколкото констатираното по-горе в мотивите на настоящото
решение, допуснато от АНО съществено процесуално нарушение обуславя
незаконосъобразност на НП и е достатъчно основание за отмяната му само на това
основание, предвид формалния характер на административнонаказателното
производство и доколкото този порок не може да се санира в хода на съдебното
такова, то въззивното решение като краен резултат се явява правилно и следва да
се потвърди.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, на
пълномощника на Д.А. – адв.А.А., следва да се присъдят съдебни разноски в
размер на 400 лв., при условията на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата и
на основание чл.63д,
ал.1 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание
чл.221 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд
- Варна
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1520/15.11.2022г. по АНД № 20223110201545 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 132/01.04.2022 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което на Д.А.А. за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, на осн. чл. 178е от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв.А.А.,
съдебни разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.