Решение по дело №2346/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1982
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20207180702346
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№1982/4.11.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                                    Председател :      Здравка Диева

Членове : Недялко Бекиров

Георги Пасков

 

при секретаря Г.Г. и с участието на прокурор М.Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2346 / 2020г., взе предвид следното :

            Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 ЗАНН.

            ТД на НАП - Пловдив с процесуален представител ст.юрисконсулт В.П. обжалва Решение № 1290 от 10.08.2020г., постановено по АНД № 3611/2020г. на РС – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 511974-F543918/14.05.2020г. на Заместник – Директор на ТД на НАП - Пловдив, за наложена имуществена санкция на МЕГЗ 28 ЕООД, булстат *********, гр.Раковски – в размер на 3000лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.2 ЗДДС.

            - Касаторът счита решението за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон – касационно основание по см. на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Поискана е отмяната му с потвърждаване на НП. Заявено е, че при проверката е установено извършвана от дружеството търговска дейност – онлайн търговия с дрехи и аксесоари, без да е монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство в компетентната ТД на НАП – Пловдив, за регистриране на извършените продажби. Първата продажба е от 05.12.2018г. и е приета от Спиди АД на същата дата, въз основа на договор между МЕГЗ 28 ЕООД и Спиди АД, като при предаването не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 / 2006г. Поддържа се, че извършваната дейност е съотносима с дефиницията за „разносна търговия“ по см. на §1 т.1 ДР на Наредба Н-1882006г., състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. В тази насока е цитирана разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредба № Н-18/2006г.

Оспорен е извода на ПРС, обосновал отмяна на НП : Поради сключения договор със Спиди АД, което е лицензиран пощенски оператор, търговското дружество извършва доставки, за които няма задължение да издава фискални касови бележки, тъй като попада в изключенията на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Твърди се, че според съдържанието на договора няма клауза за „пощенски паричен превод“, а напротив – изрично е посочено, че събраните суми са от „наложен платеж“ и е конкретизирано тяхното изплащане на страните. В тази вр. е посочена разликата между понятията „наложен платеж“ - §1 т.12 ЗПУ и „пощенски паричен превод - §1 т.9 ДР ЗПУ. Изтъкнато е, че начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка /ФКБ/. По отношение на „пощенски парични преводи“ е посочено, че този тип услуга изисква предварително сключен договор, какъвто в случая липсва, чрез който би отпаднало задължението за подателя на стоката за издаване на ФКБ, респект. наличие на ФУ. С такъв договор лицето би попаднало в изключенията, посочени в наредбата, но предвид отсъствие на доказателства за това, следва, че задълженото лице е извършило описаното в НП административно нарушение. Във всички относими към спора доказателства е посочен начин на плащане „наложен платеж“, който не е сред изброените – като освободени от издаване на ФКБ начини на плащане и при доставка на стоки с наложен платеж – когато плащането се извършва при получаване на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с ФКБ. Акцент е поставен и на цялостното поведение на нарушителя, при което се счита, че конкретното нарушение не може да бъде разгледано изолирано и проверката е по повод подадено заявление за регистрация по ЗДДС за задължителна регистрация при достигнат оборот над 50 000лв. от свързани лица, извършващи еднородна дейност – 46 търговски дружество с фирма МЕГЗ 1 до МЕГЗ 46, всички с управител М.К.. Изложени са съображения за отсъствие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако такова бъде претендирано.

- Ответникът МЕГЗ 28 ЕООД с пълномощник адв.И.Н., оспорва жалбата. Посочено е, че в понятията „наложен платеж“ и „пощенски паричен превод“ законодателят е вложил смисъла на конкретно извършвани услуги, а не начин на осъществяване на плащане и Законът за пощенските услуги не предвижда и не задължава лицензираните пощенски оператори да сключват договори по образец или изрични договори за отделните услуги по осъществяваната от тях дейност, при което следва да се отчете, че страните в това производство са сключили договор, който трябва да бъде подложен на тълкуване, за да се извлече действителната им воля. Извършеният начин на плащане не е в обхвата на тези, задължаващи жалбоподателя да издаде ФКБ, респект. да регистрира и въведе в експлоатация ФУ, защото всички разплащания, свързани с получаваните суми от клиенти по извършени доставки, се извършват чрез банков превод. Поддържа се за правилен извода на ПРС за това, че в характера си плащанията от клиентите съставляват такива, предвид качеството на куриера – лицензиран пощенски оператор, които следва да се характеризират като „пощенски паричен превод“, защото по същество осъществявайки тази пощенска услуга – Спиди АД получава парична сума в брой, която нарежда по електронен път, чрез банков превод да бъде изплатена на подателя. Задължението за въвеждане в експлоатация на ФУ зависи от вида на плащанията, които се получават срещу доставяните стоки. В тази вр. е посочено, че в случая нито в АУАН, нито в НП съществува констатация или извод относно вида на направеното плащане и обстоятелството, дали се е налагало издаване на ФКБ. В хода на съдебното производство са представени доказателства, че плащанията по доставките се извършвани единствено по банков път – Спиди АД след като е направило доставки до адресатите и съответно е инкасирало сумите, е превело същите на дружеството изпращач по банков път. В случая липсва отговор на въпроса – как е извършено плащането, което е от значение за извод за наличие на съставомерно нарушение. Подобен факт не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, при което следва да се цени, че е налице съществено изменение на обстоятелствата на повдигнатото в НП обвинение /Т.Р. № 57 от 04.12.1984г. по н.д. № 13/84г. на ОСНК на ВС; Т.Р. № 61 / 13.12.1977г. по н.д. № 60/1977г./. С позоваване на чл.287 НПК и производството по чл.63 ЗАНН е заявено, че института на изменение на обвинението не може да намери приложение, тоест – не може в производството пред ПРС да се установяват нови съставомерни факти, а именно – по какъв начин и какъв е бил вида на плащането, предвид отговор на въпроса – било ли е необходимо издаване на фискална касова бележка.  Счита се, че изложеното води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение – самостоятелно основание за отмяна на НП. Освен това, във вр .с представените по делото доказателства, изискани от Спиди АД, се поддържа, че касаторът неправилно приема, че при доставките е използван „наложен платеж“, тъй като не е достатъчно да се цитира „наложен платеж“, а е следвало да  се установи как и по какъв начин е извършено плащането. Твърди се, че важно в случая е – начинът, по който куриерът е извършил разплащането, защото той е определящ при съобразяване с изискванията за издаване на ФКБ. В тази вр следва да се съобрази, че при този начин на извършване на търговска дейност, при която се продават стоки извън търговския обект, по предварителна заявка, чрез услуга на лицензиран пощенски оператор и е налице сключен договор със същия, то определената от подателя сума по наложения платеж – стойността на стоката, ще бъде изплатена на доставчика чрез банков превод и не е необходимо издаването на ФКБ от доставчика при предаване на стоката на куриера. При положение, че плащанията от клиентите на дружеството се осъществяват само посредством паричен превод, извършен по банков път от лицензиран пощенски оператор – изцяло припокриващо се с легалното понятие за пощенски паричен превод – специфична пощенска услуга, извода е, че не е необходимо издаване на ФКБ от доставчика при предаване на стоката на куриера. Претендирани са за присъждане направени съдебни разноски – по приложен списък, договор и фактура за заплащане по банков път.

            - Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита решението за законосъобразно.

            Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

            1. НП е издадено от надлежно упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. – 1, т.1.1, б.“г“ е приложена в адм.нак.преписка/, а АУАН № F543918/14.04.2020г. е съставен от инспектор по приходите в НАП, ТД - Пловдив въз основа на проверка за установяване наличие на основание за регистрация по ЗДДС, документирана с Протокол № ********** от 29.01.2020г.

            Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност с АУАН : Във вр. с проверка за установяване наличие на основание за регистрация по ЗДДС е установено, че дружеството – задължено лице по см. на чл.3 от Наредба № Н-18/2006г., е допуснало нарушение, тъй като от дата на започване на дейността – 05.12.2018г., не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистрация на извършваните продажби чрез електронен магазин. Дружеството извършва онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като пратката от 05.12.2018г. е приета от Спиди АД на същата дата и при предаването й не е издаден фискален касов бон или друг документ в съответствие с Наредба № Н-18/2006г. „Същата е платена чрез РКО за наложен платеж в размер на 102,98лв., на 11.12.2018г.“. Посочено е, че в конкретния случай дейността е съотносима с дефиницията за „разносна търговия“ - §1 т.1 ДР на Наредба № Н-18/2006г. и е цитиран чл.25 ал.2 от наредбата : „(2) При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.“.

Описаните факти са квалифицирани от правна страна за административно нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС и е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание чл.185 ал.2 ЗДДС, като е отразено, че нарушението е довело до неотразяване на приходи : „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”.

            2. Според ПРС, съгласно договор № 90605 от 27.11.2017г. между Мегз 28 ЕООД и Спиди АД,  Спиди АД заплаща на дружеството събраните суми от наложен платеж по банков път, за което в договора е посочена и банкова сметка, *** – на адреса на възложителя срещу РКО. С арг. от текста на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. /приложима редакция преди изм. с ДВ бр.68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г./: „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.  Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.“, РС – Пловдив приел, че „Когато собственик на електронен магазин има сключен договор с куриерската фирма за наложен платеж чрез пощенски паричен превод : 1. За направеното плащане от клиент куриерската фирма издава разписка за пощенски превод на стойността на дължимата сума. 2. Тази разписка е признат от закона документ, който освобождава от задължението да издавате касов бон, тъй като тя играе ролята на касова бележка. 3. Разписката се дава на клиента, след като заплати сумата в брой на куриера, а подателят получава екземпляр от нея. Т.е. към издадените фактури за покупки вашият клиент следва да прикрепи разписката за пощенски превод, въз основа на която да осчетоводи задължението си като платено в брой. 4. Сумата, събрана от куриера от клиенти се превежда от куриерската фирма по вашата банкова сметка.“ *** : „В заключение на изложеното при положение че плащанията от клиентите на дружеството се извършват само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез  лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен превод по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка по реда определен от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Ето защо издаденото НП се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. „.

3. Решението е правилно като резултат : В приет по делото договор № 90605 от 27.11.2017г. между Мегз 28 ЕООД и Спиди АД /л.40 и сл./, чл.12 - е договорено, че възложителят /Мегз ЕООД/ може да използва услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ, при определени условия, като съгл. чл.12.5 – Изпълнителят изплаща на Възложителя събраните суми от наложен платеж : по банков път /чл.12.5.1/, по отразена банкова сметка ***; в брой на адрес на възложителя, срещу РКО /чл.12.5.2/, в брой, от свой офис, срещу РКО /чл.12.5.3/. В договора отсъстват клаузи за пощенски паричен превод. Законът за пощенските услуги съдържа дефиниции за „наложен платеж“ и „пощенски паричен превод – §1 т. 9 : „Пощенски паричен превод" е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл. 39, т. 3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка.; §1 т.12 "Наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. При наложен платеж доставчик на стоката я предава на куриер, който я доставя на получател, срещу заплащане на определена от подателя сума – стойността на стоката с или без такса за услугата „наложен платеж“, в зависимост от договореното между страните по доставката. За услугата „наложен платеж“ е дължима съответна такса, дължима от получателя на стоката или недължима от него, според условията на доставката, които са между доставчик и получател. Куриерът събира определената от подателя сума и му я предоставя по два начина, които са в обхвата на договореност между доставчик и куриер – по банков път или в брой. В приложените пред ПРС указания на НАП е посочено, че начинът на заплащане на стоката от получателя е относим при съобразяване с изискването за издаване на ФКБ.

Няма спор, че в конкретния случай Спиди АД – куриер и изпълнител по договора от 27.11.2017г. с предмет – международни куриерски и транспортни услуги и куриерски  и транспортни услуги на територията на РБ, от врата до врата /чл.2 – възложителя има право да използва услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки/, е и вписано от КРС в регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на неуниверсални пощенски услуги : 1. Приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги. Фактът няма последица – извършване на пощенски парични преводи по см. на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга, която не се съдържа в предмета на цитирания по-горе договор. Следователно, за да бъде извършена, е необходимо да бъде договорена между подателя /доставчик/ и куриера. В хипотеза на съществуваща договореност за извършване от лицензиран пощенски оператор, който е същевременно и куриер – и на пощенски паричен превод по отношение заплащане на стока от получателя, би било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от наредбата. Договорка за услугата „пощенски паричен превод“ отсъства и в договора между Мегз 1 ЕООД и Мегз 28 ЕООД, посредством който изпълнителя Мегз 1 ЕООД сътрудничи на доверителя – Мегз 28 ЕООД, предприемайки действия по извънсъдебно събиране на вземанията на доверителя с представителство на доверителя пред негови длъжници, както и извършване на разплащания от негово име при условията на договора.

            Дори при тълкуване на действителната воля между страните по договора, следва да се съобразява конкретния текст на наредбата, предвиждащ изключения, при които не е дължимо издаване на ФКБ и съответно не е дължимо – монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Данъчните закони не подлежат на разширително тълкуване /вкл. с арг. от чл.46 ал.3 ЗНА/, поради което прилагане на предвидено изключение от спазване на дадено задължение, следва да е основано на преки доказателства, а не на тълкуване волята на страните по договор. Предвид това, в случая формално е извършено административно нарушение, независимо от представените пред ПРС доказателства за банков превод на сума в размер на 102,98лв., на 11.12.2018г. В допълнение се отбелязва, че при наложен платеж  типичното е плащане в брой, макар и на посредник.

Извън посочено, в НП е отразено : Дружеството извършва онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като пратката от 05.12.2018г. е приета от Спиди АД на същата дата и при предаването й не е издаден фискален касов бон или друг документ в съответствие с Наредба № Н-18/2006г. „Същата е платена чрез РКО за наложен платеж в размер на 102,98лв., на 11.12.2018г.“. Следователно, не е налице поддържаната теза за изменение на обвинението, но административно-наказателната преписка не съдържа РКО за наложен платеж в размер на 102,98лв. / 11.12.2018г. РКО за наложения платеж е отразен в Протокол от 07.04.2020г., който не е посочен в АУАН и в НП като документ от проверката за установяване наличие на основание за регистрация по ЗДДС. Отсъствието на РКО за наложен платеж в размер на посочената сума и от конкретната дата води до извод за недоказаност на нарушението. В случая НП не е обосновано и от данните в преписката, вкл. преписката не е допълнена пред ПРС и пред АС – Пловдив. По тази причина НП е отменено законосъобразно.

Изложеното обосновава неоснователност на жалбата с присъждане на съдебни разноски в размер на 528лв., адвокатско възнаграждение за ответника – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.68 от 31.07.2020г./ вр. с §2а ДР на наредбата и чл.63 ал.3 ЗАНН, като възражение за прекомерност не е основателно.

Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив XXIII състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            Оставя в сила Решение № 1290 от 10.08.2020г., постановено по АНД № 3611 / 2020г. на Районен съд – Пловдив.

Осъжда НАП да заплати на МЕГЗ 28 ЕООД, булстат *********, гр.Раковски  – 528лв. съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                  Председател :

 

             

                                                                                          Членове :