№ 1219
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500338 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20206623 от 02.11.2021 г. по гр.д. № 7782/2021 г. по описа на
СРС, 125 с-в са осъдени М.Б. Д. ЕГН ********** и Д. М. Г. ЕГН ********** и двамата
с адрес град София, ж.к.**** да заплатят солидарно на В. Б. М. ЕГН ********** с
адрес град София, ж.к.****, на основание чл.45 ЗЗД сумата от 1500.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - физически и психически болки
и страдания, продължили около за период от 07.05.2020г. до 22.06.2020г. вследствие на
нанесен от ответниците побой на 07.05.2020г около 19.00 часа, когато ответниците
ритали ищеца около 2-3 минути, изразяващи се в: оток и кръвонасядане и разкъсно -
контузна рана на лицето, кръвонасядания в поясната област, както и причинен стрес,
страх и безпокойство от случилото се, ведно със законната лихва от 08.02.2021г. до
плащането; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение за забава върху главницата в
размер на 152,50 лева за период 07.05.2020г.- 07.02.2021г, като са отхвърлени исковете
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 1500.00 лева до
пълния му предявен размер от 6000.00 лева и исковете за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата, до пълния предявен размер от 461,67 лева.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени исковете
по чл.45 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ответниците М.Б. Д. и Д. М. Г. с излагане
на доводи, че решението в обжалвана част е неправилно и необосновано; постановено
1
в противоречие със събраните доказателства. Заявяват, че неправилно съдът е приел за
доказано, че ответниците са извършили неправомерни действия спрямо ищеца, в
причинна връзка, с които са понесените от ищеца неимуществени вреди. За формиране
на тези изводи, съдът не е съобразил събраните по делото косвени доказателства в
тяхната съвкупност и е основал същите на събраните гласни доказателства, които са
заинтересовани от изхода на спора.
Молят за отмяна на постановеното решение в посочената обжалвана част, като
неправилно и отхвърляне на исковете като неоснователни в цялост. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца В. Б. М., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че
постановеното решение в частта на уважаване на исковете по чл.45 ЗЗД е правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във
въззивните жалби съдът намира следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Б. М., който твърди, че
ответниците М. Б. Д. и Д. М. Г., на 7.5.2020г.около 19,00 часа, са му нанесли побой,
като предявява искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди - психически болки и страдания от случилото се, за период 7.5.2020г. до
7.2.2021г., като претендира солидарно, на основание чл.53 ЗЗД ответниците да бъдат
осъдени да му заплатят обезщетение от 600.00 лева, както и на основание чл.86, ал.1
ЗЗД сумата 461,67 лева обезщетение за забава от 7.5.2020г. до 7.2.2021г.
В законоустановения срок ответниците са подали съвместен отговор, в който
2
считат производството за недопустимо, тъй като сочените твърдения от ищеца са за
осъществен престъпен състав, и е недопустимо гражданският съд да го разрешава.
Оспорват редовността на исковата молба поради непосочване на банкова сметка, като
сочат, че твърденията против тях са неконкретизирани.
С постановеното решение съдът е приел, че от събраните в производството
доказателства се установява по несъмнен начин, че ответниците са нанесли побой на
ищеца на 7.5.2020г., като са го ритали на вратата на дома му. Приел е за доказан в
производството и втория елемент от фактическия състав на непозволено увреждане, а
именно - настъпването на описаните в исковата молба вреди - физически, както и
психически болки и страдания, които се намират в прака причинно-следствена връзка с
неправомерното деяние на ответниците. С оглед това при съобразяване разпоредбата
на чл.52 ЗЗД и указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС за определяне размер на обезщетението, съдът е преценил като
справедливо обезщетение в размер на 1500.00 лв. за репариране на понесените от
ищеца неимуществени вреди.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. елементите на фактическия състав на
деликтната отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпването на вреди, 3.
причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Докато наличието на последния
от четирите се предполага по силата на оборимата презумпция на, ал. 2 от цитираната
разпоредба /вината/, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените
в ГПК способи.
Настоящата инстанция също намира, че по делото са налице елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ответниците. Чрез показанията на свидетеля С.Ц.
Д. – П., преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК, представеното съдебно -
медицинско удостоверение № 100//2020г. издадено на 08.05.2020 г., в което са описани
нараняванията на ищеца и признанията на ответниците в дадените им обяснения по
прокурорска преписка № 23477/2020г. на СРП се установява, че на посочената дата
07.05.2020 г., около 19.00 часа пред дома на ищеца М. Б. Д. и Д. М. Г. са нанесли побой
на В. Б. М.. Чрез посочените доказателства е установено, че на посочената дата
двамата ответници са посетили ищеца, за да поискат заплащане на дължими суми за
етажната собственост. При възникналия спор за това, ответникът Д. М. Г. му нанесъл
юмручен удар, след което ищецът паднал на земята и двамата ответниците му нанесли
удари с крака /ритали го/, както сочи свидетеля П.. При така установеното доводите на
въззивниците, за неустановеност на извършените неправомерни действия са
3
неоснователни. Идентичен извод се налага и за доводите на ответницата Д., че не е
установено нейното участие в този инцидент. За така извършените неправомерни
действия е без значение поведението на ищеца като етажен собственик, това как се е
отнасял към задълженията си за покриване на разходи за общите части и какво
поведение е имал към останалите съсобственици в сградата – ЕС. Последните изброени
обстоятелства нямат отношение към предмета на делото, който се определя от
подадената искова молба и отправено до съда искане – осъждане на ответниците да
заплатят обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от нанесен
побой на посочената дата и при изложена фактическа обстановка за това. Няма
основания показанията на свидетеля П. да не бъдат кредитирани, тъй като по делото не
са установени обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на някаква
заинтересованост, а и същите са съответни на направените от ответниците признания
за посещението си да събират дължими суми в този ден и час и на представеното
медицинско удостоверение сочещо за нараняванията на ищеца причинени му по това
време.
При тези данни, след като е установено авторството на ответниците, то е налице
първата предпоставка на чл. 45 ЗЗД-противоправното поведение.
Налице са и останалите предпоставки на чл. 45 ЗЗД, включително причинно-
следствена връзка между настъпилите вреди за ищеца и инцидента.
Чрез представеното пред първата инстанция СМУ е установено, че в резултат на
описания инцидент на ищеца са причинени следните травматични увреждания: мораво
- червеникаво кръвонасядане с умерено изразен оток по кожата на лява очница и в
горната част на лявата скула, както и непосредствено до горно външната част на
кръвонасядането, има неправилна по форма рана, с неравни ръбове и стени и дъно,
покрито с тъмно червена засъхнала кръв. Удостоверено е, че друстранно в поясната
област има по едно неправилно по форма червеникаво кръвонасядане, като описаните
увреждания отговарят като да са получени на действието на твърди тъпи предмети,
каквито са и нанесените удари.
Изводът е, че е доказано не само авторството на ответниците, но и причинно-
следствената връзка между травмите на ищеца с инцидента, както и понесените от него
неимуществени вреди вследствие на инцидента и техния размер. За последното сочат
показанията на свидетеля П..
Относно размерът на претендираните от ищеца неимуществени вреди, СГС
приема следното:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД -по справедливост от съда.
4
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт причинените на ищеца
вреди са свързани преди всичко с понесени физически болки от нараняванията,
емоционалното и психическото му състояние, вследствие на побоя, изразяващо се в
уплах, стрес и тревожност, притеснение да излиза навън, както и обостряне на
неговото състояние, тъй като същият страда от онкологично заболяване, за което
ответниците знаят.
Именно така установените и преценени обстоятелства, както и възрастта на
ищеца дава основание на настоящата инстанция да приеме като справедлива сума,
приетата от районния съд сума от 1500.00 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл. 271,
ал. 1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 300.00 лв. на
основание чл.38, ал.2 ЗА за оказаното процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20206623 от 02.11.2021 г. по гр.д. № 7782/2021 г.
по описа на СРС, 125 с-в, В ЧАСТТА, с която са осъдени М.Б. Д. ЕГН ********** и Д.
М. Г. ЕГН ********** и двамата с адрес град София, ж.к.**** да заплатят солидарно
на В. Б. М. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.****, на основание чл.45 ЗЗД
сумата от 1500.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
физически и психически болки и страдания, продължили около за период от
07.05.2020г. до 22.06.2020г. вследствие на нанесен от ответниците побой на
07.05.2020г около 19.00 часа, когато ответниците ритали ищеца около 2-3 минути,
изразяващи се в: оток и кръвонасядане и разкъсно - контузна рана на лицето,
кръвонасядания в поясната област, както и причинен стрес, страх и безпокойство от
случилото се, ведно със законната лихва от 08.02.2021г. до плащането; както и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение за забава върху главницата в размер на 152,50
лева за период 07.05.2020г.- 07.02.2021г.
ОСЪЖДА М.Б. Д. ЕГН ********** и Д. М. Г. ЕГН ********** и двамата с адрес
5
град София, ж.к.**** да заплатят на адвокат Р.К. Р. ЕГН **********, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА сумата 300.00 лева възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6