№ 153
гр. ***, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900115 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от ЯС. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***,
****, чрез процесуалния си представител адв. Х.Х., срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София – 1172, р-н „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1, иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 33 333.33 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически и психически
болки и страдания в резултат на счупване на десния външен глезен – долната
(дистална) част на малкия пищял без разместване на фрагментите с голям
мекотъканен оток в същата област, което обусловило трайно затруднение в
движението на десния крак за период от около 2-2,5 месеца, претърпени
вследствие на настъпило на 04.05.2017г. ПТП по вина на водача Г. ХР. Г.,
ЕГН **********, на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ****,
последният застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 24.02.2021г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.05.2017г., в гр. ***, при
управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, Г. ХР. Г.
нарушил правилата на ЗДвП – чл. 6, т. 1; чл. 25, ал. 1; чл. 37, ал. 2, а така
също и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДВП и по непредпазливост причинил на ЯС.
П. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на десния външен
глезен-долната (дистална) част на малкия пищял без разместване на
фрагментите с голям мекотъканен оток в същата област, което обусловило
трайно затруднение в движенията на десния крак за период от около 2-2,5
месеца. След приключване на досъдебно производство, било образувано
НАХД № 5084 по описа на ВРС, което приключило с влязло в сила решение
от 16.12.2020 г. (потвърдено с Решение № 171/16.12.2020 г. на ВОС по ВАНД
1
1155/2020 г.), с което подсъдимият Г.Г. е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Ищецът посочва, че
Г.Г. е имал обективната възможност да възприеме движещия се зад него по
осевата линия и изпреварващия го мотоциклетист и ако бе сторил това и бе
съобразил разстоянието между двамата и скоростта на движение на
мотоциклетиста и не бе предприел пресичане на непрекъснатата линия, ПТП е
нямало да настъпи. Не оспорва факта, че поведението на ищеца също е било
неправомерно, доколкото последният се движел по бялата непрекъсната
линия върху осевата линия (нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДВП), но
поддържа, че то не е довело до съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като ако Г.Г. не бил предприел маневра в нарушение на правилата на ЗДвП и
ППЗДВП, ПТП изобщо е нямало да настъпи. Посочва се, че вследствие на
травмата Я.П. претърпял психични болки и физически страдания, които са
пряка и непосредствена последица от полученото увреждане и продължават и
до настоящия момент. Към момента на ПТП, за увреждащия лек автомобил,
управляван от Г.Г., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полица серия GO 56580329 и GO 57972515 при ответното
дружество. Сочи, че с молба с вх. № 004944 от 09.10.2020 г. е отправена
застрахователна претенция до ответника, в резултат на която била образувана
преписка по щета с № 0809-004944/2020-01 и бил постановен отказ за
изплащане на поисканото обезщетение. Ищецът счита последния за
несправедлив и моли за присъждане на поисканото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Навежда
твърдения за нередовност на исковата молба, тъй като в нея не били изложени
изчерпателно всички факти, релевантни за възникването на правото на
обезщетение. Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо процесния лек автомобил към датата на
процесното събитие – 04.05.2017г. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП и навежда твърдения за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, поради извършеното от него нарушение на ЗДвП. Счита,
че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е необосновано
завишено и не отговаря на понятието за справедливост, като същото не може
да бъде източник на обогатяване. Твърди, че неимуществените вреди не са
възникнали в твърдения от ищеца обем и не обосновават размера на исковите
претенции. Сочи, че съпричиняването от страна на ЯС. П. П. се изразява в
това, че е управлявал мотоциклета без да го контролира непрекъснато, с
несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно превишавала
разрешената за конкретния пътен участък, като това поведение било в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета с изключени светлини за
движение през деня, или с къси светлини (нарушение на чл. 70, ал. 2 от
ЗДвП). Оспорва и настъпването на описаните в исковата молба вид и характер
на уврежданията, а така също и твърденията по отношение на проведеното
лечение и здравния статус на ищеца след настъпване на ПТП и към
настоящия момент. При условие на евентуалност твърди, че ако описаните
увреждания са причинени, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес, е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските
предписания и предхождащи ПТП заболявания. Навежда твърдения, че се
2
касае за трудова злополука, вследствие на която ищецът е получил
обезщетение от работодателя си за претърпените болки и страдания, като
това следва да се съобрази от съда при определяне на справедлив размер на
обезщетението.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, в която оспорва наведените от ответника възражения. Не счита, че
правото на защита на ответника е нарушено и исковата молба е нередовна.
Излага допълнителни мотиви и подробно описва извършените от Г. ХР. Г.
нарушения на закона и механизма на процесното ПТП. Излага, че след
инцидента пострадалият Я.П. се обадил на баща си, който дошъл и го отвел в
МБАЛ „Св.Анна-***“ АД. В подкрепа на твърденията си посочва
установената от наказателния съд фактическа обстановка, събраните
доказателства и изготвените експертизи. Настоява, че ПТП е настъпило
единствено по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №
****, като липсва съпричиняване. Твърди, че ако Г.Г. не бе пресякъл бялата
непрекъсната линия, бе погледнал в огледалото и бе видял движещия се по
осевата линия мотоциклет и бе се съобразил с неговата посока и скорост на
движение, то ПТП е нямало да настъпи.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, в който поддържа наведените с отговора на
исковата молба оспорвания и възражения.
В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения
и възражения и претендират разноски. В първото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ответника заявява, че възражението за
съпричиняване се поддържа с оглед обстоятелството, че ищецът се е движил
успоредно на застрахованото МПС върху непрекъснатата лента.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
Приети са с доклада по делото за безспорно установени и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: че на 04.05.2017г. е настъпило
твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, за
причиняването на което с влязло в сила решение по НАХД 5084/2020г. по
описа на ВРС (потвърдено с Решение № 171/16.12.2020 г. на ВОС по ВАНД
1155/2020 г.) Г. ХР. Г. е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от
НК и му е наложено административно наказание; наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек автомобил
„Фолксваген Голф" с peг. № ****; че ищецът е предявил застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение, че е образувана преписка по щета и
че застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетението.
Приобщено е НОХД №5084/2019г. по описа на РС – ***, ведно с ДП
№362/2017г. по описа на ОД на МВР – ***.
В подкрепа на твърдението си, че е отправил застрахователна претенция
до ответника, ищецът е представил уведомление от застрахователя от
12.02.2021г., с което последният отказва да изплати застрахователно
обезщетение /л.13/.
Приобщено по делото е писмо от НОИ /л.114/, съобразно което в ТП на
НОИ, сектор трудови злополуки, няма постъпили данни за злополука, станала
3
с Я.П. на 04.05.2017г. Приета е и справка от НЗОК за налична медицинска
информация за лицето Я.П. за периода 04.05.2017г. до 24.02.2021г. /л.133-
136/.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите П.Б. П. и С.С.С.. Първият свидетел – баща на ищеца, излага че
докторите сложили гипс, но седем дни били в неизвестност къде точно е
счупването. Свидетелят носил сина си на гръб, тъй като не можел да върви.
На седмия ден, на първия контрол, се установило счупването. Първият месец
било много тежко, тъй като синът му не можел да се обслужва. С патериците
не можал да свикне. Два месеца и половина бил освободен от училище, но
накрая се наложило баща му 10 дни да го носи на училище, за да може да
завърши 10-ти клас. Прекъснал да играе футбол, сега го е страх да играе
футбол, защото щели да го ритнат. Моторът вече не го карал от страх.
Впоследствие свидетелят казва, че към настоящият момент синът му се
качвал на мотора, но да отиде до най-близкия магазин. Синът му се променил
след произшествието, станал малко по-внимателен, може би и от
израстването.
Свидетелят С.С. – съученик на ищеца, отишъл след ПТП на мястото,
където се случило. Ясен се държал за крака и видимо го боляло. След това
отсъствал около месец от училище. Свидетелят ходил у тях, Ясен бил
притеснен дето го болял крака, стоял постоянно у тях, депресирал се. Обичал
да играе футбол, но след тази травма не можел да играе. Като тръгнал на
училище, му помагали по стълбите, понеже трудно се придържал. Не можел
да свикне с патериците и се движил с щеки. Не можел да навакса
пропуснатите уроци. Много по-рядко кара сега мотор.
По искане на ответника е разпитан свидетелят Г. ХР. Г., който излага, че
се е движил в колона от коли, подал ляв мигач, не видял никой, и завил.
Ударът станал в средата на пътното платно за насрещно движение. Спрял
автомобила, помогнал на момчето да стане. На колата около колелото,
калника, нямало драскотина. Само в колонката на автомобила. Твърди, че
преди да направи ляв завой колоната не се е движила. Маркировката трябвало
да бъде непрекъсната, но пред самата борса била изтрита. Мотоциклетистът
излязъл от колоната, след като свидетелят вече бил предприел маневрата, бил
тръгнал да изпреварва.
Съобразно приобщеното заключение на вещото лице Д.Г. по
назначената съдебно-медицинска експертиза /л.73-80/, уврежданията на
ищеца са диагностицирани непосредствено след инцидента и техните
особености и разположение дават основание да се приемат като пряка
последица на травмиращите механизми, възникнали в процеса на
произшествието. Лечебният процес е започнал в условията на спешен
травматологичен кабинет на МБАЛ „Света Анна-***", където е поставена
гипсова имобилизация, с назначение за срок от 10 дни. Впоследствие
състоянието е проследявано на няколко етапа амбулаторно от ортопед. След
контролна рентгенография от 11.05.2017г. имобилизацията е удължена до 35
дни, като, също след две контролни графии, е насрочено отстраняването й за
12.06.2017г. Процесът на раздвижване след трайна имобилизация обичайно
изисква приблизително същия период от време за да се възстановяват
движенията и мускулната сила. В предоставените към материалите по делото
документи, включително и в тези от приобщените приложения, няма
медицински данни във връзка с травмата на глезена да са настъпили
4
усложнения. Към времето на изготвяне на настоящата експертиза при Я.П. са
налични обичайни по обем движения в областта на десния долен крайник и
напълно запазени опорна и двигателна функции. Касае се за травма в
областта на дясната глезенна става, включваща неразместена фрактура на
малкопищялната кост и оток на меките тъкани в съседство. Травмата е
засегнала функционално крайника за срок по- голям от месец и нейната
медико-биологична характеристика се заключава в показателя- трайно
засягане на движенията в десния долен крайник. За функционално
възстановяване след фрактура на малкопищялна кост е необходим период не-
по малък от два месеца. В случая не се наблюдават отклонения във
възстановителния период, които да се свържат със забавен процес на
раздвижване. Медицинска документация за провеждани рехабилитационни
процедури не са представени към материалите по делото. При прегледа от
вещото лице пострадалият също потвърждава, че не са му назначавани и не е
провеждал подобни процедури. Към времето на проведения преглед Я.П.
няма изявени симптоми и не представя резултати от други прегледи и
изследвания, които да показват увредено здравословно състояние, т.е. се
приема за клинично здрав. Във връзка с функционалните и анатомични
нарушения, възникнали в резултат на пътното произшествие е настъпило
пълно възстановяване.
Съгласно заключението на вещото лице Й.М. по допуснатата
първоначална автотехническа експертиза /л.82-91/, основна причина за
настъпилото ПТП е извършената маневра ляв завой без конкретно подаден
светлинен сигнал. Преди извършената маневра от страна на автомобила не е
установено значително намаляване на скоростта му на движение или
светлинен сигнал от стоп светлините му разположени в задната част на
автомобила. На база данните по делото, не е възможно надлежно определяне
скоростите на движение на двете МПС-та, тъй като произшествието не е било
запазено и не е било водено досъдебно производство по случая - такова
започва по жалба на пострадалия. С оглед приложените данни по делото,
водачът на автомобила не е бил съобразил маневрата си с останалите
участници в движението. По делото няма конкретни данни дали маневрата е
била изпълнена с подаване или не на светлинен сигнал. Видимостта в района
на ПТП е била над 100 метра, в асфалтовото покритие е било сухо, времето е
било ясно - видно от приложения снимков материал. Липсват събрани данни
за мокро пътно платно или други метеорологични явления. Пътното платно
на бул.„Христо Смирненски" в процесния пътен участък е било съставено от
две срещуположни пътни ленти с ширина от по 3.5 метра. Пътното платно
било право. Разделителната линия между пътните ленти била единична
прекъсната. В ляво и дясно имало тротоари за пешеходци. Няма данни за
пътни знаци или друга хоризонтална маркировка. Ограничение на скоростта
на 50 км/ч за градска зона. Точката на съприкосновение е била в дясна пътна
лента правомерно заемана от двете МПС-та, непосредствено в дясно от
осевата линия. Началния удар е бил в задна лява крайна част на лекия
автомобил и предна част на мотопеда, в областта на предно колело.
Разрешената скорост за района на ПТП е била 50 км/ч. В момента на удара
скоростта на автомобила не е превишавала 37 км/ч, а тази на мотопеда е
неизвестна. Скоростта на удара за мотопеда не е превишавала 25 км/ч, тъй
като по делото няма описани конкретни деформации на задна броня и заден
панел на автомобила. Няма описано изтеглено напред от точката на удара
установяване на мотопеда, което говори технически за ниска скорост на
5
удара. По делото няма данни на база които да се определи надлежно
скоростта на движение на автомобила преди и по време на удара. Скоростта
на автомобила при настъпване на ПТП не е превишавала 37 км/ч. Скоростта
на мотопеда е била около 50 км/ч, към момента на удара, тъй като няма данни
последният да е със сериозни деформации по дължина на мотопедната рама
или да се е установил на значително разстояние след точката на ПТП. В
случай че мотоциклетистът е установил своевременно намеренията на водача
на лекия автомобил, е имало възможност за безпрепятствено разминаване на
конкретните две МПС-та в процесната дясна лента. Маневрата заобикаляне
отдясно за мотоциклета е била технически възможна. В конкретния случай,
ако мотоциклетистът технически е нямал възможност да определи
намеренията на водача на автомобила, то той е нямал техническа възможност
да избегне ПТП-то посредством аварийно спиране или маневра.
С оглед оспорване заключението на първоначалната автотехническа
експертиза, по делото е проведена тричленна автотехническа експертиза
/л.162-174/, съобразно което от техническа страна произшествието е
настъпило поради закъсняла реакция на водача на мотоциклета чрез спиране
на възникналата опасност. Изчислената скорост на движение на автомобила
Фолксваген, с рег.№ ****, към момента на сблъсъка, възлиза на 16,12 км/час.
Произшествието би могло да бъде предотвратено при вариант на движение на
автомобила Фолксваген, със скорост по-ниска от 9,72 км/час, както и при
вариант на движение на автомобила със скорост по-висока от 30,15 км/час.
Мястото на удара между превозните средства се намира на бялата единична
непрекъсната линия, разделяща двете активни пътни ленти на бул.
Хр.Смирненски, на отсечка с дължина 5,14 метра. Първоначалният контакт
между превозните средства е реализиран в предната част на предна гума на
мотоциклета и в задно ляво колело на автомобила. Скоростта на движение на
мотоциклета преди и в момента на сблъсъка с автомобила, е била 40,00
км/час. Към момента на предприемане на излизане от колоната автомобили,
лекият автомобил Фолксваген е бил извън опасната зона за спиране на
мотоциклета. Водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието чрез своевременно
предприемане на спиране. Водачът на мотоциклета е могъл да възприеме
автомобила Фолксваген от разстояние 26,58 метра. В същия момент
мотоциклетът се е намирал на 33,33 метра преди мястото на удара.
Разстоянието, от което водачът на мотоциклета е могъл да възприеме
автомобила Фолксваген ( 26,58 м.) е по-голямо от дължината на опасната зона
за спиране на мотоциклета (20,05м.), което означава, че водачът на
мотоциклета е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието чрез спиране.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Не се спори между страните в процеса, че е настъпило твърдяното в
исковата молба пътно-транспортно произшествие и към датата на
настъпването му е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД за л.а. „Фолксваген Голф" с peг. № ****.
Безспорно водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № **** е
лице от кръга на изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ. Гражданската
отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него
6
неимуществени вреди на ищеца е покрита от задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" по сключения застрахователен договор.
Влязлото в сила решение по НАХД 5084/2019г. по описа на РС – ***,
което съобразно т.15 ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. ОСГТК на ВКС е
приравнено по значение на влязла в сила присъда, и на основание чл.300 ГПК,
настоящият съдебен състав, разглеждащ гражданските последици от
деянието, достига до извод, че пътно-транспортното произшествие, като пряк
резултат от което са настъпили телесни увреждания за Я.П., е виновно и
противоправно причинено от застрахования водач Г. ХР. Г..
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални
страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
факти: В унисон с влязлото в сила решение на наказателния съд в частта
определяща телесното увреждане на пострадалия Я.П., вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза в настоящото производство, което съдът
кредитира като обективно и компетентно и неоспорено от страните,
установява че имобилизацията е траела 35 дни, като процесът на раздвижване
обичайно изисква същия период от време за възстановяване на движенията и
мускулната сила. Т.е., около 2-2.5 месеца е траел възстановителният период
за ищеца, в който период той несъмнено е изпитвал известна физическа болка
и е търпял ред неудобства.
От друга страна, съдът съобразява и че ищецът е в твърде млада
възраст, която способства за по-бързо преодоляване на физическия
дискомфорт; не е осъществявана оперативна намеса при лечението на
травмата, липсвали са каквито и да е усложнения и не се е наложило
провеждане на нарочна рехабилитация, липсват остатъчни нарушения в
двигателните функции на ищеца, който понастоящем е напълно възстановен и
не търпи физически ограничения от претърпяното травматично увреждане.
Безспорно логичен се явява психически дискомфорт, породен от
преживяната ситуация на стрес от ПТП, както и през периода на лечение и
възстановяване от физическата травма, за което данни се изнасят и от
ангажираните от ищеца свидетели, чиито показания са логични и базирани на
непосредствени впечатления. Поради това, съдът отчита, че произшествието е
причинило психическо страдание за ищеца, установено и от свидетелите.
Същевременно, липсват данни за съществени и трайни последици за
психиката на ищеца от ПТП. Неприятното преживяване на физическата болка
и ограниченията на движенията за определения от вещото лице период,
депресивното преживяване, установено от свидетелите, не са прераснали в
клинично изявени психически последици от преживяното, които да дават
отражение и понастоящем. Макар бащата на ищеца първоначално да отрича
синът му вече да кара мотор поради наличие на страх, в края на разпита
7
признава, че макар и на кратки разстояния, Я.П. отново се качва на мотор,
което се потвърждава и от свидетеля Ставрев, който твърди, че Ясен кара
мотор, макар и много по-рядко.
За пълнота следва да се посочи, че недоказано остана възражението на
ответника за изплащане на обезщетение по друг ред на пострадалия.
Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната,
както и актуалната съдебна практика по размера на присъжданите
обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен състав намира, че сумата
в размер от 25 000лв. справедливо обезщетява претърпените от ЯС. П. П.
неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване:
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В случая, ищецът в исковата молба навежда
твърдение, че се е движил по непрекъснатата осева линия, отричайки обаче
това негово поведение да има за последица съпричиняване на вредоносния
резултат, както е приел и наказателният съд. В рамките на сроковете по чл.367
ГПК и чл.373 ГПК, ответникът прави възражение за съпричиняване, като се
позовава на други конкретни нарушения на ищеца, а именно първо неспазване
разпоредбите на чл.20 и чл.21, ал.1 ЗДвП с твърдение, че ищецът е управлявал
мотора без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната
обстановка скорост и многократно превишавайки разрешената скорост за
конкретния пътен участък. На второ място релевира, че ищецът е управлявал
мотоциклета без да е включил светлините, с което е нарушил разпоредбата на
чл.70, ал.3 ЗДвП. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки възражение
за прихващане, ответникът следва да сочи конкретни действия или
бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на
вредоносните последици и съдът да се произнесе в рамките на именно
посочените от ответника действия /така Решение №134/18.11.2020г. по т.д.
№1422/2019г. на ВКС, II т.о./. При така изложеното, съдът намира, че следва
да се произнесе само по конкретните нарушения, релевирани като довели до
съпричиняване на вредоносния резултат от ответника в рамките на
преклузивния срок за отговор на исковата молба. В случая, наведеното от
процесуалния представител на ответника обстоятелство за движение на
ищеца по осевата линия едва в открито съдебно заседание не е ново, или
новооткрито за ответника след срока за отговор, респективно, възражение за
съпричиняване на това основание е извън преклузивния срок за отговор на
исковата молба.
Преценявайки ангажираните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че не може да се достигне до обоснован извод, че
ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите,
осъществявайки посочените от ответника нарушения. Липсва каквото и да е
доказване по делото мотоциклетът да се е движил без изискуеми светлини.
Също така, и от двете назначени по делото автотехнически експертизи, се
установи, че в рамките на процесния участък, е липсвал знак за друго
ограничение на скоростта, при което важимо е правилото на чл.21 ЗДвП за
общото ограничение в населено място от 50 км/ч. Липсват конкретни данни
по делото за конкретната скорост на двете превозни средства, но и двете
експертизи определят скоростта на мотоциклета в рамките на позволената
скорост. Няма данни и за сериозни щети по превозните средства, което да
8
сочи на сблъсък с висока скорост. Настоящият съдебен състав не възприема
довода, че скоростта на мотоциклета е била несъобразена с условията,
визирани в чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като и двете автотехнически експертизи
сочат, че видимостта в района е била добра, времето е било ясно, липсват
данни за мокро платно и нарушена видимост, пътната настилка е била без
наклони и неравности. А съобразно чл.20, ал.2 ЗДвП, скоростта следва да
позволява спиране, но пред предвидимо препятствие. В случая, с влязлото в
сила решение на наказателния съд е прието, че ПТП е настъпило по вина на
водача на автомобила, който е нарушил чл.6, т.1, чл.25, ал.1, чл.37, ал.2 ЗДвП,
както и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП, като предприемайки маневрата завой наляво
през непрекъсната осева линия, въпреки че е могъл, не се е уверил, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението. Така осъществената
маневра при виновно нарушение на правилата за движение по пътищата не се
явява предвидимо препятствие за другия участник в движението.
Респективно, настоящият съдебен състав не кредитира изводите на
тричленната експертиза, че причина за настъпване на ПТП е и закъснялата
реакция на водача на мотоциклета. Съдът взема предвид и че по делото
липсва категорична и точна информация за скоростта на двете моторни
превозни средства непосредствено преди сблъсъка, за да се възприемат като
точни и изчисленията на вещите лица по тричленната експертиза за опасната
зона за спиране на мотоциклетиста, както и да се възприеме изводът им, че
ищецът е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Следва да се
посочи и че не се установява по безпротиворечив начин водачът на
автомобила да е използвал мигач, или спирачки, които да активират стоп-
светлини, преди предприемане на маневрата /само показанията на водача на
автомобила в тази връзка, кредитирани при условията на чл.172 ГПК, не са
достатъчни/, за да може мотоциклетистът да възприеме опасността и да
предприеме навреме реакция в тази връзка.
Не може да се достигне до извод и че водачът на мотоциклета не е
изпълнил задължението си по чл.20, ал.2, изр. посл. ЗДвП, тъй като
първоначалната експертиза сочи, че максималната допустима скорост на
мотоциклета е била до 50 км/ч, а съответната скорост на удара е била в
рамките на до 25 км/ч /в о.с.з. вещото лице сочи, че може да е била и 15, и 20
км/ч/, което сочи на редуциране на скоростта. Съдът кредитира този извод на
вещото лице по първоначалната експертиза с оглед липсата на настъпили
значителни щети от сблъсъка. А тричленната експертиза не носи достатъчно
информация, тъй като в нея е записано, че не може да направи изчисление на
скоростта на движение на мотоциклета в момента на сблъсъка.
С оглед гореизложеното, липсва основание за намаляване на
определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен до размер от 25 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 33 333.33 лв. Съобразно отправеното искане,
обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото по
9
делото адвокатът на ищеца е осъществил безплатна адвокатска помощ,
процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по - нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Съразмерно с уважената част от иска, в полза на
адв. Хр. Х. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 1280лв.
съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва на осн. чл.78,
ал.3 ГПК да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 540лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, депозити за
експертизи и такси за съдебни удостоверения.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати съразмерно с уважената част от иска сумата от 1262.50лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – ***, от която
1000лв. представляваща дължимата държавна такса и 262.50лв. заплатени от
бюджета депозити за съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София – 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №
1, да заплати на ЯС. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***, ****,
сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания в
резултат на счупване на десния външен глезен – долната (дистална) част на
малкия пищял без разместване на фрагментите с голям мекотъканен оток в
същата област, което обусловило трайно затруднение в движението на десния
крак за период от около 2-2,5 месеца, претърпени вследствие на настъпило на
04.05.2017г. ПТП по вина на водача Г. ХР. Г., ЕГН **********, на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, последният застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
24.02.2021г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ до
предявения размер от 33 333.33 лв. /тридесет и три хиляди триста тридесет
и три лева и тридесет и три стотинки/, на основание чл.432, ал.1 КЗ.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена на л.72 от делото банкова сметка с титуляр ЯС.
П. П.: IBAN BG ****.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София – 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №
1, да заплати на адв. Х.Т. Х., ЕГН ********** от АК – Добрич, с адрес на
кантора гр. ****, сумата от 1280лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.
10
ОСЪЖДА ЯС. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***, ****,
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София – 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1,
сумата от 540лв. /петстотин и четиридесет лева/, представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София – 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №
1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд – ***, сумата от 1262.50лв. /хиляда двеста шестдесет и два лева и
петдесет стотинки/, представляваща дължими за производството такси и
разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - ***
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
11