Гр.Самоков, 06.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 515/2018 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„А1 България” ЕАД,със седалище и адрес на управление-гр.София ,район „Илинден” ,ул.”Кукуш” № 1, чрез пълномощника си адв.Виолета Герова е предявило срещу ответника Х.М.П. *** искове за признаване за установено по отношение на нея ,че съществува вземане на ищцовото дружество в размер на 182,75 лева главница, представляваща неустойка по договор за далекосъобщителна услуга от 09.12.2013година ,с който на ответника са предоставяни услуги по тарифен план М-Теl Икономичен ,с месечна абонаментна такса 12,90 лева с /ДДС/ засрок от 24 месеца по фактура № *********/19.06.2014 год., с падеж на плащане 19.06.2014 година и мораторна лихва в размер на 54,67 лева , за периода от 20.06.2014 годена до 30.05.2017 година.
В исковата молба се сочи ,че на 09.12.2013 година е сключен договор с индивидуален номер М3908708 и ІD на клиента 1416092, с който на длъжника Х.М.П./ и ответник по делото/ са предоставени услуги по тарифен план М -Теl Икономичен ,с месечна абонаментна такса 12,90 лева с /ДДС/ засрок от 24 месеца.Изложени доводи ,касаещи функцията на индивидуалния номер и начина, по който той се отразява в отношенията между страните по сключения договор за услуги.Сочи се,че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура ,която се издава на името на абоната .При сключването на договора „А1 България“ ЕАД уведомява всеки абонат за таксувания период ,за който ще му бъде издавана фактура.Промяната на този период не може да бъде извършвана едностранно от ищцовото дружество ,след предварително уведомление до абоната ,като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми.В срока на действие на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 09.12.2013 година е издадена следната фактура-фактура № *********/19.06.2014 год., с падеж на плащане 19.06.2014 година ,в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 182,75 лева.Твърди се,че длъжникът и ответник по делото Х. Петрович не е изпълнила задълженията си по посочения по-горе договор за далекосъобщителни услуги ,като не е заплатила в срок всички дължими към ищцовото дружество суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключения с абоната-длъжник договор за далекосъобщителни услуги.Претендираната сума е в размер на 182,75 лева ,както и лихва за забава върху главницата в размер на 54,67 лева,за периода от 20.06.2014 година до 30.05.2017 година.Сочи се ,че клаузата за неустойка е уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора.Размерът на претендираната неустойка се сочи ,че е определен на база всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване, именно дължимите месечни абонаменти до изтичане на 24 месечния срок, за който е сключен договора.Дължими са 17 броя месечни абонаментни такси по 10.75 лева /без ДДС/ или 182,75 лева ,за периода от 19.06.2014 година –датата на предсрочно прекратяване на договора до 09.12.2015 година –дата на края на действие на договора.Сочи се ,че ответницата не е изпълнила задълженията си по сключения договор ,за които били издадени и съответните фактури ,приложени към исковата молба.Това обусловило правният интерес на ищеца от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на горната сума,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване ,съгласно издадената фактура.Била издадена заповед за изпълнение ,по която в срок постъпило възражение от ответницата ,което обусловило и интереса от предявяване на исковата претенция.Претендират се направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Милушева-пълномощник на ответницата е подала отговор на исковата молба ,в който е изразила становище за допустимост,но за неоснователност на иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК.Оспорва фактическите обстоятелства ,на които се основа исковата претенция и е изложила подробни съображения.Оспорва представения документ наименуван „сметка”,с посочена на него дата 19.06.2014 година .Твърди се ,че документа няма достоверна дата ,не е ясно кой е неговия издател ,не е посочено неустойката по кой договор се начислява ,за СИМ-картата с какъв номер и по какъв начин се формира сумата за тази неустойка.Поддържа се ,че Договор и Приложение 1 не съдържат номер на СИМ-карта и мобилния номер ,на който ищецът предоставя услугата.Направено е възражение за настъпила погасителна давност на вземанията на ищеца по приложените по делото фактури.Претендира направените по делото разноски.
В с.з. не се явява представител на ищеца.
Ответницата не се явява и не изпраща представител.
Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен договор за далекосъобщителни услуги ,сключен на 09.12.2013 година между ищеца и ответницата и е представено Приложение 1 към договора ,в което страните са обективирали съгласие относно тарифния план –М-Теl Икономичен ,с месечна абонаментна такса 12,90 лева с /ДДС/ за срок от 24 месеца. Договорът и Приложение 1 не съдържат номер на СИМ-карта и мобилния номер ,на който ищецът предоставя услугата.Съгласно т.5.1.1 страните са постигнали съгласие ,че по отношение на услугите ,описани в Приложението ,договорът влиза в сила след изтичане на 7 дни от датата на подписване на Приложението./”Отложено действие”/,освен ако абонатът не е заявил писмено ,че желае договорът по отношение на услугите да влезе в сила незабавно от датата на подписване на Приложението/”Незабавно действие”/.След т.6 от Приложението ответницата е положила подпис върху бланково заявление за Незабавно действие, декларирайки ,че желае и е съгласна договорът по отношение на услугите в Приложението д влезе в сила незабавно, от датата на подписване.
В раздел 5.3 на Приложение № 1-„Отговорност” е предвидено ,че в случай ,че абонатът наруши задълженията си ,произтичащи от Приложението ,договора или Общите условия , в т.ч. по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/,дължими от дата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.
По делото е представена Сметка номер ********** от 19.06.2014 година , в която е отразена сумата в размер на 182,75 лева ,представляваща неустойка.
По делото се представени следните фактури за извършени далекосъобщителни услуги от ищеца, както следва:Фактура № **********/14.01.2014 година , на стойност 115,66 лева ;Фактура № **********/12.02.2014 година ,на стойност 14,06 лева ;Фактура № **********/12.03.2014 година ,на стойност 7,61 лева;Фактура № **********/11.04.2014 год. ,на стойност 0,00 лева и Фактура № **********/12.05.2014 година ,на стойност 0,18лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422,вр.чл.415,ал.1 от ГПК ,вр.чл.92 от ЗЗД-за признаване за установено по отношение на ответника ,че за ищеца съществува вземане за неустойка в размер на 182,75 лева.
За да уважи предявеният иск дружеството-ищец следва да установи вземането си на претендираното основание и претендирания размер ,а ответникът да докаже възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане на отговорността .
По делото е прието ч.гр.д.№ 293/2018 год. на РС-Самоков, от което се установява, че вземането ,предмет на производството съответства на вземането по издадената заповед за изпълнение ,както по основание ,така и по размер.Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в двуседмичен срок от получаване на препис от заповедта,а искът предмет на настоящото производство е подаден в едномесечния срок от получаване на съобщението за подадено възражение.От изложеното следва ,че предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл.92,ал.1 от ЗЗД,неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението ,без да е
нужно те да се доказват.Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на
съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.Ищцовото дружество претендира
неустойка поради липса на плащане в продължение повече на 124 дни ,като
операторът се е възползвал от правото си на основание чл.54 от ОУ,да прекрати
едностранно договора поради неплащане на дължими суми за далекосъобщителни
услуги ,като на потребителя е начислена неустойка за предсрочно прекратяване в
размер на 182,75 лева ,за която е издадена фактура № *********/19.06.2014
год., с падеж на плащане 19.06.2014 година.
В чл.27.2 от ОУ е предвидено, че в случай,
че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока на плащане,мобилният
оператор има право да преустанови достъпа на абоната до мрежата/мрежите или да
прекрати сключеният договор за услуги в случай, че последните нарушават свои
задължения, свързани с ползването и/или заплащането на услугата, като
предоставянето й се възобновява след отстраняване на нарушението.Предплатените
от абоната такси, отнасящи се за периода на спиране на предоставянето на
услугата, не подлежат на възстановяване.В Приложението към договора за мобилни
услуги е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или ОУ, в т.ч. ако по негово искане
или вина, договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в
рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати
договора по отношение на тези или всички услуги и /или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси / без отстъпки /, дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
В настоящият случай ,относно датата ,на която договорните отношения с ответницата са били прекратени предсрочно по делото няма никакви данни.Това уточнение е с правно значение за делото ,тъй като непосочването от ищеца на конкретната дата на прекратяване на договора препятства изчисляването на размера на претендираната неустойка ,която е свързана с определен период от време след датата на прекратяване на договора.Видно от съдържанието на горепосочената фактура, в същата е посочено единствено, че претендираната сума се дължи за „неустойка”.Във фактурата не е посочено във връзка с кой договор се дължи тази сума, същият прекратен ли е,кога и на какво основание, т.е. в случая липсва ясно посочено основание за плащане на вземането за неустойка ,както и колко на брой са абонаментните такси и от кой момент са начислени като дължими. По делото няма дори твърдения, а и каквито и да било доказателства, че договорът е прекратен към 19.06.2014 година. Доказателствената сила на редовно водените счетоводни записвания е производна и се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, тъй като доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ.Само ако се установи, че отразеното в процесните фактури се основава на документи, които носят подписа на страната, на която се противопоставят, или пък на официални и други документи, които я задължават, ще бъде в нейна тежест да докаже оспорването на тези документи.С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че представената от ищцовото дружество фактура, в която липсва ясно посочено основание за плащане не доказва, че плащането се дължи по процесния договор, сключен между страните. В този смисъл съдът приема,че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на неустойка в полза "А1 България” ЕАД, респективно - наличието на основания за начисляване на посочената във фактурата сума за неустойка.
Ответникът
е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на
ищеца по приложените по делото фактури.Съгласно ТР №3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, приложимият давностен срок е тригодишният.Заявлението по чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.06.2017г., т.е.
погасени по давност са вземанията с настъпил падеж преди 15.06.2014г..Такива не
са претендирани от ищеца, поради което възражението се явява неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира искът за неоснователен и недоказан.
Поради неоснователност на главния иск ,неоснователен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва.
По разноските.
С оглед изхода на делото не се дължат разноски на ищеца.
Ответницата е направила искане за присъждане на
разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.Съдът
на основание чл.78,ал.3 от ГПК следва да осъди ищеца „А1 България” ЕАД –София
да заплати на ответницата Х.М.П. сумата в размер на 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното ,съдът определи:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД/,със седалище и адрес на управление–гр.София,ул.“Кукуш” №1, чрез пълномощника си адв.Виолета Герова срещу ответника Х.М.П. *** иск за признаване за установено по отношение на нея ,че съществува вземане за „А1 България” ЕАД в размер на 182,75 лева главница, представляваща неустойка по договор за далекосъобщителна услуга от 09.12.2013година и мораторна лихва в размер на 54,67 лева , за периода от 20.06.2014 годена до 30.05.2017 година.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД –София да заплати на Х.М.П.
сумата в размер на 300 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: