Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
/ 07.08.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на осми юли две хиляди и двадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Елена Драганова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 556 по описа на Районен съд - Хасково за 2020г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „А.-*** срещу Наказателно постановление № 501926– F516098 от 30.03.2020г. издадено от Заместник директор на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на
жалбоподателя е наложена на основание
чл.74, ал.1 от ЗСч. административна
санкция –имуществена
санкция в размер на 200 лева за нарушение на състава
на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Твърди се, че дружеството
не е извършвало дейност и неправилно АНО е приел обратното ,ангажирайки
административно-наказателната му отговорност . Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно
призован, не се явява ,но се представлява от адв.Даскалова,която поддържа
жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП по изложените в жалбата съображения.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез упълномощения
по делото представител – юрисконсулт Рангелов
, оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение
,а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения,
подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание.
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
При проверка, в ПП на НАП –ИС Контрол
, е констатирано от св.М.П.К. на длъжност инспектор по приходите в ТД Пловдив
офис Хасково , че през 2018 г.дружеството „А. –Б-2010" ООД е осъществявало дейност и има извършвани
покупки,съгласно приложена справка от
същия програмен продукт . Поради горното и св.М.К. приел, че е налице извършено нарушение на
ЗСчетоводството ,което се състояло в това, че „А.-Б-2010" ООД - предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил
задължен не е публикувал годишния си
финансов отчет /ГФО/ за 2018г., като не го е заявил за вписване и представил за
обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т. е. до 01.07.2019 г,
/30.06.2019 г. е неприсъствен ден/. Нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в
гр. Хасково, а е установено на 21.08.2019 г. - датата, на която НАП е уведомена
от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо изх. № 12-00-316/21.08.2019 г.
на ЦУ на НАП.За констатираното нарушение
на 14.10.2019г. от св.К. бил съставен АУАН№ F516098 , при условията на чл,40 ал.2 от ЗАНН,в
отсъствие на нарушителя ,след изпратена по пощата и по електронен път
покана за явяване за съставяне на АУАН .
Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2018 г. не е заявен за
вписване и не е представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч. АУАН е връчен лично на управителя на дружеството на 06.12.2019г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел
описаната в процесния АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на
нарушението.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.К.,Е.М. и Костадинка К.
относно обстоятелствата, свързани с
начина на извършване на проверката и с констатациите, до които е достигнато в хода на
административнонаказателното
производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на
АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията
на посочените свидетели се основават на техни преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като
достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по
смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според
чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с
глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко
от 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена санкция на жалбоподателя, е обявено от закона
за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в
отсъствие на представляващ жалбоподателя, на който е изпратена писмена
покана за явяване за съставяне на АУАН при изпълнение на изискванията на чл.40
ал.2 от ЗАНН в присъствие на двама свидетели. Препис от АУАН е надлежно връчен
на управителя на
дружеството . Факт,
удостоверен с неговия подпис в разписката, съдържаща се в самия АУАН. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването
му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително се установяват. В случая е безспорно, че дружеството жалбоподател „Антон-Б-2010“ООД е предприятие по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСч – търговец по смисъла на Търговския закон, който следва да публикува – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, годишния финансов отчет на дружеството. Не е спорно също така, че дружеството не е публикувало ГФО за 2018 г. в установения в закона срок – до 30 юни на следващата година, в случая до 01.07.2019 г. включително – първия присъствен ден след неприсъствения 30.06.2018 г. Всъщност спорния по делото въпрос е дали дружеството е трябвало да се счита освободено от задължението си за публикуване на ГФО ,предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, въз основа на това,че не е извършвало дейност през 2018 г.В чл. 38, ал. 9 от ЗСч (в сила от 01.01.2018 г.) е предвидено, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за: (т. 2) предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Следователно релевантен по отношение прилагането на алинеи 1 до 8 на чл. 38 от същия закон е обстоятелството дали предприятията са осъществявали дейност през отчетния период, а декларирането на това обстоятелство и публичното му оповестяване в търговския регистър в определен срок, са изисквания относно доказването му.В процесният случай дружеството не е подало декларация на основание чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. ,видно от приложеното извлечение от програмния продукт на ТД на НАП за подадени декларации от задълженото лице. От друга страна по делото съд намира за доказано ,че дружеството „Антон-Б-2010" ООД е извършвало дейност през отчетния период -2018г., видно от писмените доказателства по преписката - справка за задължени лица. Съгласно параграф 1, т.30 от ДР на ЗСч. - предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.В конкретният случай по отношение на наказаното лице не е изпълнено условието на б.“г“ на параграф 1, т.30 от ДР на ЗСч., тъй като е налице покупка на стоки и услуги, които както сам управителят заявява, ще послужат в дейността на дружеството, естествено насочена към получаването на доходи и оттам на печалба. Следователно не са изпълнени всички кумулативно дадени предпоставки, за да се приеме, че дружеството не е извършвало дейност съгласно параграф 1, т.30 от ДР на ЗСч. Писмените доказателства установяват извършването на дейност от търговеца "А.-Б-2010" ООД през отчетния период на 2018 г., т. е. същият не може да се ползва от законовата възможност да не публикува ГФО. Безспорно е, че жалбоподателят като е бил длъжен не е публикувал годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2018г., като не го е заявил за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т. е. до 30.06.2019 г. в настоящият случай този срок изтича на 01.07.2019г. доколкото 30.06.2019г. е неприсъствен ден.След като това не е сторено правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на осн.чл.74, ал.1 от ЗСч.,като правилно е определен и размера на административната санкция, а именно в минималния размер на имуществената санкция от 200 лева.
В случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на
чл.11 от ЗАНН, е дадено определение на понятието "маловажен случай".
Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения,
които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства,
които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата
инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай глобата е
наложена в минимално предвиденият в закона размер, поради което съдът счита, че
са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е определено
като такова с ниска степен на обществена опасност, съобразно нарушенията от
този вид, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи вината
обстоятелства, които да сочат, че степента на обществената опасност на деянието
е с по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид. По тези съображения обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, претенцията на
административно-наказващия орган за присъждане на
юристконсултско възнаграждение се явява основателна.Съгласно новосъздадената
ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната
норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането
ѝ в сила. Така допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на
обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила, поради което на ТД на НАП ,
се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление № 501926– F516098 от
30.03.2020г. издадено от Заместник директор
на ТД на НАП, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „А.-Б-2010“ООД ЕИК ********* с адрес:гр.Хасково,пл.“Спартак“ №14 ап.1 да заплати на НАП ТД Пловдив ЕИК 1310631880039 сумата от 120 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия:
/п/ не се
чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Г.А.