№ 1397
гр. Варна, 10.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20233100900316 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. П. М.,
ЕГН ********** от **** ***** *****, с която срещу “Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София са предявени по
реда по обективно съединени претенции на ползващо се от застраховка
“трудова злополука” лице за заплащане на обезщетения в размер на 5760 лева
за “временна неработоспособност” в продължение на повече от 120 дни,
ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 898 лева от
датата на уведомяването на застрахователя 15.12.2021г. до датата на исковата
молба, сумата от 52 962 лева - обезщетение за “ трайна неработоспособност”
в определен от ТЕЛК процент от 97% , ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 8257 лева от датата на уведомяването на
застрахователя 15.12.2021г. до датата на исковата молба, и със законна лихва
върху главниците от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
Между страните са разменени книжата по делото:
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
допълнителната искова молба, с което, че размяната на книжа е приключила.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
сключен между застраховащ работодател и ответника застрахователен
договор по полица “трудова злополука” и настъпил за ползващ се от
застраховката служител покрит по полицата риск с последици на временна и
трайна неработоспособност в рамките на периода на застрахователно
покритие.
Оспорването по допустимостта на исковете и начина на съединяването
им е бланкетно. Няма пречка ищецът да предяви вземания за обезщетяване на
различни последици от един настъпил риск. Дали същите са обезпечени от
сключения със застраховащия работодател договор за имуществено
застраховане е въпрос по същество на спора.
Сезираният съд с район, съвпадащ с поС.ен адрес на ищеца е
1
компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
Ищецът е ангажирал доказателства за предявена спрямо ответника
предварителна извънсъдебна претенция за обезщетяване (чл. 380, ал. 1 КЗ).
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса с
акт на съда.
По предварителните въпроси:
Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка
бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на
застрахователното правоотношение, поради което основната претенция
следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа
по особения ред за търговски спорове.
Възражение срещу характера на спора не е предявено.
По доказателствените искания:
Съдът намира за допустими и относими към предмета на спора
представените с исковата молба, допълнителната искова молба и отговора
писмени доказателства.
Оспорването на болничните листове касае само доказателствената
стойност на обективиращите ги документи, поради което по оспорването
съдът ще се произнесе по същество на спора.
Искането да се задължи ищеца да представи в оригинал болнични
листове не е съчетано с оспорване истинността по чл. 193, ал. 1 от ГПК на
документа, поради което подлежи на отхвърля.
Изискването на чл. 183 от ГПК за представяне на доказателства в
заверен от страната препис е спазено, поради което възражението на
ответника за незаверяване на представените като писмени документи
болнични листове, се явява неоснователно.
Без уважение, като неотносимо към спора, следва да се остави искането
за допускане на гласни доказателства за установяване обстоятелството, че
ищецът е правил опити да получи ЕР на ТЕЛК в едногодишен срок от
злополуката.
Съдът намира, че следва да се допусне съдебно медицинска експертиза,
но само по въпросите по т. 8 - т. 10 от исковата молба. Естеството и видът на
получените увреждания, предприетото лечение и възстановителния период не
представляват обстоятелства, от значение за възникване на отговорността на
застрахователя съгласно НАРЕДБА за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука"/ чл. 9 вр. чл. 8, ал. 2
от Наредбата/. Формулираните въпроси по т. 9 и т. 10 са относими към
твърденията на ищеца, че трайната нетрудоспособност е настъпила преди
датата на решението на ТЕЛК.
Следва да се остави без уважение искането за допускане на ССчЕ, която
да даде заключение относно размера на обезщетението. Касае се за
аритметични изчисления, за които не се изискват специални знания.
Формулираните от ответника въпроси към експертизата също не изискват
специални знания. Относимо към предмета на спора e искането да изискване
на справка от ТП на НОИ относно издадените на ищеца болнични листове от
09. 09.2021г. до датата на справката.
2
Следва да се изиска справка от ТЕЛК относно датата на влизане в сила
на решение ЕР № 91918 от 213/8.11.2022г.
С отговора ответникът е поискал да се задължи ответника да отговори
на въпроси относно заведено производство срещу работодателя за вреди от
трудова злополука. По реда на чл. 190 от ГПК могат да се изискват само
конкретно посочени документи, с посочване значението им за спора.
Недопустимо е по този реда да се изисква от насрещната страна да отговаря
на релевантни за спора въпроси. Освен това дължимото от застраховател
обезщетение не подлежи на редукция с обезщетението, получено от
работодателя/ арг. от чл. 200, ал. 4 от КТ/ Искането следва да се остави без
уважение.
Съдът намира, че на страните следва да укаже възможността в съдебно
заседание да изложат становища във връзка с доклада по делото, както и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например
чрез сключване на спогодба.
Съдът намира, че настоящото определение следва да се съобщи на
страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32
от ГПК) осъдителен иск на пострадало лице за дължимо застрахователно
обезщетение, по чл. 405, ал.1 КЗ вр. чл. 9 от Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука".
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание на 30.10. 2023г. от 9, 40 часа, за които дата и час да се призоват
страните и вещото лице.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото,
както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. П. М.,
ЕГН ********** от **** ***** *****, с която срещу “Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София са предявени по
реда по обективно съединени претенции на ползващо се от застраховка
“трудова злополука” лице за заплащане на обезщетения в размер на 5760
лева за “временна неработоспособност” в продължение на повече от 120 дни,
ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 898 лева от
датата на уведомяването на застрахователя 15.12.2021г. до датата на исковата
молба, сумата от 52 962 лева - обезщетение за “ трайна неработоспособност”
в определен от ТЕЛК процент от 97% , ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 8257 лева от датата на уведомяването на
застрахователя 15.12.2021г. до датата на исковата молба, и със законна лихва
3
върху главниците от датата на исковата молб до окончателното изплащане на
задължението.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК):
Безспорни са фактите относно възникнало застрахователното
правоотношение по задължителна застраховка “трудова злополука” на
работниците и служителите на “Стийл Проджектс” ООД, сключена между
последното дружество и “Дженерали застраховане” АД, и обективирано в
застрахователна полица 0111210340001042, със срок на действие 1.04.2021г.
до 31. 03.2022г.; 2) валидно възникнало към 09.09.2021г. трудово
правоотношение между Р. П. М. и “Стийл Проджектс” ООД по трудов
договор №17/20.04.2021г., по силата на който ищецът Р. М. е заемал при този
работодател длъжността “работник строителство” при уговорено брутно
трудово възнаграждение в размер на 650 лева; 3) настъпила на 09.09.2021г.
злополука, обявена за трудова с Разпореждане на длъжностно лице при ТП на
НОИ, гр. Варна, N 5104-03-203 от 15.11.2021г.
Спорни по делото са въпросите относно възникването на последиците
от покрит с договора за застраховка риск, а именно “ временна
нетрудоспособност” и “трайна нетрудоспособност” в срока на
застрахователно покритие и забавата на ответника.
По твърденията за спорните факти:
При инцидентът ищецът е получил тежки телесни увреждания,
изразяващи се тежка черепно-мозъчна травма, фрактура на основата на
черепа, фрактура в дясно теморално и в дясно париетално, контузия на
мозъка, травматичен САК, фрактура на зигоматичната кост в дясно, фрактура
на десен максиларен синус, фрактура на дясно бедро, фрактура на лява
гривнена става. Ищецът е бил в кома няколко дни с поС.на опасност за
живота. С експертно решение №91918 от зас. №213/8.11.2022г. На ТЕЛ при
УМБАЛ ”Св. Марина” на ищеца е определен процент на трайна
неработоспособност от 97 %.
На 15.12.2021г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилата
злополука и е предявил претенция за заплащане на обезщетение, по която е
получил отказ. Допълнителна претенция ищецът е предявил и на
21.11.2022г./ след решението на ТЕЛК/, по която също е получил отказ.
Ответникът обосновава отказа си да покрие настъпилия риск за
временна неработоспособност с изискването на т. 113 от ОУ болничните
листове след първия да са издадени без прекъсване. В случая сочи, че в
периода на временна неработоспособност по част от болничните листове е
налице прекъсване, а отделно за част от периода на ВРН са издадени повече
от един лист. Така болничен лист Е******** е издаден до 09.01.2022г., а
следващият лист Е *********** е издаден от 06.01.2023г. Позовава се, че
съгл. чл. 116 от ОУ застрахователят заплаща обезщетение за временна
нетрудоспособност само за дните, в които застрахованият действително се е
намирал в болничен / отсъствал е от работа/ в рамките на периода на
застрахователно покритие, а оглед представените болнични периодът на
отсъствие е неясен. Болничните листове не са заверени от работодателя.
4
Сочи още, че съгл. чл. 117 и чл. 108 от ОУ обезщетението за ВНР не се
дължи в случай, че застрахованият е получил обезщетение за ТНР от същата
злополука. С последното обосновава недопустимост да се определят
едновременно обезщетения и за ВНР, и за ТРН.
Оспорва иска за обезщетение на ТНР с довод, че инвалидизацията е
настъпила на 10.10.2022 г., или след изтичане на една година от злополуката,
поради което рискът се явява непокрит съгл. т. 98 от ОУ от приложимите към
договора ОУ.
Счита, че при договарянето на ОУ страните могат да се отклонят от
разпоредбите на приложимата Наредба за задължително застраховане.
Оспорва иска за мораторно обезщетение, като възразява да е изпаднал в
забава за изплащане на обезщетението. С писмо от 12.01.2022г. на
претендиращия да се ползва от застраховката лице е указана необходимостта
да представи доказателства, удостоверяващи възникнал риск, каквито до
датата на исковата молба ищецът не е представил. По тези съображения
счита, че при основателност на иска, законна лихва се дължи от датата на
исковата молба.
Ищецът възразява срещу основанията за отказ като счита, че
достатъчно за ангажиране отговорността на ответника е злополуката да е
настъпила в срока на застрахователното покритие, без значение кога са
възникнали последиците от злополуката - временна и трайна
неработоспособност. Разпоредбата на чл. 98 от Общите условия по конкретня
застрахователен договор, която противоречи на разпоредбите на Наредбата за
задължителното застраховане на работници и служители, е нищожна поради
противоречие със закона. Счита, че обезщетението за ТНР може да се намали
с полученото обезщетение за ВНР, но само ако ТНР е настъпила преди
изтичане на една година от злополуката/чл. 9, ал.6 от Наредбата/, какъвто не е
случаят.
На следващо място, позовава се позовава, че датата на инвалидизацията
не е тази, на която е настъпило здравословното увреждане, а същата се
определя от ТЕЛК по формален критерий. В случая тази дата е определена
според датата на издаденото от личния лекар направление за ТЕЛК.
Репликира възражението за това, че болничните листове не са заверени
от работодателя, като сочи, че след инцидента дружеството е отказало
съдействие на ищеца.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят
квалификацията на исковете за обезщетяване на вреди от трудова злополука
в размер в нормативно определен размер, съгл. чл. 405, ал. 1 от КЗ вр. чл. 9 от
НАРЕДБА за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска "трудова злополука".
Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира
основание в нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено
увреждане (чл. 84 ал.3 ЗЗД), но с отчитане на ограничението на покритието от
застрахователя на тази част от обезщетението (чл. 409 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ)
само за период на забава след уведомяването му. В тази връзка значение има
предварителна извънсъдебна фаза по предявяване на претенцията общи
5
правила на чл. 380 и чл. 108 КЗ и специалните изисквания към застраховател
по задължителна застраховка по чл. 496 КЗ.
Възраженията на ответника са относно настъпване на последиците от
иначе признат за покрит риск- трудова злополука, в срока на
застрахователното покритие, както и относно факта на забавата
По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е доказването на: 1)възникване на покрит по
договора за имуществено застраховане риск в срок на застрахователно
покритие и на последиците от риска- временна и трайна
неработоспособност;2) възраженията си за нищожност на клаузите от ОУ по
сключения договор за задължителна застраховка.
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор – чрез сключване на спогодба или
чрез съдействието на медиатор.
По доказателствата (чл. 374 ал. 1 ГПК):
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи
приложени към искова, допълнителната искова молба и отговора и отговора
на исковата молба в копия, заверени за вярност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищеца да представи в оригинал болнични листове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за
допускане на гласни доказателства за установяване обстоятелството, че е
правил опити да получи ЕР на ТЕЛК в едногодишен срок от злополуката.
ДА СЕ ИЗИСКА от ТП НОИ да представи в седмичен срок справка за
издадени на ищеца болнични листове от 09. 09.2021г. до датата на справката,
с отразяване в справката на основанието за издаване на листа и периода на
неработоспособността.
ДА СЕ ИЗИСКА от Регионална картотека на медицинската експертиза
да представи в седмичен срок заверен препис от решение ЕР N 91918 oт зас.
№213/8.11.2022г. на ТЕЛК, с отразяване на дата на влизане в сила.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК комплексна съдебномедицинска
експертиза с вещо лице съдебен лекар Е.И.Д., които след запознаване с
материалите по делото/ вкл. Изискани болнични листове/, а при преценка на
вещото лице- след преглед на ищеца, да отговори на следните въпроси:
Какъв е периодът на временна неработоспособност, за който на ищеца са
издадени болнични листове?
Констатираната от ТЕЛК трайна неработоспособност намира ли се в
причинна връзка с телесните увреждания, получено в резултат на
трудовата злополука?;
От медицинска гледна точка считано от коя дата е настъпила
инвалидизацията на ищеца? Ако тази дата е преди 10.10. 2022г. Да
посочи каква е обичайната / техническа, медицинска или др. причина/
ТЕЛК да определи по-късна дата на инвалидизация?
6
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на тази експертиза в размер на 300лв,
вносими от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от постъпване
на справка за издадени болнични листове от ТП на НОИ, като го задължава
вещото лице да представи заключението си в едноседмичен срок преди
насроченото заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 190
от ГПК.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка и доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК за
конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на
отделните разходи, като при пропускане на крайния срок(даване ход на
устните състезания) правото на страните да искат изменение на определен от
съда размер ще бъде преклудирано.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на
редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при
отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за
което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани.
Да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1
към Наредба № 7 на МП, като съобщението до ответника да се връчи на
адрес:****************@********.*** , с искане за потвърждаване на
получаването.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7