№ 220
гр. С.З., 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осемнадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900110 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл.87 ЗЗД.
Образувано по искова молба от „К.Й.Р.“ ЕООД с ЕИК №**, със
седалище и адрес на управление в гр. К.** против „П.“ ООД, с ЕИК №**, със
седалище и адрес на управление в гр. К.** с цена на иска: 43800 лева.
Изложено е в исковата молба, че на 29.12.2006г. „К.Й.Р.“ ЕООД и
ответното дружество „П." ООД сключили договор за доставка, като
постигнали договореност ответното дружество да му достави до склад в гр.
К., в срок до 31.03.2007г. след извършеното авансово плащане в деня на
сключване на договора, на цялата договорена продажна цена от 43800 лева с
вкл.ДДС (36500 лева без ДДС), следните материли, подробно описани с цени
без ДДС в чл.1 от договора: Алуминиев прът Ф30, 450 кг, на единична цена
от 7 лв./кг. и обща стойност без ДДС 3150лева; Велпапе 30 кг. на единична
цена от 4 лв./кг и обща стойност без ДДС 120 лева; Масло „ПРИСТА AN32”
300кг. на единична цена 2 лв./кг и обща стойност без ДДС 600 лева; Стомана
1500 кг. 4 лв./кг и обща стойност без ДДС 6000 лева; Стомана калибрована
650 кг. на единична цена 1,50 лв./кг и обща стойност без ДДС 975 лева;
Стомана Р18, 1250 кг. на единична цена 5,50лв/кг и обща стойност без ДДС
6875 лева; Стомана инструментална бързорезна 1800 кг. на единична цена
5,50лв./кг и обща стойност без ДДС 9900 лева; Стомана 65Г 250 кг. на
1
единична цена 1,40лв./кг и обща стойност без ДДС 350 лева; Твърди пластини
12000 бр. на единична цена 0,70 лв./бр. и обща стойност без ДДС 8400 лева;
Тръби безшевни 30/4, 65 кг. на единична цена 2 лв./кг и обща стойност без
ДДС 130 лева. Сочи се, че в деня на сключването на договора на основание
чл.6 от същия, ответното дружество издало и предало на ищцовото дружество
фактура №705/29.12.2006г. за полученото на същата дата авансово плащане
на стойност 43800 лева с ДДС.
Сочи се, че на 05.04.2007г. страните подписали Анекс към договора за
доставка, с който предвид цялостното неизпълнение на задълженията на „П.“
ООД за доставка на материалите - предмет на договора в договорения срок,
същият е бил развален, считано от датата на подписване на анекса, като
съобразно т.3 от същия анекс ответното дружество се е задължило в срок до
30.06.2007г. да възстанови изцяло по банковата сметка на ищцовото
дружество сумата от 43800 лева, представляваща полученото на отпаднало
основание на 29.12.2006г. авансово плащане за доставка на материалите -
предмет на разваления договор.
Твърди се, че сумата от 43800 лева не била възстановена на ищцовото
дружество в поетия като ангажимент срок и на 20.04.2011г. с ответното
дружество било подписано Споразумение, в което ответника „П.“ ООД е
признало съществуването на задължението си към ищеца „К.Й.Р.“ ЕООД в
пълен размер, но поради невъзможност към датата на подписване на
споразумението да заплати същото, е поело ангажимент да го заплати в срок
до 31.12.2011г.
След като ангажимента за възстановяване на ищцовото дружество на
сумата от 43800 лева отново не бил изпълнен в обещания от ответното
дружество срок, то на 17.03.2015г. било подписано ново Споразумение, в
което ответникът „П.“ ООД отново признало съществуването на
задължението си към ищеца „К.Й.Р.“ ЕООД в пълен размер, но предвид
невъзможността към датата на подписване на споразумението да заплати
същото задължение, поело ангажимент да го заплати в срок до 31.12.2015г.
Посочва се, че след като сумата от 43800 лева отново не била
възстановена в поетия като ангажимент срок на ищцовото дружество, то на
24.04.2019г. с ответното дружество било подписано трето Споразумение, в
което „П.“ ООД за пореден път признало съществуването на задължението си
2
към ищеца „К.Й.Р.“ ЕООД в пълен размер, но поради невъзможност към
датата на подписване на споразумението да заплати същото задължение,
поело ангажимент да го заплати в срок до 31.12.2019г.
Отбелязва се, че независимо от признаването на задължението и
многобройно поетите ангажименти, които ищецът получил от страна на
ответното дружество и въпреки че крайният срок, съобразно последното
Споразумение между тях, изтекъл на 31.12.2019г., видно от крайните салда
(които са без вкл. ДДС) в приложените счетоводни справки от счетоводството
на ищеца, и до настоящия момент процесното задължение не е заплатено и не
е възстановена на ищеца „К.Й.Р.“ ЕООД сумата от 43800 лева,
представляваща полученото на отпаднало основание на 29.12.2006г. авансово
плащане с включено ДДС (36500 лева без ДДС) за доставка на материалите -
предмет на разваления договор.
Ето защо, моли да се постанови решение, с което да се осъди ответното
дружество „П.“ ООД, с ЕИК №**, представлявана от управителя С.Н.Б., със
седалище и адрес на управление в гр. К., **, да заплати на „К.Й.Р.“ ЕООД,
представлявано от управителя К.В.Б., с ЕИК №** със седалище и адрес на
управление в гр. К., **, исковата сума в размер на 43800 лева, представляваща
полученото на отпаднало основание на 29.12.2006г. авансово плащане с
включено ДДС за доставка на материалите - предмет на разваления на
05.04.2007г. договор между страните от 29.12.2006г., ведно със законната
лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата ни
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Моли, да се присъдят направените разноски по настоящото дело,
съобразно представения списък и доказателства за извършването им.
В законния срок ответникът „П.“ ООД е депозирал по делото отговор
на исковата молба, с който оспорва изложените обстоятелства в исковата
молба.
Заявява, че в действителност с ищеца е сключен представения към
исковата молба договор от 29.12.2006г. за доставка на описаните материали,
въз основа на който „П.“ ООД на датата на сключване е получил по банков
път от ищеца авансово плащане в размер на 43800 лева. Посочва, че за
стойността на полученото на 29.12.2006г. авансово плащане в действителност
„П.“ ООД е издало на ищеца представената фактура 705/29.12.2006г. Заявява,
3
че в последствие, поради най-вече финансови затруднения, ответното
дружество не е успяло да изпълни в срок задължението си по договора и не е
доставило материалите предмет на същия, поради което на 05.04.2007г.
Договорът от 29.12.2006г. е развален от ищеца с представения към исковата
молба анекс към него, подписан и от управителя на „П.“ ООД.
Заявява, че е наясно, че ответното дружество дължи връщане на
получения по разваления договор аванс от 43800 лева, като многократно през
годините в подписаните споразумения, представени към исковата молба, е
потвърждавал задължението срещу предоставена възможност за нова
отсрочка. Сочи, че така или иначе и към днешна дата „П.“ ООД не разполага с
финансовата възможност да възстанови на ищеца претендираната по делото
сума.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Сключен договор за доставка на 29.12.2006 г. между „К.Й.Р.“ ЕООД и
ответното дружество „П." ООД с предмет доставка до склад в гр. К., в срок до
31.03.2007г. след извършеното авансово плащане в деня на сключване на
договора, на цялата договорена продажна цена от 43800 лева с вкл.ДДС
(36500 лева без ДДС).
Ответното дружество издало и предало на ищцовото дружество фактура
№705/29.12.2006г. за полученото на същата дата авансово плащане на
стойност 43800 лева с ДДС;
На 05.04.2007г. страните подписали Анекс към договора за доставка, с
който предвид цялостното неизпълнение на задълженията на „П.“ ООД за
доставка на материалите - предмет на договора в договорения срок, същият е
развален, считано от датата на подписване на анекса, като съобразно т.3 от
същия анекс ответното дружество се е задължило в срок до 30.06.2007г. да
възстанови изцяло по банковата сметка на ищцовото дружество сумата от
43800 лева.
На 20.04.2011г. с ответното дружество е подписано Споразумение, в
което ответника „П.“ ООД е признало съществуването на задължението си
към ищеца „К.Й.Р.“ ЕООД в пълен размер, но поради невъзможност към
датата на подписване на споразумението да заплати същото, е поело
ангажимент да го заплати в срок до 31.12.2011г..
4
На 17.03.2015г. е подписано ново Споразумение, в което ответникът
„П.“ ООД отново признало съществуването на задължението си към ищеца
„К.Й.Р.“ ЕООД в пълен размер, но предвид невъзможността към датата на
подписване на споразумението да заплати същото задължение, поело
ангажимент да го заплати в срок до 31.12.2015г.
На 24.04.2019г. с ответното дружество е подписано трето
Споразумение, в което „П.“ ООД за пореден път признало съществуването на
задължението си към ищеца „К.Й.Р.“ ЕООД в пълен размер, но поради
невъзможност към датата на подписване на споразумението да заплати
същото задължение, поело ангажимент да го заплати в срок до 31.12.2019г..
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба
ответникът е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът,
чрез процесуалния си представител, изрично е поискал в откритото съдебно
заседание съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва
претенцията на ищеца да се уважи.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
По отношение на разноските: Тъй като исковете се уважиха изцяло,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в
производството. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът е
5
направил разноски в размер на 9552 лв., които ответникът следва да бъде
осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.“ ООД, с ЕИК №**, със седалище и адрес на управление в
гр. К.**, представлявана от управителя С.Н.Б., да заплати на „К.Й.Р.“ ЕООД, ,
с ЕИК №** със седалище и адрес на управление в гр. К., **, представлявано
от управителя К.В.Б., сумата в размер на 43 800 лева, представляваща
полученото на отпаднало основание на 29.12.2006г. авансово плащане с
включено ДДС за доставка на материалите - предмет на разваления на
05.04.2007г. договор между страните от 29.12.2006г., ведно със законната
лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата ни
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, с ЕИК №**, със седалище и адрес на управление в
гр. К.**, представлявана от управителя С.Н.Б., да заплати на „К.Й.Р.“ ЕООД,
с ЕИК №** със седалище и адрес на управление в гр. К., **, представлявано
от управителя К.В.Б., сумата 9552 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд С.З. пред
Апелативен съд гр. П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
6