№ 232
гр. гр.Несебър, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100149 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „***********” ЕАД срещу И. Б. С. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 233,40 лв. – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 22,58 лв. – лихва върху главницата за
периода 26.07.2020г. – 26.02.2023г. Главницата се претендира за потребени *** услуги – доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 23.03.2019г. – 01.11.2022г. (по издадени фактури
в периода 25.06.2020г. – 25.11.2022г.) до имот, находящ се в к. к. „*********, с идентификатор
**********, аб. № ******. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало
облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените
задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 233,40 лв., като за тези
суми от ищеца са издавани фактури – фактура № ********** от 25.11.2022г. за сумата от 103,69
лв., фактура № ********** от 24.06.2022г. за сумата от 66,18 лв. и фактура № ********** от
25.06.2020г. за сумата от 69,59 лв. (от която се претендират 63,53 лв.). Наведено е, че сумите не са
заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи
претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за
този извод са следните:
Съобщението до ответника на заявения от него адрес в съответната административна
служба – регистър БУЛСТАТ, е връчено на 01.03.2023г., но в дадения срок не е постъпил отговор
на исковата молба. Както е прието в практиката на върховната инстанция (напр. Решение № 181 от
09.07.2018г. по т.д. № 918/2018г. по описа на II търг. отделение на ВКС) разпоредбата на чл. 53
1
ГПК предвижда наличието на заявен адрес в съответна административна служба, каквато
административна служба е Агенция по вписванията, а в чл. 7, ал. 2, т. 4, б. б, във вр. с чл. 3, ал. 2, т.
10, б. б от Закона за регистър Булстат е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни
физически лица, притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за кореспонденция на
територията на страната с всички държавни институции, което обуславя правното значение на
вписания адрес в регистър Булстат като адресна регистрация. Т.е. въпреки редовното връчване на
книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Наред
с това въпреки редовното си призоваване ответникът (с връчена на вписания в регистър БУЛСТАТ
адрес призовка на 05.05.2023г.) не са се е явил в съдебно заседание, като не е депозирал по делото
молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в първото по делото съдебно
заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение (с изрична молба вх. №
3911 от 21.04.2023г. по описа на Районен съд Несебър). Т.е. всички предпоставки на чл. 238, ал. 1
от ГПК са налице. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба
обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – справка-
извлечение (на л. 8 от делото), 3 бр. фактури (на л. 26 – л. 28 от делото), решения на КЕВР (на л. 11
– л. 25 от делото), нотариален акт (на л. 40 от делото), заявление за откриване на партида (на л. 41
от делото). Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2
от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и
доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите
на ищеца за заплащането на главница в размер на по 233,40 лева, както и лихва за забава от деня,
следващ фактурирането на задължението за главница.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски. Ищецът е направил разноски от 100 лв. – платена държавна такса. Наред с това, съдът
намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна
сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната
сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК в размер на 100 лв. Следователно на ищеца следва да се определи дължимо
2
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от
ищеца разноски в исковото производство е 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Б. С., родена на **********г., гражданин на ********, с постоянен адрес в
*************, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „***********” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. ************, ************, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД сумата от 233,40 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура №
********** от 25.11.2022г., фактура № ********** от 24.06.2022г. и фактура № ********** от
25.06.2020г., за доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 23.03.2019г. –
01.11.2022г. до имот, находящ се в к. к. „*********, с идентификатор **********, аб. № ******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.02.2023г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
22,58 лв. – лихва върху главницата за периода 26.07.2020г. – 26.02.2023г., а на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100
лева - държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: **** **** **** 1006 **** 00, BIC: ********
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ищеца и на ответника.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3