Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 04.08.2022 година

            В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                           мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12537 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

            С решение №162288 от 28.07.2020г., постановено по гр.д.№26452/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 153-ти състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че Н.З.К., в качеството ѝ на правоприемник на Център „Фонд за лечение на деца“, дължи на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ сумите, както следва: на основание чл.44, ал.1 ПДОРЦФЛД (отм.) и чл.1, ал.3 ПМС №54/2019г. сумата от 4870 лв., задължение по фактура №**********/05.10.2016г., свързана с лечението на Р.Л.Г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 453 лв., лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2018г. - 01.12.2018г., ведно със законната лихва от 05.12.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №76929/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 153-ти състав. С решението е осъдена Н.З.К., в качеството ѝ на правоприемник на Център „Фонд за лечение на деца“, да заплати на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 406.46 лв., представляваща направени разноски в исковото производство, както и сумата 396.46 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство.

            Постъпила е въззивна жалба от ответника - Н.З.К. /НЗОК/, чрез юрисконсулт В.Т., с която се обжалва изцяло решение №162288 от 28.07.2020г., постановено по гр.д.№26452/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 153-ти състав, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.44, ал.1 ПДОРЦФЛД (отм.) и чл.1, ал.3 ПМС №54/2019г. и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за ищеца по делото не са събрани доказателства, че са настъпили предпоставките за заплащане на стойността на вложено при оперативна интервенция медицинско изделие на пациента -Р.Л.Г., роден на ***г.. Излага се, че в случая не са ангажирани доказателства за сключен договор по чл.43, ал.5 от Правилника за дейността и организацията на работата на Център „Фонд за лечение на деца“ /ПДОРЦФЛД/ (отм.) съобразно правилата, утвърдени от директор на фонда и съгласувани с министъра на здравеопазването, поради което не е заплатена на ищеца стойността на вложеното процесно медицинско изделие, за което е издадена фактура №**********/05.10.2016г. и възлиза на сумата от 4870 лв.. Поддържа се още, че след като не се дължи сума за главница, то не възниква и задължение за заплащане на лихви за забава и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло решението на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.44, ал.1 ПДОРЦФЛД (отм.) и чл.1, ал.3 ПМС №54/2019г. и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - УМБАЛСМ „Н.И.П.“, чрез адв.И.К. не депозира писмен отговор, в подадена молба на 31.03.2022г. взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са доводи, че правилно и законосъобразно е обжалваното първоинстанционно решение като постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Твърди се, че изцяло кореспондиращ на събраните по делото доказателства е обоснованият краен извод на СРС, че по делото са ангажирани всички необходими документи, които са изискани от УМБАЛСМ „Н.И.П.“, съгласно решение от 17.08.2016г. по чл.43, ал.1 от ПДОРЦФЛД (отм.) на директор Център „Фонд за лечение на деца“ (ЦФЛД) и същите са изпратени на ЦФЛД видно от приложена по делото обратна разписка от 06.10.2016г.. В тази връзка се поддържа, че по делото са доказани предпоставките за финансово подпомагане на Р.Л.Г., роден на ***г., във връзка със заплащане на стойността на вложено при оперативна интервенция медицинско изделие. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение.

Предявени са от УМБАЛСМ „Н.И.П.“ срещу НЗОК в качеството ѝ на правоприемник на ЦФЛД при условията на обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.44, ал.1 ПДОРЦФЛД (отм.) и чл.1, ал.3 ПМС №54/2019г. и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В случая не е налице спор между страните, че НЗОК в качеството ѝ на правоприемник на ЦФЛД е надлежно легитимиран по предявените искове.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №76929/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 153-ти състав, въззиваемият –ищец - УМБАЛСМ „Н.И.П.“ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 05.12.2018г. и е постановена на 28.02.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ЦФЛД за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - ЦФЛД възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

          Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав споделя изцяло и препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените при условията на обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.44, ал.1 ПДОРЦФЛД (отм.) и чл.1, ал.3 ПМС №54/2019г. и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. 

По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.44, ал.1 ПДОРЦФЛД (отм.) и чл.1, ал.3 ПМС №54/2019г. съдът приема следното:

Съгласно нормата на чл.43 от ПДОРЦФЛД (отм.), в приложимата за спорното право редакция, въз основа на предложението на Обществения съвет директорът на фонда в 3-дневен срок от заседанието, на което е обсъждано заявлението, се произнася с решение за организационно и финансово подпомагане на пациента, в която посочва име, презиме и фамилия, дата на раждане и адрес на пациента, информация за неговия законен представител, диагноза, подробно описание на вида подпомагане, в т. ч. размера на отпусканата парична сума, отделните й компоненти, лечебното заведение, в което ще се извърши диагностицирането/лечението, срока, в който ще бъдат извършени съответните медицински процедури или друго подпомагане, евентуален придружител, медицинските специалисти, които ще бъдат поканени в страната, и лечебното заведение, в което ще се осъществят дейностите, или прави мотивиран отказ. В случай на допуснато подпомагане директорът на фонда сключва със заявителя договор, по силата на който последният се задължава да предоставя на фонда необходимата информация и документация относно осъществяваните процедури и действия по отношение на пациента и резултатите от тях, епикризи, документи, доказващи извършените разходи, и други документи. Договорът задължително съдържа клаузи за отговорност при неизпълнение.

В процесната хипотеза с решение №801 от 17.08.2016г. по чл.43, ал.1 ПДОРЦФЛД (отм.) на директора на ЦФЛД, въз основа на предложение на Обществения съвет по протокол №21/2016г. от проведеното редовно заседание на 17.08.2016г. по заявление за организационно и финансово подпомагане с вх.№6657/21.04.2016г. е взето решение по реда на чл.43, ал.1 от посочения Правилник в приложимата за спора редакция за заплащане на медицинското изделие на УМБАЛСМ „П.“ ЕАД, след представяне на изрично посочени документи, както следва: оперативен протокол, епикриза, декларация от ръководителя на лечебното заведение за хоспитализиране на детето по конкретна клинична пътека, декларация, че медицинското изделие не се финансира от НЗОК в рамките на планираното лечение по конкретната клинична пътека, че е използвано изделие, отговарящо на описаната спецификация, което е осигурено от аптеката на лечебното заведение.

В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемият - ищец - УМБАЛСМ „П.“ ЕАД е изпратил изисканите документи по пощата, като съгласно представеното известие за доставяне същите са получени в ЦФЛД на 06.10.2016г., който факт не е оспорен от въззивника-ответник. Следователно противно на поддържаното във въззивната жалба се налага извода, че в хода на делото въззиваемият – ищец -  УМБАЛСМ „П.“ ЕАД е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил изцяло задълженията си да представи на ЦФЛД, чийто правоприемник е въззивника-ответник – НЗОК, всички изисквани от него документи, обективирани в решение №801 от 17.08.2016г., а именно: оперативен протокол, становище от завеждащия клиниката, формуляр за вложени медицински изделия, декларация за избор на медицинско изделие, етапна епикриза и епикриза, фактура за закупуване на медицинско изделие и приемо – предавателен протокол към нея. Неоснователен е релевираният във въззивната жалба довод, че в случая не са ангажирани доказателства за сключен договор по чл.43, ал.5 от ПДОРЦФЛД (отм.) в приложимата за спора редакция съобразно правилата, утвърдени от директор на фонда и съгласувани с министъра на здравеопазването, поради което не е заплатена на ищеца стойността на вложеното процесно медицинско изделие. В случая в постановеното решение №801 от 17.08.2016г. по чл.43, ал.1 ПДОРЦФЛД (отм.) на директора на ЦФЛД  са изчерпателно изброени документите, които се изискват да бъдат представени от въззиваемия – ищец -  УМБАЛСМ „П.“ ЕАД, между изброените такива не е включен договор по чл.43, ал.5 от ПДОРЦФЛД (отм.). В тази връзка не може да се вмени във вина на въззиваемия – ищец -  УМБАЛСМ „П.“ ЕАД, че непредставянето на сочения договор по чл.43, ал.5 от ПДОРЦФЛД (отм.) е основания да му се откаже финансовото подпомагане /заплащане/ на процесното медицинско изделие.

Ето защо, след като ищецът е изпълнил изискванията на ЦФЛД за ангажиране на необходимите документи, обуславящи изплащането на претендираната сума, то в тежест на ответника е възникнало задължение да стори това. Ответникът не е оспорил размера на сумата, която не се финансира от НЗОК, поради което съображения в тази насока не следва да се излагат.

По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил изискванията, регламентирани в решение №801 от 17.08.2016г. по чл.43, ал.1 ПДОРЦФЛД (отм.) на директора на ЦФЛД, като е установил проведеното лечение и вложеното при оперативната интервенция медицинско изделие на Р.Л.Г., роден на ***г., поради което ищецът има право на заплащане на медицинското изделие в претендирания размер. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло предявеният иск е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Относно иска с  правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД:

С оглед уважаването на главния иск подлежи на разглеждане и акцесорната претенция на ищеца. Правилно и законосъобразно е обжалваното решение и в частта на уважения установителен иск за признаване за установено на вземане на ищеца спрямо ответника за мораторна лихва. Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск за признаване за установено на вземане на ищеца спрямо ответника на обезщетение за забава върху дължимата главница. Доколкото съдът е обвързан само с доводите във въззивната жалба /по аргумент на чл.269 от ГПК/ и при липса на конкретни възражения за незаконосъобразност препраща изцяло към мотивите на обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са правилни и законосъобразни.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна - ищец няма заявена претенция за присъждане на разноски във въззивното производство, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

            Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №162288 от 28.07.2020г., постановено по гр.д.№26452/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 153-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :          

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ : 1./                

 

 

                                                                        2./