ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Габрово, 21.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д. №171 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка
с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, чрез юрисконсулт А., срещу Разпореждане от 15.03.2019г. по
ч.гр.д. №338/2019г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено част
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В
жалбата се излага, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен. Относно
искането на заповедния съд, заявителят да посочи клаузите за ГПР и ГЛП по
договора за потребителски кредит, като жалбоподателят счита, че това не е
съобразено с целта на заповедното производство в хипотезата на чл. 410 ГПК, в
която не се проверява дали вземането съществува, а се проверява само дали то е
спорно. Вземането било за парична сума. Подаденото заявление било съобразено с
изискванията за неговата редовност, като не било необходимо към заявлението да
бъдат прилагани доказателства за установяване на вземането. Съдът дължи
проверка на формалната външна редовност и необхдоимите реквизити на заявлението
по чл.410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни
права, следвало да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира
възражение. Първоинстанционният съд обявил клаузата за неустойка на
неизпълнение на договорно задължение за неравноправна, нищожна и
несъответстваща на добрите нрави. Тези изводи на съда били неправилни.
Доколкото не съществуват императивни законови изисквания начинът, по който
страните са уговорили определянето на неустойката не може да се разглежда като
нарушаващ добрите нрави. Уговорената в договора неустойка не противоречала на
добрите нрави, тъй като била предназначена да обезщети евентуалните вреди от
неизпълнението на договора. Ако длъжникът добросъвестно бил изпълнил
договорното си задължение то кредиторът щял да е събрал вземането и нямало да
търпи посочените вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна само ако
единствената й цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Това се отнасяло и за
останалите претендирани суми. Моли да бъде отменено разпореждането и да се
издаде Заповед за изпълнение и за сумите, претендирани със заявлението по чл.
410 ГПК, за които е постановен отказ.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.
№338/2019г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по постъпило
заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД срещу длъжника П.Г.Л., за парични вземания по договор за паричен заем.
С
Разпореждане №1120/21.02.2019г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че
в тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като посочи
основание и ночин на формиране размера на всяка от претенциите си, вида и
произхода на всяка от претенциите, падежа на всяко задължение и периода на
забава и др., начина на формиране на неустойката, таксите и др.подобни,
договорните клаузи, на които основава претенциите си, а именно конкретните ГПР
и ГЛП по договора за потребителски кредит.
С
молба от 15.03.2019г., във връзка с дадените указания,
заявителят
е посочил, на какво основание се претендират заявените суми и е посочил ГПР.
С
обжалваното Разпореждане от 15.03.2019г. по ч.гр.д. №338/2019г. на Габровски
районен съд, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №1542/15.03.2019г. районният съд е уважил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 321,10лв.-главница, ведно със законната
лихва отпостъпване на заявлението в РС Габрово на 20.02.2019г. до окончателното
изплащане и е присъдил разноски в раз0мер на 34,22лв.ь съответстващи на 45,63%
уважаване на претенцията. Първоинстанционният съд е отхвърлил подаденото
заявление по чл.410 ГПК в останалата му част, поради противоречие със закона и
добрите нрави на клаузата за ГПЛ-40,32% в договора за потребителски кредит, основание
чл.411, ал.2, т.2 ГПК
Обжалваното
разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Подаденото
по ч.гр.д. №338/2019г. по описа на Районен съд – Габрово заявление по чл.410 ГПК от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД отговаря на
изискванията на чл.410, ал.2 ГПК и неправилно заповедният съд е дал указания на
заявителя посочи договорните клаузи, на които основава претенциите си-
конкретните ГЛП и ГПР.
Съгласно
разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията посочени в чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира доказателства,
нито може да прави изводи относно представени такива – в този смисъл т.2б от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ВКС. Преценката на съда относно
основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията изложени в
заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание
и размер вземане.
В
случая в подаденото заявление по чл.410 ГПК в т.9 е посочен вида и размера на
всяко от претендираните парични вземания като договорна лихва, неустойка,
законна лихва, такса за експресно разглеждане на документи и разходи и такси за
извънсъдебно събиране, а изложените в т.12 обстоятелства обосновават възникнали
правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на които се претендират
посочените в заявлението вземания. Изложените в т.9 и т.12 от заявлението
твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от
претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите са
индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на
допълнителни данни. От външна страна е налице формална редовност на
заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл.410 ГПК за заявените вземания.
При
посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането
си за договорна лихва, неустойка, законна лихва, такса за експресно разглеждане
на документи и разходи и такси за извънсъдебно събиране необосновано районният
съд е приел, че претенцията за сумите, следва да се отхвърли поради
противоречие със закона и добрите нрави на клаузата за ГПЛ-40,32% в договора за
потребителски кредит е нищожна.
При
данните, посочени от заявителя и съгласно правомощията на съда по чл.410 ГПК
при дадените указания в т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, предвид фазата, на която се намира производството – развиващо се
като формално и едностранно на този етап, без събиране на доказателства и
предоставена на страните възможност за становище, не може да се обоснове
извода, че посочените от заявителя обстоятелства относно претенциите за договорна
лихва, неустойка, законна лихва, такса за експресно разглеждане на документи и
разходи и такси за извънсъдебно събиране, с оглед техните размер, заявения
период, за който се претендират сочат на противоречие със закона и добрите
нрави на договорните клаузи, на основание на които се претендират. На длъжника
е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред
заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с
договорите и ще може да преценява точно и подробно клаузите от същите.
На
основание гореизложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени и да се
разпореди на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за сумите, посочени в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които е отказано издаване.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 15.03.2019г. по ч.гр.д. №338/2019г. на Габровски районен съд,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№1542/15.03.2019г. по ч.гр.д.№338/2019. на РС Габрово, с което е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от
"Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК202527341 за
издаване на заповед за изпълнение против П.Г.Л. за сумите: 44,58лв. - договорна
лихва, 147лв.-неустойка,6,01лв.- законна лихва, 147лв.-такса за експресно
разглеждане на документи и 185лв.-разходи и такси за извънсъдебно събиране, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК202527341 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Васил Левски” №
114, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника П.Г.Л.,
ЕГН **********,*** за сумите: 44,58лв. - договорна лихва,
147лв.-неустойка,6,01лв.- законна лихва, 147лв.-такса за експресно разглеждане
на документи и 185лв.-разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и
направените разноски в заповедното производство в размер на 165,78лв.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: