Р
Е Ш Е
Н И Е
№
…………..2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател:
СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №2207 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба А.П.Г.,
ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №18-1006-004284 от 19.12.2018
г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева
и нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 лева.
Поддържа се, че обжалваното постановление е необосновано и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника в писмено
становище си поддържа жалбата. Навежда доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата не изпраща представител. Депозира писмено
становище, в което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 18.11.2018 г. около 16,15 часа на АМ „Тракия“ км
62+500, в посока гр.Пловдив управлява лек автомобил „…“ с ДК №…, собственост на
М.М.Ц. – Г., като извършва следните нарушения:
1.Не изпълнява задължението си да се съобразява с атмосферните
условия – сняг и дъжд и състоянието на пътя /хлъзгав/, в следствие на което
излиза в дясно от пътното платно и се преобръща. Настъпва ПТП с материални щети.
2.Не носи КТ.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите Я.Х.-актосъставител, А.П. и писмените доказателства приложени по
делото.
Съдът намира възраженията на пълномощника на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения в АУАН, с оглед поправката на датата
на съставяне за неоснователно.
Вярно е, че при изписване на месеца на съставяне на АУАН има
удебеляване на втората цифра, но това дори не представлява нарушение още
по-малко от категорията на съществените, водещи до нарушаване на правото на
защита.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл.40 и сл. от ЗАНН. Същият
е съставен в присъствие на нарушителя, на датата на установяване на нарушението
и в присъствието на свидетел на установяване на нарушението. Същият съдържа всички реквизити,
изискуеми в чл.42 от ЗАНН. Актът е подписван от съставителя и от свидетеля, посочен в него. Предявен е на нарушителя да
се запознае със съдържанието му и подписан от него без възражения, като му е връчен препис от него,
удостоверено с подписа на нарушителя.
І. Относно нарушението на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдебният контрол е съсредоточен в рамките на наказателното постановление,
като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и
констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото. Квалификацията на административното
нарушение, като един от основните реквизити на НП представлява подвеждане на
фактическия състав, т.е деянието с неговите фактически белези, под онази
административнонаказателна норма, която е нарушена.
На
жалбоподателя е вменено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, според който водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Това
описание на нарушението, преповтарящо законовата норма в пълна степен фигурира
в обжалваното НП.
В
съдебната теория и практиката по транспортно право, където
се борави с понятието скорост, се оформят четири вида, а именно: разрешена, неразрешена, респ. съобразена и
несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като
основното е, че по принцип несъобразената скорост е винаги разрешена такава по
закон /ЗДП/, но не е съобразена с
конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената
скорост, в конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже
дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена,
то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по
установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е сторено,
което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като
то е лишено от възможност коректно да научи каква е била неговата скорост преди
инцидента, респективно каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото
настъпване. Освен това непосочването на конкретната несъобразена, съответно
необходимата съобразена такава води и до
недоказаност на обвинението.
В
настоящия казус актосъставителят, а и АНО не е положил никакви усилия да
установи и посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от
жалбоподателя и то преди ПТП. Още по-малко са били положени усилия да се
установи дали ПТП е било обективно предотвратимо и каква е следвало да бъде
скоростта на водача в конкретния пътен участък, за да се приеме, че той се
движи с несъобразена скорост.
Липсата
на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
т.е. непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост,
а също и непосочването на доказателствата, които потвърждават нарушението,
както вече се посочи освен, че води до неговата недоказаност съставлява и
съществено процесуално нарушение, от категорията на накърняващите правото на
защита е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.
Недопустимо
е при съдебния контрол, съдът да извежда волята на административноноказващия
орган по метода на тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата
дейност по вземане на решение за налагане на съответно наказание при
констатации за извършено нарушение при виновно поведение.
В
този смисъл и поради това наказателното постановление в тази част е
необосновано, респективно незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
ІІ. Относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За
това нарушение в жалбата не се навеждат никакви възражения за несъставомерност
на деянието, поради което съдът приема, че констатациите не се оспорват.
Освен
това, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай обстоятелствата описани в НП, че жалбоподателят не
носи контролен талон към СУМПС не са опровергани.
При
тези данни и с оглед на приетото по-горе, че именно жалбоподателят е управлявал
МПС на инкриминираната дата, съдът счита, че е осъществен състава на
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който вменява
задължение на водача на моторно превозно средство
да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
При
определяне размера на санкциите наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е
отчел, тежестта на нарушенията, начина на извършване. В този смисъл съдът
счита, че санкциите са правилно определени в законоустановения императивен
размер по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По
изложените съображения обжалваното постановление в тази част е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По
делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова
полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По
делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на
адв.Бончев за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от
300 лв.
С
оглед на това и резултата, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за
частично основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат в
размер на 150 лева. За остатъка от претенцията до 300 лева искането за
присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №18-1006-004284 от 19.12.2018 г. на
Началник група КПДГПА при ОД на МВР Пазарджик, в частта с която на А.П.Г.,
ЕГН ********** *** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП №18-1006-004284 от 19.12.2018 г. на
Началник група КПДГПА при ОД на МВР Пазарджик, в частта с която на А.П.Г., ЕГН
********** *** и нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик за заплати на А.П.Г. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата от 150 до 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: