Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Желязкова
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Ромео Симеонов
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2690 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна срещу
Решение № 1618/02.09.2019 г. на
Варненски районен съд, ХLV състав, постановено по
н.а.х.д. № 828 по описа на съда за 2019 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 18-0819-001044/30.04.2018 г. на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на Г.И.К. на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 150 от същия
закон, е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно
и необосновано, поради допуснати нарушения на материалния закон. По-конкретно
касаторът счита, че са безспорно установени времето, мястото,
датата и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Счита за неправилен извода на
районния съд за отмяна на наказателното постановление поради неправилно
определената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението. Твърди, че
въззивната инстанция е следвало да направи преквалификация на деянието. Моли за
отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът в
производството, Г.И.К. в отговор на касационната жалба, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли да бъде оставена без уважение, като решението
на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на жалбата. Пледира решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване в производството пред
Варненския районен съд е било Наказателно постановление № 18-0819-001044/30.04.2018
г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на
Г.И.К. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150
от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
От събраните в съдебната фаза доказателства и представените в
административната преписка документи, районният съд е приел от фактическа
страна, че при проверка, извършена на 03.12.2017 г. около 01.30 ч в гр. Варна,
ул. „Студентска“ до бл. 4, посока бл. 5, служители на „Пътна полиция“
установили, че Г.И.К. управлява л.а. „Фиат Брава“ с ДК № В****ВА, собственост
на Р. С. М., без съответно свидетелство за управление на МПС. След извършена справка
в АИС „Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за
самоличност“ – МВР, било установено, че СУМПС е обявено на 18.10.2017 г. за
изземване, има издадена Заповед за принудителна административна мярка №
17-0819-003233/17.10.2017 г. по чл. 171, т. 1, б. д) от ЗДвП по описа на сектор
ПП – Варна, връчена на 17.10.2017 г. Наказателното
постановление е издадено на основание Постановление № 16116/2017 г. от
26.04.2018 г. за прекратяване на наказателно производство по описа на РП-Варна
по ДП № 508/2017 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР Варна. Посочено е, че К. е управлявал
ППС без да е правоспособен водач.
Въз основа на тези факти, районният съд приема от правна страна, че на извършеното от К. нарушение е дадена неправилна
правна квалификация по чл. 150 от ЗДвП, тъй като този текст визира
„неправоспособни водачи”, т.е. такива, които никога не са придобивали
правоспособност или са лишени от същата по административен или съдебен ред. Въз
основа на това формира извод, че нарушението по
чл. 150 от ЗДвП се санкционира
по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а за нарушение по чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП санкционната норма е чл. 177, ал. 1, т. 2 , предл. 2 от ЗДвП. Приема, че СУМПС на К. е временно
отнето чрез прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171,
т. 1, б. д) от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба”, поради това че е
управлявал МПС с незаплатена в срока за доброволно плащане глоба, наложена с
влязъл в сила фиш С №445829/07.09.2016 г. Въз основа на приложените към делото
писмени доказателства формира извод, че дължимите суми са били заплатени към
22.12.2017 г. и е отпаднало основанието на ЗППАМ. Счита, че временното отнемане
на СУМПС до заплащане на глоба не води до извод за липса на правоспособност на
водача, а такава би била налице при лишаване от право на управление на МПС или
при загуба на правоспособност, като сред предпоставките за това не е
незаплащането на глоба, а в случая видно от приложените по делото справки за водача и писма от сектор
ПП ОДМВР Варна, става въпрос за правоспособен водач, който притежава валидно
СУМПС.
Поради това намира изводите на административнонаказващия орган за направени
в нарушение на процесуалния и на материалния закон, и приема, че лицето не следва
да бъде наказано по основния състав на административното нарушение по чл. 177,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП.
Касационният състав възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи. Спор
по фактите не е налице.
Изводът на районния съд, че извършеното
административно нарушение от страна на ответника – управление на МПС със свидетелство за управление, което му е временно
отнето по силата на ЗППАМ на осн. чл. 171, т. 1, б. д) от ЗДвП, не е нарушение
по чл. 150 от ЗДвП, а е нарушение по чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, е правилен и се
споделя и от настоящия състав. Въз основа на приобщените към делото доказателства
е правилен и изводът, че към 22.12.2017 г. дължимите суми са били заплатени и е
отпаднало основанието за налагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до
заплащане на дължимата глоба. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че е налице
несъответствие между фактическата обстановка, която не се оспорва и е правилно
установена, а именно - управление на МПС с временно отнето СУМПС до заплащане
на дължимата глоба, и посочената правна квалификация, а именно чл. 150 от ЗДвП,
вместо чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Допуснатият порок е съществен и неотстраним,
като води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, както
е приел и районният съд в своето решение. След като съдът е установил, че
сочената в АУАН и НП правна квалификация на нарушението не кореспондира с
установените факти, същият е имал единствено възможността да отмени
наказателното постановление поради материална незаконосъобразност, но не и да
преквалифицира извършеното нарушение и по този начин да санира пропуски в
административнонаказателното производство. За съда не съществува възможност за
изменение на наказателното постановление в частта на правната квалификация на
деянието, нито съществува процесуалноправна възможност след като отмени
решението на въззивния съд да измени наказателното постановление, като
преквалифицира нарушението. В тази насока възраженията на касатора за промяна
на правната квалификация на нарушението и изменение на наложеното наказание са
неоснователни. Позоваването на касатора на ТР №3 от 10.05.2011год. по т.д. №
7/2010год. на ВАС на РБ, където изрично е посочено, че съдът е овластен да
преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, не може да
се приложи в случая, тъй като изрично визира правомощието на касационната
инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление,
като „маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 415в от КТ, но не и за
преквалифициране на нарушения, извършени по ЗДвП, какъвто е конкретния случай.
По тези съображения, касационният състав
намира, че не се установяват твърдяните в жалбата нарушения на районния съд,
представляващи касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1618/02.09.2019 г. на Варненски районен съд, ХLV състав, постановено по н.а.х.д. № 828 по
описа на съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.