Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3933 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М.
ЕАД, с променено наименование в хода на процеса ***, със седалище и адрес на управление:*** против В.И.Т.,
ЕГН **********, адрес: *** с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи сумата от 1264,93 лв., от която 414.02 лв. за
незаплатена далекосъобщителна услуга и 850,91 лв. за неустойка предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга по договор М 4202651 от 21.08.2014г. за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
13148/2017г. на ВРС.
В исковата и
уточнителна молби се твърди, че между кредитора „М."
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** и В.И.Т. с
ЕГН: ********** е съществувал и валидно е действал Договор с
индивидуален потребителски номер *** от дата 21.08.2014 г., с който на ответника са
предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер, съгласно подписано
отделно приложение, неразделна част към договора. Сочи, че клиента е бил
въведен в системата с клиентски номер *** и индивидуален номер ***, по които са издавани фактурите за
абоната.
Ищецът
твърди, че в срока на действието на договорите за мобилни услуги ***е издал на
абоната-ответник следните фактури:
-
фактура №
*********/26.09.2014 г., с падеж
на плащане 11.10.2014 г., за
отчетен период от 21.08.2014г. до 20.09.2014 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 363.44 лв.
-
фактура №
*********/24.10.2014 г., с падеж
на плащане 08.11.2014 г., за
отчетен период от 21.09.2014г. .до 20.10.2014 г., за ползване на далеко
съобщителни услуги за сумата от 50.58 лв.
-
фактура №
*********/02.03.2015 г. , с падеж на плащане 02.03.2015 г., за отчетен период от
21.01.2015г.до 20.02.2015 г., в която
е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 639.77 лв.
- фактура №
*********/02.03.2015 г. , с падеж на плащане 02.03.2015 г., за отчетен период от 21.01.2015 г.до 20.02.2015 г., в която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 211.14 лв.
Ищецът излага, че първата
неустойка е начислена за предсрочно прекратяване на договор *** от 21.08.2014г. по отношение на
телефонен номер **********, начислена на осн.т.5.3.1
от ОУ. Втората неустойка в размер на 211,14лв. е начислена за предсрочно прекратяване
на *** от
21.08.2014г. по отношение на телефонен номер ***, на начислена на осн.т.5.3.1 от ОУ.
Ищецът твърди, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок
всички дължими към Оператора суми за потребени
договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати
едностранно сключените с абоната-длъжник В.И.Т. договори за далекосъобщителни
услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги.
Претендира сумата в размер на 414.02 лв., като незаплатена далекосъобщителна услуга. Прави искане за присъждане на
съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор,
ответницата чрез назначения от съда особен представител оспорва предявените
искове. С отговора на исковата молба, се оспорват всички фактически твърдения
на ищеца. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Счита, че
начислената неустойка е без правно основание. Прави възражение за прекомерност
на начислената неустойка. С оглед горното се моли отхвърляне на исковете .
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № ***/17 г. на ВРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза
на М. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** срещу В.И.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1378,78лв./хиляда
триста седемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща представляваща
сбор от задължения за използвани от длъжника, но незаплатени далекосъобщителни
услуги *** обективирани във фактури
подробно описани в подаденото заявление, в т.14, включващи и
неустойка за предсрочно прекратяване на договор, и мораторна
лихва, на основание чл. 410 от ГПК,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда -
04.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението както и да заплати направените
съдебни разноски в размер на 27,58лв./двадесет и седем лева и петдесет и осем
стотинки/ за заплатена държавна такса,
на основание чл. 78 ал.1 ГПК и сумата от 195,91лв./сто и деветдесет и пет лева
и деветдесет и една стотинки/ адвокатско възнаграждение, на основание чл.78
ал.8 от ГПК.
По делото са представени сметка № ***/02.03.2015г., сметка №
**********/02.03.2015г., фактура № ***,
ведно с Приложение А към фактурата и фактура № **********
Видно от Договор № ***/21.08.2014г., и Приложение №1 към същия
В.Т.И. е сключила договор с М. ЕАД за предоставяне на мобилни услуги по
тарифен план *** 2014 2г. за
телефонен номер *** при месечна такса 14.90 лв. за срок от 24 месеца. В.Т.
е сключила договор № *** на 22.08.2014г., ведно с приложение
1 за телефонен номер *** тарифен ***. с месечна вноска 34,90 лв. със
срок 24 месеца. Доколкото липсва законово изискване договорите между страните
да са подписани на всяка страница и
ответницата не оспори автентичността на положения подпис на последната страница
на договорите, то съдът приема че е налице сочената от ищеца облигационна
връзка между страните по тези договори. Нещо повече при твърдения на
ответницата, че е налице друго съдържание, то същото следваше да се докаже от
нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен
иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите
за които е издадена заповедта за изпълнение.
В настоящото производство основание за
издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по далекосъобщителни
услуги по Договор *** от 21.08.2014г. Няма
спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по
писмено заявление на ищеца против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 414.02 лв. за незаплатена
далекосъобщителна услуга и 850,91 лв. за неустойка предсрочно прекратяване на
договор, предмет на установителния иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет
посочените в заповедта суми.
При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи, че е предоставил
фактурираните услуги на ищеца, на основание сключен между *** и ответницата договор,
ищецът не ангажира доказателства за това, въпреки разпределената доказателствена тежест от съда и направеното оспорване от
ответника. Не се представиха доказателства от ищеца, че именно представените по
делото договори договор № *** на 21.08.2014г. и договор № *** на 22.08.2014г. са заведени под
индивидуален потребителски номер ***.
Не се ангажираха доказателства от ищеца да са
предоставени за процесния период мобилни услуги,
индивидуализирани по вид, количество и стойност. Приложените месечни сметки и
приложение А са частни документи, изхождащи от ищеца и не могат да бъдат
противопоставени на ответника. Същите не се ползват с материална доказателствена сила относно удостовереното в тях
съдържание.
Безспорно
е, че в тежест на съставилата тези оспорени документи-приложения /представени с
молба от 30.04.2019г./ страна е да установи в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства, че документирането на съдържащите
се в тези справки данни е надлежно извършено и съответства на поведените от
телефонния пост на абоната конкретни месечни телефонни разговори.
Поради което и иска за
установяване на задължение по Договор *** 21.08.2014 г.,
дължима съгласно фактура № ***/26.09.2014 г., за отчетен период от 21.08.2014г. до 20.09.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 363.44 лв.
и фактура № ***/24.10.2014 г., за отчетен период от
21.09.2014г. .до 20.10.2014 г., за ползване на далеко съобщителни услуги за
сумата от 50.58 лв. не се
установи и следва да се отхвърли.
Предявеният иск е с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Ищецът е представил доказателство за облигационна връзка
между страните единствено по Договор № ***/21.08.2014г., с Приложение № 1
към него и Договор №
***/22.08.2014г., с Приложение № 1. Не
бяха ангажирани по делото доказателства по какъв начин ответницата В.Т. се
индивидуализира с индивидуален потребителски,
номер **** и
съответно именно този номер да отговаря на представените по делото договори.
От друга страна по отношение на претенцията за неустойка,
за да възникне задължение за заплащане на такава, то в тежест на оператора е да
установи наличието на такава клауза в договора, както и възникване на
основанието за плащане. В случая ищецът
твърди /уточняваща молба от 16.04.2018г./, че по чл.54 от ОУ, оператора ***е
прекратил договорите с ответника, поради неплащане и на осн.чл.54,12
от ОУ е начислил следваща се неустойка. Тълкуването на израза прекрати договора
означава, че оператора има потестативното право да
развали договора при неизпълнение на задължението на абоната по договора за
заплащане на дължими суми по фактури в случая. Тъй като, това право е от
категорията на потестативните права, упражняването му
и възникването на правните последици от него се извършва след изпращане на
уведомление до страната. Липсват представени такива доказателства, поради което
не е възникнало основанието за заплащане на неустойка и искът следва да се
отхвърли в тази част като неоснователен, както и за законната лихва върху главницата .
За пълнота следва да се отбележи, че е
допустимо уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не към последващ момент –
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилния оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа за
справедливост.
Предвид изложеното съдът
приема и, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №
110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски. Тъй като, липсва направено такова
искане, както и представяне на доказателства в тази насока, разноски не се
присъждат в полза на ответницата.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *** със седалище и адрес на управление ***, иск срещу В.И.Т., ЕГН **********,
с адрес *** иск за приемане на
установено в отношенията между страните,че В.И.Т. му дължи
сумата от 1264,93 лв., от която 414.02 лв. за незаплатена далекосъобщителна
услуга и 850,91 лв. за неустойка предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга по договор М *** от 21.08.2014г. и издадени фактура №
*********/26.09.2014 г., №
*********/24.10.2014 г., фактура № *********/02.03.2015 г. и фактура №
*********/02.03.2015 г., за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
13148/2017г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия: