Номер 304125.08.2020 г.Град Б..........
Окръжен съд – Б..........Четвърти въззивен граждански състав
На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело №
20201200500874 по описа за 2020 година
констатира следното:
Обжалва се определение № 1560 от 18.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 94 от
2020 г. на Районен съд Б.........., с което е прекратено производството по исковете с правно
основание чл. 422 от ГПК, предявени от „Агенция .........“ ЕАД срещу Г. Г. М. , и е
обезсилена заповедта по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 1055 от
2019 г. на Районен съд Б...........
Частната жалба е редовна и допустима. Това налага да бъде преценена законосъобразността
на атакуваното определение.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н. обжалването с частна жалба по естеството си е
пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за
законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с
правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата
процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и
да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба
оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания
акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата
случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява
доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и
отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в
предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури
прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните,
обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.
В настоящия казус районният съд е приложил санкцията, предвидена в чл. 129, ал. 3 от ГПК,
понеже ищецът-жалбоподател не е внесъл в срок дължащата се за разглеждането на
1
претенциите му държавна такса.
Втората инстанция констатира, че първостепенният съд е процедирал в съответствие със
закона и практиката на ВКС. Исковата молба правилно е била оставена без движение,
защото не е била внесена съответната такса. Такава трябва да бъде заплатена именно при
започването на делото, а не впоследствие. Разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ГПК е
категорична в това отношение. Определение № 656 от 23.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
342/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.С., цитирано в жалбата, е неприложимо
в казуса, защото третира не таксите по делата, а разноските в процеса, редът за събирането
на които е съвсем друг. Правилно е произнасянето на районния съд и по искането с правно
основание чл. 63 от ГПК. Изтъкнатото в последното обстоятелство не може да бъде
квалифицирано като обективно, непредвидимо и непреодолимо. То не попада в обхвата на
"уважителните причини" по чл. 63, ал. 1 от ГПК. Дадените с разпореждането от 23.01.2020 г.
указания са ясни и точни. Не е доказано възникването на факти и обстоятелства, водещи до
невъзможност за изпълнение в срок на задължението за внасяне на държавна такса, още
повече че в случая иде реч за юридическо лице-търговец. Вярно е, че впоследствие таксата е
преведена, но документът за това е изпратен по делото след постановяването на
прекратителното определение, поради което въпросното процесуално действие не е можело
да бъде взето предвид от районния съд - чл. 64, ал. 1 от ГПК /в подобна насока е и
Определение № 121 от 15.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1603/2020 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Б.Д/.
Частната жалба се оказа неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
По аргумент от нормата на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящият
второинстанционен акт няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Б.........., Гражданско отделение, IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция .........“ ЕАД, подадена срещу
определение № 1560 от 18.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 94 от 2020 г. на
Районен съд Б...........
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3