Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 02.07.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело № 12 по описа на РС-Харманли за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Подадена е жалба от М.Г.Д., ЕГН: **********
*** против Наказателно постановление №20-0271-001680 от 19.11.2020 година на Началник
Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.
Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
както и че НП било неправилно, необосновано и постановено в противоречие със
закона. Оспорва извършване на нарушението и счита наложеното наказание за
несправедливо. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
чрез пълномощника си адв.Г. моли за уважаване на жалбата по подробно изложени
съображения и присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят М.Д. дава обяснения
пред съда, в които заявява, че на процесната дата и място се опитала да се
включи в движението, при което друг лек автомобил преминал с висока скорост и
ударил МПС-то, управлявано от жалбоподателя. Твърди още, че останала за
известно време на мястото, след което тръгнала, както и че по автомобила й нямало
щети.
Административнонаказващият орган /АНО/
РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На
14.11.2020г. в гр.Харманли,
по бул. „България“, в посока улица „Балкан“ жалбоподателят М.Д., като водач на
МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с рег.№Х4720КН, собственост на
Михаил Д. Михайлов, управлявала посочения автомобил, при което станала участник
в ПТП с материални щети и не останала на мястото до пристигането на
компетентните органи на МВР.
С
оглед на така установеното е съставен АУАН №874233 от 14.11.2020г. от Я.Я.
*** за нарушение по чл.123 ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, а именно за това, че не
остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без
възражения.
Административнонаказващият орган (АНО) в
издаденото от Началник Група към ОД на
МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №20-0271-001680 от
19.11.2020 година е приел за
доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него
нарушение. В НП по аналогичен начин е описана фактическата обстановка, като е
прието, че с така извършеното жалбоподателят е нарушил чл.123 ал.1, т.2,
б. „б“ от ЗДвП. Предвид това и на основание
чл.175 ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
Гореописаната в Акта и в НП фактическа
обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства,
находящи се в АНП по издаването им – АУАН №874233 от 14.11.2020г., декларация по чл.188 от ЗДвП от
14.11.2020г., докладна записка от 16.11.2020г., както и от показанията
на изслушаните в съдебно заседание свидетели Я.Я. и Д.Х.,***. Тези свидетелски показания съдът
кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други
доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по
делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
Съдът не кредитира показанията на св.С. С.(племенница
на жалбоподателя), както и обясненията на жалбоподателя М.Д., доколкото същите
са в противоречие с показанията на незаинтересованите от изхода на делото
свидетели Я.Я. и Д.Х.,***, които за разлика от св.Стефанова и жалбоподателката
сочат, че по автомобилите е имало нанесени вследствие на удара помежду им щети,
както и че след ПТП-то жалбоподателката е напуснала местопроизшествието, без да
изчака органите на реда.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37,
ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложените
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №812з-825 от 13.07.2019г., двете на
Министъра на вътрешните работи. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът обаче констатира допуснати в
АНП съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на атакуваното НП.
Жалбоподателката М.Д. е наказана за нарушение по чл.123
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, съгласно който водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието има пострадали хора, да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. Такова обвинение в описателната част в
АУАН и в НП не е налице, доколкото не се сочи нито в акта, нито в НП да е имало
пострадали хора в резултат на ПТП-то. Напротив, твърди се, че са причинени
материални щети, които пък изобщо не са конкретизирани какви по вид са, което
също съставлява ненадлежно описание на самото нарушение и на обстоятелствата,
при които е извършено съгл. императивното изискване на чл.42, т.4 и чл.57 ал.1,
т.5 от ЗАНН и съответно съществено накърнява правата на жалбоподателя да
разбере фактите, срещу които следва да се защитава. Щом като се твърди, че са
причинени материални щети вследствие на ПТП-то, то няма как нарушението да се
квалифицира като такова по чл.123 ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, който регламентира
случаите на ПТП с пострадали хора, какъвто очевидно настоящият не е. Нормата,
уреждаща хипотезите на ПТП с причинени единствено имуществени вреди, е тази по
чл.123 ал.1, т.3 от ЗДвП. Буква „в“ от посочената разпоредба на чл.123 ал.1,
т.3 от ЗДвП гласи, че когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Това е следвало да бъде и приложимата правна квалификация на
процесното нарушение, съответстваща на фактическото обвинение в АУАН и НП. Но административнонаказателното
обвинение, което е повдигнато на жалбоподателката Д., е по текста на чл.123
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, като такова обвинение в описателната част на АУАН и на
НП не е налице. По този начин са нарушени задължителните реквизити на АУАН и на
НП, регламентирани в чл.42 т.5 от ЗАНН
и в чл. 57 ал.1,
т.6 от ЗАНН, касаещи надлежно посочване на нарушените законови
разпоредби.
В случая е налице явно несъответствие между описаното
деяние и приложимия материален закон, което се явява съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателката, тъй
като същата не може да разбере за извършване на какво точно нарушение е обвинена,
за да организира адекватно защитата си. Гореизложеното съставлява основание за
отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските по делото в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0271-001680 от 19.11.2020 година на Началник група към ОД на
МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на М.Г.Д., ЕГН: ********** *** за нарушение
на чл.123 ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1,
т.5 от ЗДвП , е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,
да заплати на М.Г.Д., ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в
размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :