Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11 567 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 4.02.2009 г. около 19,20 ч. в гр. В., на ул. Х.С., водачът Г.А.Г., управляващ л.а. № Ф.Е., ДК № *******, причинил ПТП, при което загинала пешеходката З.В.Х., майка на ищците Т.Г.Х. и В.Г.Х., и съпруга на ищеца Г.Т.Х.. Твърди се, че ищците и починалата живеели съвместно и безконфликтно, като синовете били в изключително близки отношения с майка си, тъй като тя им била морална опора. Смъртта й им причинила силен шок, постоянна мъка и страдания, които не са преодолели. Съпругът на пострадалата също изживял тежко загубата й, изпаднал в депресия, загубил желание за нормален социален живот, затворил се, станал неконтактен. Претендират ответникът, при когото е налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” относно виновния водач, да им изплати обезщетение в размер на по 78 500 лв. на всеки от синовете (представляващи разликата над уважения частичен иск от 1500 лв. до пълния размер от 80 000 лв.), а съпругът претендира цялата сума от 80 000 лв. (тъй като той не е предявявал частичен иск). Претендира се плащане на законната лихва от 4.02.2009 г. и разноски.
Ответникът ЗАД
„Б.В.И.Г.” оспорва иска, като сочи, че констативния протокол не доказва вина и
виновно поведение и изтъква, че в наказателното
производство е прието, че водачът не е признат за виновен. Твърди съпричиняване
от страна на загиналата, тъй като същата в дъждовно време и вечерта е изскочила
внезапно на платното и е предприела пресичане между колите на необозначено
място. Оспорва претенцията за лихва като прави и възражение за изтекла давност.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищците, съгласно удостоверение от 11.02.2009 г., в
качеството им на синове и съпруг, са наследници по закон на З.В.Х., починала на
4.02.2009 г.
Приетата по делото САТЕ (която е проучила материалите
от наказателната преписка, приложена поделото) е дала становище, че процесното
ПТП е настъпило на 4.02.2009 г., около 19 ч., в гр. В., ул. Хр. С., в тъмната
част на денонощието при работещо улично осветление, дъжд и мокро пътно платно,
без налична маркировка, която да разрешава пресичане – пешеходна пътека или
светофар. Лекият автомобил Ф.Е., рег. № ******* е преминал покрай автобусна
спирка и е блъснал пешеходката в дясната лента на пътното платно, на около 1,
50 м. вляво от десния му край. Посочено е, че при движението си процесния
автомобил застига пешеходката, находяща се на пътното платно, нанася й
тангенциален удар в областта на ляво бедро с преден десен мигач, в резултат на
което тялото й се е завъртяло около собствената си ос в посока на часовниковата
стрелка, наклонило се на ляво, главата счупва предното стъкло и настъпва
счупване на основата на черепа. Лявата тазобедрена става е влязла в контакт с
дясното странично огледало и тялото на пострадалата е паднало на терена. Вещото
лице е дало становище, че с оглед уврежданията на автомобила и пешеходката,
последната е била с гръб към приближаващото превозно средство. По експертен
път скоростта на движение на автомобила е определена на 45 км/ч., като от
заключението може да се установи, че при конкретната осветеност на пътя при
движение със 75 км/ч е налице възможност да се спре при внезапно възникнало
препятствие. В същото време е посочено, че при движение със скорост от 37 км/ч
водачът е можел да предприеме аварийно спиране за предотвратяване на удара с
пешеходката. Вещото лице е посочило, че необходимото отстояние на автомобила за
извършване на маневра заобикаляне на движещата се жена е 27 м, което отстояние
съвпада с това, на което се е намирал автомобила в момента на стъпване на
пешеходката на пътното платно. В заключението е прието, че опасната зона за
спиране в случая е била 33 м, като при движение на пешеходката и с „бърз ход” и
със „спокоен ход” ударът е бил непредотвратим, тъй като и в двата случая
отстоянията са по-малки от посочената дължина на опасната зона. Ударът е можел
да бъде избегнат чрез заобикаляне.
В допълнителното заключение е изтъкнато, че при
положение, че пешеходката се е намирала (стояла е на него или се е движела) на пътното платно в дясно на около
1,50 м. в ляво от десния му край, тя е била видима за водача на лекия автомобил
Ф.Е. на разстояние по-голямо от 50 м., като при тази хипотеза ударът е бил
предотвратим, с оглед факта, че опасната зона за спиране е била 33 м.
Образуваното по случая наказателно производство е
прекратено с постановление от 27.07.2009 г. по дело № 9/09 г., ОСлО при ОП В.,
като е прието, че се касае до случайно деяния и водачът Г.А.Г. няма вина.
Приетата по делото СМЕ е дала заключение, че при
процесното ПТП смъртта на З.В.Х. е настъпила бързо и неминуемо, тъй като на
лицето е нанесено многофрагментно счупване на черепната основа и пълно
прекъсване на мозъчния ствол на главния мозък. Експертът по СМЕ е дал
становище, че пострадалата е предприела внезапно пресичане на пътното платно отдясно-наляво при най-вероятен ъгъл на пресичане
около 35-40 градуса спрямо посоката на движение на автомобила. Тялото е било
ударено от дясната предна част на превозното средство в лявата задна част на тялото. Ударът е бил „тангенциален" (забърсващ), в
момент, когато е лицето стъпило на десния си крак, който в момента на първия
контактен удар е бил упорен за тялото. Левият крак е бил в леко свито положение
преди да стъпи на платното. Първоначално бронята е ударила лявото бедро, в
резултат на което е установеното кръвонасядане с диаметър 14 см по страничната
повърхност на лявото бедро. В следващия момент ръба на предния десен фар е
нанесъл забърсващ удар върху задно-страничната част на лявото бедро (от което е
оставено синкаво кръвонасядане по лявата тазобедрена става на 90 см от ръба на
петата). Последвало е ротационно движение на тялото около 35-40 градуса по
посока на часовниковата стрелка, тялото се е плъзнало по дясната част на капака
като е оставило следа (десния фар - хлътнал в горната си част навътре и върху
горния ръб на десния преден калник, а покрай ръба има следи от одраскване на
боята). Последвал е удар на главата в дясната долна част на предното панорамно
стъкло, превъртане и падане на тялото в дясно от предната част на купето.
В хода на процеса е разпитан св. Б.А.Д., който бил
съквартирант на ищеца Т.Х. и познавал цялото семейство от посещенията си в дома
на ищците. Според свидетеля загубата на Зорка се отразила зле на всички, тъй
като им било много мъчно и цялата обстановка се променила. Т. и В. били много
близки с майка си и след нейната смърт се променили – преди били весели и
ведри, а после се затворили в себе си.
Видно от справка от база данни при Информационен
център към Гаранционен фонд за лек автомобил с рег. № ******* при ЗК „Б.И.” АД
е била налична активна застраховка „Гражданска отговорност” за периода от
28.08.2008 г. до 27.08.2009 г. Няма спор, че ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.”
е правоприемник на ЗК „Б.И.“ АД.
Двама от ищците в настоящо процес – Т.Х. и В.Х. са
претендирали вече плащане на основание чл. 226 КЗ, за търпените от смъртта на
майка им неимуществени вреди, като съдът е уважил частично претенцията им
(предявена за сумите от по 1500 лв. като част от сумите 80 000 лв.). В
тази връзка по делото са представени решение от 24.08.2012 г. по гр.д. №
2211/2010 г. на СРС, 49 с-в, и потвърждаващото го решение на СГС от 17.07.2013
г. по гр.д. № 15 459/12 г., ІV-Б. Съдебните актове са влезли в сила на
10.07.2013 г.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
В полза на двама от ищците по
настоящия спор е постановено влязло в сила решение срещу ответното дружество, с
което със сила на присъдено нещо е признато, че застрахователят дължи плащане
на обезщетение поради настъпилото на 4.02.2009 г. ПТП, при което е загинала
майката на двамата ищци, като е отчетено съпричиняване от ½ от
пострадалото лице.
Настоящият състав приема, че при
всички случаи постановените съдебни актове и силата, с която същите се ползват,
следва да бъдат взети предвид при постановяване на решението, но доколкото
ищецът Г.Т.Х. предявява претенциите си срещу застрахователя за първи път в
настоящото производство, то е необходимо да бъдат изследвани всички предпоставки
за уважаване на иска по чл. 226 КЗ. В тази връзка съдът прием следното:
Предвид приетите доказателства се
налага извода, че процесното ПТП е съпричинено от поведението на водача Г.Г.. и
загиналата З.Х., в съотношение 50:50. От приетата по делото СМЕ се установява,
че пострадалата е предприела внезапно пресичане на пътното платно на
необозначено за целта място – нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП. Не са наведени
твърдения, респ. ангажирани доказателства, че в случая е приложима нормата на
ал. 2 от сочения текст. Съдът кредитира извод на вещото лице медик, тъй като
намира, че експертът е дал изключително подробно, обосновано, детайлно и
логически издържано обяснение и описание на настъпването на удара като е
проследил неговата динамика и конкретен механизъм в съответствие с
констатираните увреждания по тялото на пострадалата и по автомобила. Тези
изводи на СМЕ не се намират в противоречие със становището на вещото лице по
САТЕ, тъй като той е посочил, че пешеходката е била с гръб към приближаващото превозно средство. Тази констатация не е
опровергава извода, че тя е предприела пресичане, при което е била ударена от
превозното средство в лявата задна част на тялото
(както е посочено в СМЕ).
Съдът намира, че доказателствата
установяват противоправно поведение и на самия водач Генов. Съгласно САТЕ при
конкретната осветеност на пътя при движение на автомобила с 75 км/ч е налице
възможност да се спре при внезапно възникнало препятствие. Макар и да се е
движел със скорост по ниска от посочената, водачът не е съумял да упражни
контрол върху превозното средство и е допуснал настъпването на вредоносния
резултат. Генов е следвало да съобрази конкретните пътни условия и обстановката
за движение, като вземе предвид, че времето е дъждовно, а теренът мокър, както
и че се намира в района на спирка на градския транспорт. Вярно е, че от
първоначалното заключение може да се направи извод, че при внезапно навлизане
на пешеходката на пътното платно ударът е бил непредотвратим. Тази
непредотвратимост на произшествието обаче е обусловена и от несъобразената с
обстановката скорост на автомобила. Отделно от това според експертното
заключение ударът е можел да бъде избегнат при избор на подходяща маневра, а
именно – заобикаляне на пешеходката. С оглед изложените доводи съдът приема, че
произшествието е пряк резултат от противоправното поведение и на двамата
участници в еднаква степен.
Дори да се игнорират горните изводи
и да се приеме, че в случая пострадалата не е започнала пресичане на платното,
а се е намирала на същото (без значение дали е стояла или се е движела попътно
на превозното средство), съдът също намира, че горният извод за съпричиняване
не се опровергава. От една страна при това положение водачът е можел от
значително по-голямо разстояние да възприеме намиращия се на платното човек и
да предприеме необходимите за това мерки за неговото заобикаляне, евентуално за
намаляване на скоростта с цел аварийно спиране. Пострадалата обаче и в тази
хипотеза е била в нарушение, тъй като не се е съобразила с чл. 108, ал. 1 ЗДвП,
съгласно който е следвало да се движи по тротоара или банкета на пътното
платно. Не спазвайки това правило, тя е допринесла за настъпването на вредния
резултат.
Поведението на водача Генов освен
противоправно е и виновно, тъй като в хода на процеса не се събраха
доказателства, които да оборят презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. За пълнота
следва да се отбележи, че прекратителното постановление на наказателния съд,
който е намерил, че в случая водачът не е обективирал виновно поведение, не е задължително
за настоящия състав (аргумент от чл. 300 ГПК, предвиждащ задължителност на
присъдата), поради което не е налице основание да се игнорират горните изводи
за настъпил граждански деликт.
С оглед събраните гласни
доказателства, установяващи претърпените от ищците неимуществени вреди от
загубата на тяхната майка и съпруга и като съобрази принципа на справедливост в
чл. 52 ЗЗД и обичайната практика за подобни случаи, съдът приема, че
обезщетението следва да бъде определено в размер на по 80 000 лв. за всеки от синовете
на загиналата, и в размер на 60 000 лв. за съпруга й (предвид
обстоятелството, че разпитаният свидетел е познавал по-добре, съответно описал
с по-голяма яснота, отношенията между загиналата и нейните синове и показанията
му в тази част са по детайлни). За горните изводи съдът взе предвид младата
възраст на низходящите към момента на инцидента, близките отношения в
семейството, съвместното съжителсво със съпруга, младата възраст на загиналата,
неочакваната й загуба. Посочените суми следва да се редуцират до сумите съответно
40 000 лв. и 30 000 лв., предвид съпричиняването от ½. От
обезщетението за двамата синове следва да се приспадне и вече присъдената сума
от по 1500 лв. Ето защо на ищците Т.Х. и В.Х. следва да се присъди по
38 500 лв., а на ищеца Г.Х. – 30 000 лв., като за горниците исковете
следва да се отхвърлят.
Посочените суми следва да бъде
заплатена от ответника-застраховател. Настоящият състав приема, че събраните
доказателства установява, че относно отговорността на виновния водач е била
налична валидна към момента на произшествието застраховка при ответното
дружество, тъй като не е оборена презумпцията на чл. 295, ал. 7 КЗ. Съгласно
чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ ищците, в
качеството им на увредени лица, имат право да претендират обезщетение на
претърпените от тях щети пряко от ответника – застраховател.
Върху определените по-горе суми за
обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от
датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно
основание чл. 226 КЗ, като се цели ангажиране на отговорността на
застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на
закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между
ищците и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за
действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който
отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на извършеното ПТП - 4.02.2009 г. В
същото време обаче, с оглед възраженията на ответника за изтекла давност, лихва
върху главниците на основание чл. 111, б. „в”, пр. 1 ЗЗД следва да се присъди
от 23.08.2010 г. (с оглед факта, че исковата молба е депозирана на 23.08.2013
г.).
Предвид изхода на спора
ответникът-застраховател следва да заплати на ищците разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в размер на 293, 46 лв. за вещи лица. За адвокатска защита
(определена по реда на чл. 38 ЗА) на ищците Т. и В. Х.. се дължи съответно по
1685 лв., а на ищеца Г.Х. – 1430 лв. С оглед обстоятелството, че част от
исковата претенция е отхвърлена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски в размер на 4430 лв. за юрисконсултска защита и 109, 70 за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът-застраховател следва да заплати по сметка на СГС съразмерна държавна
такса в размер на 4280 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ ЗАД „Б.В.И.Г.”,
ЕИК **********,
да заплати на Т.Г.Х., ЕГН **********, и на
В.Г.Х., ЕГН **********, сумите от по 38
500 лв. на всеки от тях, ведно със
законната лихва върху главниците от 23.08.2010 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците над 38 500 лв. до пълния предявен размер от
по 78 500 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ ЗАД „Б.В.И.Г.”,
ЕИК **********,
да заплати на Г.Т.Х., ЕГН **********, сумата от 30 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата
от 23.08.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” да заплати на Т.Г.Х. и на
В.Г.Х. сумите от
по 1685 лв., и на Г.Т.Х. сумата от 1430 лв., както и сумата от 293, 46 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” да заплати по сметка на Софийски Градски
Съд сумата от 4280 лв. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК като държавна такса.
ОСЪЖДА Т.Г.Х., В.Г.Х. и Г.Т.Х. да заплатят на ЗАД „Б.В.И.Г.” сумата от 4539, 70 лв. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК като разноски.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: