Решение по дело №1770/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      Гр. София, 05.05.2017 г.       

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание Н.двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в следния състав                                                                               

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието Н.секретаря ЦветелиН.Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1770 по описа З.2016 година Н.Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 23 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “Б.Т.” ЕООД, ЕИК ********, твърди, че е вложител в “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), съгласно сключен с Б.та Рамков договор З.платежни услуги З.юридически лица и еднолични търговци от 06.07.2011 г. и анекс към него № 316131/06.07.2011 г. за откриване Н.разплащателН.банкова сметка ***. Твърди, че ответникътФ.З.Г.Н.В.В Б. изплаща задълженията на Б.та към нейните вложители до гарантирания размер от 196 000 лева, след отнемане на издадения лиценз за банкова дейност, което в случая е станало с решение № 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Б.Н.Б..

Ищецът твърди, че е сключил с Б.та и договор З.банков кредит от 11.11.2011 г., изменен с анекс № 1/11.11.2013 г., по силата на който му е отпуснат от Б.та кредит в размер на 2 160 000 лева, с краен срок З.погасяване до 15.11.2016 г.

Твърди, че на 27.10.2014 г. между него като цесионер и К.Е.М.като цедент е сключен договор З.прехвърляне на вземане, по силата на който цедентът като вложител в Б.та му е прехвърлил вземане в размер на 215 000 лева. За цесията Б.та била надлежно уведомена. Ищецът твърди, че е уведомил Б.та, че извършва прихващане за част от вземането в размер на 215 000 лева с насрещното вземане на Б.та по цитирания по-горе договор за кредит. Искането за прихващане не било разгледано нито от квесторите, нито от синдика на Б.та след обявяването й в несъстоятелност. Ищецът твърди, че поради това през месец август 2015 г. рефинансирал кредита в “КТБ” АД (н.) и задължението му към Б.та било изцяло погасено.

Твърди, че наличността по сметките му към датата на отнемане на лиценза е била налице. Твърди, че дружеството не е включено нито в списъка на кредиторите на Б.та, изготвен по реда на чл. 63 от ЗБН, нито в списъка на лицата, на които се дължи изплащане до гарантирания размер на В.в нарушение на чл. 23, ал. 10 от ЗГВБ (отм.). Поради това ищецът депозирал на 04.11.2015 г. възражение пред синдика на “КТБ” АД (н.), в отговор на което твърди, че се оспорва качеството му на вложител и му се противопоставя направено разпореждане чрез прихващане с претендираната за изплащане по ЗГВБ сума.

Ищецът претендира да бъде осъден ответникаФ.ЗА Г.НА В.В Б. да му заплати сумата от 25 002 лева, представляваща частично предявена сума от иск в пълен размер за сумата от 196 000 лева, представляваща неплатена гарантирана сума от влог на ищеца в “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), вземането по който е придобито от ищеца по договор за цесия от 27.10.2014 г., сключен между К.Е.М.като цедент и ищеца “Б.Т.” ЕООД като цесионер, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на иска (10.03.2016 г.) до окончателното й плащане. Претендира разноски по делото.

ОтветникътФ.ЗА Г.НА В. В Б. оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва, че не е надлежна страна по спора, а такава би следвало да бъде Б.та. Оспорва, че ищецът като цесионер не е вложител по смисъла на закона и възникналото в резултат на цесията вземане на ищеца към Б.та не представлявало влог по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ от 1998 г. (отм.). Оспорва, че съгласно разпоредбите на закона Фонда не дължи лихви по гарантираните суми. Оспорва действителността на прехвърленото вземане, тъй като с извършената цесия се цели да се получат суми над гарантирания от закона размер и по този начин се заобикаля закона.

С определение от 11.05.2016 г. съдът е конституирал като трето лице – помагач на страната на ответника – “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

           В доклада по делото съдът е уведомил страните на основание чл. 155 от ГПК, че на съда е служебно известно, че на 06.11.2014 г. с решение на Управителния съвет на Б.Н.Б. е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД по смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.).

           С протоколно определение от 25.10.2016 г. по делото е обявено за безспорно обстоятелството, че цедентът по договора за цесия от 27.10.2014 г. е получил гарантираната по закон сума от 196 000 лева.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че на 06.07.2011 г. между “КТБ” АД и ищеца “Б.Т.” ЕООД като клиент е сключен Рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци, по силата на който страните приемат, че това споразумение урежда бъдещето изпълнение на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от клиента, както задълженията и условията за водене от Б.та на платежни сметки, открити по искане на клиента и при спазване на специалните и/или допълнителни условия за водене на съответния вид сметки.

           Във връзка с рамковия договор е сключен и Анекс № 316131/06.07.2011 г. към рамковия договор за откриването на разплащателна сметка в лева на името на ищцовото дружество.

           Представен е също договор за банков кредит, сключен на 11.11.2011 г. между Б.та и “Б.Т.” ЕООД като кредитополучател, по силата на който Б.та отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер до 2 160 000 лева, предназначен за обезпечаване разходи за инвестиции в развитие на търговско представителство, реклама, покупка на дълготрайни активи и други разходи във връзка с реализация на инвестиционните цели на кредитополучателя.

По делото е представен договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между К.Е.М.като цедент и “Б.Т.” ЕООД като цесионер, съгласно който цедентът, като титуляр на банкова сметка *** “КТБ” АД с размер на влога от 411 021,23 лева, прехвърля на цесионера частично вземането по банковата сметка в размер на 215 000 лева, ведно с лихвите върху тази сума, начислени към датата на която цесионерът ще извърши прихващането с вземанията на Б.та, произтичащи от договора за кредит от 11.11.2011 г.

По делото е представено писмо от ищеца до “КТБ” АД от 31.10.2014 г. (с вх. № 1329/12.03.2015 г. по описа на Б.та), с което ищецът заявява, че извършва прихващане на свое парично вземане към Б.та в размер на 215 000 лева срещу вземането на Б.та, произтичащо от договор за банков кредит от 11.11.2011 г., изменен с анекс № 1/11.11.2013 г., което към датата на прихващането е в размер на 663 846,78 лева.

Представено е възражение от ищеца до Б.та с вх. № Н2310-1089/04.11.2015 г. по описа на “КТБ” АД (н.), с което се възразява по реда на чл. 21 от ЗГВБ (отм.) срещу невключването на ищцовото дружество в списъка на лицата, на които се дължи гарантиран размер на В.и се претендира за включване в списъка.

           Представено е от ищеца писмо от синдика на “КТБ” АД (н.) до ищеца с изх. № Н2310-1322/11.11.2015 г., че възражението не е уважено, доколкото “Б.Т.” ЕООД не е вложител по смисъла на закон и поради това не е правоимащо лице. Посочено е също, че ищцовото дружество се е разпоредило с претендираната за излащане сума съгласно получено от Б.та изявление за прихващане.

            Представено е извлечение от сметка с титуляр - “Б.Т.” ЕООД към 26.08.2015 г. с аналитичен номер 1713 359488 03 5, от което е видно, че на 12.03.2015 г. по сметката е отразена сумата от 215 000 лева съгласно уведомление за цесия с вх. № Н1330/20.04.2015 г. с цедент К.Е.М.и цесионер – настоящия ищец.

           Представена е от ищеца кореспонденция във връзка с рефинансиране на кредита на дружеството в “КТБ” АД (н.).

Представени са от третото лице-помагач искане за откриване на банкова сметка, *** “Б.Т.” ЕООД до Б.та, спесимен от подписите, Общи условия на
“КТБ” АД за предоставяне на платежни услуги и откриване, обслужване и закриване на банкови сметки (за юридически лица и еднолични търговци), както и три броя уведомления от Б.та до ищцовото дружество за салда по сметки към 31.12.2013 г., съответно към 31.12.2012 г. и към 31.12.2011 г.

           По делото са представени от третото лице-помагач и са приети като доказателства възражение от “Б.Т.” ЕООД по чл. 66, ал. 6 от ЗБН, с вх. № 883/15.02.2016 г. по описа на “КТБ” АД (н.), решение № ЗБН66-66/11.01.2016 г. на синдика на “КТБ” АД (н.), с което е оставено без уважение подаденото от “Б.Т.” ЕООД възражение, както и писмо на БНБ до квесторите на “КТБ” АД във връзка с осчетоводяване на прихвърлени (цедирани) вземания на вложители на Б.та, както и Заповед № З-2732/27.10.2014 г. на квесторите на “КТБ” АД за отразяване в счетоводните книги на Б.та на постъпили уведомления за цесия на вземания към Б.та по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Представени са също указания на УС на ФГВБ по въпроси на квесторите от проведена среща с експерти на Фонда с изх. № 80-0077/10.11.2014 г. на Фонда и вх. № 11581/11.11.2014 г. по описа на “КТБ” АД. В указанията е посочено, че цесионери, получили права по влог в резултат от цесии, извършени в периода на специалния надзор, когато влогът на цедента е бил над 196 000 лева, или от лица, които попадат в изключенията на чл. 5, ал. 1 от ЗГВБ, не следва да се включват в списъка на вложителите по чл. 7, ал. 3 от Наредбата.

Представено е от третото лице-помагач по делото уведомление за прехвърляне на вземания, изпратено от цедента К.Е.М.до “КТБ” АД, с вх. № 1330/12.03.2015 г., с което Б.та е уведомена за прехвърлянето на “Б.Т.” ЕООД на сумата от 215 000 лева – част от вземането на цедента по влога му в лева, а останалата сума по сметката в размер на 196 021,23 лева остава притежание на цедента.

Представено е Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Б.Н.Б., с което “КТБ” АД се поставя под специалне надзор, спира се за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на “КТБ” АД, назначават се квестори, ограничава се дейността на Б.та, като й се забранява да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със заповед № РД 22-2265 от 16.11.2009 г.

Представена е заповед № 3-539 от 20.04.2015 г. на времения синдик на “КТБ” АД във връзка с постъпили в деловодството на “КТБ” АД уведомления за цесия на вземания и изявления за прихващане, които са заведени в регистър на постъпилите в Б.та искания на клиенти, свързани с цесии на вземания към “КТБ” АД и/или насочени към погасяване на кредити след 06.11.2014 г. (след отнемане на лиценза).

От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й. се установява, че към 06.11.2014 г. ищецът “Б.Т.” ЕООД има открита само една сметка в “КТБ” АД, във валута – лева, със салдо към 06.11.2014 г. от 42,50 лева.

Вещото лице дава заключение, че съгласно предоставената от Ф.ЗА Г.НА В.ВБ.информация, в предоставения от “КТБ” АД списък не фигурира “Б.Т.” ЕООД като лице с подлежаща за изплащане от Фонда сума. Според наличната в “КТБ” АД (н.) информация Фондът не е изплащал сума на ищеца във връзка с негови влогове в “КТБ” АД (н.).

Вещото лице дава заключение, че към 06.11.2014 г. – датата на отнемане на лиценза на Б.та, задължението на “Б.Т.” ЕООД към “КТБ” АД (н.) по сключен договор за банков кредит от 11.11.2011 г., изменен с анекс № 1/11.11.2013 г., е бил в общ размер на 649 705,52 лева, както следва: 632 425 лева – главница, 4 061,78 лева – просрочена главница, 1 474,25 лева – редовна лихва върху редовна главница, 19,62 лева– редовна лихва върху просрочена главница, 11 724,87 лева – дължима комисионна на управление.

Вещото лице дава заключение, че кредитът на “Б.Т.” ЕООД към Б.та по договор за банков кредит от 11.11.2011 г., изменен с анекс № 1/11.11.2013 г., е погасен чрез рефинансиране на 01.09.2015 г. със средства, постъпили по сметка на “КТБ” АД (н.) в “У.Б.” АД, наредени на 31.08.2015 г. от “Ломско пиво” АД.

Вещото лице дава заключение, че за целите на осчетоводяване на цесия с вх. № 1330/12.03.2015 г., на 22.04.2015 г. служебно е открита сметка № 1713 359488 03 5, по която с вальор 12.03.2015 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане в размер на 215 000 лева по нареждане на цедента К.Е.М.в полза на цесионера “Б.Т.” ЕООД. По време на специалния надзор за целите на осчетоводяване на цесиите, за които Б.та е получила уведомления, са разкрити счетоводни сметки. Извършената цесия е отразена в счетоводството на Б.та със счетоводна операция, а не с вътрешно банков превод. Вещото лице уточнява, че от “КТБ” АД не били предоставени доказателства относно въпроса дали е предоставена и кога на ФГВБ информация по процесния влог.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 23 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Към датата на приемане на Решение от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Б.Н.Б., с което е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД, действа Закона за Г.на В.в Б.от 1998 г. (отм. - ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), и в случая са приложими нормите на този закон.

Съдът намира за неоснователно поддържаното от ответникаФ.ЗА Г.НА В.В Б. в отговора на исковата молба и по съществото на спора възражение за недопустимост на предявените искове, доколкото Фондът не бил страна по материалното правоотношение по влога и следователно не е надлежна страна в производството. Спорът по настоящото дело касае установяването и принудителното осъществяване на правото на ищеца да получи гарантиран размер на твърдян от него влог по реда на ЗГВБ (отм.), който закон предвижда в чл. 8, т. 3 задължението на Фонда да изплаща гарантираните размери на В.. Предвид така установеното в закона задължение на Фонда, той се явява насрещна страна в това правоотношение, а не Б.та с отнет лиценз.

Съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), след като Б.Н.Б. отнеме издадената лицензия за банкова дейност на търговската Б., Фондът изплаща задължения на съответната Б. към нейни вложители до гарантирания размер, представляващ пълно изплащане на сумите по В. на едно лице в една Б. независимо от броя и размера им до 196 000 лева.

Съгласно нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ (отм. – в редакцията към ДВ, бр. 101/28.12.2010 г., т.е. преди изменението от ДВ, бр. 98/28.11.2014 г.), действаща към датата на отнемане на лиценза на “КТБ” АД, не се прилага гаранцията по В. спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 от закона. Съгласно цитираната разпоредба фондът не следва да изплаща гарантиран размер на В. на лица, придобили права по влог в резултат извършени разпореждания с влога (прехвърляне на вземане), извършено след вземане на решение на БНБ за отнемане на лиценза на Б.та. По аргумент на противното извършените преди датата на решението за отнемане на лиценза на “КТБ” АД (т.е. преди 06.11.2014 г.) прехвърляния на вземания (цесии) не попадат в ограничението на чл. 4, ал. 3 от закона.

За прилагането на закона е издадена Наредба № 23 от 12.02.1999 г. на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по В. в Б. с отнет лиценз до гарантирания размер (отм. – ДВ, бр. 103/27.12.2016 г.), чиито разпоредби са приложими в разглеждания случай. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата, лице, което претендира, че притежава влог по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ, но не е включено в списъка на правоимащите да получат гарантираната сума лица или оспорва данни от него, може да предяви писмените си възражения в срок до една година от началния ден на изплащане на гарантираните размери по В., подкрепени с доказателства за правата му пред квесторите, ликвидаторите или синдиците на Б.та с отнет лиценз, които се произнасят по възраженията в 7-дневен срок от получаването им. При отказ за включване в списъка по чл. 7, ал. 3 или коригиране на данните в него вложителят може да предяви правата си по установения в действащото законодателство ред.

От представеното по делото възражение от 04.11.2015 г. е видно, че ищецът е възразил пред синдика на “КТБ” АД (н.) и е поискал да бъде включен в списъка на лицата с гарантрани влогове. Възражението е подадено в предвидения в чл. 10, ал. 2 от Наредбата едногодишен срок, считано от началния ден на изплащане на гарантираните размери на В. (т.е. от 04.12.2014 г. съгласно решение на Управителния съвет на Фонда). Ищецът е получил отказ от синдика на “КТБ” АД (н.) с изх. № Н2310-1322/11.11.2015 г., за включването му включването му в списъка, което поражда правен интерес за ищеца за предявяването на иска.

В случая основният спорен въпрос касае правото на цесионера по процесната цесия да получи от ФГВБ гарантираната сума в размер на 196 000 лева, съгласно чл. 4, ал. 1 от закона.

Видно от представените по делото договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 27.10.2014 г. между цедента К.Е.М.и ищеца като цесионер, и от уведомление за прехвърляне на вземания, изпратено от цедента К.Е.М.до “КТБ” АД, с вх. № 1330/12.03.2015 г., цедентът К.Е.М.е прехвърлил на ищцовото дружество част от своето вземане по сметка в Б.та в размер на 215 000 лева, ведно с лихвите, а останалата част от сумата по сметката в размер на 196 021,23 лева остава притежание на цедента. Следователно в случая е прехвърлена само част от вземането по влога, а не цялото вземане по влога.

Неоснователно е възражението на ответника за недействителност на гореописания договор за цесия поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал.1, предл. второ от ЗЗД. При заобикалянето на закона е необходимо участващите в атакуваната сделка лица да съзнават, че целят постигането на забранен, непозволен от закона резултат, като за целта извършват една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. Страните по сделката реализират сделката/сделките, не за да настъпят типичните за тях последици, а за постигане на друга цел, реализирането на която е забранено от закона. Установяването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависи от фактите по делото.

В случая съгласно представения договор за цесия е предвидено, че цедентът прехвърля на настоящия ищец част от вземането си по влога в размер на 215 000 лева срещу заплащането на цена в размер на 129 000 лева, т.е. 60 % от стойността на прехвърлената част от вземането. Продажбата на част от вземането по влога срещу насрещната престация – заплащането на уговорена цена, равняваща се на част от стойността на вземането, сочи на прехвърляне на риска от събирането му, който е типичен резултат за реализиране на цесията. С оглед на това не може да се обоснове извод, че страните по цесията са сключили договора с намерение да заобиколят нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.).

По принцип заобикалянето на закона противоречи на добрите нрави, но в случая макар ответникът да твърди, че договорът за цесия противоречи на добрите нрави, то доводи в тази насока не се сочат, различни от тези за заобикаляне на закона, които съдът е обсъдил по-горе.

По силата на договора за цесия възниква за цесионера частно правоприемство на правата на цедента, включително и по отношение на законоустановената гаранция за влога до размера от 196 000 лева по ЗГВБ (отм.). След като е налице частно правоприемство, то ищецът се явява вложител по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗГВБ (отм.). Да се приеме обратното, означава да се отрече правото на правоприемник на вложителя (универсален или частен) да поеме правата на праводателя. С придобиване на правото върху влог или на част от него, независимо дали по силата на универсално правоприемство (напр., при наследяване на вложител) или на частно правоприемство (в случая – цесия), следва да се приеме, че правоприемникът е придобил и качеството на вложител по смисъла на закона. Не е налице законова пречка да бъде прехвърлена част от вземането на кредитора на едно трето лице (частична цесия), какъвто е разглежданият случай. След прехвърлянето на част от вземането по влога, доколкото това не противоречи на императивни разпоредби на закона, притежатели на влога, с всички произтичащи от това права, стават първоначалният вложител К.Е.М.(цедента) и настоящият ищец (цесионера).

При така приетото, следва да се разгледа установената от закона гаранция за вложител по смисъла на ЗГВБ (отм.), която представлява изплащане от Фонда на сумите по в.на едно лице в една Б. независимо от броя и размера им до 196000 лева. Независимо обаче на какви части е цедирано на отделни лица вземането по влога (В.) на едно лице в една Б., доколкото при договора з.цесия е налице частно правоприемство, гаранцията по закон остава една и съща - в размер на 196 000 лева. Гаранцията в размер на 196 000 лева не се променя, независимо от броя на цесионерите, придобили част от вземането по влога (В.) на първоначалния вложител, т.е. при “раздробяване” на вземането по влога.

Цесионерът като частен правоприемник не може да има повече права от прехвърлителя, който не може да прехвърли на правоприемника това, което няма, а именно по-голям размер на гарантираната от ФГВБ сума. Ищецът като цесионер има право на съответна част от гарантирания размер на влога, съгласно уговореното при отчитане на придобитата от него част от процесния влог на К.Е.М.спрямо общия размер на влога (общия сбор от всички влогове по сметки в Б.та) с титуляр К.Е.М.(цедента). С оглед на гореизложеното и настоящият ищец, и цедентът се явяват кредитори на Фонда за гарантирания размер от 196 000 лева.

В случая не се спори, че цедентът К.Е.М.по договора за цесия е получил гарантираната по закон сума от 196 000 лева. Фондът, който е задължен да изплати гарантирания от закона размер на влога съгласно нормата на чл. 8, т. 3 от ЗГВБ (отм.), се е освободил от задължението си с изплащането на сумата на кредитора К.Е.М.. Реализирано е правото на вложителя да претендира изплащане на гарантирания размер на влога, което следва да бъде зачетено при преценка на правата на ищеца. Повече от гарантирания размер от 196 000 лева не се дължи и не може да се търси от Фонда, а отношенията по разпределение н.гарантираната сума следва да се уредят между цедента и цесионера “Б.Т.” ЕООД.

По изложените съображения, предявеният частичен иск срещу ответникаФ.за Г.на В. вБ.е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2016 г. (датата на входиране на исковата молба) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в размер на 1 536 лева – адвокатско възнаграждение. Представени са от ответника доказателства за плащането му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение в полза на ответника следва да бъде присъждано.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б.Т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 12, противФ.ЗА Г.НА В. В Б. с адрес: ***, искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 23 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 25 002 лева (двадесет и пет хиляди и два лева) – частичен иск от иск в пълен заявен размер от 196 000 лева, представялваща неплатена гарантирана сума от влог на “Б.Т.” ЕООД в “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), вземането по който е придобито от “Б.Т.” ЕООД по договор за цесия от 27.10.2014 г., сключен между К.Е.М.като цедент и ищеца “Б.Т.” ЕООД като цесионер, и законн.та лихва върху главницата, считано от 10.03.2016 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Б.Т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 12, да заплати наФ.ЗА Г.НА В. В Б. с адрес: ***, сума в размер на 1 536 лева (хиляда петстотин тридесет и шест лева), представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК*******, в качеството й на трето лице-помагач на ответника -Ф.ЗА Г. НА В. В Б.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :