Протокол по дело №3851/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1109
Дата: 24 юли 2023 г. (в сила от 24 юли 2023 г.)
Съдия: Мира Мирчева
Дело: 20225220103851
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1109
гр. Пазарджик, 07.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И. Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220103851 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:55 часа се явиха:
"МОТО-ПФОЕ" ЕООД (ищец), редовно уведомен от предходното
заседание чрез адвокат И. Т. Т. от АК София, не изпращат представител.
По делото е постъпила молба с вх. №
16460/05.07.2023 г. от „МОТО - ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Люлин“, бул. „Сливница“ № № 444,
представлявано от управителя на дружеството А. И. Ф. и
М. О. чрез адвокат И. Т., член на САК, с която уведомява
съда, че към настоящия момент ответникът все още не е
изпълнил указанията на съда и вещото лице не е започнало
работа по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Във връзка с горното, молят да бъде предоставена
възможност на вещото лице да изготви назначената съдебна
експертиза, и същото да бъде представено, изслушано и
прието при спазване на сроковете по чл. 199 от ГПК.
В случай че ответникът направи доказателствени
искания или представи нови доказателства, молят след
като съдът съобрази преклузивните срокове за събиране на
доказателства, да им бъде предоставена възможност за
становище по тяхната допустимост и относимост по делото
1
до следващото заседание.
С оглед гореизложеното, молят насроченото за
07.07.2023 г. съдебно заседание по гр. д. № 3851/2022
г., XVI състав по описа на Районен съд - Пазарджик, да
бъде отложено и насрочено за нова дата.
Молят при насрочването на делото да съобразите, че
е единствения процесуален представител на „МОТО-ПФОЕ“
ЕООД по настоящото дело и към момента съм служебно
ангажирана на посочените дати.


З. Д. М. (ответник), редовно уведомена от
предходното заседание по чл.56 ал.2 ГПК се явява лично и
с адвокат П. П. от АК - Пазарджик.

АДВОКАТ П.: - Госпожо съдия, от тук нататък аз ще
водя делото. Упълномощен съм със знанието адвокат Г. С.
Г.,

АДВОКАТ П.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като установи, че и другата страна не се противопоставя по
хода на делото счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВОКАТ П.: – Уважаеми госпожо съдия, запознат съм със
становището на ищцовата страна.
Поддържам отговора на исковата молба. По повод разместената
доказателствена тежест и вмененото ни задължение да представим договора
2
за лизинг, от името на доверителката ми заявявам, че не разполагаме с такъв,
защото вторият екземпляр от договора се намира при лизинговата компания.
Там е оставен през 2007 г. в началото на месец август, когато от
лизинговата компания са се обадили на доверителката ми и са й се обадили
да отиде, за да й прехвърлят автомобила, като са й казали да си носи
документите, необходими за прехвърлянето на автомобила, включително и
оригинала на договора за лизинг, пари, и лични документи на доверителката
ми.
Там върху фирмена бланка е попълнила заявление за прехвърляне на
автомобила и е бил изготвен договор за прехвърляне, но не са успели да го
прехвърлят. Обяснили са й, че нотариусът е бил зает и че ще стане след
няколко дни. След няколко дни са й казали, че нотариусът излиза в отпуска и
ще стане по-късно. Общо взето така до ден днешен, като през 2015 г. бусът е
повреден и тя се е обаждала на лизинговата компания, да й прехвърлят буса и
тя да го дерегистрира и да го продаде на части.
Ние не отричаме, че има лизингов договор, но именно това е имал
предвид и колегата Г., като е написал в отговора на исковата молба, че няма
такава клауза като възражение, че доверителката ми владее автомобила без
основание, като ще спра до тук. Ще изложа по-късно мотивите и ще изложа
защо има правно основание да владее автомобила.
Да бъде дадена възможност на вещото лице да изготви заключение.
Не считам, че към момента сме изправени в хипотезата да имаме
неоснователно обогатяване или непозволено увреждане.
От друга страна считам, че е макар ИМ формално да възпроизвежда
петитума на заявлението по чл. 410 от ГПК предвид разпоредбите на
тълкувателно решение № 4/ 2010 г., то предявените искове по този начин не
са разделени. Всеки един от предявените искове както е, не трябва да бъдат
поотделно. Имаме един иск от 2 000 лв. и нещо, доколкото се претендира за
мораторна и законна лихва няма как да бъде.

Съдът намира, че исковата молба не е нередовно независимо, че в
заявлението по чл. 410 сумите са посочени като общ сбор и за квалифицирани
от ищеца, като обезщетение за неоснователно обогатяване или евентуално по
чл. 347 от Търговския закон. Докато в ИМ освен този общ сбор са посочени и
3
отделни главници с различни дати на възникване. Така посочени като обща
сума те отговорят на сбора. Ясно е, както от текста на заявлението, така и от
ИМ как се формира този общ сбор. И съдът не счита, че е било за редовността
на заявлението да бъдат посочени поотделно съответно и в ИМ не е нужно да
бъдат посочване поотделно. Проверката дали са отделно по дати в
заявлението суми ще послужат само за извод дали общия сбор е верен.

По отношение на изявлението на адвокат П., че ответницата не
разполага с договор за лизинг, тъй като го е предала на лизинговата
компания, макар и това изявление да не е направено в първото съдебно
заседание, когато се доизясняват твърденията на страните, съдът намира, че
следва да укаже отново на ищцовата страна, че носи тежестта за доказване за
текста на договора по съображенията, които бяха изложени първоначално.
Независимо че ищецът счита, че не става дума за отговорност на договорно
основание, а за изцяло извъндоговорна отговорност, съдът не споделя това
становище на ищцовата страна за вида на отговорността, както изложи още в
предходното съдебно заседание, т.е. счита, че тази отговорност произтича от
предходни договорни отношения на страните и онзи, който се ползва от
твърдението за наличие на уговорка за придобиване на собствеността от
лизингополучателя едва след изрично писмено изявление, той следва да
докаже наличието на такава уговорка, независимо че страните не спорят за
сключването на договора за лизинг само по себе си. Така съдът счита, че
следва да преразгледа виждането си, че стандартното положение, ненуждаещо
се от доказване, е в лизинговите договори да е налице клауза за изрично
писмено изявление, а подлежи на доказване обратното, като приеме, че на
доказване подлежи наличието на всяко конкретно съдържение на договора,
което се твърди от едната страна.
С оглед на изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:


ИЗМЕНЯ ДОКЛАДА отново в частта за разпределяне на тежестта на
4
доказване, като УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже
съдържанието на договора, независимо от становището на ищеца, че текстът
на договора е неотносим.

АДВОКАТ П.: – Нямам други искания на този етап.

За събиране на допуснатите доказателства съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА ДЕЛОТО за 20 октомври 2023 година от 10:30 часа, за която
дата и час ищцовото дружество уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
ответницата и процесуалния й представител уведомени от днес.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:30 часа.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5