Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.09.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и първи юли 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 4425 по описа за 2019 година,
Производството е с правно основание чл.422
вр.чл.415 ГПК.
Делото е образувано по
претенция за установяване на задължение на ответника И.И.К. от страна на
„Агенция за събиране на вземанията” ЕАД – София за сумата от 1123,28лева общо
търсени суми, за които са се снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 2392/2019г. по
описа на Старозагорския районен съд. Претендират и направените по делото
разноски.
Ответникът И.И.К., неоткрит
на посочените адреси в град Стара Загора и гр.Сливен, въпреки залепените
уведомления същият не изпраща писмен отговор.
Делото е образувано по искова молба
от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в която твърдят, че на
01.10.2018г. бил подписан Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между
„Креди Иес" ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, по силата на който вземанията на „Креди Йес" ООД срещу И.И.К.,
произтичащи от Договор за паричен заем №32888 от дата 04.12.2017г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба навземането от страна на
„Креди Йес" ООД, с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне.Приложение 1 от 01.10.2018г. за цедиране на вземания към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2018г. е представено само с
данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /Чл.2, ал.2, т.2, 3,5, във вр. с чл.
23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл.26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представят само на съда.„Креди Йес" ООД е упълномощило „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 01.10.2018г. от свое име и за своя сметка да уведомял длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от
страна на „Креди Йес" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-КРЙ/32888 от 17.10.2018г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост. На 14.08.2019г. до
длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-КРЙ/32888 за
извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост. Към
настоящата искова молба представяли и молят да приемете копие от уведомлението
за извършената цесия от страна на „Креди Йес" ООД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/32888/14.08.2019г., което да
се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовавали
се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение
№ 3/16.04.14г. по т. д. № 1711/2013г. на I т. о. и Решение
№ 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/09год. на II т.о., съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера, било приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл.99, ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като
факт от значение за спорното право.В случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел
да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел
да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърдял, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
В тази насока Определение
№ 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК. На 04.12.2017г. „Креди Йес"
ООД, като Заемодател и И.И.К. като Заемополучател е сключен договор за паричен
заем с N°32888,
при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят
се бил задължил да предостави на Заемополучателя под формата на заем парична
сума в размер на 600лв., представляваща главница и чиста стойност на заема
отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". Редът и
условията, при които Заемодателят отпуснал заема се урежда от Договора и Общите
условия на договора за заем, с разпоредбите на които Заемополучателят се е
запознал и съгласил изрично и безусловно, като удостоверил това обстоятелство с
полагането на подписа си върху договора за заем. С подписването на Договора за
заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го уведомил подробно за всички
клаузи от този Договор, съгласявал се с тях и желае Договорът да бъде сключен.
С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемополучателят,
удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя.
Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.
Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същия не може да бъде променян
едностранно от страна на Заемодателя. Така, страните се били договорили обща
стойност на плащанията по заема в размер на 666,74лв., като по отношение на
договорната лихва по заема страните били постигнали съгласие същата да е била
размер на 66,74лв., която следвал да се изплаща на части, включени в
договорените месечни погасителни вноски. На основание сключения между страните
договор, Заемополучателят се бил задължил да ; върне заемната сума в срок до
11.06.2018г., на 27броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
24,69лв., платими при първа погасителна вноска 11.12.2017г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане 11.6.2018г. Срокът на договора е изтекъл
на 11.06.2018г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем.Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се
споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в
договора обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на
Заемателя; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорната главница и лихва или поръчителство на
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, да не са поръчители по други договори
за заем, сключени от Заемодателя, да не са Заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя, да нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход. С подписването на договора за
заем, Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен
срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното
обезпечение, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Така, поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 386,26 лева, която е разсрочена на 27равни вноски,
всяка в размер на 14,31лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща Заемателя е в размер на 39,00лева. Съгласно Общите условия,
действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение
в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата
на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 149,28лева за периода от 25.12.2017г.(датата
на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска)
до датата на подаване на заявлението в съда, което е съвкупност от
обезщетенията за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена
погасителна вноска. Заемополучателят не бил заплатил/а изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, е в размер на
79лв., с която са погасени, както следва: неустойка: 29,62лева, договорна
лихва:9,07лв., главница: 40,31лева. Предвид изложеното за "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД възниква правен интерес за предявяване на
претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендираме от длъжника И.И.К.,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* сума в общ размер на
1123,28лева, от които главница 559,69 лева,
договорна лихва 57,67лева, неустойка 356,64лева, ведно със законната лихва за
забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за
забава в размер на 149,28 лева. В тази връзка за Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията ни и по образуваното ч.гр.д.2392/2019г., III състав,
по описа на Районен съд - Стара Загора е издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, което от своя
страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Молят да бъде постановено решение, с което да бъде постановен съдебен акт, по
силата на който да признаете за установено по отношение на длъжника И.И.К., ЕГН
**********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
сумите както
следва:559,69лв.(петстотин
петдесет и девет лева и 69стотинки), главница по договор за паричен заем; 57,67лела(петдесет и седем лева и 67стотинки),
представляващи договорна лихва: за периода от 25.12.2017г. до 11.6.2018(падеж
на последна погасителна вноска); 356,64лв./триста
петдесет и шест лева и 64стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение: за периода от 25.12.2017г. до 11.6.2018(падеж на последна
погасителна вноска); 149,28лв.(сто
четиридесет и девет лева и 28стотинки), представляващи обезщетение за забава:
за периода от 25.12.2017г.(датата на която е станала изискуема първата
неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Молят да им бъдат
присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство на основание
чл.78, ал.8 ГПК. Молят да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на
настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса,
както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350(триста и петдесет) лева
на основание чл.78, ал. 8 ГПК.
На основание чл.131 от ГПК адв.Г. назначена за особен представител на
ответника И.И.К. представя писмен отговор, в която заявява, че посоченото
гражданско дело било образувано пре предявени от ищеца против ответника искове
по чл. 422 ГПК за установяване на парични вземания – главница, договорна лихва,
неустойка за неизпълнение, обезщетение за забава, както и законна лихва от
момента на подаване на заявлението в районен съд по чл. 410 ГПК. Предявеният
иск за главницата бил обоснован от фактическа страна с твърдения, че ищецът бил
цесионер по договор за цесия от 01.10.2018г., по силата на който „Креди Йес”
ООД било прехвърлило вземанията към ответника, произтичащи от договор за кредит
за паричен заем № 32888 от 04.12.2017г. заедно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности. Изложени били твърдения, че ответникът бил получил заем от
600лева, от който бил върнал 79лева, с която сума частично били погасени
неустойка, договорна лихва и главница.Остатъкът
от заема не бил заплатен от ответника, като срокът на договора изтекъл
на 11.06.2018г. С настоящия отговор, в качеството си на особен представител на
ответника, заявява, че предявените искове били допустими. Оспорвала изцяло
основателността на исковете. Оспорвала всички твърдения на ищеца в исковата
молба, като неверни.Оспорвала действителността на разпоредбите на чл.8 от
договора за заем. Като особен представител на ответника, моли да бъде
отхвърлени исковете като неоснователни и бъде осъден ищецът да заплати
разноските по делото. Относно уведомлението за извършена цесия и направените от
ищеца искания изрично заявявала, че в качеството си на особен представител
нямала право да получава кореспонденция, адресирана до ответника, която не е в
изпълнение на процесуални права и задължения по делото, а цели доказване на
твърденията на ищеца. Не била пълномощник на страната и не можела да участва в
материалните отношения между страните.
В постъпила преди съдебно заседание писмена
молба, процесуалният представител на ищцовото дружество юриск.Б.Р. поддържа
изцяло исковата претенция и моли за присъждане на направените по делото
разноски.
За ответника в съдебно заседание се
явява назначената й за особен представител адв.Г., която поддържа представения
писмен отговор - моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 2392/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд се установява, че на 07.05.2019г., ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника
- ответник в настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският
районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение № 1299 от 08.05.2019г. с
която е разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а
именно: сумата от 559,69лева за главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 07.05.2019г., 57,67лева договорна лихва за периода от 25.12.2017г.
до 11.06.2018г., 149,28лева лихва за забава за периода от 25.12.2017г. до 07.05.2019г.
и неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер а 356,64лева за
периода от 25.01.2017г. до 11.06.2018г. както и разноски по делото - 25лева
държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е открит на
постоянния адрес, като въпреки неподаденото възражение на осн.чл.47,ал.5
вр.чл.415,ал.1,т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск за вземането си, като
в срока е заведен установителен иск.
Съдът
намира, че исковете на ищцовото дружество да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца търсените суми, са изцяло неоснователни
и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
От представения
и приет като доказателство договор за паричен заем № 32888, сключен на
04.12.2017г. се установява, че ответникът е сключил договор с „Креди Йес“ООД като
кредитодателят е предоставил на ответника като кредитополучател кредит в размер
на 600лв., като ответникът се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 27
анюитетни седмични вноски, всяка от 24,69лева – първата на 11.12.2017г. и
последна погасителна вноска с падеж 11.06.2018г. Първата неплатена от длъжника
погасителна вноска е станала изискуема на 25.12.2017г. като според ищеца по
кредита е извършено плащане на сума от 79лева, с която са погасени неустойка
29,62лева, договорна лихва от 9,07лева и главница от 40,31лева. Срокът на
кредита е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска -11.06.2018г. и не
е обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.10.2018г.
между „Креди Йес“ООД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който „Креди
Йес”ООД цедирал вземането си към И.И.К. на ищеца, като е посочено, че вземанията,
ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно от
Приложение № 1 от 01.10.2018г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, кредитодателят е цедирал на ищеца процесното си вземането към
ответника.
С оглед изпълнение
на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 ЗЗД във връзка със сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2018г. „Креди Йес”ООД са
упълномощили ищеца да уведоми всички длъжници по всички вземания по Рамковия договор,
като на ответника е изпратено уведомително писмо изх.№ УПЦ–П-КРЙ/32888/ 17.10.2018г.,
което не е връчено на ответника с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и „Креди
Йес“ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях
договор за кредит. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение „Креди
Йес”ООД е изпълнило задължението си да предостави на ответника уговорената по
договора за кредит сума, като срещу това задължение ответникът се е задължил да
връща усвоените суми.Впоследствие вземанията по процесния договор за кредит са
валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство по силата на договор за
цесия от 01.10.2018г. Спрямо ответника цесията би следвало да има действие от
деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99,ал.4 ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установява, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на „Креди
Йес”ООД по рамковия договор, сключен на 01.10.2018г.
По делото
не са ангажирани доказателства, че съобщението за извършената цесия е
достигнало до длъжника.
Обстоятелството,
че е изпратено писмо до получателя и същото не е връчено – отбелязано е, че пратката
не е потърсена, не е автоматично свързано с настъпването на неблагоприятни
правни последици за последния, а именно приемане, че е налице редовно връчване
на същата. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно
регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на универсалната
пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български
пощи" ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ - чл. 44 и чл. 53. Задължение на доставчика е
да връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези - да остави писмено служебно
известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в пощенската служба.
Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е
равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена фикция, че
непотърсената пратка е връчена.
Действително
в чл.22 от Общите условия в сила от 01.10.2016г. към Договора за паричен заем е
уговорено, че всички писма, покани, съобщения или други документи между
страните ще се считат за получени и узнати от тях, ако бъдат доставени на
официалните адреси за кореспонденция, посочени при подписването на договора за
заем, като официален адрес на физическите лица е постоянният адрес на лицето. В
ал.2 е посочено, че кредитополучателя се задължава да уведоми кредитодателя при
промяна на данните в срок от 3 календарни дни, като при неизпълнение на това
задължение, книжата ще се считат за редовно връчени след изтичане на три дни от
тяхното изпращане.
За да е в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора
обаче, тази клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа.
Единствената конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената договорна
клауза, при която би могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е
когато адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора
за новия си адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице, тъй като
липсват доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си.
При липса
на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита, че
опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа съдът приема, че
не е налице фингирано връчване на съобщения, съобразно разпоредбата на Договора
за кредит.
По тези
съображения съдът намира, че волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл.99,ал.3 ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№ 2392/2019г. по описа на
РС-Стара Загора не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи
действие спрямо последния.
В
настоящото производство ответникът е представляван от назначен от съда
представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на който са били
връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект
по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда, по чл.47,ал.6 ГПК, представител.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор–ищеца, поради което правата
на същия да търси вземанията си от ответника са непротивопоставими на длъжника.
Районен съд счита, с оглед изложените съображения, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение като такива.
С оглед ангажирането на особен
представител на разноски на ищеца, разноски в производството не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ уважение като неоснователни претенциите
на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.Н.Р.,
съдебен адрес ***, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, против И.И.К. ЕГН **********
***, последен известен настоящ и постоянен адрес ***, съдебен адрес чрез назначената
за особен представител адв.М.Г. ***, за признаване за установено дължимостта на
присъдените със заповед № 1299/08.05.2019г. по ч.гр.д.№ 2392/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд суми в размер на сумата от 559,69лева
за главница, ведно със законната лихва върху главницата от 07.05.2019г., 57,67лева
договорна лихва за периода от 25.12.2017г. до 11.06.2018г., 149,28лева лихва за
забава за периода от 25.12.2017г. до 07.05.2019г. и неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер а 356,64лева за периода от 25.01.2017г. до
11.06.2018г.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: