О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 148
гр. Хасково 12.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският Окръжен съд, наказателен състав в закрито съдебно заседание,
на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Миглена Тянкова
ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов
Мария Иванова-Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Филипов
ВЧНД № 213 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по чл.243 ал.8 от НПК.
С определение № 54 от 28.02.2020г.
постановено по ЧНД № 29 по описа за 2020г. на Районен съд – Харманли, е
отменено постановление на прокурор при
РП-Харманли от 02.01.2020г. по ДП № 252/2018г. по описа на РУ-Харманли, с което
е прекратено наказателното производство, образувано и водено за това дали на 04.05.2018г.
гр.Х., на ул. „Р.“ при управление на МПС - л.а. „Шкода“ с рег № ******* са нарушени правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на А.Б.Ф. ***
– престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК и делото е
върнато на РП-Харманли, за продължаване на следващите се процесуални действия
по досъдебното производство. В определението районният съд е приел, че изводът
на прокурора за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, е
неправилен и не съответства на доказателствения материал, като е дал указания
за назначаване явно на допълнителна автотехническа експертиза, обхващаща и
данните получени при извършения следствен експеримент и въпроса относно
наличието на съпричиняване от пострадалия.
Определението е
протестирано в срок от прокурор при РП – Харманли, с оплаквания за неправилност
и необоснованост. В протеста се твърди , че съдът невярно приел, че лекия автомобил
се управлявал от св. М. със скорост 60
км/час въпреки, че автотехническата експертиза установила, че скоростта му била
53 км/час. Неверен бил и изводът, че в отмененото постановление на РП-Харманли
не било отчетено, че св. М. управлявал
автомобила със скорост над разрешената, въпреки изложените в тази насока
съображения. Възразява се и срещу дадените в обжалваното определение указания,
за съобразяване на автотехническата експертиза с установеното от следственият
експеримент. Твърди се и липса на мотиви относно момента, в който св. М. бил длъжен да възприеме пострадалия пешеходец и
съобрази поведение си с това като водач, както и дали пострадалия бил
предвидима или не, опасност за движението. С тези доводи се иска отмяна на
определението и постановяване на ново, с което постановлението на прокурора за
прекратяване на досъдебното производство, да бъде потвърдено.
Против протеста
е постъпило възражение от пострадалия А.Ф., чрез пълномощника му адвокат Б., с което се иска протеста да се остави без
уважението, а атакуваното с него определение се потвърди, като правилно и
законосъобразно. Посочва, се че при прекратяване на досъдебното производство от
прокурора, не било взето предвид наличието на два пътни знака указващи пешеходна
пътека на процесната улица, с които водачът на лекия автомобил следвало да се
съобрази. Сочи се и, че пострадалия пресичал на пешеходната пътека и водача на
товарния автомобил го видял и спрял да го пропусне, което св.М. не направил. В отмененото постановление не било
установено дали при тези обстоятелства, пострадалия представлявал опасност за
движението каквато бил от момента в който стъпил на пътното платно и ударът
настъпил в лявата лента за движение, при пресичане от дясно на ляво. Сочи се и,
че изводите на прокурора за наличието на случайно деяние били неправилни, а
разследването, непълно. Оспорва се правилността на автотехническата експертиза,
която почивала на предположения и следствения експеримент при който били
допуснати процесуални нарушения. Не били обсъдени и показанията на пострадалия Ф..
Във възражението се излагат съображения за предубеденост на прокурора и се иска
отводът му. С тези доводи се иска съдът да потвърди обжалваното определение и
даде на прокурора указания по приложението на закона, включително внасяне на обвинителен
акт с/у св. М. за престъпление по чл.343 от НК. Моли да му бъде
разрешено снабдяването с материали от досъдебното производство посочени във
възражението, или дадени указания на органите на досъдебното производство в
тази насока. Прави се искане за участие при извършване на определени следствени
действия и даване на указания от съда на прокурора в тази насока, както и да
бъде призован за предявяване на разследването.
Хасковският
окръжен съд, като се запозна с обжалваното определение, изложените в протеста
доводи, направените възражения и д.п. №
252/2018 г. по описа на РУ-гр. Харманли намира, че протестът е подаден в срок,
но е неоснователен, поради следното:
Досъдебното
производство е образувано с първото действие по разследването (оглед на
местопроизшествие) за това, че на 04.05.2018г. около 18:00 часа в гр. Х. на ул. „Р.“ при управление
на МПС (лек автомобил „Шкода“ с рег. № *******
са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена средна
телесна повреда на А.Б.Ф., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
На досъдебното
производство няма привлечен обвиняем.
След проведеното разследване от
събраните към момента по досъдебното производство доказателства е установено
следното: На 04.05.2018г. около 18:00 часа св. М.,
управлявал л.а.„Шкода“ с дясна дирекция и с рег. № *******
в гр. Х., като се движел по ул. „Р.“
в участъка на моста на река „Х.“ в лявата лента
за движение, със скорост според показанията му 50 км./ч. С него пътувала ******* му - св. М. Пред него на малко
разстояние, но в дясната лента за движение, се движел товарен микробус
"Ситроен Джъмпер“ с рег. № ********, управляван от
св. И. със скорост според показанията му 30-40 км./ч.
Движението се извършвало през деня, при нормална видимост, по сух, прав
асфалтов участък, по платно за еднопосочно движение. Непосредствено след моста
на река „Х.“, на около 5-6 м. след пешеходната пътека и на
около 1-2 м. пред микробуса на св.И., внезапно изскочил
човек – св. Ф. който държал кенче бира и предприел пресичане на пътя, от дясно
на ляво пред микробуса. Св. И. намалил
скоростта и пешеходеца преминал пред микробуса, като продължил движението си по пресичане на пътя.
В същото време лекия автомобил управляван от св. М.,
който бил в лявата лента и в процес на застигане на микробуса на св.И. не успял да спре въпреки, че натиснал спирачките и така настъпило ПТП с
пешеходеца св.Ф., който с лявата част на тялото си, се ударил в предната дясна
част на лекия автомобил управляван от М. От удара пострадалия паднал на земята,
от лявата му страна започнала да тече силно кръв, св. М.
спрял и му оказал помощ, притискайки мястото на кръвотечение. След пристигане
на екип на ЦСМП – филиал Харманли, Ф. бил откаран за оказване на медицинска
помощ. За случилото се били уведомени органите на МВР и извършен оглед на
местопроизшествието, за което е съставен протокол и фотоалбум. По - късно бил
огледан като веществено доказателство и управлявания от М. лек автомобил. В следствие на ПТП от съдебно
медицинската експертиза е установено, че на Ф. били причинени – счупване на
лява раменна кост, счупване на лява лъчева кост, разкъсно-контузна рана на
лявата мишница и предмишница, прекъсване на междинния и на кожно-мускулния нерв
на лявата ръка, прекъсване на артерията на лявата предмишница. Била му взета и
кръв, изследвана и установено, че по време на ПТП Ф. бил с алкохол в кръвта си
1.72 % на хиляда. Алкохол или наркотични вещества у св.М., не били установени. Назначена била автотехническа
експертиза която установила, че удара между лекия автомобил и пешеходеца бил
преди началото на ефективния спирачен път на автомобила, на около 14,40 метра
след ориентира приет при огледа / железен стълб / по дължина и на около 2,35
метра до 2,75 метра в дясно от базовата линия – левия край на платното за
движение на ул. „Р.“ в посока гр.Л. – по ширина. Ударът настъпил при движение по
взаимно перпендикулярни траектории, при сблъсък на предна челна дясна част на
купето на лекия автомобил, с лява страна на тялото на пешеходеца. Скоростта на
движение при ПТП на лекия автомобил е определена на 60 км/ч., опасната зона за
спиране на 38,09 метра, като е посочено, че в момента на навлизане на
пешеходеца в полезрението на св.М., последният с
лекият си автомобил се намирал на 28,06 метра от него , а пешеходеца на не
повече от 1.50 м. преди осевата линия, непосредствено преди да излезе от
линията на левите габарити на микробуса. Вещото лице посочило, че св.М. възприел пресичащия пешеходец със закъснение, нямал
техническа възможност да предотврати ПТП, чрез своевременно екстремно спиране в
момента на навлизане на пешеходеца в полезрението му. ПТП било предотвратимо
със скорост по -малка или равна на 46.6 км./ ч. и при своевременна реакция за
спиране от св. М. Като причина за ПТП от техническа гледна точка, е посочено
неправилното пресичане на платното за движение от пешеходеца в непосредствена
близост пред автомобили по време на движението им и в зоната на невидимост на
водача на л.а. „Шкода“. В хода на разследването е проведен и следствен
експеримент при който участниците в него били поставени на 5 позиции. Според
протокола за експеримента, от всички позиции с изключение на 3-та, се
установявала взаимна видимост между водача на лекия автомобил и пешеходеца.
При така
установената фактическа обстановка, която в постановлението от 02.01.2020г. на
прокурора при РП – Харманли не е изложена детайлно и изцяло, досъдебно
производство е прекратено на осн. чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1, т.1 от НК
като е прието, че е налице случайно деяние по чл.15 от НК, понеже възникналата
опасност за движението за св. М. била внезапна,
ударът настъпил в опасната зона за спиране на лекият му автомобил и видимостта
му била силно ограничена.
Настоящият
съдебен състав споделя изводът на първата инстанция ,че при така събраните към
момента доказателства, делото не е изяснено от фактическа страна и изводът на
прокурора за прекратяването му на осн. чл.15 от НК, е необоснован защото е
преждевременен. Разпоредбата на чл. 15 от НК / случайно деяние/ е приложима в
случаите когато водачът на МПС е изпълнил всички предписания на правилата за
движение / общи и специални/ включително относно скоростта и не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тоест
необходимо е водачът да не е извършил нарушение и да е бил поставен в условия,
при което е било невъзможно предотвратяването на произшествието. Когато обаче опасността
не е възникнала внезапно в опасната зона и водачът е имал възможност да я
възприеме и реагира своевременно, не може да намери приложение институтът на
случайното деяние.
От събраните към
момента доказателства не може да се даде с категоричност отговор именно на този
въпрос. Това е така защото в заключението по автотехническата експертиза,
вещото лице определило скоростта на движение на лекия автомобил преди и по
време на ПТП, според деформациите по автомобила оставени от удара с пешеходеца.
Тези деформации съответстват на удар със скорост в диапазона от 48 до 72 км/час
и приетата от вещото лице скорост 60 км./ч. е средната им стойност както самото
вещо лице е отбелязало, а не реалната скорост на автомобила. При това
положение, скоростта на движение на процесния лек автомобил към момента на
удара е могла да бъде както 48 км/ч, така и 72км /ч. По - ниската обаче е в рамките на
разрешената, близка е до тази с която произшествието е предотвратимо според
заключението и също е близка до посочената в показанията на св.М. и ********* му, като има
съществено значение за механизма на ПТП и възможността за предотвратяването му.
Същото се отнася за по- високата скорост от 72 км/ч. която, както и приетата –
60 км./ч., е превишена и несъобразена. В заключението липсва отговор, дали
произшествието е било предотвратимо при движение с разрешената в населено място
скорост. Посочената приета в заключението
средна скорост 60 км./ч. е използвана при изводите и по останалите задачи,
включително определяне мястото на удара който според експертизата е на 14,40
метра от ориентира, дължината на опасната зона за спиране, разстоянието от
мястото на удара до позицията на спиране на лекия автомобил, ефективния
спирачен път, разстоянието между лекия автомобил преди мястото на удара и
пешеходеца в момента на навлизането му в полезрението на водача, възможността
за предотвратяване на ПТП, които при това положение, също са определени
приблизително. Същото се отнася и за приетата в заключението скорост на
движение на пешеходеца при пресичане на пътя, която е също приблизителна и
определена като средна скорост при спокоен ход за мъже на възраст от 20 до 30
години. От доказателствата обаче е установено, че пешеходеца при пресичане на
пътното платно непосредствено преди ПТП бил с концентрация на алкохол в кръвта
1,72 на хиляда, тоест в пияно състояние което не е равнозначно на спокоен ход, но
не е отчетено и не е установено как се движел / бързо бавно, спокойно/ при
пресичане на пътя. В тази насока са показанията на св.И.,
който при необходимост може да се преразпита, включително за това дали
пострадалият прескочил мантинелата преди да излезе на пътя, доколкото свидетеля
е заявил, че на пешеходната пътека и на тротоара не забелязал хора. В
последната насока за прескачането на мантинелата от пострадалия, се съдържат
твърдения в показанията на св.Т. – ****** служител, който заявил, че разбрал тези
обстоятелства от намиращи се на мястото лица, без да ги уточни кои са и усилия
в тази насока също не са положени неясно защо, а са важни за изясняване на фактите и преценка
поведението на участниците в ПТП. От изложеното следва, че изготвеното
заключение по назначената автотехническа експертиза не дава точни на
фактическата обстановка отговори, доколкото при извършване на изчисленията се прилагат
усреднени стойности за използваните величини. Точното определяне на скоростите
на движение както на лекия автомобил, така и на пешеходеца, имат значение за
коректното отговаряне на въпросите за мястото на удара, опасната зона за
спиране, ефективен спирачен път и възможност за предотвратяване на ПТП. Всички
тези обстоятелства от своя страна имат съществено значение за извършване на преценка
за наличието на нарушение на правилата за движение по пътищата, съответно
съставомерност на деянието или за наличието на случайно деяние. Освен
посочените факти е необходимо да се изследва и въпроса за възникването на
опасността за движението респективно реакцията на водача. Моментът на
възникване на опасността, от който водачът е длъжен да вземе предписаните мерки
за безопасност на движението, които се изразяват в намаляване на скоростта или
спиране, е възприемането от него на пътното препятствие или възможността за
това, което е обстоятелство от обективната действителност, което подлежи на
доказване и следва да се установи.
В случая за изследване
въпроса за обективната възможност на св. М.
да възприеме опасността за движението, каквато е представлявал пешеходеца, е
извършен следствен експеримент. Видно от изготвения протокол, същият е извършен
чрез позициониране на МПС-а и пешеходеца по предварително определени параметри
на движение от автотехническата експертиза. По този начин извършен,
следственият експеримент не дава действителна информация относно възможността
за възприемане на пешеходеца от водача на лекия автомобил, тъй като се
използват като изходни данни, получените не от разпита на свидетелите, а от
заключението на вещото лице, което е използвало усреднени стойности. Същевременно
нито една от позициите, при които е извършен следствения експеримент, не
отговаря на събраните гласни доказателства и по-конкретно показанията на св. И. досежно мястото на което св. Ф. е предприел
пресичането и отстоянието на което е бил, от управлявания от И. микробус. Същото се отнася и за показанията на
свидетелите М. При провеждането на експеримента, позиционирането на двата
автомобила и пешеходеца се извършвало спрямо посоченото в експертизата място на
удара и използвания при огледа на местопроизшествието ориентир. Но както в
протокола за оглед на местопроизшествието, така и в автотехническата
експертиза, липсват данни за ширината на пешеходната пътека на ул. „Р.“, която има значение защото съгласно гласните
доказателства, пешеходеца е започнал пресичането на пътното платно на около 5-6
м. след нея. Това означава, че една от версиите за местонахождението на двата
автомобила и пешеходеца, която следва да бъда проверена, изисква поставянето на
пешеходеца на това разстояние. Отделно в протокола за следствения експеримент,
при описанието на различните позиции се използват като отправни точки
габаритите на автомобилите или техните гуми („микробусът се е намирал по
траектория на движение в позиция на преден челен габарит на разстояние около
1,40 м след ориентир или по-назад една –две гуми“), без да са описани техните
технически характеристики. Дори в протокола за извършения оглед на веществено
доказателство (лек автомобил „Шкода“) не е посочена неговата дължина и ширина. В
първите две позиции при експеримента, товарния автомобил е бил позициониран
след ориентира, а не както посочва св. И.,
че пешеходецът се е появил на 5-6 метра след пешеходната пътека и на 1-2 м. от
микробуса . Отделно в протокола не е посочено в позиция 2 на какво разстояние е
поставен лекия автомобил, а пък от направеното описание на позиция 1 не става
ясно дали товарният автомобил е поставен на 28,50 метра преди ориентира или
лекия автомобил. Следователно получените резултати не са приложими, тъй като
позицията на МПС и пешеходеца не съответстват на събрания до момента
доказателствен материал. Позиции 4 и 5 също не са съобразени със събраните
гласни доказателства. В позиция 4 товарният микробус и пешеходецът са поставени
на разстояние 0,42 метра един от друг неясно защо, а показанията на св.И. са, че св. Ф. бил на 1-2 метра от товарния
микробус. В позиция 5 от описаното в протокола, пешеходеца бил поставен на
разстояние по- малко от това на товарния автомобил, каквито данни по делото
няма и на практика би следвало при това положение, пешеходеца да се удари
странично в товарния автомобил. Самият пешеходец при експеримента
е поставян също на разстояния от ориентира , които водят до неяснота дали е бил
или не, на пешеходната пътека, която не е измерена, а единствено поставянето му
след пешеходната пътека на установено разстояние, отговаря на събраните
доказателства, чиято проверка се цели със следствения ескперимент.
Гореизложеното
налага изводът, че е необходимо извършване на действия по разследването, с
които да се установи точната скорост на движение на лекия автомобил, мястото на
удара между лекия автомобил и пешеходеца, опасната зона за спиране, момента на
възникване на опасността за движението и обективната възможност на водача на
лекия автомобил да я възприеме, възможността за предотвратяване на ПТП. За
изясняване на делото от фактическа страна, е необходимо извършване на нов
следствен експеримент предвид изложеното за първия, като след извършването му се
назначи допълнителна автотехническа експертиза, а по преценка на органа и комплексна,
с която да се дадат отговори на въпросите посочени по- горе , като вещото лице
се съобрази с резултатите от експеримента, който да бъде извършен съобразно
изискванията на закона, като бъдат описани коректно и точно траекториите на
движение на двата автомобила и пешеходеца и се използват мерни единици за
разстояния, а не за време, както е направено с позициите на пешеходеца. Едва след
установяване на изложените обстоятелства, следва да се направи преценка дали е
налице съставомерно поведение или не .
Ето защо съдът
не споделя направените възражения в протеста. Твърдението в него, за
неправилност на извода на първоинстанционния съд досежно скоростта на движение
на лекия автомобил, е несъстоятелно. В заключението на вещото лице изрично е
посочено, че се приема скорост на движение на лекия автомобил 60 км/час, а
твърдяната в протеста от 53 км./ч. не се сочи никъде, включително от самия
прокурор в постановление за прекратяване,
който сам приема, че св.М. управлявал
автомобила със скорост от около 60
км/час. Относно изразеното несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд досежно
следствения експеримент, настоящият съдебен състав подробно изложи свои за
негодността на проведения и
необходимостта от нов, което следва да се съобрази .
По възражението против протеста досежно поведението
на самия пострадал следва да се отбележи, че същото е несъстоятелно. По делото
не е установено пострадалия да се движел по пешеходната пътека, а след нея.
Същото се отнася и, че били игнорирани показанията му, каквито на практика не е
дал защото сам заявил, че няма спомен преди и след ПТП, а е невъзможно игнориране
на показания за обстоятелства, за които не се дават сведения. По направените
искания за даване указания на органите на досъдебното производство за внасяне
на обвинителен акт, предоставяне на материали от разследването, участие на
повереника в определени следствени действия, предявяване на разследването, то това
е извън правомощията на настоящата инстанция и тези искания следва да бъдат
отправени до компетентния орган на досъдебното производство, след връщането му.
Същото се отнася и по искането за отвод на прокурора .
Предвид
изложеното протестираното определение, като краен резултат е правилно и следва
да бъде потвърдено, а делото върнато на РП – Харманли за продължаване на
разследването и правилно приложение на закона, като се съобразят указанията,
дадени в настоящото определение. Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 54 от 28.02.2020г.,
постановено по ЧНД № 29 по описа за 2020г. на Районен съд – Харманли.
Определението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.