РЕШЕНИЕ
№ 1152
гр. Пловдив, 17.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 358 по описа
за 2022 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на М.Г.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат С.П., срещу заповед №
22-0273-000023/07.02.2022г., издадена от началник на Районно управление Хисаря
при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с
която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
В жалбата се навеждат доводи за нищожност и
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда.
Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът – началник на РУ
Хисаря при ОДМВР – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата и
моли да бъде отхвърлена. Възразява срещу размер на заявените от другата страна
съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалбата е подадена в
предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Съставен е АУАН №
АД150529/04.02.2022 г. от Д. Т. Ш. на длъжност младши автоконтрольор към РУ Хисаря при ОДМВР – Пловдив, в който е
отразена следната фактическа обстановка: На 04.02.2022 г., около 20:47 часа, в
гр. Хисаря, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Радецки“- посока на
движение към бензиностанция „ПИК“, М.Г.П. като водач на лек автомобил Мерцедес
Ц200 ЦДИ с рег. № РВ8076НВ /собственост на Янка Макавеева Паспалска/ управлява
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, изпробван с полеви тест
дрегер Drug Check 5000 ARMD № 0129 с проба № 2067 на теста, който
отчела положителна проба за употреба на „Канабис“.
На водача
бил издаден талон за медицинско изследване № 074817, според който следвало да
се яви в ЦСМП – Пловдив, филиал гр. Хисаря до 45 минути от връчването на
талона, сторено на 04.02.2022 г. в 21:05 часа. П. изпълнил задължението да се
яви в ЦСМП – Пловдив, филиал гр. Хисаря за вземане на кръвна проба и урина, за
което бил съставен протокол от 04.02.2022 г., 21:20 ч.
7. Въз основа на така установеното е издадена заповед
№ 22-0273-000023/07.02.2022г., с която
административният орган, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т. 1, б.
„Б” от ЗДвП, е приложил спрямо М.Г.П. принудителна административна мярка –
отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи е
оправомощил началниците на районни управления към ОДМВР – Пловдив, в качеството им на
длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Представена е също
заповед № 8121К-11228/16.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, с която
длъжностното лице – П. П. А. , издало оспорения в настоящото производство административен
акт, е назначено на позицията началник на РУ Хисаря при ОДМВР – Пловдив.
9. В хода на съдебното дирене бе събрано като
доказателство заключение рег. № И-4031/09.05.2022 г. по съдебна химико –
токсикологична експертиза, изготвяна от експерти при Военномедицинска академия
– София по пробата, предоставена от М.Г.П., в изпълнение на талон № 074817 от 04.02.2022
г., според което във взетите кръв и урина от водача не се установява наличие на
наркотични вещества.
ІV. От правна страна:
10. Описаните в АУАН № АД150529/04.02.2022
г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната
заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в
нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е
предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач. Според чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, посочената ПАМ
се прилага, в случаите когато водач управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2.
спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и
свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според
ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването
на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената
административна мярка.
Обсъденият
правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната
принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално
компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, при спазване на
административно-производствените правила, но се явява в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона.
Според чл.
142, ал. 2 от АПК събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
установяващи нови факти от значение за делото след издаване на акта следва да
се преценят към момента на приключване на устните състезания.
Релевантният
за приложението на мярката по чл. 171, т. 1 от ЗДвП юридически факт е фактът на
допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено
под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност
на нарушителя.
В случая
резултатът от представената експертиза по смисъла на закона е определящ за
наличието или липсата на извършено административно нарушение. След като не се
установява поведение на водача, в разрез с поставеното в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП задължение, то не се налице фактически и правни основания за прилагане на
предвидената принудителна административна мярка, поради което подадената срещу
издадената заповед жалба се явява основателна.
V. По съдебните разноски:
11. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 510 лева, от които 500 лева за адвокатска защита и 10 лева за държавна такса по производството.
Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78,
ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в
случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Претенцията
на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита именно в
посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се
явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 22-0273-000023/07.02.2022г., издадена от
началник на Районно управление Хисаря при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пловдив да заплати на М.Г.П., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: