Р Е Ш Е Н И Е
№ 656 16.12.2019г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
окръжен съд, VІ ГРАЖДАНСКИ
състав,
На 21 октомври 2019
година, открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
УРУКОВ
секретар :
ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията- докладчик УРУКОВ
гр.д. № 62 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Предявен е облигационен иск по с чл.79, ал.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.258 и
сл., чл.266 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Производството е образувано въз основа на Искова молба от ищеца- физическото
лице и български гражданин Ц.Н.Ц. *** против ответника- юридическото лице
„Аниди“- ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Чирпан, обл.Ст.Загора,
като претендира против него паричната суми в размер на главницата от
55 264, 88 лв., представляваща дължимото обезщетение по граждански договор
от 13.05.2014г. за изготвяне на инвестиционни проекти по част „Архитектура“ и
осъществяване функциите на „Ръководител проект“ на 46 бр. обекти, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на иска в съда/първоначално в ОС-
Пловдив/ на 15.02.2017г., до датата на окончателното изплащане на сумите, както
и всички разноски по делото. Исковете за главница и лихви са родово и местно
подсъдни на настоящия ОС- Ст.Загора като първа съдебна инстанция по седалището
и адреса на управление на ответника в ***, като исковете са по реда на
чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 вр. с чл.82- 86 от ЗЗД. Исковете са процесуално
допустими, родово и местно подсъдни на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата
молба е редовна от външна страна, отговаря на формалните законови изисквания по
чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни законови пречки
по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Ищецът първоначално е имал само
едно доказателствено искане- за приемане като писмени доказателства на
многобройните представени от него документи, и няма свои други доказателствени
искания по делото.
Още пред първоначалния първоинстанционен ОС- Пловдив е била вече
изпълнена процедурата по чл.131- 133 от ГПК за връчване на преписите от
Исковата молба, ведно с всички приложения към нея на ответника, като в законния
1- месечен срок е бил постъпил писмен Отговор от ответника, който взема
отношение по фактическата и правната същност на исковете и има няколко свои
доказателствени искания по делото- да се приемат като писмени доказателства
представените от него многобройни писмени документи, да се изискат официални
документи и справки от други/трети/- неучастващи по делото страни, да се
съберат гласни доказателства и да се назначат множество единични специализирани
съдебни експертизи, със съответните формулирани от него конкретни задачи.
При първоначалното разглеждане на делото СТОС с Решение под №
370/28.11.2018, постановено по гр.д.№51/2017, ОС, Стара Загора, е отхвърлил
исковете на ищеца по чл.55-59 от ЗЗД като неоснователни и недоказани.
С последващо Решение под № 51/01.04.2019 год. Апелативен съд Пловдив е
ОБЕЗСИЛИЛ Решение с № 370/28.11.2018, постановено по гр.д.№51/2017, ОС, Стара
Загора, и е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на
предявения иск от друг състав на съда.
В
мотивите на Решението на въззивния АС – Пловдив ясно и категорично е записано,
че при така описаната фактология по делото, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск.
В
подадената искова молба изложените
обстоятелства и формулирания петитум ясно и недвусмислено разкриват волята
на ищеца да потърси защита на своето право да получи изпълнение по Договора от
2014г., който е с предмет възлагане на определена работа – изготвяне на
инвестиционни проекти по част „А.“ и осъществяване на функции „Р.п.“ за
процесни / описани в обстоятелствената част/ 46 бр. сгради, срещу което му се
дължи възнаграждение. Т.е. касае се за иск за неизпълнение на договорно
задължение. В обстоятелствената част недвусмислено е заявено, че той
твърди да е изпълнил задълженията си по договора като изпълнител и очаква и
претендира изпълнение на задължението на възложителя – за заплащане на
възнаграждение. Формулираният петитум е именно за осъждане на ответника да
заплати сумата, представляваща договорното му възнаграждение по Граждански
договор от 2014г. за изпълнение на възложената работа – изготвяне на инвестиционни проекти по част „А.“ и
осъществяване на функции „Р.п.“ за процесни / описани в обстоятелствената част/
46 бр. сгради. Заявеният петитум
съответства на обстоятелствената част на исковата молба. Касае се за
осъдителен иск с пр. осн. чл.79 във вр. с чл.266 и
чл.86 от ЗЗД – неизпълнение на договорно задължение на възложителя
да заплати работата на изпълнителя, ведно с обезщетение за забава и то от деня
на подаване на исковата молба.
С
обжалваното първоинстанционно решение съдът не се е произнесъл по така
предявения иск, а по непредявен такъв. Неясно остава защо е приел, че се
претендира обезщетение за неоснователно обогатяване, а още по-малко – защо е
приел, че се касае за случай на неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД,
която норма е приложима само по изключение, когато няма друг път на защита.
Свързването й с чл.55 от ЗЗД е неправилно, като разяснения за различните
състави на неоснователно обогатяване са дадени още с ППВС № 1/79. Самата норма пък на чл.55 от ЗЗД съдържа три
хипотези, които включват отделни фактически състави. Така че от постановеното
решение не може да се установи дори коя хипотеза на неоснователно обогатяване е
разгледал съда.
Диспозитивът
на съдебното решение трябва да дава отговор на предявения иск, т.к. с него или
се уважава, или се отхвърля същия. Недопустимо е диспозитивът на съдебното
решение да излиза извън предметния обхват на исковата претенция, т.к. по този
начин съдът би нарушил принципа на диспозитивното начало по чл.6, ал.2 от ГПК –
предметът на делото и обемът на защитата се определят от страните. Във всеки
един случай, в който съдът измени предметът на делото – това право, за което
ищецът търси защита, то е налице нарушаване на диспозитивното начало, при което
съдът дава защита, която не е потърсена, респ. постановения от него акт се
явява недопустим.
На
основание чл.270, ал.3 от ГПК АС-Пловдив е приел, че следва да обезсили
Решението на първата инстанция и делото следва да се върне на първоинстанционния
съд за произнасянето по предявения иск.
При новото разглеждане на делото ОС-Стара Загора трябва да се съобрази с
указанията на въззивния АС-Пловдив, които са задължителни за настоящия съд
съобразно чл.278, ал.3 от ГПК.
Съдът е приложил като доказателства по делото и приключените и приложени към
настоящото дело граждански дела, а именно: гр. дело под № 51/2017 год. по описа
на СТОС, както и в.гр. дело с № 90/2019 год. по описа на ПАС.
По делото е постъпило и
допълнително писмено Становище от ищеца, в което той потвърждава изцяло изложеното в ИМ, като само
уточнява, че на
07.03.2016г. било проведено Общо събрание на съдружниците в „ТСД Груп"- ДЗЗД, като т.3 от дневния ред бил поставен
и разгледан следния въпрос : „Потвърждаване
на разплащанията към кредитори на дружеството
за дължими възнаграждения по изпълнени граждански договори във връзка с изпълнение предмета на възложената
обществена поръчка от арх.Ц.Ц., М.Р.С.,
Е.В.К., Б.Д.Д., М.Д.Б., П.В.Б., инж. Н.С.и инж. Е.П.в общ размер на сумата от 249
542.97 лв." Видно от
представения Протокол от проведеното Общо
събрание на 07.03.2016г., ответникът бил заявил, че няма да одобри разплащанията, защото не бил давал съгласие с
техните параметри. Това обаче напълно противоречало с позицията му в
отговора на исковата молба, където едва се
твърдяло плащане изцяло с негово съгласие. Посоченото Общо събрание било проведено на 07.03.2016г., която
била много след всяка една от датите
на представените с отговора на исковата молба фактури и платежни нареждания за плащанията, и ясно и категорично се
виждало, какво е отношението на
ответника към претендираните от всички проектанти плащания. И от страна на
ответника не били представени каквито и да са доказателства за твърдяното
прехвърляне на вземането- предмет на настоящия
спор, тъй като такива доказателства липсвали, и за да бъде прехвърлено определено вземане, то следва да стане
с договор между стария кредитор и
новия такъв, като длъжникът най-малкото следва да бъде уведомен. В настоящия случай не било прехвърляно
вземането и именно поради това не било изпращано до ответното дружество
уведомление за такова прехвърляне. Налице било и разминаване между претендираните от ищеца суми и посочените в отговора на исковата молба,
което само и единствено доказвало, че
става въпрос за съвсем различни отношения между различни субекти на
правото. А твърдението в отговора на исковата молба, че на ищеца била заплатена сумата 6 900 лв., тази сума била
дължима не във връзка с предявената
претенция по настоящото гражданско дело, а била предоставена от ищеца в полза на „ТСД Груп"- ДЗЗД във връзка с предоставяне на гаранции за
изпълнение по отношение на първата
обществена поръчка, касаеща детските градини в Столична община и нямала нищо общо с настоящия правен спор. Видно от
представеното Извлечение към частната
жалба за движението по сметката на „ТСД Груп"- ДЗЗД, на 25.08.2014г. била получена сумата от 3 355 лв. с
основание възстановяване гаранционно
участие в обществена поръчка, а на 27.08.2014г. била получена сумата
от 4 614 лв. отново със същото
основание. От получени пари ищецът бил получил първоначално дадената от него сума в размер на 6
900 лв., а остатъкът от 1
000 лв. бил получен от управителя на ответника, тъй като това е била сумата предоставена от него във
връзка с платените гаранции. Наред с това получените пари били заплатени повече от 1 г. преди да
бъдат изработени проектите по процесната поръчка, възнаграждението за които се претендирало. Категорично оспорва твърдението за
недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца и поради липса
на пасивна процесуална
легитимация на ответника. Напълно
невярно било твърдението на ответника, че посредством
представения към ИМ Анекс от 15.05.2014г. към Споразумение за обединение и образуване на „ТСД
Груп"- ДЗЗД, работата по процесните проекти на сградите в гр.С. била възложена на
ответника, тъй като видно от чл.1, ал.4 от този Анекс страните се били договорили екипа на ответното
дружество „Аниди"-
ЕООД да изпълнява дейностите по Обособена позиция № 7 на обществената поръчка само и единствено в случай, че „ТСД Груп"- ДЗЗД спечели поне 2 бр. от
обособените позиции на обществената поръчка № 5 и № 7. И тъй като „ТСД Груп"- ДЗЗД било
спечелило само и
единствено обществената поръчка по Обособена позиция № 7, условието за
изпълнение на разпоредбата на чл.1, ал.4 от горепосочения Анекс не било
настъпило и същата била
неприложима в отношенията между страните. Претендира разноските си по делото
съгласно представения по делото Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е и
пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, както и
представената от него подробна писмена Защита с вх.№ 13544/
В законния 1- месечен срок по чл.131- 133
от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор
от ответника- юридическото лице „АНИДИ“- ЕООД ***, който
моли съда
да отхвърли предявения иск, като недопустим, неоснователен
и недоказан, тъй като според него видно от ИМ, ищецът претендирал права, произтичащи от ГД
от 13.05.2014г., сключен между него и съдружниците в „ТСД Груп"- ДЗЗД, част от който било ответното дружество. Въпросният договор не бил произвел правно действие и от него не били възникнали права и задължения, като това било добре известно на ищецът в
качеството му на управител на „ТСД Груп"- ДЗЗД и като управител на съдружника в това ГД „Ц. ПК"- ООД. Съгласно приложеният и приет като доказателство по делото екземпляр от договора, в същия се твърдяло, че
той бил сключен на 13.05.2014г.,
като в предмета на договорът било посочен общо в чл.1, ал.3, че конкретните обекти и срокове ще се уточняват с конкретни анекси към този договор- тоест
договорът представлявал едно намерение за възлагане на конкретна работа,
която следвало
да се извърши в конкретни срокове и обеми след уточнение. Към исковата молба било приложено
уточнение от което става видно, кой правен субект ще
изпълнява дейностите по изготвянето на проектите по обособена
позиция № 7 на обществената поръчка с предмет „Изготвяне на
работни инвестиционни проекти за обновяване за енергийна ефективнос на многофамилни жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството по проект
„Енергийно обновяване на българските домове" по
оперативна програма Регионално развитие" 2007- 2013г. по седем
бр. обобщени позиции. Заявява, че съгласно Анекса от 15.05.2014г. към договора за образуване на “ТСД Груп"- ДЗЗД, той като съдружник в
това ГД по ЗЗД бил изпълнител на работата,
за която претендирал ищеца, било
определено ответното дружество. Двамата съдружници в ГД
си били разпределили работата по спечелената обществена поръчка,
като позиция № 7 от същата обхващаща проектиране на
територията на гр.С. била възложена именно на ответника със знанието
и съгласието на ищеца, подписал въпросният Анекс, поради което представеният
договор от 13.05.2014г. не бил произвел търсеното от него действие и не бил породил права и
задължения за страните. В тази връзка прави
възражение за нищожност на този договор на основание чл.26, ал.2, пр.1 и 2 от ЗЗД, поради невъзможен предмет и
липса на съгласие за неговото сключване. Твърди, че предвид гореизложеното, в
патримониума на ищеца не било възникнало материалното право да получи
претендираната парична сума и той не бил активно легитимиран да води такъв иск. И
същевременно, че той, като ответник
не бил пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, като съдружник в „ТСД Груп"- ДЗЗД, тъй като
съгласно чл.5 от договора за
образуване на ГД, съдружниците
участвали в общата дейност с парично участие на всеки в размер на 505 лв. и с положен от работниците и
служителите на съдружниците личен
труд. Съгласно приложеният към исковата молба Анекс, изпълнението на претендираната от ищеца работа
била възложена на ответното търговско
дружество, като възлагането на работата можело да се извърши единствено от съдружниците в това ГД, спечелило обществената поръчка именно в рамките на
съдружието, организирано в тази правна форма. За да е пасивно легитимирано да отговаря по предявеният иск дружеството- ответник следвало от свое име и за
своя сметка да е било възложило
извършването на тази конкретна работа на ищеца с конкретен договор, но такъв договор по делото не бил представен.
Договорът, от който ищецът черпел права не конкретизирал сградите, за които е било възложено проектирането,
срока на извършването на работата и на заплащането й, тъй като този договор бил
първоначално намерение за бъдещо
конкретно договаряне. Впоследствие
обаче това намерение било променено, включително с волята на ищеца и с
цитираният Анекс работата била възложена изцяло на дружеството- ответник. А то не било постигало
никакви договорки с ищец и не му било възлагало на него лично
изработването на проектите, чието заплащане
се претендирало с исковата молба, поради което ответникът не бил пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Неоснователно и недоказано останало ищцовото твърдение,
че правата му
произтичали от рамков ГД за изработване на проекти от 13.05.2014г., тъй като той не бил произвел
действие по отношение на
конкретните обекти, понеже в същия не били посочени конкретните обекти- предмет на същият и не били
посочени сроковете на изпълнение на възложената работа- тоест договорът имал невъзможен предмет и не било постигнато съгласие по съществени
елементи на сделката, което го правело нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.1 и 2 от ЗЗД. Претендираното от ищеца заплащане било извършена от ответника и частично от
другият съдружник в ГД- „Ц.
ПК"- ООД, като в изпълнение
на Анекса от 15.05.2014г. към договора за образуване на „ТСД Груп"- ДЗЗД, ответникът бил
осигурил изпълнението на възложената му работа, като е влязъл в отношения със свой партньор,
който му бил предоставил
първоначалното заснемане на сградите по обособена позиция от обществената поръчка с
предмет- Изготвяне на работни инвестиционни проекти за обновяване за енергийна
ефективност на многофамилни
жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството по проект „ВG161ро001-1.2.01-0001
„Енергийно обновяване на българските домове" по
оперативна програма Регионално развитие" 2007- 2013г. по 7 бр. обобщени позиции. Това заснемане представлявало съществена
и най- скъпа част от проектирането, като самото заснемане било предоставено на
съдружника в гражданското дружество „Ц.
ПК"- ООД. Този съдружник бил
оказал нужното съдействие по изготвянето на проектите, чието плащане се претендирало от ищеца, като
съдружникът „Ц. ПК"- ООД бил
предявил към ГД претенция за заплащане на направените от него разходи за проектиране на част архитектурна на проектите в размер на общо 115 184, 02 лв., но
тази сума била изплатена по банков
път на съдружника „Ц. ПК"- ООД, въз основа на разпоредбата на чл.16, т.4 от договора за ГД след
издаването на фактури №
128/02.09.2015г., № 131/16.09.2015г., № 136/23.10.2015г., № 142/30.11.2015г. и № 155/20.01.2016г. Поради което
искането за това заплащане било
направено от управителя на съдружника „Ц. ПК"- ООД ищеца арх.Ц.Н.Ц.
с мотива, че разходите за проектиране са
направени от дружеството- съдружник,
и на самия арх.Ц. била заплатена
сумата от 6 900 лв., претендирана от него извън заплатените на съдружника „Ц. ПК"- ООД парични суми. Завява, че ищецът бил регистриран по реда на ЗДДС, считано от
01.10.2014г., в качеството си на
самоосигуряващо се лице извършващо проектиране, и при извършването на определено проектирането,
същият е бил длъжен да издаде
фактура, в която да посочи извършената работа, лицето възложител и да начисли и евентуално заплати дължим ДДС. Заявява, че видно от изисканите и приети като
доказателства отчети за продажбите на лицето Ц.Н.Ц.
от момента на регистрацията си по ДДС
м.10.2014г. до м.12.2015г. вкл. същият
не бил издавал фактури за претендираните суми, не ги бил декларирал, като облагаем оборот и не бил начислил дължимия
ДДС- т.е. не бил демонстрирал
намерението си да му бъдат платени въпросните суми, които да счита като дължими към себе си. Подобно
деклариране в случай, че ищецът
претендирал да е извършил определена работа, било абсолютно задължително
и щяло да е доказателство за това, че той счита сумите за дължими, а работата за извършена. Подобно обявяване на сумите като оборот, облагаем с ДДС представлявало
обективен критерий за евентуалното
извършване на работата по процесиите проекти и субективното отношение на ищецът към нея и претендираното заплащане. Но видно от приетите по делото, като доказателства 46 бр. приемо- предавателни протоколи, проектите за които ищецът
претендирал да са били изготвени от
него, са били предадени на МРРБ в периода 16.02.2015г.-16.09.2015г., следователно в този период ищецът
следвало да декларира пред данъчните
власти по реда на ДДС, тъй като е регистриран по реда на този закон, претендирал е от него тези суми и бил
длъжен да заплати дължимият ДДС. Но
след като не е сторил това, очевидно сумите не били дължими към него и той не ги бил приемал, като свой оборот от
стопанската му дейност и те не му се
следвали, следователно претендираните от ищецът суми били заплатени и не му се дължали, най- малкото от
него- ответника „Аниди"- ЕООД,
гр.Чирпан, като съдружник. Заплащането било станало в съответствие с разпоредбите на дружественият договор и по изрично
искане на ищеца, както в лично качество, така и в качеството му на
представител по закон на съдружник в ДЗЗД. Излага подробни свои становища
относно недоказаност на твърденията на ищеца за някаква договорка между страните за заплащане на цена от 1.50 лв./1 кв.м. РЗП, за възлагане от ГД върху ищеца изпълнението на проектите по част „Архитектурна“,
при условията на ГД от 13.05.2014г., възлагани и осъществяване на функцията „Ръководител екип“ и нейното изпълнение от ищеца,
за някакво точно и добросъвестно
изпълнение на възложената му работа от „ТСД Груп"- ДЗЗД, за изготвени
от ищецът 46 бр. проекти, предадени
лично от него в МРРБ- С. и приети без
забележки, за дължима му от
ответника сума в размер на общо 110 529,
77 лв., за нейното заплащане лично на ищеца- изпълнителя арх.Ц., за възникнало в полза на ищеца на вземане от „ТСД
Груп"- ДЗЗД в размер на общо 110 529, 77 лв., представляващо възнаграждение по граждански договор от 13.05.2014г. и
дължима част от тази сума в размер на 55 264, 88 лв. от
съдружника в ГД- ТД„Аниди" ЕООД на него лично. Счита, че липсвали каквото и да
са основания за ищеца да претендира заплащането на исковата сума, тъй като видно от обяснителните
записки към приложените по делото като доказателства, в електронен вид 46 бр. проекти,
същите представлявали
архитектурно заснемане и инвестиционен проект. Поради което счита, че ищецът
не е доказал по делото възлагането, извършването
и приемането на претендираната работа в пълния й обем и съответно дължимостта на претендираните суми,
не бил доказал обогатяването на
ответника с претендираната сума- нито на договорно, нито на извъндоговорно основание, и не бил доказал да се е обеднил с претендираната парична сума. Заявява, че
исковата претенция била недопустима, неоснователна и недоказана, и следвало да бъде отхвърлена, предвид което моли съда да постанови решение, с
което да прекрати производството по
делото, като приемете , че предявения иск е недопустим или да го отхвърлите,
като неоснователен и недоказан. Претендира и разноските си по делото, за което
е представил Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния
му представител- адвокат, както и представената писмена Защита по делото с вх. № 13757/29.10.2019 год. при новото
разглеждане на същото.
След като
се запозна със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните
по делото писмени доказателства, със заключенията на вещите лица и с
приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, съдът счита за
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин в хода на съдебното
производство следното:
Видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства- заверени
копия от извлечение от Търговския регистър- 1 бр., Граждански договор от датата
13.05.2014г., Споразумение за обединение
(договор) с нотариална заверка
на подписите рег.№ 1067/17.02.2014г. по описа на нотариус Адела Кац-
гр.Пловдив, рег.№ 211 на НК, ведно с Приложение под № 3 към него- заверен
препис; Рамково споразумение №
РД-02-29-257/20.08.2014г.- заверен препис; Хонорар- справка искане от
арх. Ц.Ц.- заверен препис; Удостоверение по чл.51, ал.4 от ЗОП с изх. №
02-01-53/15.02.2016г., издадено от МРРБ- заверен препис; Писмо изх.№
99-00-6-2055/19.01.2017г. от МРРБ- заверен препис; 46 бр. индивидуални
договори, ведно с приложения към тях -заверени преписи; 46 бр. разрешения за строеж- заверени
преписи; Удостоверение по изп.д.№ 20168260406767 по описа на ЧСИ- Ангел
Ангелаков, с рег.№ 826 в НК и район на действие ОС- Пловдив с изх.№
810/20.01.2017г.- заверен препис; 3 бр. изпълнителни листове - заверени
преписи, актуално състояние на Адвокатско дружество „Демерджиев, П. и Баев", Констативен протокол № 11, т.I, рег.№ 096/14.01.2016г. по описа на нотариус Светлана
Запрянова, рег.№ 179 и район на действие РС- Пловдив, Протокол от проведеното
Общо събрание на 07.03.2016г., приемо-
предавателни протоколи
между „Аниди"- ЕООД и „Екоинженеринг" ЕООД- 2 бр., заверени копия от
протокол от заседание на ОС на съдружниците в “ТСД Груп”- ДЗЗД от 07.03.2016г.;
удостоверение по чл.51, ал.4 от ЗОП от 15.02.2016г.; пълномощно на Й.Т.Б., валидно
от 06.07.2015г. до 30.09.2015г.; пълномощно от Й.Б.за упълномощаване на ищеца
до 01.03.2015г.; разпечатка от масивите на НАП- Пловдив за ищеца арх.Цв.Ц. от
13.07.2017г.; уведомително писмо от НАП- Пловдив от 22.10.2014г.; справка- декларация
на ГД по ЗЗД от 12.11.2014г. на НАП- Пловдив; ел.разпечатка от дневници за
покупки на фирма на Цв. Ц. м.декември 2014г.; 2 бр. извадки от адм.панел на НАП
за м.октомври 2014г.; писмо до ответника “Аниди”- ЕООД относно предоставяне на
информация по делото, съдържащи се в 5 бр. папки, съдържащи документация за
възлагане на общ.поръчка и рамкови споразумения № 1, 4, 5, 2 и 7, оферта на
„ТСД Груп“ и справка за посещенията през 2015г. на Й.Б.в адм.сграда на МББР- С.;
справка за пропуск № 2895 на лицето Й.Б., валиден за 30.10.2015г. от 13:04 ч.
до 17:07 ч. същия ден; справка за пропуск на същото лице за 27.03.2015г.-
11:45ч.; справка за пропуск на Й.Б. за 07.07.2015г., валидна от 13:53 ч. до
16:45 ч. същия ден; 46 бр. заверени
копия от приемо-предавателен протоколи на МРРБ; акт за регистрация по ЗДДС на
ищеца Ц.Ц. № 160421400019864/22.10.2014г.; разписка от 22.10.2014г.;
уведомително писмо № 16-23881/22.10.2014г. на НАП-Пловдив; удостоверение за
регистрация от 22.10.2014г. на МФ-НАП на Ц.Ц. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС;
приложение № 13 към чл.116, ал.1 на
ППЗДДС, справка- декларация върху ДДС на ТД- НАП за ищеца Ц. Ц.;
справка- декларация за ДДС на ищеца, приложение № 13 за м.декември 2014г.;
дневник на продажбите ИН по ЗДДС за м.ноември 2014г.; справка- декларация за
ДДС на ищеца, приложение № 13 за м.януари 2015г.; дневник на продажбите за
м.януари 2015г.; справка- декларация за ДДС на ищеца за м.февруари 2015г.;
дневник на продажбите за данъчен период м.февруари 2015г.; справка- декларация
за ДДС за м.март 2015г. на ищеца Ц. Ц.;
дневник на продажбите за м.март 2015г.; справка- декларация за ДДС на името на
ищеца за м.април 2015г.; дневник на покупките за м.април 2015г.; дневник на
продажбите за м.април 2015г.; справка- декларация на името на ищеца за м.май
2015г.; дневник на покупките за м.май 2015г.; дневник на покупките за м.май
2015г.; справка- декларация за м.юни 2015г.;
справка- декларация за ДДС от м.07.2015г.; дневник на покупките за м.юли
2015г.; дневник на продажбите от м.юли 2015г.; справка-декларация за ДДС за
м.август 2015г.; дневник на покупките за м.август 2015г.; дневник на продажбите
за м.август 2015г.; справка- декларация за ДДС от м.септември 2015г.; дневник
на покупките за м.септември 2015г., дневник на продажбите за м.септември
2015г.; справка-декларация за ДДС за м.октомври 2015г.; дневник на покупките за
м.октомври 2015г.; дневник на продажбите за м.октомври 2015г.; справка-
декларация за ДДС за м.ноември 2015г.; дневник на продажбите за м.ноември
2015г.; дневник на покупките за м.ноември 2015г.; дневник на продажбите за
м.декември 2014г.; справка- декларация за м.декември 2015г. и дневник на
покупките за м.декември 2015г., и от съдържанието на приложените по делото
5 бр. папки, съдържащи деловодна
информация за възлагане на обществена поръчка от МРРБ- С. на ГД„ТСД Груп“- ДЗЗД, в качеството си на
ГД по чл.357- 362 от ЗЗД не представлява самостоятелен субект на правото,
следователно неговите права и задължения се разпределят между съдружниците,
които са го учредили съобразно притежаваните от тях дялове. И тъй като двамата
съдружници в това ГД по ЗЗД „ТСД Груп“- ДЗЗД са „Ц. ПК“- ООД, ЕИК- ********* /собственост
на ищеца арх.Ц./ и ответника- юридическото лице „АНИДИ“- ЕООД, ЕИК *********, всяко
от които дружества притежава дружествен дял от по 50 %, то ответникът
„АНИДИ“- ЕООД дължи на юридическото лице „Ц. ПК“- ООД, ЕИК-
*********/собственост на ищеца арх.Ц./ съответните 50 % от приходите си.
Видно от приетите по делото заключения на
назначените, изслушани и приети без оспорване от никоя от страните съдебни
експертизи, се установи и доказа следното :
Съгласно заключението на Съдебно- почерковата
експертиза/СПЕ/, подписите- обект на изследването,
положени от името на Й.Т.Б. в Договори № РД-02-29-67/16.02.15г, РД-02-29-69/16.02.15г., РД-02-29-73/16.02.15г., РД-02-29-77/16.02.15г., РД-02-29-78/16.02.15г.,
РД-02-29-80/16.02.15г., РД-02-29-82/16.02.15г., РД-02-29-157/15.06.15г., РД-02-29-158/15.06.15г., РД-02-29-159/15.06.15г., РД-02-29- 160/15.06.15г.,
РД-02-29- 161/15.06.15г., РД-02-29-
163/15.06.15г., РД-02-29-165/15.06.15г., РД-02-29-167/15.06.15г., РД-02-29-168/15.06.15г., РД-02-29-169/15.06.15г., РД-02-29-170/15.06.15г., РД-02-29-171/15.06.15г.,
РД-02-29-218/07.07.15г.,
РД-02-29-219/07.07.15г., РД-02-29-220/07.07.15г., РД-02-29-221/07.07.15г., РД-02-29-222/07.07.15г., РД-02-29-248/13.07.15г., РД-02-29-250/13.07.15г., РД-02-29-251/13.07.15г.,
РД- 02-29-252/13.07.15г., РД-02-29-254/13.07.15г., РД-02-29-255/13.07.15г., РД-02-29-258/13.07.15г.,
РД-02-29- 600/30.10.15г.,
РД-02-29- 599/30.10.15г. и РД-02-29 -598/30.10.15г. са изпълнени собственоръчно от Й.Т.Б.- ЕГН **********, подписите- обект на изследването, положени от името
на Й.Т.Б. в Договори № РД-02-29-256/13.07.15г.,
РД-02-29-445/16.09.15г.,
РД-02-29-444/16.09.15г., РД-02-29-
443/16.09.15г. и РД-02-29-442/16.09.15г.
не са изпълнени от Й.Т.Б.-
ЕГН **********,
подписите- обект на
изследването, положени от името на Й.Т.Б. в Договори № РД-02-29-329/04.08.15г., РД-02-29-328/04.08.15г.,
РД- 02 -29-321/30.07.15г., РД-02-29-316/30.07.15г. и РД-02-29-315/30.07.15г. имат различна
транскрипция с подписите на Й.Т.Б.- ЕГН **********, подписите- обект на изследването, положени от името на Й.Т.Б. в Граждански договор за изработване на проекти от 13.05.14г.(ф.к.№ 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55,
56), са изпълнени
от Й.Т.Б.-
ЕГН **********, подписа- обект на изследването, положен от името
на Й.Т.Б. в Споразумение за обединение (Договор) от 17.02.2014г.(ф.к. № 57, 58, 59), е
изпълнен от Й.Т.Б., подписа-
обект на изследването, положен от името на
Й.Т.Б. в Анекс от
15.05.2014г.(ф.к.№ 60, 61, 62), е изпълнен от Й.Т.Б.- ЕГН **********, копието на Рамково споразумение № РД - 02-29-257/20.08.14г. и копие на подписа, положен от
името на Й.Т.Б.- този подпис не е положен от Й.Т.Б.- ЕГН **********, подписите, положени от името на Й.Т.Б. в Приемно- предавателни протоколи № 161/15.06.15г., № 157/15.06.15г., №
171/15.06.15г., № 156/15.06.15г., № 158/15.06.15г., № 256/13.07.15г., №
250/13.07.15г., № 252/13.07.15г., № 255/13.07.15г., № 258/13.07.15г., №
254/13.07.15г., № 248/13.07.15г., № 251/13.07.15г., № 444/16.09.15г., № 442/16.09.15г., № 443/16.09.15г., № 598/30.10.15г.,
№ 599/30.10.15г., № 600/30.10.15г., №
328/04.08.15г., № 316/30.07.15г., № 321/30.07.15г., № 329/04.08.15г., № 315/30.07.15г., № 219/07.07.15г., № 217/07.07.15г., №
220/07.07.15г., № 222/07.07.15г., № 218/07.07.15г., № 221/07.07.15г., № 169/15.06.15г., № 168/15.06.15г., №
159/15.06.15г., № 163/15.06.15г. и № 445/16.09.15г., са изпълнени от Й.Т.Б.- ЕГН ********** и подписите, положени от името на Й.Т.Б. в Приемно- предавателни протоколи № 170/15.06.15г., № 165/15.06.15г., № 167/15.06.15г.,
№ 69/16.02.15г., № 73/16.02.15г., № 80/16.02.15г., № 77/16.02.15г., № 82/16.02.15г., № 67/16.02.15г. и № 77/16.02.15г., не са изпълнени от Й.Т.Б.- ЕГН **********.
И съгласно
първоначалното и допълнителното заключения на Съдебно- икономическата
експертиза/СИЕ/, всички 46 бр. данъчни фактури са изплатени на „ТСД
Груп"- ДЗЗД, гр.Пловдив- ЕИК ********* от МРРБ- гр.С.,
като в тези издадени 46 бр. данъчни фактури от „ТСД
Груп"- ДЗЗД, ЕИК ********* във връзка с процесните сгради
никъде не е отделена стойността само на архитектурните заснемания. Поради което за определяне на тази стойност експертизата се е
позовала на сключения ГД от 13.05.2014г. между арх.Ц.Н.Ц. и „ТСД Груп"- ДЗЗД, ЕИК *********, където съгласно чл.2, ал.2 на
този ТД
от 13.05.2014 г. страните са договорили, че възложителят- „ТСД Груп"- ДЗЗД следва да заплати на Изпълнителя- арх.Ц.Н.Ц.
за изработване на инвестиционни проекти по част „Архитектура" и изпълнение
на функцията „Ръководител екип"
възнаграждение в размер на 1, 50 лв./кв.м. проектирана РЗП, и за упражняване на авторски надзор по време на
строителство страните са договорили цена от
40 лв./час. Следователно при общата
РЗП на всичките 46 бр. процесии сгради съгласно документацията към делото представена от МРРБ- гр. С., общата площ е в
размер на 73 686, 51 кв.м., поради
което стойността на архитектурните
заснемания и изпълнение на функцията „Ръководител екип" на тези 46
бр. сгради, подробно описани в исковата молба, е 73 686, 51 кв.м. х 1,50 лв./кв.м.= 110 529, 77 лв. Като п ри това следва да се има
предвид обстоятелството, че по
отношение на промяна във фактите и обстоятелствата по делото към датата на изготвяне на експертизата, по отношение на цените- същите се
явяват плаваща динамична променлива
величина, а не константна, която се определя от пазара към момент. Също така „ТСД- Груп"- ДЗЗД, гр. Пловдив,
ЕИК ********* е имала разплащателна банкова сметка ***“Юробанк- България“- АД. Плащания от банковата сметка на „ТСД
Груп"- ДЗЗД, гр. Пловдив за периода от 17.08.2015г. датата на първата от 46 бр. данъчни
фактури/ до момента на изготвяне на експертизата били извършените към 2 бр. ЧСИ по 2 бр. различни
изп.дела в различни съдебни окръзи- съответно от ЧСИ- Хриса Делчева Пурнарова-
рег.№ 741, Район на
действие- Съдебен окръг Кърджали, с адрес на кантората в гр.Кърджали, по изп.д.№ 20167410400057, съответно на 12.03.2016г. сумата 101 276, 93 лв., на 18.03.2016г. запор върху 14 033, 95 лв., на 30.03.2016г. запор върху 5 910, 00 лв., на
07.06.2016г. запор върху 2 276, 44 лв., на 24.06.2016г. запор върху 3 599, 28
лв., на 29.09.2016г. запор върху
855, 81 лв. и на 13.10.2016г. запор върху 10
652, 49 лв., и от ЧСИ- Ангел Николов Ангелаков, рег.№ 826, Район на действие- Съдебен окръг- Пловдив, с адрес на кантората в гр.Пловдив, по изп.д.№ 20168260406766, съответно на 23.08.2018г.-
запор върху 66 631, 95 лв. и на 24.08.2016г.- запор върху 39 021, 90 лв. Съответно доказаха се извършени плащания към
„Аниди" – ЕООД на 02.09.2015г.
на сумата 3 259, 68 лв. и на 20.01.2016г. на сумата 28 584, 00 лв., и към ЮЛ„Ц. ПК"- ООД на 03.09.2015г. сумата 8 460, 25 лв., на 25.09.2015г.
сумата 11 000, 00 лв., на 30.10.2015г.
сумата 15 200, 00 лв., на 21.01.2016г.
сумата 39 473,17 лв. и на 21.01.2016г.
сумата 10 950, 60 лв. по съответните подробно описани от вещото лице фактури с
номера и дати на издаването им. Доказаха се и теглене на каса в брой от Й.Т.Б. на 20.01.2016г. на сумата 5 680, 00 лв., извършени плащания към ТД на НАП- Пловдив на 13.10.2015г. сумата 4 000, 00 лв. за
ДДС за м.08.2016г., на 18.01.2016г. сумата 54 913, 80 лв. за ДДС за м.12.2015
г. и на 30.12.2016г. сумата 6 890, 26 лв. по
запор. Установиха се по безспорен
начин и извършени плащания към МРРБ- гр. С. по гаранции- на 19.08.2015г. сумите 367, 00 лв., 357, 23 лв. и 437, 88 лв., и на 12.10.2015г. сумите 171, 50 лв., 137, 02 лв. и
423,14 лв. и се доказа, че от банковата сметка на „ТСД Груп"- ДЗЗД,
гр.Пловдив имало извършвани и множество плащания
по банкови такси и комисионни на разплащателната сметка съгласно условията
на от „Юробанк България“- АД. Съгласно допълнителното заключение на съдебно- икономическата
експертиза, средната пазарна стойност за изработване на подобни архитектурни заснемания, като тези
изготвени от арх. Ц.Н.Ц. са
за Архитектурно
заснемане за определяне на площ (само планове)- от 1 лв./кв.м., при което
общата РЗП на всичките 46
бр. процесии сгради съгласно документацията към делото, представена от МРРБ- гр.С. е в размер на 73
686, 51 кв.м., поради което
и общата стойност на
архитектурните заснемания е в размер на тези общо 73 686, 51 лв.
Следователно, видно от текста на Анекса
от 15.05.2014 г. към Споразумение за обединение и образуване
на „ТСД Груп"- ДЗЗД, работата по процесиите проекти на сградите в гр.С. е била възложена на ответника, и съгласно чл.1, ал.4 от
този Анекс, страните по делото /съдружници в това ГД по
ЗЗД с по 50% квоти/ са се договорили ответното ТД „Аниди“- ЕООД да изпълнява дейностите по Обособена позиция № 7 на
обществената поръчка само и единствено в случай,
че общото им ГД „ТСД Груп"- ДЗЗД спечели поне 2 бр. от
обособените позиции на обществената поръчка- № 5 и № 7. Поради което, тъй като ГД„ТСД
Груп"- ДЗЗД е спечелило само и единствено
обществената поръчка по Обособена позиция № 7, то договореното условие за изпълнение разпоредбата на
чл.1, ал.4 от този Анекс към договора не е настъпило и
същата е неприложима в отношенията между страните. Доказана се, че представеният, като писмено доказателство по делото
Граждански договор от 13.05.2014г. е подписан лично от страна
на управителя на ответното дружество, макар че самият
договорът не е подписван едновременно от всички подписали го лица, тъй като
ищецът арх. Ц.Ц. е
подписал договора едва
след като на него вече е бил положен подписа на Й.Б.- управител на ответното
ТД. В тази връзка следва
да се отбележи, че посочения ГД е сключен още при подготовката за участие на общото им ГД„ТСД Груп"-
ДЗЗД в процесната обществена
поръчка, тъй като съгласно изискванията на самата обществена поръчка участниците в нея е
следвало да представят списък с лицата, които ще изпълняват реално проектните дейности, и такъв
списък на лицата е бил представен от страна на ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД едва след като е била постигната
договорка с всеки един от
проектантите поотделно. И тъй като всички документи за участие в обществената поръчка са били подписвани
заедно от двамата управители на ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД, в това число и от ответника/като ЮЛ- ТД
по ТЗ/, това доказва, че още при кандидатстване на ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД ответникът- ЮЛ чрез управителя
си, със сигурност е знаел за сключването на ГД от 13.05.2014г. Освен това след приемането на офертите на кандидатите по
процесната обществена
поръчка, тъй като офертата на „ТСД Груп"- ДЗЗД е била с много по- ниска цена, то това е наложило „ТСД
Груп"- ДЗЗД да представи пред възложителя МРРБ- С. писмена обосновка как точно е
формирало предложената обща цена, в която е било посочено, че цената е ниска благодарение на
сключените с проектантите
Граждански договори и поради стойностите, уговорени в тях за изготвяне на
съответните проекти, като са били приложени и всички граждански договори- в
това число и процесния ГД от 13.05.2014г., като прилагането на гражданските договори е станало с
изричното съгласие и
знание на ответника и посредством полагането на подписа на управителя на последния на самите писмени обосновки.
Очевидно ответникът е
узнал за процесния ГД от
13.05.2014г. много преди образуването на настоящото гр.дело още преди
завеждането му първоначално в ОС- Пловдив, тъй като същият е бил обсъждан многократно между
ищеца и управителя на ответника по повод изготвянето на проектите, както и по
повод претенциите на доверителя ми за тяхното заплащане. Също така ответникът е знаел за процесния ГД от 13.05.2014г. най-късно на
14.01.2016г., когато същия е присъствал на среща между ответното дружество и другото дружество-
съдружник в „ТСД Груп"- ДЗЗД, състояла се в кантората на нотариус Светлана Запрянова, с рег.N 179 и район на действие РС- Пловдив, тъй като за проведената среща е бил
съставен и съответния писмен Констативен протокол с N 611, т.I, рег.№ 096/14.01.2016г. по описа на
този нотариус, и видно от текста на същия на представителя на
ответното дружество са му представени и платежни
нареждания за заплащане на суми към всеки един от проектантите, изработвали проекти по
процесната обществена поръчка в полза на „ТСД Груп“- ДЗЗД, ведно с хонорар-
справки, искане за заплащане на конкретно дължими суми, като изрично са посочени и сключените
граждански договори, в това
число и процесния ГД от 13.05.2014г. Въпреки това обаче ответникът по никакъв начин не се е
противопоставил относно подписите, положени на процесния ГД от 13.05.2014г.
Що се касае
до направеното оспорване на подписите на управителя на ответното
дружество върху представените 46 бр. индивидуални договори сключени с МРРБ- С., с които е възложена работата по конкретни обекти- за
това е налице неоспореното и прието изцяло заключение на съдебно- почерковата
експертиза, и следователно с всеки един от представените
договори ответникът е запознат много преди настоящото производство и по никакъв начин не се е противопоставил. Също така при
сключването на всеки един от индивидуалните договори „ТСД
Груп"- ДЗЗД е следвало да заплати парични гаранция за изпълнение,
като тези гаранции по всеки един от договорите са били
заплащани с подписване на платежните нареждания от страна на двамата
съдружници в „ТСД Груп"- ДЗЗД, от което следва, че същите са подписани и от управителя на ответното дружество, и което неминуемо води до извода за
знание на ответника за всеки един от общо 46 бр. договори
и за липсата на противопоставяне от негова страна, тъй като
очевидно ответникът е бил наясно, че е вършена работа по всеки един от въпросните 46 бр. договори, както и че ГД„ТСД Груп"-
ДЗЗД е получило плащане във връзка с извършената работа по тези
договори.
В
писмената си защита ответникът по делото в
тази връзка прави възражение за нищожност на този договор на основание чл. 26,
ал. 2, предложение първо и второ от ЗЗД, поради невъзможен предмет и липса на
съгласие за неговото сключване.
Настоящият съд намира,
че същият гр. договор не е нищожен на посочените основания, нито на друго
основание за нищожност по смисъла на ЗЗД, но в
тази връзка процесния ГД от датата 13.05.2014г. е произвел своето правно действие,
тъй като в същия е бил сключен преди спечелване на обществената поръчка, поради
което очевидно и той представлява един вид типов рамков договор, в който са
уговорени
всички съществени елементи на договорното правоотношение, но обектите- предмет на договора, макар да не са
посочени напълно конкретно, са били индивидуализирани
достатъчно ясно и недвусмислено в чл.1 от същия посредством посочването на
обособените позиции от самата обществена поръчка, във връзка с която и той е
бил конкретно сключен.
А
срока за изпълнение
му изрично е посочен в чл.2 от него, като изрично е било записано, че срока за изпълнение е
същия, като този предложен от „ТСД Груп"- ДЗЗД. Не се установи и доказа по
несъмнен и категорично начин възражението на ответника, че именно той бил осигурил изпълнението на
възложената работа по процесната обществена поръчка, понеже само той бил влязъл във взаимоотношения
със свой партньор извън ищеца, който му бил предоставил първоначалните данни от заснемането на
сградите, и не се доказа тези първоначални данни от заснемането са били предоставени от ответника на другия съдружник в
гражданското дружество- „Ц." ПК" ООД. Установи се по безспорен начин,
че Възложителят по процесната обществена поръчка е имал задължението да предостави тези първоначални
данни и именно поради това те не са били предмет на сключените процесни договори, а изцяло, само и
единствено задължение на Възложителя, и именно представители на Възложителя или негови подизпълнители са предоставили
тези първоначални данни от заснемането на ищеца, а не на ответника. По конкретния казус е без значение дали заснемането
представлява и най-съществената
и най-скъпата част от проектирането, тъй като посоченото заснемане не е било изобщо част от възложената
работа, и е било задължение на Възложителя МРРБ- С.,
който съгласно процесните договори е следвало да представи изходните данни в това число и
заснемането на всеки един от обектите, и поради това заснемането не е било включено и в цената по договорите, а е било предмет на
отделна обществена поръчка, която Възложителят МРРБ- С. е бил организирал преди процесната
и чрез която същия е възложил на други подизпълнители /извън страните по делото/ да
извършат това заснемане, за да е възможно впоследствие то да бъде предоставено от Възложителя на
процесното ГД.
Не
се установи и доказа по какъвто и да е начин по делата, че изпълнението на проектите в част конструкция е
било поето от дружеството „Ц. ПК" ООД, и че ищецът, като физическо лице е
бил прехвърлил вземанията
си, предмет на настоящото висящо гражданско дело в полза на търговското си
дружество „Ц.
ПК"- ООД. Действително
представените с Отговора на ИМ фактури са били издадени от „Ц. ПК"- ООД и същите са
заплатени от „ТСД Груп"- ДЗЗД, но те се явяват на съвсем различни основания от
претендираните вземания по предявения облигационен иск, предмет на делото. Видно
от самите текстовете на самите фактури, в тях е записано като основание плащане по дружествен договор от
17.02.2014г., което всъщност се доказа, че представлява подписаното между „Ц. ПК"- ООД и
„АНИДИ"- ЕООД, Споразумение за гражданско обединение по ЗЗД с наименование „ТСД
Груп"- ДЗЗД. Съгласно
текста на самото Споразумение,
обединението първоначално е било създадено във връзка с участието на
страните в
обществена поръчка, напълно различна от процесната, която е предмет на
настоящото искова съдебно производство, тъй като първата обществена поръчка е
била свързана с изготвянето на работни инвестиционни проекти за основен ремонт /реконструкция/ на детски
градини- 10 бр. обекта в Столичната Община, и именно във връзка с извършени
тогава разноски от страна на „Ц. ПК"- ООД по тази обществена поръчка са били
издадени голяма част от приложените към отговора на исковата молба фактури. Останалата част от фактурите са
издадени във връзка
с разноските, извършени от „Ц. ПК"- ООД по втората обществена поръчка- предмет на
настоящия иск, но тези разноски не се доказа да имат нещо общо с дължимите плащания към
проектантите, изготвили всички проектни книжа, в това число и към
задълженията на „ТСД Груп"- ДЗЗД към ищеца арх.Ц.Ц. в неговото лично качество. Предвид изложеното в патримониума
на ищеца не е възникнало материалното право да получи претендираната парична сума
и той не е активно легитимиран да води такъв иск.
Следователно извършените плащания в полза на ТД„Ц. ПК"- ООД по никакъв начин не се отъждествяват с дължимите към ищеца- гражданина /физическото лице/ арх.Ц.Н.Ц. парични суми,
както и с тези евентуално дължими на останалите проектанти по
проектите. Установи се обаче, че всяко едно от горепосочените
плащания е извършено със съгласието и на ответника, тъй като
съгласно горепосоченото Споразумение за обединение от 17.02.2014г./с
което е било учредено ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД- Пловдив/, последното се
представлява само заедно от двамата му съдружници- юридическите лица „Ц.
*** и ответника „АНИДИ"- ЕООД, ***.
Установи се в хода на съдебното дирене по делото, и
че на датата 07.03.2016г. е било проведено и Общо събрание /ОС/ на съдружниците
в „ТСД Груп"- ДЗЗД, като в т.3 от дневния ред при
разглеждане на въпроса: „Потвърждаване на разплащанията към
кредитори на дружеството за дължими възнаграждения по изпълнени
граждански договори във връзка с изпълнение предмета на
възложената обществена поръчка от арх. Ц.Ц., М.Р.С., Е.В.К., Б.Д.Д.,
М.Д.Б., П.В.Б., инж. Н.С.и инж. Е.П.в общ размер на
сумата от 249 542.97 лв.", видно от представения по
делото към Отговор на ИМ от ответника Протокол от това ОС на 07.03.2016г.,
същият изрично е заявил, че няма да одобри разплащанията, защото не
бил давал съгласие с техните параметри. Което обаче е в пълно противоречи с Отговора на ИМ, където се твърди извършено плащане изцяло с негово съгласие, при положение, че датата 07.03.2016г. е много по- късна от всяка една от датите
на представените с Отговора на ИМ фактури и платежни нареждания за плащанията. Наред
с това ответникът не е представил каквито и да са доказателства за твърдяното
от него евентуално прехвърляне на вземането- предмет на настоящия
спор, и следователно такива доказателства липсват по делото, следователно по
процесния казус не е налице никакво прехвърляно вземането и поради
това не е изпращано до ответното ЕООД писмено уведомление за такова евентуално
прехвърляне.
Доказа се по делото, че заплатената
сумата от 6 900 лв. от ответника на ищеца е била дължима не във връзка с предявената претенция по настоящото гражданско дело, а е била предоставена
от ищеца арх.Ц.Ц. в полза на „ТСД Груп"- ДЗЗД във връзка с
предоставяне на парични гаранции за изпълнение по отношение на първата
обществена поръчка, касаеща детските градини в Столична община и нямаща
нищо общо с настоящия облигационен спор по делото, тъй като видно от
представеното Извлечение за движението по сметката на „ТСД
Груп"- ДЗЗД, че на 25.08.2014г. е била получена сумата 3
355 лв. на основание възстановяване гаранционно участие в
обществена поръчка, а на 27.08.2014г. е била получена сумата 4 614 лв. отново със същото основание. Следователно от получени пари ищецът
арх.Ц.Ц. е получил първоначално дадената от него сума в размер
на 6 900 лв., а остатъкът от 1 000 лв. е бил получен от управителя на
ответника, тъй като това е била сумата предоставена от него във връзка с
платените гаранции, като тези платени 6 900 лв. са
били заплатени повече от 1 г. преди да бъдат изработени проектите
по процесната поръчка възнаграждението за които се претендира.
С оглед на гореустановената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Видно от текста на самата ИМ, с която настоящия
първоинстанционен съд е сезиран, ищецът /пълнолетен български гражданин/
претендира свои твърдени права, произтичащи от ГД от
13.05.2014г., сключен между него и съдружниците в „ТСД
Груп" ДЗЗД, част от който е ответното търговски дружество, макар този ГД да е бил добре известен на ищеца
в качеството му на управител на „ТСД Груп"- ДЗЗД, който същевременно се
явява и управител на съдружника в това ГД- ТД „Ц. ПК" ООД. Но този ГД не е произвел правно
действие между страните по него и от него не са възникнали
никакви права и задължения за страните му, тъй като видно от приложения и приет
като писмено доказателство по делото екземпляр от
него, в същият се твърди, че е сключен на датата-
13.05.2014г., и в предмета на договора е посочено най- общо в чл.1, ал.3 от същия, че конкретните обекти и срокове ще се уточняват
с конкретни анекси към този договор.
Следователно този ГД представлява по своето съдържание и същност едно намерение
за бъдещо възлагане на конкретна работа, която
би следвало да се извърши в бъдещи конкретизирани срокове и обеми. В приложеното уточнение към ИМ изрично ищецът е посочил кой
правен субект ще изпълнява дейностите по изготвянето на проектите
по обособена позиция № 7 на обществената поръчка с предмет „Изготвяне на работни инвестиционни проекти за обновяване за енергийна
ефективност на многофамилните жилищни сгради и упражняването
на авторския надзор по време на строителството по проект „ВG161PО001-1.2.01-0001 „Енергийно обновяване на българските домове"
по оперативна програма Регионално развитие" 2007-2013г. по общо 7 бр. обобщени
позиции, и съгласно Анекса от
15.05.2014г. към договора
за образуване на „ТСД Груп"- ДЗЗД, това е съдружникът „Аниди"- ЕООД/ответника по иска/. Следователно
за изпълнител на работата, за която претендира ищецът, е определено търговското дружество- ответник. Тоест
установи се в хода на делото, че двамата съдружници в това
ТД са си разпределили работата по спечелената обществена поръчка,
като позиция № 7 от същата обхващаща проектиране на
територията на гр.С. и е била възложена именно на ответника със
знанието и съгласието на ищеца, подписал въпросният Анекс към учредителния
договор, поради което представеният договор от 13.05.2014г. не е произвел
търсеното от него действие, поради което и не е породил права и задължения за
страните. В тази връзка безспорно ответникът
е съдружник в „ТСД Груп"- ДЗЗД, и видно от чл.5 от договора за образуване на това ГД, съдружниците му участват в общата дейност с
парично участие на всеки в размер на
по 505 лв. и положен от работниците и служителите на съдружниците личен труд. Безспорно възлагането на
работата може да се извърши единствено
и само от съдружниците в това ТД, спечелило обществената поръчка и то съгласно договора между тях- единствено и
само именно в рамките на съдружието организирано
в тази му правна форма, като ГД по ЗЗД. А съгласно
приложения към ИМ и приет като писмено доказателство по делото Анекс към
договора, изпълнението на работата
претендирана от ищеца, е възложена само на ответното търговско дружество. Поради
което договорът, от който ищецът
претендира, че черпи права, не конкретизира нито сградите, за които е било възложено проектирането,
нито срока на извършването на работата, нито заплащането й, поради което този
договор представлява едно първоначално
намерение за бъдещо конкретно договаряне. Впоследствие обаче това намерение е било променено с
волята на ищеца чрез горецитирания Анекс, с който работата е била възложена
изцяло на ответното ТД, а
то от своя страна не е постигало никакви писмени договорки с ищеца- гражданин и не се доказа да му е възлагано на него
лично изработването на проектите, чието
заплащане се претендира с процесната ИМ.
Неоснователна и недоказана остана в хода на съдебното дирене исковата
претенция на ищеца, че правата му произтичали от рамков
граждански договор за изработване на проекти от 13.05.2014г.,
тъй като договорът не е произвел действие по отношение на
конкретни обекти, в него не са посочени конкретните обекти- предмет на същият, и не са посочени никакви конкретни сроковете на
изпълнение на евентуална възложена работа. Дори нещо повече-
конкретната работа, за чието заплащане претендира ищецът е извършена
от ответника и частично от другият съдружник в това ГД, а именно от ТД„Ц. ПК" ООД, чиито управител се явява ищеца. В изпълнение на Анекс от 15.05.2014г. към учредителния договор за образуване
на ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД, ответникът е осигурил изпълнението
на възложената му работа, като е влязъл в отношения със свой
партньор, който му е предоставил първоначалното заснемане
на сградите по обособена позиция от обществената поръчка с
предмет - Изготвяне на работни инвестиционни проекти за обновяване за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради и упражняване на
авторски надзор по време на строителството по проект „ВG161PО001-1.2.01-0001 „Енергийно обновяване на българските домове" по оперативна програма Регионално
развитие" 2007-2013г. по 7 бр. обобщени позиции,
това заснемане представлява съществена част от проектирането, като заснемането
е било предоставено на съдружника в общото на страните ГД по ЗЗД- това е ТД„Ц. ПК" ООД с управител ищеца арх.Ц. в лично
качество, като този съдружник- ТД в
общото ГД е оказал нужното съдействие по изготвянето на проектите, чието плащане се претендира от ищеца- гражданин в
лично негово качество. Съдружникът „Ц. ПК"- ООД е предявил към общо им ГД претенция за заплащане
на направените от него разходи за
проектиране на част „Архитектурна“ на проектите
в размер на общо 115 184, 02 лв.,и тази парична сума в лева е изплатена по банков път на съдружник „Ц. ПК"- ООД/с
управител арх.Ц./, въз основа на нормата на чл.16, т.4 от учредителния договор за общото им ГД по ЗЗД, след издаването на фактури № 128/02.09.2015г.; №
131/16.09.2015г.; № 136/23.10.2015г.;
№ 142/30.11.2015г. и № 155/20.01.2016г., като това искане за такова заплащане е било направено от управителя на
съдружника в ГД по ЗЗД- ТД„Ц. ПК"- ООД с управител арх.Ц./ищец в
лично качество, като гражданин по настоящото
дело/, с мотива, че разходите за проектиране били направени от ответното ТД. Наред с това се доказа по безспорен начин, че
на самия арх.Ц. е била заплатена
сумата от 6900 лв., която е била претендирана от него извън заплатените на съдружника в ГД- ТД „Ц. ПК"-
ООД парични суми.
Ищецът-
гражданин арх.Ц. безспорно доказано по делото е бил регистриран по реда на
ЗДДС, считано от 01.10.2014г. в качеството му на
самоосигуряващо се лице, извършващо архитектурно проектиране, поради което при извършването на определено проектирането, същият е бил длъжен да издаде данъчна фактура, в която да посочи обема и вида на
извършената работа, лицето- възложител, и да начисли и
евентуално да заплати дължимия 20 % ДДС върху получената сума. Но видно от изисканите и приети като писмени доказателства
по делото отчети за продажбите на лицето арх.Ц.Н.Ц.,
от момента на регистрацията си по ДЦС от
м.10.2014г. до м.12.2015г. включително, същият не е издавал фактури за претендираните процесни суми, не ги е
декларирал като облагаем оборот и не е
начислил върху тях дължимия 20 % ДДС. Поради което той не е демонстрирал намерението си да му бъдат платени
въпросните процесни парични суми, които
да счита като дължими към себе си, тъй като едно такова деклариране в случай, че ищецът претендира да е извършил определен
обем и вид работа, като самоосигуряващ се архитект е абсолютно
задължително и би било надлежно доказателство, че той евентуално счита
процесните суми за дължими, а извършената за
тях работата за свършена, предадена и отчетена. Съдът счита, че едно такова
обявяване на претендираните процесни парични суми, като облагаем с 20 % ДДС в България би
представлявало напълно обективно и сигурно доказателство за претендираната от
него за извършена работа по
процесиите проекти и субективното му
отношение, като извършител- ищец към нея и съответно към претендираното
процесно парично заплащане.
Видно от приетите по делото, като
писмени доказателства общо 46 бр. приемо-предавателни протоколи,
проектите за които ищецът претендира да са били изготвени от него,
са били предадени на възложителя на Обшествената поръчка МРРБ- С. в интервала
от време 16.02.2015г.- 16.09.2015г., като в този период от
време ищецът арх.Ц. в лично качество би следвало да ги декларира пред НАП по
реда на ЗДДС, като регистриран по този закон
самоосигуряващ се, претендираните по делото от него парични суми и би следвало
да е заплатил дължимия 20 % ДДС върху тях. Но след като очевидно не
е направил това, безспорно исковите по делото суми не са дължими от ответника
към него, и той не ги е приемал, като свой оборот от
стопанската му дейност, поради което и те не му се следват.
Поради което се доказва в хода на делото защитната теза на ответника, че
претендираните от ищецът против него парични суми са заплатени и не му се дължат, или поне не от ответника по иска- съдружникът
му в общото им ГД по ЗЗД- „Аниди"- ЕООД, гр.Чирпан, тъй като
заплащането е станало в съответствие с разпоредбите на
дружествения договор между тях и по изрично искане на ищецът, както в лично
качество, така и в качеството му на представител по закон на съдружник в общото
им ГД по ЗЗД. Не се доказа по делото и
ищцовото твърдение, че между страните било постигнато съгласие за заплащане на
по- висока цена за проектиране от договорната 1 лв./кв.м. РЗП- а именно по
претендирнаните 1, 50 лв./кв.м. РЗП,
тъй като за това липсва каквото и да е писмено договаряне между съдружниците в
ГД или между страните по делото, тъй като не е налице каквото и да такова
договаряне в Анекси към Договора в
съответствие с чл.1, ал.3 от ГД от
13.05.2014г. Поради което съдът приема за установено и доказано по безспорен
начин, че впоследствие работата е била разпределена
между двамата съдружници в това ГД по ЗЗД, като на съдружника ЮЛ по ТЗ „Ц. ПК"- ООД е била заплатена съответната цена съобразно разходите за
проектирането, посочени от него за направеното проектиране, ето защо се явява неоснователно и недоказано и ищцовото
твърдение, че такава сума му се дължала от ответника.
Не се доказа
в хода на съдебното дирене и исковата претенция, че въз
основа на сключеното между възложителя МРРБ- С. и изпълнителя на обществената
поръчка ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД на 20.08.2014г. Рамково споразумение № РД
02-29-257/20.08.2014г., общото ГД по ЗЗД било възложило на
ищеца арх.Ц. в лично качество изпълнението на проектите по част „Архитектурна“,
при условията на учредителния граждански договор от
13.05.2014г., тъй като за да бъде валидно едно такова евентуално
възлагане е безспорно необходимо между ищеца арх.Ц. и самото ГД да бъдат сключени отделни 46 бр. отделни договори за проектиране, или ако той желае да черпи права от ГД от 13.05.2014г., би следвало да бъдат сключени 46 бр. отделни анекса за
всеки конкретен обект към този ГД, с конкретизацията на
обектите, обемите на работата и сроковете за изпълнение на проектирането. В
тази връзка би било задължително ищецът- архитект, като
самоосигуряващо се лице да декларира договореното, като свой оборот, представляващо данъчна основа по реда на ЗДДС, както и да
заплати съответните 20 % ДДС върху тази сума на НАП- Пловдив.
Безспорно- видно от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията
на вещото лице- икономист по делото, такива договори или анекси не са били
сключвани и такива декларации не са били подавани пред
надлежния данъчен орган по ЗДДС. Поради което следва да се направи единствено
възможния фактически и правен извод, че работата по проектирането е била извършена от двамата съдружници в общото им ТД по ЗЗД, за което им е
било заплатено надлежно и общо за направените от тях разходи от възложителя на
Обществената поръчка МРРБ- С.. Доказа се в хода на съдебното дирене по
безспорен начин, че на съдружника в общото ГД„ТСД
Груп"- ДЗЗД в лицето на ТД„Ц. ПК"- ООД/представлявано и
управлявано от ищеца- гражданина арх.Ц./, е била заплатена по
банков път за извършената, предадена и отчетена работа по арх. проектиране общо
сумата 115 184, 02 лв.,
представляващи претендирани от него разноски по проектирането
му. Поради което лично на ищеца- арх.Ц. не е било възлагано от общото ГД„ТСД Груп"-
ДЗЗД или от единия съдружник в него/ответника ТД„Аниди"- ЕООД/ подобно проектиране, а за възлаганите му от другия съдружник в него/ТД„Ц. ПК"-
ООД/ общото им ГД по ЗЗД своевременно е било заплатило
надлежно на съдружника направените от него разноските.
Следователно на ищеца арх.Ц. в лично качество/като гражданин/ не е
било възлагано също и осъществяването на претендираната от него функция „Ръководител екип“ и тя не е била лично изпълнявана от него по какъвто и да е
официален фактически и правен начин.
Неоснователно и недоказано остана в хода на съдебното дирене по делото
твърдението на ищеца, че бил изпълнил точно и добросъвестно
възложената му работа от общото ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД, тъй
като една такава работа от страна на ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД не му е била
възлагана и конкретизирана по обем и срок на изпълнение по надлежния ред. Наред с това, също неоснователна и недоказана остана исковата претенция, че
изготвените от ищец арх.Ц. общо 46 бр. проекти били предадени
лично от него на МРРБ- С., че те били приети там без забележки и
че в тази връзка били издадени и съответните разрешения за строеж въз основа на изготвените проекти, както и че същите били изцяло заплатени на общото ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД, тъй като видно от приетите по делото,
като писмени доказателства 46 бр. протоколи, проектите са били
предадени на МРРБ- С. от общото ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД, а самото ГД по ЗЗД ги е придобило в резултат на усилията и на двамата си съдружници- 2 бр. ЮЛ- ТД по ТЗ/ответника ТД„Аниди"-
ЕООД и управляваното и представлявано от ищеца ТД„Ц. ПК"-
ООД/. Ищецът арх.Ц. е имал правни взаимоотношения с един от
тези общо 2 бр. съдружници- ТД„Ц. ***, в което той е бил съдружник,
управител и представляващ, но тези взаимоотношения не са
предмет на настоящия облигационен правен спор по делото. Следователно безспорно заплатените на общото ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД
парични суми са били заплатени въз основа и в резултат на извършената от това
ГД по ЗЗД работа, като изпълнител на обществената поръчка, възложена му от
възложителя МРРБ- С., за която изпълнена работа на съдружниците
в това ГД по ЗЗД/двете ТД по ТЗ/ е било своевременно и надлежно заплатено. Не
се доказа ищцовото твърдение, че с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от ГД от
13.05.2014г. и определената цена на услугата за
изработване на проектите и осъществена
функция „Ръководител екип", чу му се дължала сума в размер на общо 110 529,
77 лв., тъй като работата по проектирането безспорно е била извършена и от 2 бр. съдружници в това ГД по ЗЗД/и двамата ТД по ТЗ/, като
общото ТД по ЗЗД безспорно е заплатило направените от
съдружника в него ТД„Ц. ПК"- ООД/със съдружник, управител и представляващ/
всички негови разход по това проектиране. Предвид което и тази въпросна сума от
110 529, 77 лв. не е следвало да се заплати лично на ищеца- арх. Ц., тъй като не се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че
единствено и само той в лично качество на физическо лице е изготвил всички
проекти, че те били предадени лично от него до 25.11.2015г., че въпреки неговото
добросъвестно поведение те не му били
заплатени, както и на останалите проектанти, поради някакво бездействие на
ответното ТД. Ищецът не представи по делото и в
хода на съдебното дирене не бяха събрани никакви убедителни доказателства, че
горепосочените проекти били предавани от ищеца арх.Ц. на общото ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД,
тъй като съгласно учредителния договор за образуване на тяхното ГД по ЗЗД, то се представлява само
заедно от двамата съдружници в него/и двете ТД по ТЗ- ООД и ЕООД/. По делото е приета, като писмено
доказателство хонорар- справка искане от 10.12.2015г., с която ищецът
претендира заплащане от ГД по ЗЗД на подробно изброените в нея проекти, която
Справка е подписана лично от ищеца арх.Ц.Н.Ц. и е прието от името на ГД“ТСД
Груп"- ДЗЗД пак само от същото лице- ищеца Ц.Н.Ц., но тя не е била
подписвана от ответника в качеството му на съдружник в ГД или като възложител и
не му е била обявявана. Следователно по никакъв начин тя не обвързва общото им
ГД по ЗЗД и не обосновава някакво договорено или законово задължение
на ответника за плащане на търсената с нея парична сума, поради което и тази
претендирана парична сума не се дължи от ответника на ищеца. Доказа се обаче обратното- че с активното съдействие на ответното ТД
по ТЗ, общото ГД по ЗЗД е било
заплатено на съдружника ТД„Ц. ПК"- ООД за направените от него разходи в полза на арх.Ц. за проектирането на възложените на ГД„ТСД
Груп"- ДЗЗД проекти, като ответникът е проявил съответната активност съобразно договорните си
задължения по писмения
учредителен договор за ГД по ЗЗД, съобразно свършената и надлежно отчетена работа, възложена от това ГД по ЗЗД.В хода на
съдебното дирене не се доказа в полза на ищец да
е възникнало вземане от ГД„ТСД Груп"- ДЗЗД в размер на общо твърдените 110 529, 77 лв., представляващо възнаграждение по ГД от 13.05.2014г., и
½ ид.ч. част от тази парична сума в размер на точно исковите 55 264, 88 лв. да се
дължи и да следва да се заплати от
съдружника-ТД„Аниди" ЕООД в общото ГД по ЗЗД на ищеца арх.Ц. в негово
лично качество, като гражданин, тъй като едно такова задължение никога не е
било възниквало в правния мир и следователно не се дължи на ищеца. В тази
връзка остана недоказано в хода на съдебното дирене по делото, че за подобно
парично задължение ищецът арх.Ц. се
бил снабдил с изпълнителен лист/ИЛ/
срещу ТД„Ц. ПК"- ООД/което
представлява като управител и в което е съдружник/, още повече, че едно такова твърдение в никакъв случай не
обосновава и не доказва основателността
на настоящата искова молба против ответника, като фактическо и правно
основание, вид и размер. В тази връзка взаимоотношенията на ищеца арх.Ц., като гражданин с ТД„Ц. ПК"- ООД не са предмет
на настоящия правен спор по делото,
и евентуално начинът по който те са уредени, се уреждат или ще се уреждат, не обвързва по никакъв начин ответника по делото и
не удостоверява правнозначими за делото факти и обстоятелства, предмет на
облигационния правен спор по делото.
Установи се от събраните по
делото писмени доказателства и от заключенията на първоначалното и на
допълнителното заключение на съдебно- икономическата експертиза по делото, че
размерът на претендираната парична сума от 55 264, 88 лв. по никакъв начин
не отговаря на извършения обем работа,
тъй като видно от приетите, като
доказателства 2 бр. приемо- предавателни протоколи между ответника „Аниди"- ЕООД и едно трето
юридическо лице „Екоинженеринг"-
ЕООД, с тях е удостоверено
предаването на архитектурното заснемане на сградите- предмет на проектирането, заплащане за което претендира ищецът, но самото заснемане представлява
неразделна част от процеса на самото проектиране, като това е безспорно най- трудоемката и най- скъпа част. В тази връзка,
видно от допълнителното заключение на приетата по делото съдебно- икономическа
експертиза, цената на извършеното заснемане възлиза на общо 73 686, 51 лв., поради което ответникът очевидно е
бил допринесъл при проектирането именно с
тази сума, като е осигурил предоставянето
и използването без заплащане на заснемането на 46 бр. сгради, за които се отнасят процесните 46 бр.
отделни проекти, като при определена от същото вещо лице в основното му
заключение цялостна цена на заснемане
и проектиране от 1.50 лв., то извършената от ответника работа възлиза на 2/3 от
общата й цена. При което липсва,
каквото и да е фактическо и правно основание за ищеца арх.Ц. да претендира от
ответника заплащането на исковата сума от 55 264, 88 лв., тъй като видно от обяснителните записки към приложените по
делото като доказателства в електронен
вид 46 бр. проекти, същите представляват
архитектурно заснемане и инвестиционен проект. В резултата на което ищецът по делото не е
установил и доказал по несъмнен и безспорен начин твърдянато от него възлагане,
извършването и приемането на претендираната работа в
пълния й обем и съответно дължимостта на претендираните, като
главница искови суми в левове, не е установил и доказал претендираното договорно
възнаграждение ответника с исковата сума, като главница в размер
на претендираните 55 264, 88 лв., нито по договорно, нито
по извъндоговорно основание, и не е доказал той в лично качество, като
гражданин- самоосигуряващ се архитект да е изработил сумата, в размер на претендираната, като главница искова претенция.
Поради което
исковата
парична претенция, като главница се явява изцяло необоснована, неоснователна и
недоказана, и следва да бъде отхвърлена
напълно, ведно със законните последици от това- съответно относно акцесорно
претендираните законни лихви по реда чл.82- 86 от ЗЗД върху паричните суми на
главницата, и съответните разноски на ищеца пред настоящата въззивна съдебна
инстанция съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, посочени в Списъка му по чл.80 и чл.81
от ГПК.
Във връзка с цялостното отхвърляне на исковите претенции
за главница и лихви по делото, на основание чл.78, ал.2 и 3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника всички направени от него разноски
по делото пред всички съдебни инстанции, проведени до сега, в размер на от общо
2 850 лв., направени от ответника по гр. Дело с № 51/2017 год. по
описа на СТОС съгласно представения по делото Списък по чл.80 и чл.81 от ГПК,
от които сумата 2 500 лв. за адвокастко възнаграждение и 350 лв. за
възнаграждение на вещо лице по делото. Настоящият съд намира, че по приложеното
в.гр. дело с № 90/2019 год. по описа на ПАС и по настоящото гр. Дело с №
62/2019 год. по описа на СТОС не са налице доказателства и искания от страна на
ответника за присъждане в негова полза на разноски по последните две дела.
Настоящото
първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2-седмичен срок от връчването му
на страните, чрез първоинстанционния ОС- Ст.Загора пред въззивния му ПАС-
Пловдив.
Ето защо пред
гореизложеното и на осн. чл.79, ал.1 и 2 от ЗЗД във връзка с чл.258 и сл. и
чл.266 от ЗЗД, и във връзка с чл.82- 86, първоинстанционният ОС– Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Ц.Н.Ц.- ЕГН ********** ***
против ,,АНИДИ‘‘ ЕООД- ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***,
ул.,,Русен Атанасов № 19 за заплащане на сумата от 55 264, 88 лв./петдесет и пет хиляди двеста шестдесет и четири
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща неоснователно обогатяване в
размер на дължимо възнаграждение по Граждански договор от 13.05.2014г. за
изготвянето на инвестиционни проекти по част „Енергийна ефективност" за 46 броя многофамилни жилищни сгради в гр.С.,
изготвянето на инвестиционни проекти по част „Архитектура" на обекти, и осъществяване функциите „Ръководител
проект" на 46 бр. обекти, подробно описани в мотивите, ведно със законната
лихва върху главницата 55 264, 88 лв., считано от датата на
входиране на Исковата молба в ОС- Пловдив на 15.02.2017г., до окончателното
изплащане на сумите, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ц.Н.Ц.- ЕГН ********** *** да
заплати на ,,АНИДИ‘‘ ЕООД- ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Чирпан, обл. Старозагорска, ул.,,Русен Атанасов № 19 сумата 2 850 лв./две хиляди осемстотин и
петдесет лева/, представляващи направените от последното дружество разноски
пред всички проведении до настоящия момент съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
законния 2- седмичен срок от
връчването му на страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: