№ 3
гр. Ямбол, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора М.Б.А.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500340 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. чл.546 ал. 2 вр. с чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от на К.Х.К., подадена чрез пълномощник
адв. С.Т. от АК-Ямбол срещу Решение №249/20.09.2021 г. постановено по гр.д. №1050/2021
г. по описа на ЯРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на К.Х.К. за установяване
факта на смъртта на И.С.П. през 1918 г., както и да бъде разпоредено издаването на акт за
смърт, поради недоказаност на същата.Решението се обжалва изцяло като е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че изводите на съда за отхвърляне
на молбата са неправилни поради противоречието им със събрания по делото доказателствен
материал. Съдебният състав не бил обсъдил събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства, въпреки че от същите можело да бъде направен категоричен извод, че
наследодателят на жалбоподателя е починал именно през 1918 г. в село *, обл. *. Мястото на
смъртта се установявало от показанията на св. В.Ж., а за годината на смъртта, можело да
бъдат направени изводи от показанията на св. Д.П. , който бил правнук на И.С.П. и който
изрично заявил в съдебно заседание, че знае, че лицето е починало през 1918 г., като е
посочил, че има тази информация от баба си и дядо си. Показанията на тези свидетели били
в унисон и с изявлението на Й.Г.Ж. кметски наместник на с. *, че е сигурна, че „този човек е
живял в селото и е починал там", както и че това събитие е станало именно през 1918 г.
Индикация за годината на смърт била обвързаността на смъртта на лицето с годината на
Великата октомврийска революция в Русия, която е била в края на 1917 г. Претендира се, по
подробни съображения в жалбата, отмяна на решението, и уважаване на молбата.
В с.з., жалбата се поддържа.
Заинтересованата страна Община Тунджа, редовно призована и нее изпратила
представител в о.с.з.
Заинтересованата страна – Кметството на с. *, представлявано от кметски наместник
на селото, е изразила становище за основателност на жалбата.
Представителя на ЯОП в о.с.з. е изразил становище за неоснователност на въззивната
1
жалба
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено.
Настоящият състав на въззивния съд след като анализира събраните доказателства
счита, че фактическа обстановка, следва да бъде следната:
Видно от представеното пред ЯРС Удостоверение за липса на съставен акт за
гражданско състояние от 04.03.2021 г., издадено от Кметството на с.*, липсва съставен Акт
за смърт на лицето И.С.П. роден на * г.
От Решение № 21-05/15.01.2004 год. на ОСЗГ Тунджа за възстановяване
собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с.*, общ.* по
ЗВСГЗГФ, се установява, че на наследниците на И.С.П., б.ж. на с.* е било възстановено
правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на с.*.
От събраните гласни доказателства- показанията на св. В.Ж., св. Д.П. и св. С.К.,
представеното копие на страница от емлячния регистър на с.* от партида на П. Иванов род.
1901 г. и личен регистрационен картон на Д. Иванов Станков, род. 1904 г., следва извод, че
И.С.П. е баща на П. Иванов Станков /чийто внук е молителят К./ и на Д. Иванов Станков.
Пред ЯРС св. С.К. е заявила, че помни дядото на молителя П.И.С. сина на И.С.П..
Знае, че са живели в с.*, но не може да каже през коя година е починал И.С., тъй като тогава
не била родена. Св. В.Ж., заявил е че помни синовете на И.С.П.- Д. и П., бил чувал, че баща
им живял и починал в с.*, но не знаел къде е погребан. Св. Д.П. е посочил, че И.С.П. е баща
на дядо му - П. И.С.. Знаел, че са се преселили в с.* и че И.П.в е починал през 1918 г. от баба
си и дядо си. Не знаел къде е починал и къде е погребан.
Кметския наместник на с. * е заявил пред ЯРС, че по сведения на хора от селото
И.С.П. е живял и починал в с. *. Посочила е, че документацията за с. * по онова време се е
съхранявала в с. М., но от там са й отговорили, че документацията е изгоряла, поради което
и тя не могла да издаде исканото от наследниците на И.С.П. удостоверение за наследници.
Горната фактическа обстановка е приета е за установена след преценка поотделно и в
съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като
безпротиворечиви и взаимно допълващи се, съдът изцяло кредитира.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следените правни
изводи:
Охранителното производството по чл. 542 ГПК намира приложение само по
отношение на юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на
официални свидетелстващи документи, ако те не са съставени и не могат да бъдат
съставени, какъвто е настоящият случай. Актът за смърт е официален писмен документ,
удостоверяващ настъпване на юридическо събитие.
Налице са условията на закона обуславящи уважаване на направеното с молбата
искане.
Безспорно по делото следва да се приеме за установен факта на смъртта на
прапрадядото на молителя - И.С.П. роден на * г. С оглед значителния времеви период от
датата на раждане безспорно същия е починал.
По категоричен начин от представеното удостоверение за липса на съставен акт за
смърт се установява, че такъв не е съставен от съответното длъжностно лице по гражданско
състояние. За молителя е налице правен интерес, с оглед правата на наследяване, да иска
установяване на коментираните обстоятелства и съставяне на акт за смърт на прадядо му
И.С.П.. Същият се извлича от родството на молителя и евентуалните наследствени и/или
други права, които биха възникнали за него и които биха могли да се установят
2
и обективират единствено след издаването на акт за смърт. В противен случай нито едно
лице не би могло да установи дали е в наследствени правоотношения с лице, за което няма
записвания в регистрите на населението, тъй като за това се изисква акт за смърт на
последното, а такъв не би могъл да се издаде, тъй като лицето не може да се снабди с
документ за родствени връзки. Това би могло да затрудни до степен лишаване от
възможност на молителя да реализира права дадени му по закон.
С оглед представените по делото писмени и гласни доказателства, отдалечеността на
събитията във времето и липсата на други данни, които да опровергават твърденията на
молителя в исковата молба, следва да се приеме, че наследодателят му е починал през 1918
г. /годината следваща 1917 г.- годината на Великата октомврийска революция/, за дата
следва да се приеме първия ден от посочената година 01.01.2018 г.- посочена и от молителя
във въззивната му жалба, а за място с. *, общ. *, обл. *. С оглед значителния времеви период
от този момент до сега не може да се установи причина за смъртта му.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №249/20.09.2021 г. постановено по гр.д. №1050/2021 г. по описа
на ЯРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.П., роден на * г.– б.ж. на с. *, общ. *, обл. * е
починал на 01.01.1918 г. в с. *, общ. *, обл. *.
ЗАДЪЛЖАВА длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство с. *, общ.
*, обл. * да състави акт за смърт на починалото лице И.С.П..
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Кметство с. *, общ.
*, обл. * и на Община “Тунджа” – гр.Ямбол за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3