№ 100
гр. Бургас, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. П. Дакова
при участието на секретаря Елена П. Г.ева
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600166 по описа за 2022 година
С определение №168 от 12.07.2022г. по ЧНД №105/2022г. Ямболският
окръжен съд привел в изпълнение наказанието от две години лишаване от
свобода, наложено с определение №3 от 22.02.2019г. по НОХД №39/2019г. на
Окръжен съд – Силистра на осъденото лице Е. П., като определил
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.
Постановеното определение е обжалвано от упълномощения защитник на
осъдения Е. П. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционното определение, както и за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Защитникът твърди, че
първоинстанционното производство, образувано по реда на чл.306, ал.1, т.3
от НПК, е недопустимо, тъй като осъденият П. е сключил с Окръжна
прокуратура – Ямбол споразумение за приключване на наказателното
производство, съгласно което е осъден за извършено на 19.01.2022г. деяние
по чл.242, ал.1, т.6, б.“д“ от НК на наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода, но когато престъплението – предмет на споразумението
е извършено в изпитателен срок, в същото заседание, след одобряване на
споразумението, съдът е длъжен да реши въпроса за изтърпяване на
отложеното наказание съгласно чл.68, ал.1 от НК, тъй като в противен случай
1
се нарушава правото на защита на подсъдимия и поредността на изтърпяване
на наказанията. Изтъква, че определението за привеждане в изпълнение на
условното наказание, задължително следва да се постанови веднага, т. е.
незабавно след сключване / одобряване / на споразумението, тъй като
отложеното наказание се привежда в изпълнение и се търпи преди
наказанието по одобреното от съда споразумение за приключване на
наказателното производство. Намира първоинстанционното производство за
недопустимо, тъй като към момента на неговото образуване осъденият П.
вече търпи наложеното по споразумението наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, от което е приспаднато времето, през
което същият е бил задържан под стража. Обръща внимание, че въпросното
споразумение е влязло в сила на 20.04.2022г., а към наложеното с него
наказание се привежда в изпълнение отложено наказание с атакуваното
определение от 12.07.2022г., т. е. с три месеца по-късно, което нарушава
правото на защита на осъдения. Подчертава, че в случая се касае за
чуждестранно лице, което като подсъдим по НОХД №75/2022г. не е разбрало
последиците от споразумението, а именно че ще търпи освен една година и
шест месеца лишаване от свобода и още две години наказание лишаване от
свобода, наложено при предходното му осъждане и отложено за определен
изпитателен срок, т. е. общо три години и шест месеца. Като твърди, че при
сключване на споразумение подсъдимият следва да е наясно относно
последиците на същото, включително че се привежда в изпълнение отложено
наказание лишаване от свобода, заявява, че на подсъдимия П. това не е било
разяснено, което е видно и от факта, че съдът не се е произнесъл незабавно с
определение за привеждане в изпълнение на условното наказание. Релевира
довод за допуснато нарушение на чл.57 от ЗИНЗС, тъй като съдът е
определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, въпреки че същото е наложено в размер на една година
и шест месеца и не е приведено в изпълнение отложеното наказание от две
години лишаване от свобода. Изразява позиция, че разпоредбата на чл.383,
ал.3 от НПК е императивна и не може да се тълкува разширително, в смисъл,
че съдът има правомощия да се произнесе по всяко време по въпроса за
прилагане на чл.68, ал.1 от НК, дори и след влизане в сила на одобреното
споразумение. Смята, че подобен подход на произнасяне нарушава правото
на защита и на справедлив съдебен процес, което е основно право съгласно
ЕКЗПЧ и Хартата на основните права на ЕС. Възразява срещу
компетентността на Окръжен съд – Ямбол да се произнесе по привеждането в
изпълнение на отложеното наказание, тъй като това не е съдът /има се
2
предвид съдебният състав/, разгледал НОХД №75/2022г. Смята, че след като
съдът, одобрил споразумението по НОХД №75/2022г., не се е произнесъл
незабавно по привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от
свобода, то компетентният впоследствие съд да стори това е
първоинстанционният съд, произнесъл се по отложеното наказание, а именно
Окръжен съд – Силистра, който е наложил наказанието от две години
лишаване от свобода по НОХД №39/2019г. Моли въззивният съд да отмени
обжалваното определение.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище
за неоснователност на подадената от защитника жалба срещу
първоинстанционното определение. Намира същото за законосъобразно и
постановено от компетентен съд съгласно чл.383, ал.3 от НПК – съдът, който
е одобрил споразумението и в съответствие с този текст е привел, на
основание чл.68, ал.1 от НК, отложеното наказание лишаване от свобода,
като е държал съответното определение по чл.306 от НПК. Обръща внимание,
че няма законов текст, който да задължава съда непосредствено след
одобряване на споразумението да проведе процедура по чл.306 от НПК и
незабавно да приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от
свобода. Позовава се на нормите на чл.381, ал.5, т.1 - т.6 от НПК, които
изрично уреждат обстоятелствата, по които страните следва да се съгласят
при сключване на споразумението за решаване на наказателното дело, като в
тези норми не е предвидено страните да се договарят за приложението на
чл.68, ал.1 от НК относно привеждането в изпълнение на отложено наказание
лишаване от свобода. По изложените съображения предлага въззивният съд
да потвърди първоинстанционното определение като законосъобразно и
обосновано.
Упълномощеният защитник на осъдения Е. П. заяви, че поддържа
жалбата и моли същата да се уважи по изложените в нея съображения.
Отстоява тезата, че правата на осъденото лице са накърнени, след като след
одобряване на постигнатото между него и прокурора споразумение за
решаване на наказателно дело съдът не се е произнесъл веднага по
приложението на чл.68 от НК относно предходно наложено наказание
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за даден
изпитателен срок съгласно чл.66 от НК. Твърди, че при сключване на
споразумението на осъденото лице не е било разяснено положението, че ще
бъде приведено в изпълнение отложеното от изтърпяване негово предишно
наказание лишаване от свобода. Заявява, че в хипотеза на такова разясняване
3
на посочената неблагоприятна последица, подсъдимият П. би могъл да се
откаже от сключване на споразумение и би поискал разглеждане на
наказателното дело по общия ред. Характеризира като процесуален произвол
подобно правомощие на прокурора, когато той прецени да поиска от съда
привеждане в изпълнение на отложено от изтърпяване наказание лишаване от
свобода. Поради това счита, че съдът следва да упражни контрол и да не
приложи чл.68 от НК, когато установи, че при сключване на споразумението
е допуснато нарушение, изразило се в неразясняване на подсъдимия
задължителното привеждане в изпълнение на предходно условно наказание
лишаване от свобода. Възразява срещу определения първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като съгласно
чл.57 от ЗИНЗС е следвало да бъде постановен общ режим за изтърпяване на
наказанието.
Осъденият Е. П. заяви, че при обсъждане на клаузите от споразумението,
което е следвало да подпише, му е било разяснено, че му се налага наказание
от 18 месеца лишаване от свобода, като от тях реално ще изтърпи 9 месеца.
Заяви още, че не му е било пояснено, че ще следва да изтърпи и предходното
си наказание лишаване от свобода в размер на 24 месеца. Сподели, че не е
прочел споразумението, тъй като не знае български език, а присъстващият
преводач му е казал, че наказанието му е 18 месеца лишаване от свобода, но
ще бъде освободен от затвора след девет месеца.
Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на осъдения, който
има право на такава против постановеното определение, съгласно чл.341, ал.1
вр. с чл.318, ал.6 от НПК и в петнадесетдневния срок за обжалване,
предвиден в чл.319, ал.1 вр. чл.341, ал.1 от НПК, поради което тя е
допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани от първата и
въззивната инстанции и провери атакуваното определение по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло съгласно чл.314, ал.1 вр. чл.341, ал.1 от
НПК, направи извода, че жалбата е неоснователна.
Ямболският окръжен съд, съблюдавайки правилата на процеса, е
изследвал относимите към делото обстоятелства, извършил е всички
процесуални действия, необходими за обективното, всестранното и пълно
изясняване на фактите по делото, анализирал е събраните доказателства, въз
основа на които обосновано е приел за категорично установена изложената в
определението фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата
4
инстанция.
Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:
С определение №3 от 22.02.2019г., в сила от 22.02.2019г., по НОХД
№39/2019г. на Окръжен съд – Силистра е одобрено споразумение, с което
осъденият Е. П. се признава за виновен в извършване на 04.12.2018г. на
престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“ вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за
което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му се налагат наказания две
години лишаване от свобода и глоба от 200 лева, като на основание чл.66, ал.1
от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода се отлага за
изпитателен срок от четири години.
С определение №4 от 20.04.2022г., в сила от 20.04.2022г., по НОХД
№75/2022г. на Окръжен съд – Ямбол е одобрено споразумение, с което
осъденият Е. П. се признава за виновен в извършване на 19.01.2022г. на
престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“ от НК, за което при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК му се налагат наказания лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, търпимо при първоначален строг режим и глоба в
размер на 10 000 лева. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от наложеното
наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което
подсъдимият Е. П. е бил задържан под страж, считано от 19.01.2022г.
След одобряване на постигнатото между страните в процеса
споразумение за решаване на наказателното дело по НОХД №75/2022г.
Окръжен съд – Ямбол не се е произнесъл по въпроса за изтърпяване на
отложеното на основание чл.66, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода,
наложено на осъдения Е. П. по НОХД №39/2019г. на Окръжен съд –
Силистра.
С предложение от 28.04.2022г. прокурор от Окръжна прокуратура –
Ямбол е сезирал Окръжен съд – Ямбол с искане на основание чл.306, ал.1, т.3
от НПК и чл.68, ал.1 от НК да постанови осъденият Е. П. да изтърпи
отложеното наказание от две години лишаване от свобода, наложено по
НОХД №39/2019г. на Окръжен съд – Силистра, при първоначален строг
режим.
По повод цитираното прокурорско предложение е било образувано
първоинстанционното производство – ЧНД №105/2022г. на Окръжен съд –
Ямбол. Същото е приключило с постановяване на определението – предмет на
настоящата въззивна проверка, чието съдържание беше изложено по-горе.
Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи
5
следните правни изводи:
Настоящата частна жалба е неоснователна и като такава не следва да се
уважава.
Проверяваното първоинстанционно определение, с което, на основание
чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказанието две години
лишаване от свобода, наложено на осъдения Е. П. по НОХД №39/2019г. на
Окръжен съд – Силистра, е законосъобразно. Същото е постановено в пълно
съответствие с цитираната правна норма.
Съгласно посочения законов текст, ако до изтичане на определения от
съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от
общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
В казуса са изпълнени предписанията на въпросната правна норма, тъй
като с одобрено от съда споразумение №3 от 22.02.2019г., в сила от същата
дата, по НОХД №39/2019г. на Окръжен съд – Силистра, на осъдения Е. П. е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години за
извършено от него престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“ вр. чл.18, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било
отложено за изпитателен срок от четири години, считано от 22.02.2019г. Този
изпитателен срок щеше да изтече на 22.02.2023г., но не е бил изтекъл към
датата на извършване на разгледаното престъпление – 19.01.2022г. Поради
това, че по време на изпитателния срок е било извършено сегашното деяние,
което е от общ характер и умишлено и за което на осъдения е наложено
съгласно сключено споразумение по НОХД №75/2022г. на Окръжен съд –
Ямбол наказание лишаване от свобода, задължително е на основание чл.68
ал.1 от НК да се активира коментираното отложено наказание от две години
лишаване от свобода. При това, в казуса за съда не е съществувала
възможност за преценка дали да приведе в изпълнение въпросното наказание
лишаване от свобода или да не стори това, каквато възможност е предвидена
в чл.68, ал.2 от НК при непредпазливо престъпление, тъй като настоящото
престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“ от НК, извършено в изпитателния срок на
условното осъждане, е умишлено.
Неоснователно е възражението на защитника, че първоинстанционното
производство е недопустимо, тъй като по приложението на чл.68, ал.1 от НК е
следвало да се произнесе съдебният състав, разгледал НОХД №75/2022г. на
Окръжен съд – Ямбол, който е бил длъжен да се произнесе незабавно по
посочения въпрос след одобряване на постигнатото между страните
6
споразумение.
В особеното производство по глава 29 от НПК „Решаване на делото със
споразумение“ нормата на чл.381, ал.5, т.1 – 6 от НПК урежда изрично и
изчерпателно въпросите, които страните следва да обсъдят и по които следва
да постигнат съгласие в своето споразумение за решаване на наказателното
дело, като не предвижда възможност страните да се споразумяват относно
приложението на чл.68, ал.1 от НК. Процесуалната разпоредба на чл.383, ал.3
от НПК препраща към чл.306, ал.1, т.3 от НПК, според който съдът може да
се произнесе и с определение по въпроса дали са налице условията на чл.68
от НК, като в ал.3 на чл.306 от НПК е предвидена възможност определението
по ал.1, т.1– т.3 на чл.306 от НПК да се обжалва и протестира по реда на
Глава 21 от НПК, каквато е настоящата хипотеза, докато съгласно текста на
чл.382, ал.9 от НПК, определението на съда, с което се одобрява постигнато
между страните в наказателния процес споразумение за решаване на
наказателното дело, е окончателно, т. е. то не подлежи на обжалване и
протестиране. В този смисъл правата на страните, в частност на подсъдимия,
са охранени в максимална степен при решаване на въпроса за прилагането на
института на чл.68, ал.1 от НК, доколкото е уредена възможност за въззивен
съдебен контрол.
Разпоредбата на чл.383, ал.3 от НПК, на която се позовава защитникът в
жалбата, съдържа имплицитно забрана в производството по глава 29 от НПК
страните да се споразумяват относно привеждането в изпълнение на
предходно наложено на обвиняемия/подсъдимия наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 от НК. Законът
урежда решаването на този въпрос като изключително правомощие на съда,
независимо дали това е съдебният състав, който разглежда и одобрява
постигнатото между страните в процеса споразумение или друг съдебен
състав. Логичното и систематичното тълкуване на нормите на чл.301, ал.1,
т.8, чл.306 ал.1, т.3 и чл.383, ал.3 от НПК обосновават извод, че съдът, който
решава наказателното дело, било по общия ред, било в особеното
производство по глава 29 от НПК, може да се произнесе и с определение по
изрично посочените в тях въпроси, сред които е и този за прилагането на
чл.68, ал.1 от НК. Липсва обаче законово регламентирана задължителност
както относно неизменност на съдебния състав, решаващ въпросите
касателно извършеното деяние, неговото авторство, правната му
квалификация и наложеното наказание и въпроса за приложението на чл.68,
ал.1 от НК, както и относно момента на съдебното произнасяне по
7
обсъждания въпрос. Иначе казано, напълно допустимо и законосъобразно е
съдебен състав, различен от този, който е решил въпросите за виновността на
подсъдимия и наложеното наказание, било с присъда, било с определение за
одобрение на постигнато споразумение по глава 29 от НПК, да се произнесе
по прилагането на чл.68, ал.1 от НК, при това в друго съдебно заседание,
различно от това, в което съдът е обявил присъдата или е постановил
определение по чл.382, ал.7 от НПК, одобряващо споразумение по чл.381 от
НПК, като императивното изискване на закона касае характера на
заседанието, в което се прочита съответния съдебен акт и присъстващите
лица – публично /открито/ заседание с участието на прокурора, подсъдимия/
обвиняемия и неговия защитник.
Неоснователно е също оплакването за незаконен състав, постановил
обжалваното определение. Според трайно установената и задължителна
съдебна практика съдът, който е компетентен да се произнесе по прилагането
на чл.68, ал.1 от НК, е този, който разглежда и се произнася относно
престъплението, извършено в изпитателния срок на предходното осъждане,
при което на дееца е било наложено наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване е било отложено на основание чл.66 от НК. В съгласие с тези
принципни положения в случая компетентният съд, който следва да реши
дали да се приведе в изпълнение отложеното от изтърпяване наказание от две
години лишаване от свобода на осъдения П., е именно Окръжен съд – Ямбол,
който се е и произнесъл по посочения въпрос и е постановил атакуваното
първоинстанционно определение.
По изложените съображения въззивният съд прие, че не е налице
недопустимо образувано първоинстанционно производство за прилагане
института на чл.68, ал.1 от НК, нито е налице незаконен съдебен състав,
който положително е решил с обжалваното определение въпроса за
привеждане в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода,
наложено на осъдения П. по предишното му осъждане, това по НОХД
№39/2019г. на Окръжен съд – Силистра, по което изтърпяването е било
отложено по чл.66 от НК.
Несъстоятелен е доводът на защитника за допуснато нарушение на чл.57
от ЗИНЗС и неправилно определен първоначален строг режим за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода. Веднага следва да се подчертае, че
правомощията на настоящия въззивен състав включват осъществяване на
въззивен съдебен контрол досежно първоинстанционното определение по
ЧНД №105/2022г. на Окръжен съд – Ямбол, включително в частта му,
8
касаеща определяне на първоначалния режим за изтърпяване на
активираното наказание от две години лишаване от свобода на осъдения П..
Този съдебен състав не е компетентен да проверява и да се произнася по
законосъобразността на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието
от една година и шест месеца лишаване от свобода - „строг“, постановен със
съдебното определение, одобряващо постигнатото между страните в процеса
по НОХД №75/2022г. на Окръжен съд – Ямбол споразумение за решаване на
делото. Нещо повече. Съгласно чл.382, ал.9 от НПК съдебното определение,
одобряващо сключеното между страните споразумение, е окончателно, т. е. не
подлежи на въззивна проверка по повод подадена жалба или протест и
неговата ревизия би могла да се проведе единствено по извънредния способ
за възобновяване на приключило наказателно дело, ако са налице
предвидените за това условия в закона.
При направените по-горе уговорки досежно предмета на компетентност
на настоящия въззивен състав по определения първоначален режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на осъдения П., следва да се
изтъкне, че първата инстанция правилно е постановила приведеното на
основание чл.68, ал.1 от НК наказание от две години лишаване от свобода да
се изтърпи при първоначален строг режим. Спазена е нормата на чл.57, ал.1,
т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, която предписва първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато наказанието се
активира на основание чл.68, ал.1 от НК и сборът на двете наказания
надвишава две години, доколкото в случая сборът от двете наложени на
осъдения П. наказания лишаване от свобода, съответно по НОХД №39/2019г.
на Окръжен съд – Силистра и НОХД №75/2022г. на Окръжен съд – Ямбол,
възлиза на три години и шест месеца. Отделно от това следва да се съобрази,
че осъденият П. е личност с относително висока степен на обществена
опасност, предвид извършеното от него тежко умишлено престъпление в
изпитателния срок на предходно осъждане, което обстоятелство изключва
положителна преценка за приложението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС и
определяне на първоначален общ режим за изтърпяване на приведеното в
изпълнение условно наказание от две години лишаване от свобода.
Оплакването на осъдения Е. П., че при сключване на споразумението по
НОХД №75/2022г. на Окръжен съд – Ямбол не му е било разяснено на турски
език обстоятелство, че освен определеното му по това дело наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода, ще следва да изтърпи ефективно
и условното наказание от две години лишаване от свобода по предходното му
9
осъждане, е неотносимо към настоящия спор и съдът не следва да го обсъжда,
нито да се произнася по него. За пълнота на изложението следва да се
отбележи за пореден път, че съгласно чл.382, ал.9 от НПК съдебното
определение, одобряващо сключеното между страните споразумение, е
окончателно, т. е. не подлежи на въззивна проверка по повод подадена жалба
или протест и неговата ревизия би могла да се проведе единствено по
извънредния способ за възобновяване на приключило наказателно дело, ако
са налице предвидените за това условия в закона, но не и в настоящото
съдебно производство, което има за предмет на въззивна проверка
първоинстанционното определение, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.3
вр. чл.383, ал.3 от НПК и с правно основание материалната норма на чл.68,
ал.1 от НК.
С въззивната си жалба защитникът е претендирал въззивният съд да
отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по два
нарочно формулирани въпроса, свързани с активиране в специалното
производство по глава 29 от НПК на наложено с предходен съдебен акт
наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за
определен изпитателен срок, както и с поредността на изтърпяване на двете
наложени наказания лишаване от свобода. По това искане, както и по
молбата за спиране на настоящото производство, решаващият въззивен състав
се е произнесъл с определение №152 от закрито заседание на 19.08.2022г. по
настоящото дело. В определението си въззивният съд е приел, че липсват
основателни съмнения относно правилното тълкуване на материалната норма
на чл.68, ал.1 от НК, както и на процесуалните разпоредби на чл.306, ал.1, т.3,
чл.381, ал.5, т.1 – 6 и чл.306, ал.1, т.3 от НПК, относими към приложението на
института за привеждане в изпълнение на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за даден
изпитателен срок, в който е извършено последващо престъпление, наказуемо
с лишаване от свобода. Не съществува и противоречива съдебна практика на
националните ни съдилища във връзка с тълкуването на общностни норми,
относими към процедурата по чл.306, ал.1, т.3 от НПК. Предвид на това,
въззивната инстанция намери за неоснователно искането на защитника за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по
формулираните в жалбата въпроси, поради което както това искане, така и
искането за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1,
т.4 от НПК, бях оставени без уважение.
По изложените съображения въззивният съд прие, че обжалваното
10
определение, с което, на основание чл.68, ал.1 от НК, е приведено в
изпълнение наказанието две години лишаване от свобода, наложено на
осъдения Е. П. и отложено от изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК, е
постановено в съгласие с цитираните материалноправни норми, както и с
процесуалните разпоредби на чл.306, ал.1, т.3, чл.381, ал.5, т.1 – 6 и чл.306,
ал.1, т.3 от НПК. Проверяваният съдебен акт на първата инстанция е
законосъобразен и като такъв следва да се потвърди изцяло.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №168 от 12.07.2022г. по ЧНД
№105/2022г. на Ямболския окръжен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11