Мотиви към
присъда по НОХД № 2322/2017 г. по описа на Русенски районен съд, Х
н.с
Русенска районна прокуратура е обвинила Т.П. *** в
извършване на престъпление по чл.129 ал.1 от НК, за това, че на 02.06.2016 г., в гр.Русе,
причинила на Е.Т.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
шийката на лява бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, охлузвания на
двата лакета и лява гривнена става, кръвонасядане на лява лакетна става, което довело до трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни.
По делото е
приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 31 157.48 лева,
претендирани като обезщетение за нанесени имущестени и неимуществени вреди в
резултат на твърдяното деяние.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
Гражданският
ищец поддържа предявеният иск.
Подсъдимата
дава обяснения на съдебното следствие, като твърди, че не е извършила деянието,
за което е предадена на съд.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подс.Т.П.Д. е
български гражданин, родена на *** г.,
неосъждана, със средно образование, работи, омъжена.
Към м.юни 2016
г. подсъдимата работела като готвач в детска градина „***” в гр.Русе. Към този
период с работа в кухнята били ангажирани също св.М.С., св.Р.М. и св.Е.Г..Директор на заведението била св.Е.И., а в градината работели също М.К.-
помощник възпитател, М.П.- медицинска сестра, С.П.- завеждащ административна
служба и И.М.- детска учителка.Г. изпълнявала функциите на помощник в кухнята.Отношенията
между последната и подсъдимата не били добри, като имало различни случаи на
демонстрирани агресивни действия спрямо Г.
от страна на Д..Св.Е.Г. имала поводи да се оплаче от това на директора на
детската градина- св.И., и по повод на това на подсъдимата била отправяна
забележка.
На 02.06.2016
г. всички изброени по- горе лица, с изключение на директора- св.И., били на
работа в детска градина „***”. След приключване на работната смяна, подс.Д.,
св.Г., св.М. и св.С. се насочили към съблекалнята за персонала, за да се
преоблекат преди да си тръгнат.Свидетелките М. и С. приключили бързо и излезли
от помещението, където останали само подсъдимата и Г..Докато св.Г., наведена,
обувала обувката си, Д. й направила забележка да побърза и я нарекла „циганка”.
Непосредствено след това, подсъдимата блъснала в гръб с две ръце Е.Г., при
което тя загубила равновесие и паднала на лявата си страна.Тъй като изпитала
силна болка след падането, Г. започнала да крещи, а подсъдимата я хванала за
дясната ръка, задърпала я и викала: „ставай, мършо, нищо ти няма”. Гласовете били чути от св.М.К.- помощник- възпитател,
която се насочила към съблекалнята и влизайки във вътрешността видяла, че св.Г.
лежи на земята.К. попитала какво се е случило, а Г. й отговорила, че е блъсната
от Д..Подсъдимата потвърдила, като заявила: „Аз я блъснах и казах, че е черна
циганка”. Подобно обяснение било дадено и на св.П.- сестра в детското
заведение, която по същото време се отзовала на виковете, и пред която подсъдимата също признала, че е
блъснала колежката си.
Поради
състоянието на пострадалата и невъзможността й да стане и да се придвижва, в
детската градина бил повикан медицински
екип, който я отвел в спешно отделение на МБАЛ Русе.Междувременно св.Г. успяла
да телефонира на съпруга си- св.Г.Г., който по това време се намирал на село,
като му казала, че е блъсната от „Дора” /подсъдимата/ и не може да се движи.След
настаняването й в болница били установени травматични увреждания- счупване на
бедрена кост, охлузвания по лакет и гривнени стави и кръвонасядане.Съгласно
приетото и неоспорено заключение по назначената съдебно медицинска експертиза,
при падането и в следствие на описания инцидент пострадалата счупила шийката на
лявата бедрена кост и получила охлузвания на двата лакета и гривнена става,
както и кръвонасядане на лявата лакетна става. Непосредствено след постъпването
в болничното заведение на помощничката Е., подс.Д. посетила спешното отделение,
където се срещнала със св.Г..Пред него
тя обяснила, че без да иска е блъснала колежката си. При предприетото лечение
на Г. била извършена операция, като
следоперативния период наложил продължително пълно или частично обездвижване на
крайника й и същата ползвала около една календарна години отпуск по болест.В
този период грижи за нея полагал съпругът й.Впоследствие св.Г. напуснала работа,
тъй като изпитвала страх от контактите си с подс.Д..
Изложеното
съдът приема за установено отчасти от обясненията на подс.Д., изцяло от
показанията на свидетелите Е.Г., Г.Г., М.П.,
М.К., Р.М. /включително приобщените показания на М./, отчасти от показанията на С.П., И.М., Е.И..
Съдът дава вяра изцяло на посочените гласни доказателства, с изключение на
голяма част от обясненията на Д., които подлежат на отделно обсъждане.Всички
цитирани свидетели дават показания, които са логични, последователни,
кореспондиращи помежду си и на база на това следва да бъдат определени като
правдиви.Ако се приеме, че св.Е.Г. е заинтересована от изхода на делото поради
факта, че има качеството на пострадало лице /с всички последици/, както и че
св.Г. е субективно ориентиран да поддържа тезата й като неин съпруг, то по
отношение на свидетелите К. и П. не са установени факти, сочещи на преднамереност
при участие в производството.От друга страна следва да се подчертае, че именно тези две свидетелки са станали очевидци
на „обясненията” на пострадалата и тези на подсъдимата по повод на възникналия инцидент
непосредствено след него, като пред тях Г. е заявила, че била блъсната, а Д. признала, че тя сторила това.Чрез
приобщените показания на св.Р.М., които съдържат сравнително подробен преразказ
на демонстрираното във времето негативно
отношение на подсъдимата към пострадалата във времето, също се доказва
заявеното от самата Г. пред съда, а именно- че в дълъг период от време е била
подложена на тормоз на работното място от Т.Д..Няма данни св.М. да е в по-
близка връзка с Г. или в конфликт с подсъдимата, та да се приеме, че е
заинтересована да поддържа една или друга версия, въпреки, че на съдебното
следствие свидетелства с известни фактически противоречия, които следва да се
отдадат на дистанцията на времето и съхранените спомени.Показанията на свидетелите
С.П., И.М. и Е.И. също следва да се определят като правдиви като цяло.Тук
трябва да се посочи, че тези лица нямат пряко отношение към твърдяния инцидент,
в смисъл- не са наблюдавали действия и събития, които са пряко относими към
заявения конфликт, довел до нанасяне на телесно увреждане.Тези гласни
доказателства единствено допринасят за поредно потвърждение на факта, че на
инкриминираната дата се е случил инцидента с Г., както и че е имало и предходни
оплаквания от нея за лошо отношение на подсъдимата, което се установява и от
показанията на Е.И.- директор.
В противовес
на посочените гласни доказателства се определят обясненията на подсъдимата Д. и
отчасти показанията на св.М.С..Д. изцяло отрича съпричастност към инцидента,
като твърди, че Г. сама залитнала и паднала в съблекалнята, когато останали
сами.С. посочва, че не е очевидец на случилото се, но заявява, че като цяло Е.Г.
не си вършела работата.Очевидно св.С. по
лични причини /отношение спрямо пострадалата/ е мотивирана да поддържа тезата,
че тя –Г., не работи добре, и по този начин тази свидетелка косвено се опитва
да оневини подсъдимата за
демонстрираното лошо отношение към колежката й като цяло, което в края на
краищата е довело до инцидента с телесните увреждания.Изключително
противоречиви и нелогични са обясненията на самата Т.Д. за случилото се. Ако се
разсъждава в обратен на хронологично
установените събития ред, подсъдимата дава объркани сведения за присъствието си
в болничното заведение, където била приета пострадалата.Д. твърди, че се
наложило да заведе в болница ухапаната си от котка внучка, доведена от снаха
й.Тя казва, че така срещнала случайно пред кабинета за спешна помощ съпруга на Г..Тези
твърдения на Т.Д. се опровергават изцяло от показанията на св.Е.Г. и св. Г.Г., като първата обяснява, че видяла
подсъдимата в болницата и последната опитала да говори с нея.Съпругът й- Г.
потвърждава, че именно заинтересоваността към състоянието на Е. довело Т. в
спешното отделение, като тя дори се опитала да му обясни, че не е вложила
умисъл в действията си. Отделно от това, подс.Д. дава изключително нелогично
обяснение за инцидента в съблекалнята, при който пострадала кухненската
помощничка.Тя твърди, че след като /намирайки се с гръб към нея/ подканила Г.
да побърза, констатирала, че последната е паднала, обръщайки се с лице.Тези
твърдения са в противоречие както с показанията на самата Г., така и с
показанията на К. и П. /обсъдени по- горе/. По- нататък подсъдимата обяснява
отношенията си с пострадала като не особено добри, но твърди, че не са имали
инциденти, освен един кратък спор.Така изнесеното се явява в противоречие с
показанията на св.Р.Минева, която разказва за системно демонстрирано негативно
отношение и подкрепя думите си с конкретни примери- заливане с вода, насиняване
на ръка и др. В този смисъл са и показанията на самата пострадала.Между
другото, ако се разсъждава върху тезата за набеждаване на подсъдимата от св.Г.,
то следва да се съобрази и обстоятелството, че очевидно Е.Г. е била в състояние
на почти постоянен стрес, негативно респектирана от Т.Д., на която е била и
подчинена в кухнята на детската градина, и житейски нелогично е да инициира
противопоставяне, още повече- след като е било видно, че ръководството на
заведението в лицето на директора И. не желае да се ангажира с установения
тормоз над служителката.
Приетата за
установена от съда фактическа обстановка се доказва и от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства- справка за съдимост,
биографична справка, декларация за семейно и материално положение, приетото и
неоспорено заключение по съдебномедицинската експертиза, епикриза и друга
медицинска документация, свързана с първоначалното настаняване на пострадалата
в болничното заведение и последващото лечение, копия от амбулаторни листи,
болнични листи, фактури, рентгенография.Всички описани доказват настъпилите
телесни увреждания и предприетото лечение, включително и като времеви
период.Събраните доказателства за личността на подсъдимата имат пряко отношение
към установения й социален статус- съдимост, семейно и материално положение.
Правни изводи:
С действията
си подс.Т.П.Д. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по
чл.129 ал.1 от НК, тъй като
на 02.06.2016 г., в гр.Русе, причинила на Е.Т.Г. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лява бедрена
кост, наложило метална остеосинтеза, охлузвания на двата лакета и лява гривнена
става, кръвонасядане на лява лакетна
става, което довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник
за срок повече от тридесет дни.
Изпълнителното деяние е извършено с действие.Подсъдимата е блъснала с
ръце пострадалата, в резултат на което същата е загубила равновесие, залитнала
е и е паднала на пода в помещението за преобличане.При това и в следствие на
последващото дърпане пострадалата е получила установените телесни увреждания,
чиито механизъм съдът намира за безспорно установен в настоящото производство,
включително и съобразявайки становището на експерта по приетото заключение на
СМЕ.Тези увреждания според критериите на закона представляват средна телесна
повреда.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл.Доказателство за обосноваване на такъв извод е и отправената
съпътстващо обида на Г. от Д., като последната я нарекла „циганка”. Косвено
доказателство относно субективното отношение на подсъдимата в светлината на
обсъжданото деяние са и данните за продължително демонстрираното негативно
отношение към пострадалата.Всъщност тези данни- намерили отражение в събраните
доказателства, разкриват и мотивите на Д. към престъплението- трайно формирана
неприязън, която е достигнала до конкретна външна проява. Всички развити тези
за липса на съпричастие към инцидента, липса на безпочвено негативно отношение
са израз на защитна версия, с която подсъдимата се брани срещу обвинението при
реализиране на правото си на защита.
При
установените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира
наказанието, което следва да се наложи за извършеното деяние, съдът съобрази
следното:
Според
правната си квалификация престъплението, за което подс.Д. е предадена на съд, е
наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок до 6 години.По отношение на
подс.Т.Д. като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчита чистото съдебно
минало.Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.Това мотивира съда
да определи наказанието при превес на смекчаващите такива, като го ориентира
между минималния и среден законов размер, значително под втория.Така, на подс.Т.П.Д.
за извършеното по чл.129 ал.1 от НК престъпление, се налага наказание лишаване
от свобода за срок от една година.По отношение на така определената санкция са
налице предпоставките по чл.66 от НК за отлагане на изпълнението й.Подсъдимата
е неосъждана, срока на наказанието не надвишава 3 години, а целите му биха се
изпълнили и без ефективно изтърпяване на същото.Подсъдимата е жена на средна
възраст, полагаща общественополезен труд, спрямо която няма данни за други
противообществени прояви. Въдворяване за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода не би било адекватно на целите на закона и би се явило в противоречие с
критериите на същия по повод на индивидуализацията на наказанието.Предвид
изложеното, изпълнението на определеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година се отлага на основание
чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
Предявеният граждански иск е частично
основателен по размера си.
Основание за
реализиране на гражданската отговорност тук е извършен деликт, който се доказва
в настоящото производство безспорно от събраните и проверени доказателства.Вредите
от непозволеното увреждане на пострадалото лице следва да бъдат възстановени от
подс.Д.. В хода на процеса е претендирана
сумата от 1157.48 лева за нанесени имуществени вреди, представляващи
нарочно извършени разходи.Същите са доказани от представените фактури по повод
на предприетите лечение- консумативи, прегледи и други манипулации.В тази си
част предявеният иск за обезвреда следва да определи като основателен и напълно
доказан и имуществените вреди да бъдат възстановени със съответните правни
последици.
Гражданският
ищец е претендирал и сумата от 30 000 лева за нанесени неимуществени
вреди.Съдът намира, че тази претенция е неоснователна в пълния заявен размер по
следните съображения:
При вземане
на решението си за уважаване на граждански иск в частта на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази характера на телесната
повреда и свързаните с нея болки и страдания.Действително, касае се до
увреждане, което е било силно болезнено, наложило е допълнителна медицинска
интервенция и дълъг период на обездвижване на засегнатия крайник.Към момента се
констатира, че не е настъпило възстановяване изцяло, за което свидетелства
пострадалата, както и нейният съпруг.В подкрепа на тези твърдения са
представени и писмени доказателства- медицинска документация.Доказа се по
делото, че и понастоящем, около 2 години след инцидента, са налице неотшумели
физически болки.От друга страна, увреждането, получено от пострадалата, е
довело до промяна на социалния й статус поради явен дискомфорт в бита,
трудности и дори фактическа невъзможност да се полага труд. Принцип на закона
при определяне на размера на обезщетението е то да бъде адекватно на
физическите и психически страдания от увредата и в този смисъл съдът намира, че
определяне на такова в размер на 15 000 лева се явява обосновано и
справедливо. В останалата си част- над сумата от 15 0000 лв. до сумата от
30 000 лв., претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена
като неоснователна по размер, съотнесена към ползваните критерии за
индивидуализация, посочени по- горе.
В обобщение
следва да се заяви, че от общо претендирано от гражданския ищец обезщетение в
размер на 31 157.48 лева за нанесени имуществени и неимуществени вреди в
резултат на деянието, искът следва да бъде уважен до сумата от 16 157.48 лева, като за остатъка над тази сума
до 31 157.48 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
изхода от делото, на подсъдимата са възложени разноските в производството, като
тя следва да заплати направените на
досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса разноски, направените
разноски от гражданския ищец, както и държавна такса върху уважената част от
гражданския иск.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: