№ 109
гр. Балчик, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20213210100611 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Б. П. К. от с.К. ул.Ч.**
с ЕГН: **********, Г. И. Г. от гр.В. ул.Б.№ ** с ЕГН: ********** и Р. И. Г. от
гр.С. З.Б.№ ***ет.* ап.* с ЕГН: ********** чрез адв.С.С. от АК-Варна,ул.
ул.Ш.№* срещу Т. Г. Н. от гр.С. ул.Н.Й.В.№* и Н. Г. К. от с.К. ул.“Ч.№ *, ет.*
с правно основание делба на недвижим имот.
В първоначалната си иск.молба ищците твърдят, че са съсобственици с
ответниците по наследство на приземен етаж, находящ се в жилищна сграда
39459.501.95.1, построена в дворно място с идент. №39459.501.95 по плана на
с.Кранево, а именно: самостоятелни обекти с идент.№№ 39459.501.95.1.4,
39459.501.95.1.3 и 39459.501.95.1.2 и молят да се допусне делба на целия
приземен етаж на сградата без гаража и стълбището в лявата му част по КК на
с.Кранево, т.к. ответницата Т. Н. неправилно се снабдила с нот.акт по
давност за горепосочените имоти.
С молба от 26.10.2021 г. уточняват, че част от приземния етаж – гараж
и стълбище не са съсобствени с ответниците и са бивша собственост на
техния наследодател – И.К. и не желаят делба спрямо тях.
Ищците твърдят, че са съсобственици с ответниците по наследство на
ПИ - приземен етаж, на ниво нула, от жилищна сграда, с идентификатори №
39459.501.95.1.4, който представлява жилище - апартамент с площ от 60 кв.м.,
без находящите се на същия етаж - гараж и стълбище. Сградата е построена в
дворно място с идентификатор №39459.501.95.1, в с.К. ул.Ч.№* при съседи на
обекта - на същия етаж с идентификатор № 39459.501.95.1.3, под обекта няма,
над обекта имот с идентификатор №39459.501.95.1.1 и на една лятна кухня в
двора, с идентификатор №39459.501.95.2, с площ от 14 кв.м., построена в
дворно място с идентификатор №39459.501.95.95, при граници - от една
1
страна и сграда с идентификатор №39459.501.95.1 и от две страни дворно
място с идентификатор №39459.501.95.
Притежавали по 1/3 общо за ищците от така изброените недвижими
имоти или по 1/9 за всеки от тях и за ответниците -1/3 за Т. Н. и 1/3 за Н. К..
Молят след като докажат твърдяното да се допусне делба на описаните
в исковата молба и посочени по-горе имоти по 1/3 общо за ищците или по 1/9
за всеки от тях и за ответниците -1/3 за Т. Н. и 1/3 за Н. К..
Молят съдът да допусне съдебно-техническа експертиза.
След допуснатите, изготвени от вещото лице и приети от съда и
страните експертизи ищците поддържат иска за делба по отношение на
приземен етаж, отразен в кадастралния план като ниво нула с идент.
№39459.501.95.1, без гаража и стълбището, които били тяхна собственост и
очертават като предмет на иска:
1. Реална част от приземен етаж, функционално обособена като
жилище, апартамент и представляваща имот с идент.№39459.501.95.1.4
съобразно представената по делото схема № 15-1204474-5.11.2021 на стр.60
от делото, и
2. имот с идент.№ 39459.501.95.1.2, представляващ лятна кухня,
съобразно представената по делото скица № 15-1204477/5.11.2021 на стр.61
от делото.
Материалната и процесуалната легитимация на страните е
удостоверена с удостоверение за наследници на общия наследодател на
ищците И.Г.К., удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за женитба от 4.10.1967 г., както и с удостоверение за
наследници на общия наследодател и баща на страните по делото - Г. К. А..
Ответникът Н. Г. К. не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът Т. Г. Н. ,чрез адв.И. Д. от АК-Варна е подала писмен
отговор. Сочи, че искът е недопустим, а в условията на евентуалност, ако
искът бъде разгледан по същество да бъде отхвърлен като неоснователен, т.к.
е предявен срещу лице, което не е материално легитимиран съсобственик на
ПИ, като посочва, че имотите предмет на иска са собственост на В.Р.Р. с ЕГН
**********, като липсва съсобственост, която да бъде поделена.
Констатациите на нотариус относно принадлежността й на правото на
собственост по НА № 67, ТОМ 3, дело №378/2017г. не са били надлежно
оборени.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установена следната фактическа обстановка в хронологичен ред:
С нот.акт № 90 т.IX д.3756/1974 г. Г. К. А. и синовете му И.Г.К. –
наследодател на ищците и Н. Г. К. – ответник в настоящото производство
закупуват празно дворно място, находящо се в с.Кранево съставляващо
парцел XXI-99 в кв.4 от плана на селото, цялото с площ от 1150 кв.м.
С разрешение за строеж от № 619/7.05.1975 г. на Г., И. и Н. К.и e
разрешено строителството на двуетажно жилище – 99 кв.м. в парц. XXI кв.4
по плана на с.Кранево, като в архитектурния проект в приземния етаж са
2
предвидени помещения за гаражи, изби, коридор, перално помещение.
На 13.09.1977 г. видно от представения препис от партидната книга при
РС Балчик е вписан договор за доброволна делба между съсобствениците на
недвижим имот, като според вписването И.Г.К. получава втори етаж на
жилищна сграда, състоящ се от четири стаи , кухня, хол, спалня и клозет
заедно с таванско помещение, построени в парцел XXI-99 в кв.4 в с.Кранево,
заедно с 575 кв.м. идеални части от дв.място; Г. К. А. и Н. Г. К. получават в
дял първият етаж от жилището състоящ се от четири стаи, кухня, хол, баня,
клозет и 575 кв.м. идеални части от дворното място.
С нот.акт № 126 т.I д.140/1979 г. Г. К. А., със съгласието на съпругата
си прехвърля на дъщеря си Т. Г. Н. ¼ идеална част от дворно място, цялото с
площ 1150 кв.м. в парц. XXI-99 кв.4, ведно с ½ идеална част от първият етаж
на сградата и от един гараж и от едно зимнично помещение срещу
задължението за цялостна издръжка на продавача и съпругата му Р. И. докато
са живи.
Г. К. А. е починал на 28.02.1980 г.
С нот.акт за собственост по писмени доказателства № 11 т.II
д.409/28.07.1983 г. И.Г.К. е признат за собственик по делба на целия втори
етаж от жилищната сграда на два етажа и ½ идеална част от дворното място.
С нот.акт № 44 т.II д.545/91 г. Т. Г. Н. продава на Н. Г. К. 165 кв.м.,
представляващи ид.част от собствените й и още ¼ от дворното място цялото с
площ 1135 кв.м., урегулирано в парц.V кв. 172 с площ от 530 кв.м. заедно с ½
ид.част от първия етаж на двуетажна масивна жилищна сграда.
Вещото лице отбелязва, че стълбището, обща част на двуфамилната
сграда е придадено и се ползва само от жилището на втория етаж. Това
наложило изграждане на външна стълба към жилището на първия етаж т.е.
първи и втори жилищен етаж от сградата имат свои самостоятелни входове.
При наличието на тези документи за собственост според вещото лице
през 2001 г. е съставена кадастралната карта. В кадастралната карта, одобрена
през 2003 г. жилищната сграда е отразена като триетажна с номер 501.95.1 –
приложение № 5 от основната експертиза на л.125 от делото. От същата скица
е видно, че с номер 501.95.2 е отразена втора сграда в имота – друг вид сграда
за обитаване. Според кад.карта, избеният етаж е означен в КК като „0“ и
съдържа два самостоятелни обекта – две еднакви по площ жилища с номера 3
и 4 , всяко от тях по 60 кв.м. – приложение № 6 от основната експертиза на
стр.126 от делото. Предоставяното по този начин на застроената площ и на
съдържанието не съответства на арх.проект и според вещото лице означава,
че: или е налице явна фактическа грешка или към 2003 г. избеният етаж е бил
преустроен и предназначението на помещенията в него е било променено.
Р. И. А.а е починала на 11.02.2006 г.
С нот.акт № 182 т.1 д.151/2010 г. Н. К. е признат за собственик по
писмени доказателства на първият етаж на жилищната сграда със ЗП 120
кв.м., , обект в сграда с идент. № 39459.501.95.1.1, ведно с 530 кв.м. ид.част от
дворното място цялото с площ от 1135 кв.м.,
3
На 22.11.2010 г. в СГКК Добрич е постъпило заявление, вероятно
инициирано от страните чрез пълномощник за нанасяне на нови обекти в
кадастъра за обекти имот №39459.501.95; сграда №39459.501.95.2 ведно с
обяснителна записка от инж. Й.В.. От обяснителната записка е видно, че към
22.11.2010 г. приземния етаж е функционално обособен в две жилища – в
западната част жилище на Н. Г. К., в източната – на Т. Г. Н..
На 24.11.2017 г. с нот.акт № 67 т.III д.378 по регистъра на нотариус
С.И. Т. Г. Н. е призната за собственик по наследство, давностно владение и
писмени доказателства на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда, жилище , апартамент с кадастр.№ 39459.501.95.1.3 със застроена площ
от 60 кв.м. и самостоятелен обект в сграда , жилище, апартамент с кад.№
39459.501.95.1.4 със застроена площ от 60 кв.м., находящи се на етаж „0“ в
жилищна сграда с кад.№ 39459.501.95.1 и друг вид сграда за обитаване със
застр.площ по скица 14 кв.м., с кад.№ 39459.501.95.1.2, ведно с 122,50 кв.м.
идеална част от дворното място в което са построени сградите с площ от
1150 кв.м., с площ по скица 1171 кв.м. по кад.карта и кад.регистри на
с.Кранево.
От правна страна:
При изготвянето на експертизата си вещото лице е констатирало, че по
отношение т.нар. приземен етаж одобреният проект не е спазен и, че и
ищците и ответниците твърдят, че тези промени са извършени още при
строителството на сградата, а не по-късно. От представените доказателства е
видно, че жилищната сграда е строена в периода 1975-1977 г. т.е. настоящият
състав смята, че от този времеви момент е налице преустройство на сградата в
частта на приземния й етаж и не е налице явна фактическа грешка в КК. В
приложената от вещото лице справка за координатите на подробните точки на
имот № 39459.501.95.1 на л.168 от делото същата е отразена като жилищна
сграда – многофамилна, брой етажи – 3, брой самостоятелни обекти – 4, със
ЗП 120 кв.м., като последното изменение на кад.карта и кад.регистри
засягащо сградата е извършено със заповед 183269/10.05.2017 на началника
на СГКК.
От експертизите, както и от представеното архитектурното заснемане
на приземния етаж към настоящият момент /л.170 от делото/, става ясно, че
обозначения с № 39459.501.95.1.4 имот, чиято делба се иска заема източната
част на приземният етаж и е със застроена площ от 64.50 кв.м., пригоден е за
живеене, има три спални, баня-тоалетна, коридор и самостоятелен вход.
Според вещото лице обособените два обекта (3 и 4 ) на приземния етаж не
отговарят на условията за жилища, т.к. им липсва кухня, кухненски бокс.
Според вещото лице те не отговарят и на условията за „самостоятелни
обекти“ в сградата. Следва да се отбележи, че констатациите на вещото лице
са към момента на подаване на исковата молба, а не към момента на
строителството на сградата.
В първата фаза на делбеното производство съдът следва да установи
актуалният регулационен статут на имота, респ. актуалното му нанасяне в
4
действащата кадастрална карта, което по отношение на урегулираните имоти
е съществен техен индивидуализиращ белег.
Така съдът приема, че предмет на настоящото производство са
самостоятелни обекти в жилищна сграда с идент.№ 39459.501.95.1 по плана
на с.Кранево, а именно: Реална част от приземен етаж, функционално
обособена като жилище, апартамент и представляваща имот с идент.
№39459.501.95.1.4 и имот с идент. №39459.501.95.1.2, представляващ лятна
кухня, построени в сграда с идентификатор №39459.501.95.1 по КК на
с.Кранево, общ.Балчик.
Представени са схеми на самостоятелните обекти в сградата с идентиф.№
39459.501.95.1.4. и №39459.501.95.1.2 и не може да се приеме, че липсват
данни за регулационния статут на имотите, нито, че е налице неяснота
досежно статута им към момента на предявяване на иска за делба. Установено
е, че към момента на приключване на устните състезания заявените за делба
имоти съществуват като самостоятелни такива.
Дефиниция на понятието "обект" от гледна точка на обектите на правото
на собственост е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, според който
"самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е
обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение,
при което по арг. и от чл. 39 от ЗС основната характеристика на етаж или част
от етаж от сграда като самостоятелен обект на правото на собственост освен
обособеността му като етаж, е и тази да може да се ползва самостоятелно, по
която причина функционалното предназначение е основна кадастрална дА. в
имотния/кадастралния/ регистър за самостоятелния обект в сграда, съгласно
чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Другата характеристика е да е обособен от
останалите съседни обособени обекти на правото на собственост - да е етаж
или част от етаж със самостоятелен вход за него.
Установи се, че всяко всяко жилище в сградата, вкл. и тези са приземния
етаж са обособени обекти, имат самостоятелен вход, самостоятелно
функционално предназначение, няма пречка да се ползват самостоятелно, и
ползването по този начин е установено със сигурност от преди 2010 г. –
момента на изготвяне на обяснителната записка, а според вещото лице към
момента на създаване и одобряване на кад.карта – 2003 г.
Съдът приема, че така изградените и ползвани във времето обекти, на
приземния етаж, включая обектите предмет на делбата по естеството си и по
предназначение не са служили и не служат за общо ползване на
съсобствениците в сградата и в този смисъл същите попадат в изброените в
чл.39 ЗС обекти, които могат да бъдат поделени.
По отношение възражението за придобиване на имотите, предмет на
делба по давност: Съгл. ТР № 1/6.08.2012 г. по т.д. 1/2012 на ОСГК на ВКС
„Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическата власт
върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането
5
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност той трябва да
докаже, че е извършил действия с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си“.
В настоящият казус в хипотезата на наследяване, според съда, е била
налице неформална делба по отношение на приземния етаж, постигната по
съгласие между наследниците, съвладението при наследяването да се
трансформира в самостоятелно владение на всеки от сънаследниците върху
реални обекти от наследството. Този извод следва от представената
обяснителна записка от 2010 г. в която е предвидено имот № 39459.501.95.3
- жилище на Н. Г. К., а имот № 39459.501.95.4 - жилище на Т. Г. Н.,
изявленията на вещото лице, че за да направи заснемането за лявата част на
приземния етаж са й отворили ищците, а за дясната ответницата Т. Н., както и
от изявленията на ищците, че желаят делба само на самостоятелните обекти
№№ 39459.501.95.4 и 39459.501.95.2, но не и на №39459.501.95.3 т.к. бил
тяхна собственост. Такава делба – спогодба е нищожна с оглед неспазената
форма за нейната валидност, но представлява фактическо основание за
установяване на самостоятелно владение на всеки от съсобствениците върху
отделните обекти на сънаследствения имот и след изтичане на срока на
придобивната давност, всеки от тях може да придобие оригинерно
собствеността на владяния от него реален дял от наследствения имот.
За да настъпи придобивния ефект на оригинерния способ, посочен в
констативния нотариален акт следва да са налице предпоставките
на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение.
Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента:
владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа
признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има
няколко основни признака: На първо място е обективния признак –
упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта,
служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като
изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ.
Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да
държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на
следните признаци: да е постоянно, т.е фактическата власт върху вещта, която
се упражнява с намерение да се държи вещта като своя да няма случаен
характер, а да бъде израз на воля трайно да се държи вещта по
начин препятсващ евентуалното й владение от други лица, непрекъснато,
което означава да не е загубено за повече от 6 месеца по см. на чл. 81 ЗС,
несъмнено, спокойно, т.е. да не е установено по насилствен начин и явно,
което означава да не е установено по скрит начин.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
6
показва отричане владението на останалите съсобственици Това е т.нар.
преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в собственик владелец.
Така, налице са действия - фактическото разделяне на наследствените
(съсобствените) имоти на приземния етаж, при които съсобствениците са
установили самостоятелна власт върху конкретен обект, живеят/ползват го
постоянно в със знанието и без възражение на останалите и при липса на
спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и
стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на
съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, които действия преценени
комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване
на владение за себе си. Тези действия покриват съдържанието на правото на
собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на
владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците ежедневно,
не са представени доказателства да са смутени от никой от тях и са
непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години,
предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са
реализирани.
Така, свидетелят А.Р. – внук на Т. Н. твърди, че към 2017 г. е бил на 18
години. Баба му живее в приземния етаж в с.Кранево и в Силистра, но повече
в Кранево. Постоянно е посещавал къщата на баба си. Етажа на баба му е на
нивото на земята, има три стаи с коридор и баня. Познава братята й. Твърди,
че всеки си влиза отделно в жилището. Баба му използва и лятната кухня. Не
е виждал братята й да я ползват. Те си имали ключ за лятната кухня и за
приземния етаж, врата са сложили, никой друг няма ключ за там и за
приземния етаж и никога не са искали.
Свидетелката В.С. установи, че познава Т. Н. от повече от 20 години,
била е свидетел и в производството пред Нотариуса, Т. винаги е живяла на
този адрес, на приземния етаж, живяла е там много отдавна и според нея
имотът е от майка й и баща й. Имала синове в Силистра и периодично ходила
там. Не е чувала някой от братята й или изобщо някой да има претенции по
отношение на имота. Познава братята й, знае къде живеят и, че всеки от тях
си има самостоятелен вход към жилището си. Лятната кухня ползва Т..
В тази връзка съдът смята, че е налице единство в представените писмени
доказателства и гласни такива по отношение на началния момент на
владението. В тази насока са и свидетелските показания, които съдът
кредитира, вкл. и с оглед определянето на началния момент на владението.
При нормалното развитие на дете, развитието на неговата памет е особено
важно в предучилищна възраст и в тази възраст започва подготовката му за
училищна дейност. Предучилищната възраст от своя страна предхожда
първите ясни спомени, които при детето са от възрастта между 4.5 -5 години.
Така свидетелят - внук на ответницата Т. Н., към момента на съставянето на
нот.акт от нотар.И. е бил на 18 години, а неговите ясни спомени съдът
приема, че са от 4-5 годишна възраст т.е. налице е свидетелство за началния
7
момент на давностното владение, което съдът определя като поне 13 годишно
владение върху процесните имоти към момента на съставяне на нот.акт през
2017 г. , което владение не е прекъсвано до настоящият момент, същото е
явно и демонстрирано ежедневно пред останалите съсобственици, живеещи в
същата жил.сграда, не е установено по насилствен начин и е необезпокоявано.
Не е необходимо отношенията между съсобствениците или сънаследниците,
които често са близки роднини, да са се влошили, да са преустановени
контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на
идеалните части на другите във владение за себе си. Заключването на имота и
преустановяването на достъпа на другия съсобственик в него също са
действия на отблъскване на владението.
В тази насока са и показанията на свидетелката С., която сочи, че познава
Т. от „поне 20 години“ и, че същата винаги е живяла там, че ползва лятната
кухня, плащала си е данъците и, че имота-сутеренния етаж й е оставен от
майка и баща й, както и, че в тази къща живеят двамата й братя, всеки с
отделен вход и отделен двор и, че не е чувала някой да е предявявал
претенции към тази част която тя ползва.
В тази вр. съдът смята, че по отношение на имот с идент.
№39459.501.95.1.4 и имот с идент.№ 39459.501.95.1.2 Т. Н. е извършила
действия с които е престанала да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици,
както и, че е настъпила промяна в титула и същата е владяла единствено и
само за себе си, манифестирала е намерението си спрямо другите
сънаследници, отблъснала е владението и това е станало явно и известно на
останалите съсобственици.
Предвид изложеното, съдът приема, че правния извод на Нотариуса в
нотариалното производство по чл.587 ГПК относно констатацията му за
принадлежността на правото на собственост на Т. Н. по отношение на
обектите, предмет на делба и обективиран в нот.акт № 67 т.III д.378/2017 г.
не е оборен в настоящото производство. Същият притежава обвързваща съда
доказателствена сила, както за третите лица, така и за съда.
Според константната съдебна практика, решението за допускане на делба
се ползва със сила на присъдено нещо относно имота допуснат до делба,
относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера на
дяловете им. Т.е. чрез иска за делба на съсобствен имот не просто се
осъществява потестативното право на отделния съсобственик, насочено към
ликвидиране имуществената общност, а също така се цели установяване за
наличието на съсобственост между определени лица, както и размерът на
тяхното участие в съсобствеността. В горния смисъл, решението за допускане
на делба има установителна част, с която се признава наличието на
съсобственост между страните и размерът на техните части. В случай обаче,
че не бъде установено наличието на съсобственост, то не би следвало да се
допуска и съдебна делба. Следователно, без доказване на собствеността на
8
делбения имот, този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение
за допускане на делбата.
В настоящия случай, съдът приема, че ответницата е собственик на
недвижимите имоти, предмет на иска и , че не се доказа от ищците при
условията на пълно и главно доказване, че са съсобственици на процесния
имот, като това обстоятелство обуславя неоснователност на предявения иск за
делба.
С отхвърлянето на иска за делба на ищците се отричат
съсобственическите им права върху делбените имоти. Поради това няма
основание за отмяна на констативния НА по давностно владение под № 67
т.III д.378/2017 г. по описа на нотариус С.И.. Тъй като отмяната на такъв акт
е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявен иск за
защита на засегнатото с издаването му материално право (арг. от
Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК),
искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК не е самостоятелен иск и по него не следва
да се постановява изричен отхвърлителен диспозитив в случай, че съдът го
намери за неоснователно. На отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които
се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот“.
Отмяната по чл.537, ал.2 от ГПК винаги е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на лице, различно от
ползващото се от акта, но искането в този смисъл не съставлява
самостоятелен иск. Следователно, съдът не дължи постановяване на изричен
отхвърлителен диспозитив в случаите, в които прецени, че няма основание.
Съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК в делбеното производство
страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Тази
разпоредба обаче е приложима едва когато искът за делба бъде разгледан по
същество и производството приключи във втора фаза със съдебен акт, с който
се извършва съдебната делба и се ликвидира съсобствеността между
страните. Това е така, тъй като стойността на дяловете и съответният на тях
размер на разноските могат да бъдат изчислени едва във фазата по
извършване на делбата, в която се приема паричната оценка на делбената
маса и става възможно остойностяването на дяловете.
При отхвърляне на иска за делба по делбено дело, разноските следва да се
присъдят съобразно общите правила, залегнали в разпоредбата на чл.78 ГПК.
От страна на ответницата Т. Н. е представен списък с разноски, договор за
правна защита и съдействие, както и разписка за заплатено в брой
възнаграждение в размер на 2600,00 лв съгл. сключения договор, направено
е и искане за присъждането им. Ищците не са направили възражение за
прекомерност.
Съгласно чл.344 от ГПК следва да се определи и държавна такса по
делото, на основание чл.9 от Тарифата за държавни такси, които се събират
от съдилищата по ГПК . На посоченото основание ищците следва да бъдат
9
осъдени да заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Балчик в размер на 80,00 лв. .
Предвид изложеното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б. П. К. от с.К. ул.Ч.** с ЕГН:
**********, Г. И. Г. от гр.В. ул.Б.№ ** с ЕГН: ********** и Р. И. Г. от гр.С.
З.Б.№ ***ет.* ап.* с ЕГН: ********** чрез адв.С.С. от АК-Варна,ул.ул.Ш.№*
срещу Т. Г. Н. от грС. ул.Н.Й.В. № * вх.* ет* ап* и Н. Г. К. от с.К. ул.“Ч.№ *,
ет.* за делба на Реална част от приземен етаж, функционално обособена като
жилище, апартамент и представляваща имот с идент.№39459.501.95.1.4 и за
делба на имот с идент. №39459.501.95.1.2, представляващ лятна кухня,
построени в сграда с идентификатор №39459.501.95.1 по КК на с.Кранево,
общ.Балчик.
ОСЪЖДА ищците Б. П. К. от с.К. ул.Ч.** с ЕГН: **********, Г. И. Г. от
гр.В. ул.Б.№ ** с ЕГН: ********** и Р. И. Г. от гр.С. З.Б.№ ***ет.* ап.* с
ЕГН: ********** чрез адв.С.С. от АК-Варна,ул.ул.Ш.№* да заплатят
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Балчик сумата в размер на 80,00 лв. (осемдесет) лева, на основание чл. 9 от
от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ОСЪЖДА ищците Б. П. К. от с.К. ул.Ч.** с ЕГН: **********, Г. И. Г. от
гр.В. ул.Б.№ ** с ЕГН: ********** и Р. И. Г. от гр.С. З.Б.№ ***ет.* ап.* с
ЕГН: ********** чрез адв.С.С. от АК-Варна,ул.ул.Ш.№*,да заплатят на Т. Г.
Н. от грС. ул.Н.Й.В. № * вх.* ет* ап* направените по делото разноски в
размер на 2600,00 лв. /две хиляди и шестстотин лева/, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Добрич в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
10