Присъда по дело №5038/2019 на Софийски градски съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№………..

 

гр.София, 09.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 4 състав, в открито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА 

 

 

с участието на секретар Ваня ГАДЖЕВА и в присъствието на прокурор Томи НАКОВ, след като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 5038/ 2019 г. по описа на СГС и въз основа на Закона и доказателствата по делото

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

                 ПРИЗНАВА подсъдимият Л.Л.Р. – роден на *** г. в гр.Русе, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, месторабота – управител на „С.Х.. БГ“ ЕООД, жител и живущ *** – за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 19.09.2017 г. до 10.10.2017 г., в гр. София, противозаконно е попречил на орган по приходите – А.В.Т., изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, да изпълни свое законово задължение, визирано в чл.187, ал.1, във вр. чл.186 от ЗДДС, а именно – да приложи ПАМ № 0314696/ 05.09.2017 г. – забрана за достъп до сайт mobilepoint.bg, стопанисван от фирма „Т.Ю.“ ЕООД, с ЕИК:*******, поради което и на основание чл.304 от НПК, ОПРАВДАВА подсъдимият Л.Л.Р. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.258, ал.1 от НК.

 

                 ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана пред Софийски Апелативен Съд, в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мотиви към присъда, постановена по НОХД № 5038 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2019 г.

 

 

Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против Л.Л.Р. за това, че в периода от 19.09.2017 г. до 10.10.2017 г., в гр. София, противозаконно е попречил на орган по приходите – А.В.Т., изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, да изпълни свое законово задължение, визирано в чл. 187, ал. 1, вр. чл. 186 от ЗДДС, а именно да приложи ПАМ № 0314696/05.09.2017 г. за забрана за достъп до сайт mobilepoint.bg, стопанисван от фирма „Т.Ю.“ ЕООД, ЕИК ******* – престъпление по чл. 258, ал. 1 от НК.

 

В съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа обвинението срещу подс. Р., като намира, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, е била установена различна фактическа обстановка от тази, приета на досъдебна фаза от производството. Намира, че установените факти не се субсумират под състав на престъпление, сред уредените в Особената част на НК, поради което пледира подсъдимият да бъде оправдан.

 

Подсъдимият Л.Л.Р. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Сочи, че през 2017 г. получил писмо, че трябва да бъде ограничен, спрян достъпът до сайта mobilepoint.bg, и тъй като до момента в „С.Х.. БГ“ ЕООД не били получавали подобни искания и нямало утвърдена процедура за това, се обърнал към адв. К. с искане да бъде изготвен отговор. Твърди, че след като получил изготвения от адвокатското дружество отговор, асистентът му дал изходящ номер, подсъдимият го подписал и го изпратил на св. Т. по имейл, с молба да даде разяснения на какво основание се иска сайтът да бъде спрян. Посочва, че представляващият търговското дружество „Т.Ю.“ ЕООД, е обжалвал предварителното изпълнение на заповедта, като св. Т. изпратил второ писмо, с което уведомявал, че съдът е потвърдил предварителното изпълнение на заповедта. След получаване на второто писмо, същото отново било препратено до адв. К., който подготвил отговор и същият бил препратен до НАП. Изтъква, че на по-късен етап било създадено подробно законодателство в тази насока, като КЗП получила правомощия да спира и да ограничава сайтове, но за целта е необходимо Комисията да се обръща към регистъра на домейна.

Подсъдимият посочва, че принципно са разполагали с техническа възможност за спиране на достъпа до сайта, например при неплащане от клиента, но по-важното е било да спазят законодателството на страната, поради което и са се обърнали за становище до адвокат. Посочва, че технически поддържат инфраструктура, сървъри, интернет достъп и други, а клиентът качва сайта, респективно може да управлява и да спре сайта. Твърди, че програмистите работят по техния сайт, не и по клиентските сайтове.

 

Защитата на подс. Р. – адв. Д. – от САК пледира, че деянието, вменено във вина на подзащитния ѝ, е несъставомерно и недоказано, поради което моли същият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Изтъква, че по делото не е изяснено времето на извършване на деянието, като инкриминираният период е произволно посочен. В тази насока релевира съображения, че по заповедта за налагане на ПАМ е допуснато предварително изпълнение, което поражда незабавно действие, поради което и изпълнението ѝ не може да се „разтегли“ до 19.09.2017 г. Релевира доводи, че по делото е останало неясно какво е искането, отправено до подс. Р. по повод изпълнение на ПАМ, като в писмата от НАП са разпоредени различни действия, които не са били конкретизирани и при липса на съответна нормативна уредба не са обвързвали правен субект, който няма нищо общо с административното нарушение. Намира, че на особено внимателен анализ следва да бъдат подложени показанията на св. Т., който е осъществил личен разговор с нарушителя и сам е публикувал съобщенията за затваряне на сайта.

 

При упражняване правото си на лична защита, подсъдимият Л.Л.Р. посочва, че няма какво да добави към становището на защитата. В последната си дума моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Л.Л.Р. е роден на *** г. в гр. Русе, ЕГН – **********, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, месторабота – управител на „С.Х..БГ“ ЕООД, жител и живущ ***.

 

Към 19.09.2017 г., подсъдимият Р. представлявал и управлявал дружеството „С.Х..БГ“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление – гр. София, кв. „Изток“, бул. *****. Дружеството било с предметна дейност предоставяне на хостинг услуги, даващи възможност на клиентите на дружеството да разположат свои уеб страници в интернет пространството. Взаимоотношенията между „С.Х..БГ“ ООД и неговите клиенти се уреждали въз основа на договор при общи условия.

 

На 22.08.2017 г. в 12,10 часа, била извършена проверка от инспекторите по приходите при ТД на НАП – София – св. Б.В.Ц., А.В.Б. – Н., Л.С.Д., Е.Б.Д. и И.Г.И., в търговски обект, представляващ магазин за мобилни апарати и аксесоари, находящ се в гр. София, бул. „*****, стопанисван от „Т.Ю.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*****, с управител и представляващ св. Х.М.В.. Проверката била предприета по повод получен сигнал от гражданин с оплакване, че е закупил стока от това дружество, но на издадената му касова бележка е фигурирало наименованието на друго дружество.

В хода на проверката било установено, че дневният оборот от монтирания и работещ в обекта електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), съгласно ДФО „Х“ с № 100136/22.08.2017 г., е в размер на 168,00 лева. Установено било, че фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 40,00 лева, съгласно изготвен опис на парите в касата от управителя Х.В.. Фискалното устройство (ФУ) – модел „Compact S KL“ с ИН на ФУ DY406983 и ИН на ФП 36542755 притежава и са активни функциите „служебно изведени“. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 128,00 лева и представлявала извеждане на пари от касата, която не била отразена във фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. Констатациите на проверяващия екип били отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) № 0314696/22.08.2017 г., съставен от св. Б.В.Ц. (л. 111 – 115 от съдебното производство).

Преценено било, че дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и/или извеждане на пари във или извън касата) на ФУ чрез запис по функция „служебно изведени“ суми в момента на промяната и с точност до минута, с което е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерство на финансите (МФ), във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0293923 от 22.08.2017 г. от св. Б.В.Ц., на длъжност инспектор по приходите в отдел „Оперативни проверки“ (ОП) при ТД на НАП – София. Като доказателства по акта били приложени ПИП № 0314696/22.08.2017 г., дневен финансов (Х) отчет № 1000136 от 22.08.2017 г. и опис на касовата наличност от същата дата.

Въз основа на така съставения акт, било издадено наказателно постановление № 0293923/13.09.2017 г. от А.К.Г.– заместник – директор при ТД на НАП – София, с което на „Т.Ю.“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС и за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева (л. 101 от съдебното производство).

 

В хода на извършената проверка в търговския обект било установено, че дружеството „Т.Ю.“ ЕООД извършва търговия с мобилни апарати и аксесоари за мобилни апарати, като продажбите се осъществяват в посочения търговски обект и по електронен път чрез сайта www.mobilepoint.bg. В писмена декларация св. Х.В. – управител на „Т.Ю.“ ЕООД, заявил, че за извършените продажби по електронен път ползва услугите на куриерска фирма „Спиди“ АД, като за ползването на куриерските услуги предоставил договор № 87640/16.12.2006 г. В декларацията св. В. посочил, че за изпращане на пратките се ползва регистрацията на „Мобайл Пойнт“ ЕООД, с ЕИК: *********.

В тази връзка била извършена проверка на „Спиди“ АД, с ЕИК: *********, в хода на която били изискани справки и документи, касаещи договорните взаимоотношение на дружеството с „Т.Ю.“ ЕООД. Установено било, че на 11.08.2017 г. лицето Е.Х.Б.е извършило онлайн заявка по електронен път за покупка на мобилен телефон от „Т.Ю.“ ЕООД, като пратката е била изпратена към клиента на 14.08.2017 г. и е била доставена на следващия ден. На 31.08.2017 г. Бекярска била поканена в отдел „Оперативни проверки“ при ТД на НАП – София, където същата представила заверени копия на онлайн заявка, гаранционна карта с продавач „Т.Ю.“ ЕООД и прикрепен към нея касов бон № 0001380 от 14.08.2017 г. за сумата от 599,00 лева, издаден от ФУ с ИН ED276572, регистриран на името на „Кредит Колекто“ ЕООД с ЕИК: *********, за търговски обект гр. София, ул. „*******. При извършена проверка на адреса било установено, че там няма такъв търговски обект. Резултатите от проверките на „Спиди“ АД, „Кредит Колекто“ ЕООД и Е.Б., били отразени в ПИП с № 0314697/23.08.2017 г., № 0311224/31.08.2017 г. и № 0311802/22.08.2017 г.

 

На 01.09.2017 г. в 13,00 часа била извършена нова проверка в търговския обект, стопанисван от „Т.Ю.“ ЕООД, находящ се в гр. София, бул. „*****, като в хода на проверката от фискално устройство с ИН на ФУ DY406983 и ИН на ФП 36542755, бил отпечатан КЛЕН за периода от 11.08.2017 г. до 15.08.2017 г. включително, въз основа на който било установено, че за този период на фискалното устройство няма маркирана продажба за сумата от 599,00 лева чрез издаване на фискален бон. Резултатите от проверката били отразени в ПИП № 0311226/01.09.2017 г. В резултат на проверката бил направен извод, че „Т.Ю.“ ЕООД е продало собствена стока чрез сайта www.mobilepoint.bg на горепосочения клиент, и е получило плащане в брой, без да издаде касова бележка за сумата от 599,00 лева от регистрираното на името на дружеството фискално устройство с ИН на ФУ DY406983 и ИН на ФП 36542755.

С оглед направените констатации, преписката била докладвана на св. А.В.Т. – на длъжност директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София. Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0314696/05.09.2017 г., издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, св. Т. наложил на „Т.Ю.“ ЕООД принудителна административна мярка (ПАМ) – забрана за достъп до сайт www.mobilepoint.bg за извършване на онлайн продажби за срок от 14 (четиринадесет) дни, като на основание чл. 188 от ЗДДС разпоредил предварително изпълнение на мярката, като указал запечатването на обекта да се извърши на следващия ден от връчването на заповедта.

Заповедта била връчена на св. Х.В. – управляващ и представляващ „Т.Ю.“ ЕООД, на 11.09.2017 г., който обжалвал разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. За разглеждане на жалбата срещу разпореждането било образувано адм. дело № 10464/2017 г. по описа на АССГ, І отделение, 10-ти състав.

С Определение № 6391/18.09.2017 г., постановено по адм. дело № 10464/2017 г. по описа на АССГ, І отделение, 10-ти състав, искането на „Т.Ю.“ ЕООД за отмяна на разпореждането, с което било допуснато предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0293924/05.09.2017 г., с която е наредено запечатване на търговски обект – магазин за мобилни апарати и аксесоари, находящ се в гр. София, бул. „*****, стопанисван от търговското дружество и за отмяна на разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0314696/05.09.2017 г., с която се налага принудителна административна мярка – забрана за достъп до сайт www.mobilepoint.bg за извършване на онлайн продажби за срок от 14 дни, било оставено без уважение, като неоснователно.

 

Междувременно, на 12.09.2017 г. заместник директора на ТД на НАП София – А.Г., изготвила писмо изх. № 95 – 02 – 111/12.09.2017 г. до „С.Х..БГ“ ООД, с копие до Комисията за регулиране на съобщенията, с което дружеството било уведомено, че във връзка с констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София е издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0314696/05.09.2017 г. срещу „Т.Ю.“ ЕООД с ЕИК *******, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – забрана за достъп до сайт www.mobilepoint.bg, за извършване на онлайн продажби за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В писмото се посочвало, че заповедта е надлежно връчена, като в същата е определено запечатването да се извърши на 12.09.2017 г. в 17,30 часа. Посочвало се, че в заповедта изрично е разпоредено предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка – забрана за достъп до сайт www.mobilepoint.bg за извършване на онлайн продажби, на основание чл. 188 от ЗДДС във връзка чл. 60 от АПК, за срок от 14 дни, считано от 17,30 часа на 12.09.2017 г.

Писмото било изпратено от св. Т. до представляващите „С.Х..БГ“ ООД – подс. Р. и лицето Д., по електронна поща, на 12.09.2017 г. в 16,58 часа и било получено в дружеството на същата дата, за което било изпратено уведомление до св. Т., по електронна поща, на 12.09.2017 г. в 17,42 часа.

Полученото от представляващите „С.Х..БГ“ ООД писмо било препратено за становище на адв. Н.К., който осъществявал правното обслужване на дружеството. Адвокат К. ангажирал становище, че „С.Х..БГ“ ООД не може да изпълни наложената на „Т.Ю.“ ЕООД мярка по съображения, че посоченият от НАП сайт не е търговски обект, по смисъла на ЗДДС.

Свидетелят Н.Н. – служител в „С.Х..БГ“ ООД, оформил становището на адв. К. ***, изготвено на бланка на дружеството, и след като писмото било подписано от подс. Р., му дал изх. № 1018/13.09.2020 г. и го изпратило по електронна поща на св. Т., на 13.09.2017 г. в 16,18 часа.

В становището на дружеството се цитирали разпоредбите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, последната – съдържаща легална дефиниция на „търговски обект“, като се посочвало, че въпреки готовността на „С.Х..БГ“ ООД за съдействие, доколкото посоченият от НАП сайт не е търговски обект, по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност, дружеството не може да изпълни наложената принудителна административна мярка. Посочвало се, че в случай, че бъде посочено законово основание, което да предвижда спирането на достъп до сайт и акт на компетентен държавен орган за извършеното действие, дружеството изразява пълна готовност да предостави необходимото съдействие за изпълнението му.

 

На 19.09.2017 г. св. Т. изпратил ново електронно писмо до представляващите „С.Х..БГ“ ООД, с което до дружеството било изпратено и определението на съда от 18.09.2017 г. В писмото се изразявало мнение, че мотивите на съда представляват достатъчно законово основание за изпълнение на заповедта. Писмото било получено в дружеството на същата дата, за което било изпратено уведомление до св. Т., по електронна поща, на 19.09.2017 г. в 17,10 часа.

Полученото от представляващите „С.Х..БГ“ ООД второ писмо отново било препратено за становище на адв. Н.К.. Адвокат К. препотвърдил становището си, че „С.Х..БГ“ ООД не може да изпълни наложената на „Т.Ю.“ ЕООД мярка, като изложил допълнителни съображения в тази връзка.

Свидетелят Н.Н. – служител в „С.Х..БГ“ ООД, оформил становището на адв. К. ***, изготвено на бланка на дружеството, и след като писмото било подписано от подс. Р., му дало изх. № 1021/25.09.2020 г. и го изпратило по електронна поща на св. Т. на 25.09.2017 г. в 15,01 часа.

В писмото се излагали подробни съображения за невъзможността на дружеството да изпълни наложената на „Т.Ю.“ ЕООД принудителна административна мярка. Посочвало се, че разпоредбите на ЗДДС уреждат налагането на принудителна административна мярка – ограничаване достъп до „търговски обект“, но не и спиране на достъп до сайт, като ЗДДС и трайната и непротиворечива съдебна практика влагат различен смисъл в определението за „търговски обект“, а именно – всяко място, помещение или съображение, определяно с оглед материалните условия за извършване на продажбите, като не включват в същото сайта на търговеца. Наред с това се посочвало, че в изпратеното за сведение на дружеството Определение № 6391/18.09.2017 г. на АССГ, съдът също е направил разграничение между търговски обект и интернет сайт, поради което и следва да се приеме, че наложената принудителна административна мярка не е потвърдена по същество от съдебното определение, тъй като последното потвърждава единствено законосъобразността на предварителното изпълнение на принудителната мярка, без обаче да потвърждава законосъобразността на самите мерки. В писмото се излагали съображения, че определението на съда все още не е влязло в сила и подлежи на обжалване, поради което не представлява годно законово основание за пораждане на задължение за „С.Х..БГ“ ООД за изпълнение на принудителната административна мярка – ограничаване на достъп до сайта www.mobilepoint.bg.

С уведомление изх. № 11 – 00 – 1160/10.10.2017 г. по описа на ТД на НАП – София, изготвено от директора на ТД на НАП – София, СГП била сезирана със сигнал, касаещ поведението на представляващия „С.Х..БГ“ ООД.

 

Установява се, че домейнът mobilepoint.bg бил трансфериран в „С.Х..БГ“ на 31.01.2014 г. със заявление за прехвърляне № 111163/31.01.2014 г. По време на трансфера, данните за регистрация се запазили на името на „Мобайл Пойнт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 82, представлявано и управлявано от св. Р.Т.. Преди това домейнът е бил регистриран в Регистър.БГ на 15.02.2013 г.

На 18.08.2016 г. била подадена заявка № 148328 за смяна на собственост и домейн името mobilepoint.bg станало собственост на „Мобайл Пойнт Конект“ ЕООД, ЕИК: *********.

На 26.09.2018 г. била подадена заявка № 184807 за смяна на собственост и домейн името mobilepoint.bg станало собственост на „Рант Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, който е собственик на домейна и към настоящия момент.

„С.Х..БГ“ ООД е предоставяло хостинг услуги за разполагане на уеб сайт mobilepoint.bg до 04.04.2019 г. Хостинг акаунт mobilepo, откъдето е зареждал уеб сайт www.mobilepoint.bg, е бил активен от 04.03.2013 г. до 04.04.2019 г. и е бил заплащан от „Мобайл Пойнт“ ЕООД и „Рант Груп“ ЕООД. Към 04.02.2021 г., при „С.Х..БГ“ ООД се администрирал само домейн името mobilepoint.bg, а уеб сайтът се намирал в друга хостинг компания.

По делото не се установява да са били налице търговско-правни отношения между „С.Х..БГ“ ООД и „Т.Ю.“ ЕООД по повод предоставяне на хостинг услуги или други услуги.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно:

обясненията на подс. Л.Л.Р., снети в о.с.з. на 09.02.2021 г.; показанията на свидетелите А.В.Т., снети в о.с.з. на 02.07.2020 г.; показанията на св. Б.В.Ц., снети в о.с.з. на 02.07.2020 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 1 – 2) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК; показанията на св. А.В.Б. – Н., снети в о.с.з. на 02.10.2020 г.; показанията на св. И.Г.И., Л.С.Д. и Н.Д.Н., снети в о.с.з. на 09.12.2020 г.; показанията на св. Е.Б.Д. снети в о.с.з. на 09.12.2020 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 13 – 18) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК; показанията на св. Х.М.В., снети в о.с.з. на 09.12.2020 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 27 – 28) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК; показанията на св. Н. Вихров К. и Р.Н.Т., снети в о.с.з. на 09.02.2021 г.;

писмо от ТД на НАП – София, изх. № 36 – 00 – 407/03.05.2018 г. (т. 1, л. 16 – 17 от досъдебното производство); писмо от ТД на НАП – София, изх. № 36 – 00 – 407/28.05.2018 г. (т. 1, л. 12 – 14 от досъдебното производство); писмо от 12.09.2017 г. от А.Т. до представляващите „С.Х..БГ“ ООД (т. 1, л. 18 от досъдебното производство); писмо от заместник директора на ТД на НАП – София до „С.Х..БГ“ ООД (т. 1, л. 19 и т. 2, л. 18 – 19 от досъдебното производство); заповед за налагане на ПАМ № 0314696/05.09.2017 г. (т. 1, л. 21 – 26 и т. 2, л. 15 – 17 от досъдебното производство); електронна кореспонденция между А.Т. и „С.Х..БГ“ ООД (т. 1, л. 27 – 32, л. 37 и л. 41 – 42 и т. 2, л. 24 – 25 от досъдебното производство); писмо от „С.Х..БГ“ ООД до ТД на НАП – София, изх. № 1018/13.09.2017 г. (т. 1, л. 33 – 34 и т. 2, л. 20 от досъдебното производство); Определение № 6391/18.09.2017 г., постановено по адм. дело № 10464/2017 г. по описа на АССГ, І отделение, 10-ти състав (т. 1, л. 38 – 40 и т. 2, л. 22 – 23 от досъдебното производство); писмо от „С.Х..БГ“ ООД до ТД на НАП – София, изх. № 1021/25.09.2017 г. (т. 1, л. 43 – 44 и т. 2, л. 21 от досъдебното производство); длъжностни характеристики на длъжностите инспектор по приходите в ТД на НАП (т. 1, л. 49 – 53 от досъдебното производство); заповед № РД – 01 – 1018/20.07.2017 г. на директора на ТД на НАП – София (т. 1, л. 54 от досъдебното производство); заповед № ЗЦУ – 1657/29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП (т. 1, л. 126 от досъдебното производство);

писмо от ТД на НАП – София, офис „Подуяне“, изх. № 06 – 24 – 10 – 216/ 1/21.10.2020 г., ведно с приложения – заверен препис от НП № 0293923/13.09.2017 г. и административно-наказателна преписка по него и заверен препис от ПИП № 0314696/22.08.2017 г., въз основа на който е издадена Заповед за налагане на ПАМ № 0314696/05.09.2017 г. (л. 98 – 135 от съд. п-во);  писмо от ТД на НАП – София, изх. № 10 – 00 – 371/2/02.02.2021 г., ведно с приложение – първа страница от Протокол №0019563/22.08.2017 г. (л. 153 – 154 от съд. п-во); писмо от „С.Х..БГ“ ООД, от 02.02.2021 г. до СГС, ведно с приложения – заверени преписи от фактури и счетоводна документация (л. 156 – 199 от съд. п-во), и справка за съдимост на подс. Р. (л. 16 и л. 150 от съдебното производство).

 

Обясненията на подс. Л.Л.Р., депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 09.02.2021 г., настоящият съдебен състав изцяло кредитира, като прецени, че в основната си част същите са единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, и са депозирани обективно и добросъвестно, а не са предназначени да формират защитната им версия по повдигнатото обвинение.

Така, по отношение на осъществената кореспонденция между представляваното от подсъдимия юридическо лице – „С.Х..БГ“ ООД и св. А.Т., както и съдържанието на тази кореспонденция, обясненията на подсъдимия кореспондират по небудещ съмнение начин с показанията на св. Т. и писмените доказателствени средства – писмо от 12.09.2017 г. от А.Т. до представляващите „С.Х..БГ“ ООД (т. 1, л. 18 от досъдебното производство), писмо от заместник директора на ТД на НАП – София до „С.Х..БГ“ ООД (т. 1, л. 19 – 20 и т. 2, л. 18 – 19 от досъдебното производство), заповед за налагане на ПАМ № 0314696/05.09.2017 г. (т. 1, л. 21 – 26 и т. 2, л. 15 – 17 от досъдебното производство), електронна кореспонденция между А.Т. и „С.Х..БГ“ ООД (т. 1, л. 27 – 32, л. 37 и л. 41 – 42 и т. 2, л. 24 – 25 от досъдебното производство), писмо от „С.Х..БГ“ ООД до ТД на НАП – София, изх. № 1018/13.09.2017 г. (т. 1, л. 33 – 34 и т. 2, л. 20 от досъдебното производство), писмо от „С.Х..БГ“ ООД до ТД на НАП – София, изх. № 1021/25.09.2017 г. (т. 1, л. 43 – 44 и т. 2, л. 21 от досъдебното производство), поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

Обясненията на подсъдимия по отношение на предприетите действия по сезиране на адв. К. да ангажира правно становище по получената от „С.Х..БГ“ ООД заповед за налагане на ПАМ и по изпратения от св. Т. съдебен акт, се подкрепят по категоричен начин от показанията на св. К., снети в хода на съдебното производство. Така събраните по делото гласни доказателствени средства настоящият съдебен състав изцяло кредитира, като прецени, че са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Обясненията на подс. Р. и в частта, в която изнася твърдения относно оформлението и подписа под писмата от „С.Х..БГ“ ООД до ТД на НАП – София, съдът намира, че също следва да кредитира с доверие, като необорени от останалите, събрани по делото доказателства. Идентични са и съображенията, по които съдът прецени като изцяло достоверни и обективни, и обясненията на подсъдимия по отношение на осъществявана дейност от страна на „С.Х..БГ“ ООД и възможността му да спре достъпа до клиентски сайтове.

При този анализ на обясненията на подсъдимия, СГС в този си състав съобрази, че същите са в основни линии единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени източници, поради което и не са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение, а с тях подсъдимия цели да допринесе обективно и добросъвестно за изясняване на обективната истина. Поради изложеното, съдът прецени, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия изцяло, като депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

 

При формиране на изводите си по фактите, съдът в основни линии кредитира показанията на св. А.В.Т., като прецени, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Така, по отношение на констатациите от извършената проверка в търговския обект, стопанисван от „Т.Ю.“ ЕООД, показанията на св. Т. кореспондират изцяло с тези на св. Ц. и с приобщените в качеството им на писмени доказателствени средства по делото материали по административно-наказателна преписка, приключила с издаване на НП № 0293923/13.09.2017 г. и тези по преписка, приключила с издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Съдът намери, че изцяло следва да се довери на съобщеното от свидетеля Т. по отношение на причините, довели до издаване на заповедта за налагане на ПАМ, като съобрази, че и в тази им част показанията му, освен че са логични и житейски убедителни, кореспондират с отразеното в заповедта за издаване на ПАМ и преписката към нея. Съобщеното от св. Т. по отношение на кореспонденцията му с представляващите „С.Х..БГ“ ООД кореспондира по небудещ съмнение начин със съобщеното от подсъдимия и с посочената по-горе, при анализа на обясненията на Р., съвкупност от писмени доказателствени средства, поради което и следва да се приеме, че тези факти и обстоятелства са установени по безспорен начин.

По отношение на посочените факти и обстоятелства показанията на св. Т. са напълно единни, вътрешно непротиворечиви, поучават категорична доказателствена опора от останалите, събрани по делото доказателствени източници, поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на съда по фактите.

Настоящият съдебен състав подложи на особено внимателен анализ и преценка показанията на св. Т. в частта им, в която същият сочи, че „Т.Ю.“ ЕООД е било собственик на сайта, администриран от „С.Х..БГ“ ООД, и е извършвало търговска дейност чрез този сайт, поради което и свидетелят насочил заповедта за изпълнение именно към дружеството, представлявано от подс. Р., като прецени, че не може да се довери на съобщеното от свидетеля в този смисъл поради противоречието му със съобщеното от подс. Р. и св. Т., и с приобщените в качеството им на писмени доказателствени средства писмо от „С.Х..БГ“ ООД и приложения към него – счетоводни документи, видно от които домейнът mobilepoint.bg бил собственост, последователно, на „Мобайл Пойнт“ ЕООД, „Мобайл Пойнт Конект“ ЕООД и „Рант Груп“ ЕООД. Същевременно, съдът отчете, че констатираното несъответствие не се дължи на евентуална недобросъвестност, необективност или заинтересованост на свидетеля Т., а единствено на недостатъчната му информираност относно взаимоотношенията между „С.Х..БГ“ ООД и споменатите по-горе дружества. По отношение на тези обстоятелства, обаче, съдът се довери именно на съобщеното от подсъдимия Р. и св. Т., като прецени, че така събраните доказателствени средства са напълно единни, непротиворечиви, взамно допълващи се и кореспондират с писмените доказателствени средства – посочените по-горе.

При формиране на изводите си по фактите съдът не обсъди показанията на св. Т. по отношение на други случаи в неговата практика, в които е сезирал администратор на сайт, като прецени, че същите не са относими към предмета на доказване в производството, както и тези, в които свидетелят пресъздава личните си субективни възприятия относно виновно поведение на представляващите „Т.Ю.“ ЕООД и „С.Х..БГ“ ООД, като прецени, че в тази им част свидетелят не изнася възприети от него факти и обстоятелства, а прави оценки по приложението на материалния закон.

 

Показанията на свидетелите Б.В.Ц., А.В.Б. – Н., Л.С.Д., Е.Б.Д. и И.Г.И. – инспектори по приходите при ТД на НАП – София, извършили проверка на търговския обект, стопанисван от „Т.Ю.“ ЕООД, настоящият съдебен състав възприе и кредитира изцяло, като прецени, че в основни линии същите са единни, взаимнодопълващи се, непротиворечиви и намират категорична доказателствена подкрепа в показанията на св. Т. и в писмените доказателствени средства, събрани по делото, поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

Действително, прави впечатление, че свидетелите не са в състояние да възпроизведат в точност и пълнота възприети от тях факти и обстоятелства, относими към извършената проверка. Това наложи и приобщаване на показанията на св. Ц. и Д. от досъдебна фаза към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред. А конкретно установените в хода на проверката обстоятелства, съдът установи най-вече въз основа на писмените доказателства по делото.

Констатираната липса на спомен у свидетелите, обаче, добре се обяснява с изминалия сравнително продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – 22.08.2017 г. и тази на разпита им пред съда – в периода 2020 – 2021 г., както и предвид естеството на дейността на тези свидетели, предпоставяща възприемането на множество еднотипни проверки на търговски обекти, при което е напълно естествено да не са в състояние да възпроизведат факти и обстоятелства относно конкретно извършена проверка. Констатираните непълноти в показанията на тези свидетели, обаче, категорично не повлияха на изводите на настоящата инстанция за пълната им кредитируемост, като депозирани обективно и добросъвестно.

 

Съдът подложи на особено внимателен анализ и оценка показанията на св. Х.В. – управител и представляващ „Т.Ю.“ ЕООД, депозирани на двете фази на производството, а тези, снети пред органа на разследването – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и прецени, че следва да се довери на съобщеното от свидетеля по отношение на предмета на дейност на представляваното от него дружество и по отношение на извършената проверка  на търговския обект, находящ де в гр. София, бул. „***** от органите на ТД на НАП – София, като прецени, че по отношение на тези факти и обстоятелства съобщеното от свидетеля кореспондира по небудещ съмнение начин с показанията на св. Т., Ц., Н., И., Д. и Д., и с отразеното в писмените доказателствени средства по делото. Така събраните гласни доказателствени средства, са напълно единни и взаимнодопълващи се и по отношение на приложените санкции и ПАМ спрямо „Т.Ю.“ ЕООД.

Противоречие се констатира между показанията на св. В., депозирани на двете фази от производството, по отношение на взаимоотношенията между представляваното от него дружество „Т.Ю.“ ЕООД, и това, представлявано от подс. Р. – „С.Х..БГ“ ООД. Така, разпитан в хода на досъдебното производство, св. В. излага, че взаимоотношенията между двете дружества са „…на базата на сключен договор със тях относно ползване на интернет пространство, за което си плащам съответния наем“ (вж. показанията на този свидетел, депозирани на 02.10.2018 г. пред водещия разследването – т. 3, л. 27 – 28 от досъдебното производство), докато пред съда свидетелят съобщава, че дружеството „С.Х..БГ“ ООД е чувал, но не е имал взаимоотношения с него, а сайтът molilepoint.bg свързва с дружеството „Мобайл Поинт“. По отношение на това обстоятелство съдът се довери на съобщеното от този свидетел пред съда, като прецени, че в тази насока са и обясненията на подсъдимия и показанията на св. Т., които съдът изцяло кредитира по съображения, изложени по-горе, както и събраните писмени доказателствени средства – писмо от „С.Х..БГ“ ООД до СГС, ведно с приложения – заверени преписи от фактури и счетоводна документация. Като причина за констатираното несъответствие съдът прецени това, че св. В. допуска смесване между лицето, администриращо интернет пространството и това, на чието име е регистриран домейн името molilepoint.bg.

Съдът не се довери и на показанията на св. В., снети пред съда, в частта им, в която същият съобщава, че не осъществява онлайн продажби чрез процесния сайт, като прецени, че показанията му в този смисъл се оборват от събраните по делото писмени доказателствени средства – материали от проверки, извършени от инспекторите по приходите при ТД на НАП – София, и от показанията на св. Т. в противния смисъл, а като причина за констатираното несъответствие съобрази стремежът на свидетеля да неглижира допуснатите от него нарушения на правилата за електронна търговия и разпоредбите на ЗДДС, обусловили санкциониране на търговско-правния субект.

 

При формиране на изводите си по фактите, съдът изцяло се довери на показанията от св. Н.Н. – служител в „С.Х..БГ“ ООД към инкриминирания период от време, като прецени, че показанията му са напълно единни, еднопосочни, логични и убедителни, и кореспондират по несъмнен начин с останалите, събрани по делото доказателствени източници. Така, относно предмета на дейност на дружеството, представляващите го лица и взаимоотношенията му с неговите клиенти, показанията на този свидетел кореспондират по несъмнен начин с обясненията на подс. Р. и с отразеното в писмените доказателствени средства по делото; относно получените в дружеството писма от св. Т. и предприетите действия по тях, показанията му намират категорична доказателствена опора в съобщеното от подсъдимия и от св. К.; относно възможността за спиране на сайт, твърденията му допълват тези на подс. Р., които съдът кредитира по съображенията, изложени по-горе. В обобщение, показанията на св. Н. в нито една тяхна част не се явяват изолирани или неподкрепени от останалите, събрани по делото доказателства, поради което и за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

 

По идентични съображения, съдът намира, че изцяло следва да се довери и на показанията на св. Н.К., осъществяващ правно обслужване на „С.Х..БГ“ ООД. Същите са напълно единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви, относими към предмета на доказване и кореспондиращи със съобщеното от подсъдимия и от св. Н. по начин, който недвусмислено сочи, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на съда по фактите. Въз основа на показанията на този свидетел и кореспондиращите му гласни доказателствени средства, съдът прецени познанството между св. К. и подс. Р., взаимоотношенията между „С.Х..БГ“ ООД и адвокатското дружество, в което бил вписан адв. К., естеството на изготвеното от адв. К. становище по повод изпратените до „С.Х..БГ“ ООД писма от НАП и съображенията, наложили изготвяне на съответните становища.

 

СГС в този си състав прецени, че следва изцяло да кредитира с доверие показанията на св. Р.Т., снети в хода на съдебното следствие, като прецени, че същите кореспондират по несъмнен начин със съобщеното от подсъдимия Р. и от св. Н. по отношение предмета на дейност на „С.Х..БГ“ ООД и естеството на предоставяните от него услуги на дружествата, управлявани от Т., както и със съобщеното от св. В. – по отношение на взаимоотношенията между „Т.Ю.“ ООД и дружествата, управлявани от Т.. Прави впечатление, че в нито една своя част, показанията на този свидетел не се разколебават от останалите, събрани по делото доказателства, поради което следва да се приеме, че са депозирани максимално добросъвестно от свидетеля и при подчертан стремеж да допринесе за разкриване на обективната истина.

 

Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства, съдът кредитира изцяло като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

В настоящото производство срещу подс. Л.Л.Р. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 258, ал. 1 от НК. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателствени източници, СГС в този си състав прецени, че с деянието си подс. Р. не е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му престъпно посегателство.

Съображенията в подкрепа на този извод са следните.

 

Систематичното място на престъплението по чл. 258, ал. 1 от НК е в глава седма от Особената част на НК, озаглавена „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“. Обект на посегателство по този законов текст, респективно – на закрила от наказателно-правната норма, са обществените отношения, в рамките на които се гарантира спокойното и необезпокоявано упражняване на правомощията на органите по приходите по служба.

Предмет на посегателство по този законов текст, е орган по приходите.

Изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст е очертано в закона посредством понятието „пречене“ на органа по приходите, което се изразява в създаване на каквито и да било пречки пред органа по приходите пред законосъобразното упражняване на правомощията му по служба. Престъплението е уредено като формално или още на просто извършване, като за довършеността му е необходимо деецът да предприеме поведение – действие или бездействие, насочено към осуетяване упражняването на правомощията на органите по приходите по служба, без да е необходимо упражняването им действително да е било осуетено. Достатъчно е да се упражни външно въздействие върху работата на орган по приходите, което обективно да е от естеството да осуети, забави или направи невъзможно изпълнението на дадено законово задължение на органа по приходите.

Субект на престъплението е всяко наказателно-отговорно лице. Законът не поставя изискване деянието да е извършено от „длъжностно лице“, „търговец“, „данъчен субект“, “проверявано лице“ или „проверяван данъчен субект“, по смисъла на специалното данъчно законодателство.

Престъплението може да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл. Субектът следва да съзнава, че създава пречки пред орган по приходите, че извършва това противозаконно и пряко да цели да създаде пречки пред орган по приходите да осъществи правомощията си по служба.

 

В конкретния по делото случай, безспорно се установи, че към инкриминирания период от време – 19.09.2017 г. до 10.10.2017 г., свидетелят А.В.Т., заемащ длъжността директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, е имал качеството на „орган по приходите“, по смисъла на чл. 258, ал. 1 от НК.

Безспорно се установи и това, че същият е издал заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0314696/05.09.2017 г., издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, с която наложил на „Т.Ю.“ ЕООД, представлявано от св. Х.В., принудителна административна мярка – забрана за достъп до сайт www.mobilepoint.bg за извършване на онлайн продажби за срок от 14 (четиринадесет) дни, като на основание чл. 188 от ЗДДС разпоредил предварително изпълнение на мярката, като указал запечатването на обекта да се извърши на следващия ден от връчването на заповедта.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка № 0314696/05.09.2017 г., издадена от св. Т., била изпратена до представляващите „С.Х..БГ“ ООД за изпълнение – на 12.09.2017 г. и била получена в дружеството на същата дата. Със свои писма от 13.09.2017 г. и от 25.09.2017 г., изпратени до св. Т., подс. Р. посочвал, че доколкото посоченият от НАП сайт не е търговски обект, по смисъла на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, дружеството не може да изпълни наложената принудителна административна мярка.

С това, обаче, подс. Р. не е попречил на органите по приходите да изпълнят ПАМ. И това е така, тъй като по делото се установи по нужния несъмнен и категоричен начин, че взаимоотношения, основани на договор за предоставяне на хостинг услуги между „С.Х..БГ“ ООД, представлявано от подс. Р., и „Т.Ю.“ ЕООД, представлявано от св. Х.В., при осъществяване на дейността на което е било допуснато административно нарушение, обусловило издаването на ПАМ от страна на органа по приходите, не са съществували.

Дружеството „С.Х..БГ“ ООД действително е администрирало сайт с домейн името www.mobilepoint.bg, чрез който „Т.Ю.“ ЕООД е осъществявало онлайн продажби на стоки, но собственик на сайта са се явили последователно дружествата, управлявани и представлявани от св. Р.Т. – „Мобайл Пойнт“ ЕООД, „Мобайл Пойнт Конект“ ЕООД и „Рант Груп“ ЕООД. Именно дружеството „Мобайл Пойнт“ ЕООД е било в търговско-правни отношения с „Т.Ю.“ ЕООД по повод ползване на интернет сайта на първото дружество за рекламиране на предлаганите от второто дружество стоки. Дружествата, управлявани и представлявани от св. Т., са помествали информация на цитирания сайт, включително и такава за предлаганите от „Т.Ю.“ ЕООД стоки; единствено тези дружества – собственици на домейн името mobilepoint.bg, са могли да разрешават или ограничават, или забраняват достъп до сайта, защитен със съответни защити от въздействие от страна на трети лица, включително и администраторите на хостинг услугата. Поради това и изпълнението на наложената ПАМ е следвало да бъде насочено именно към „Мобайл Пойнт Конект“ ЕООД, ЕИК: *********, което е упражнявало правото на собственост върху домейн името mobilepoint.bg в периода от време от 18.08.2016 г. до 26.09.2018 г., видно от писмените доказателства по делото.

Наложената от органа по приходите ПАМ по отношение на „Т.Ю.“ ЕООД, обективно не е могла да бъде изпълнена от представляващия „С.Х..БГ“ ООД – подс. Р., поради което и с бездействието си същият не е създал пречки пред орган по приходите – А.В.Т., изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, да изпълни свое законово задължение, визирано в чл. 187, ал. 1, вр. чл. 186 от ЗДДС, а именно – да приложи ПАМ № 0314696/05.09.2017 г. за забрана за достъп до сайт mobilepoint.bg, стопанисван от фирма „Т.Ю.“ ЕООД. Органът по приходите сам се е поставил в невъзможност да бъде изпълнена ПАМ, поради адресирането й до лице, което не е могло да я изпълни.

Предвид изложеното следва да се приеме, че с деянието си подс. Р. не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. От липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 258, ал. 1 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и съдът намери, че с деянието си, подс. Р. не е осъществил престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимия е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

 

По така изложените съображения, Съдът призна подс. Л.Л.Р. за невиновен в това, че в периода от 19.09.2017 г. до 10.10.2017 г. в гр. София, противозаконно е попречил на орган по приходите – А.В.Т., изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, да изпълни свое законово задължение, визирано в чл. 187, ал. 1, вр. чл. 186 от ЗДДС, а именно – да приложи ПАМ № 0314696/05.09.2017 г. за забрана за достъп до сайт mobilepoint.bg, стопанисван от фирма „Т.Ю.“ ЕООД, ЕИК: *******, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 258, ал. 1 от НК.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Съдия при СГС: