№ 5747
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петър М.
при участието на секретаря Й. В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20221100509515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20041025/08.06.2022г. по гр.д. № 20303 по описа за
2020г. на Софийски районен съд, 48-ми състав е признато за установено на
основание на чл. 124 от ГПК, че Й. С. Г. , ЕГН ********** не дължи на
Софийска вода”АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 246,69лв.
представляваща стойност на начислена водоснабдителна и канализационна
услуга за периода от 24.07.2019г. до 24.04.2020г. и мораторна лихва по
партида за имот с абонатен № ********** с адрес: гр. София, ж.к.
Орландовци” ул. *******, като Софийска вода”АД е осъдено да заплати на Й.
С. Г. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 35,75лв., като
неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 246,69лв. до предявения
размер от 934,49лв., като Й. С. Г. , ЕГН ********** е осъдена да заплати
на Софийска вода”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 456,33лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25052408/08.07.2022г. по регистъра на СРС от ищеца че Й. С. Г. , ЕГН
********** със съдебен адрес: адв. В. Б. И., гр. София, пл. „******* в частта,
1
в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението в
тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че не било
установено да има реален отчет на потреблението, съответно че е отказал да
осигури достъп до имота за извършването на отчет на водомера. Фактът на
реалното потребление не можело да се доказва със съдебна експертиза,
защото същото не е предмет на специални знания. Съгласно общите условия
само документи могат да установят реалното потребление, в случая чл. 23 от
същите изисква отчитане в присъствие на потребителя веднъж месечно и
полагането на подпис от същия за отчетеното, а при отсъствието му – следва
да има подпис на свидетел. Съгласно чл. 24 от ОУ при отказ да се осигури
достъп за отчитане на водомер повече от година, това се удостоверява с
протокол подписан от служител на доставчика и от свидетел. По делото не
било спорно, че ВиК услуги са доставяни, но спорно било количеството и
стойността на същите. Съдебната експертиза работила само по фактури и
извлечения от системата на ищеца, тези документи не можели да докажат
реалното количество доставена услуга, поради което и в частта, сочеща
потреблението заключението не следвало да се кредитира. Тези документи
били съставени едностранно от ищеца и не носели подпис на потребителя или
на трети лица Не били събрани по делото доказателства, които да обосноват
извод, че изводите на вещите лица са обосновани, неправилно било прието
обратното от районния съд. Претендирала е разноски, процесуалният му
представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
Въззиваемият - ответник по исковете Софийска вода”АД ЕИК
ЕИК******* не е изразил становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2008852/28.05.2020г. уточнена с молба от 03.07.2020г. и от 23.09.2021г. на Й.
С. Г., ЕГН ********** срещу Софийска вода”АД, ЕИК ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******”, ул. ******* с
правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с
2
Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ),
чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено, че Й. С. Г. , ЕГН ********** не
дължи на Софийска вода”АД ЕИК ЕИК******* заплащане на сумата от
934,49лв. представляваща начислена стойност на потребени ВиК услуги и
лихва за забава на плащането й в имот с кл.№ ********** с адрес: гр. София,
ж.к. Орландовци” ул. ******* за периода от 24.07.2019г. до 24.04.2020г .
Навела е твърдения, че живее в гр. София, ул. *******, този имот й бил
собствен по наследство от Ц.Б., починала на 12.07.1991г. На 21.05.2020г.
ответникът й връчил констативен протокол № СВ 0012850/21.05.2020г.,
съгласно който дължала за потребени в имота ВиК услуги на стойност от
общо 6671,88лв. , но в имота не били потребени такива на тази стойност. При
съставянето на протокола й било обяснено че водомер бил сменен през 2018г.,
номер на настоящия водомер бил 18210499135, не било възможно зда две
години за се потреби такова количество ВиК услуги. Не били представени
доказателства за реалното потребление, тези по чл. 23,24,25 от ОУ и по чл. 35
и чл. 39 от Наредба № 4/14.09.2004г. В протокола било посочено че ако не
плати сумата, ще й се прекъсне водоснабдяването, това обосновавало правния
й интерес да предяви отрицателния установителен иск. Претендирала е
разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът „Софийска вода”АД, ЕИК******* в предоставения му срок
е оспорил исковете. Посочило е, че партидата за имота при него се водела на
трето лице, нямало данни нито искане за смяна на титуляра на партидата.
Между страните се водело дело № 47772/2019г. по описа на СРС, 124- ти
състав за сумата от 5737,39лв., тя била част от сумата по протокола от 2020г.,
защото той включвал неплатените фактури издадени до 23.07.2019г. които
били предмет на делото на 124-ти състав. Доставял за периода ВиК услуги на
стойност и в количества, посочени в протокол№ 0012850/ 2020г., с кредитно
известие от тези суми били приспаднати 73,15лв. от фактурата от април
2013г. Претендирало е разноски.
С доклада по делото районният съд е указал на ответника, че в негова
тежест е да установи по делото, че ищецът е потребител на ВиК услуги в
имота, че е доставял ВиК услуги в имота през процесния период в размери, за
които е иска, че е извършен реален отчет на потребеното количество ВиК
услуги, съответно че потребителят е отказал да осигури достъп до имота за
3
отчет, за което е съставен протокол от длъжностното лице по надлежния ред.
По делото е приет констативен протокол № 0012850/21.05.2020г. носещ
подпис за двама служители на Софийска вода”АД –К. и М., както и на Д.А.,
положил подпис за клиент, съгласно който на 21.05.2020г. е посетен имот в
гр. София, ул. *******, кл. № **********, кв. Орландовци, с който е
посочено, че към 21.05.2020г. задълженията за имота за Вик услуги са
6588,02лв. , отделно и за лихва за забава, общо 6671,88лв. и предстои
съгласно чл. 40, ал.1 от ОУ преустановяване на водоснабдяването на
08.06.2020г., на гърбя на протокола е записан № на водомер
18210699135/2018г.
Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници издадено
на 27.05.2020г. от СО, район Сердика, съгласно което Ц.И.Б. е починала на
12.07.1991г., като е оставила за наследници по закон съпруга си С.Ф.Б.,
починал на 02.05.2007г. и дъщеря си Й. С. Г..
Прието е кредитно известие от 22.07.2020г. за сумата от 73,15лв. към
фактури № **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********.
Приет е констативен протокол № 0016136/2019г., съгласно който
задълженията за имота за ВиК услуги към 15.08.2019г. е 5655,15лв., отделно
се дължи и лихва за забава, общият размер на задълженията е 5737,39лв.
Приети са искова молба, писмо от СРС, 124-ти състав по дело
47772/2019г., съгласно които предмет на същото е отрицателен установителен
иск на Й. Г. срещу Софийска вода”АД за недължимост на сумата от
5737,39лв. по протокол № 0016136/2019г.
С прието по делото заключение по комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза вещите лица след запознаване с документи по делото и
справки при ответника, , извлечения от информационна система на ответника
за доставени ВиК услуги, начин на отчитане, фактури, извлечение от система
за електронно отчитане на ВиК услугите са посочили, че задълженията по
констативен протокол № 0016136/2019г. касаят фактури, издадени в периода
от 30.04.2013г. до 23.07.2019г., както и лихви за забава. Протокол № 0012850
/ 2020г. включвал задължения по фактури, издадени в периода от 30.04.2013г.
до 24.04.2020г и включвал главница и лихви. Протокол от 2020г. включвал
задълженията по протокола от 2019г. , но включвал и задължения по
4
фактури, издадени в периода от 22.08.2019г. до 24.04.2020г. и лихви върху
тях, като главница за тази разлика била 669,03лв. за периода от
16.07.2019г. до 15.04.2020г, лихва била 265,46лв., тоест общо 934,49лв .
Посочили са, че за процесният период ответникът доставял ВиК услуги в
имота, начисленията били за потребление , определено въз основа на
показанията на водомер № **********, данни от който били снети от
проверител за периода април-май 2019г., за които бил отбелязана тип отчет
„проверител”. За останалите месеци по записванията на ответника бил
отбелязан тип отчет „контролни” или „изчислен”, като те се редували – един
месец „изчислен”, следващия месец „контролни”. Записванията за отчет
„контролно” означавало, че е направен реален отчет и в следствие на него са
направени корекции на предишни записвания за „изчислен” отчет, тоест
такива направени на база предишен период. Издадените фактури за периода
от 22.08.2019г. до 20.04.2020г. били с главница от 669,03лв., като по
изчисления на експертизата лихвата за забава била 18,77лв., тоест общото
задължение било за 687,80лв. По записванията за показанията на водомерите
за процесния период по водомер № ********** същите за стар отчет и текущ
отчет съответствали в начало на период и край на период за съответния
месец. Посочили са, че част от процесната сума би сумата от 284,82лв., за
която била издадена фактура № 91907543/26.09.2019г. но за период от година
и няколко месеца преди това - за период 22.04.2018г. до 20.05.2018г. и то по
показания по водомер № 04892752 , като тази сума била начислена по данни
по отчет ”проверител ” ,установил показание 2,973. Посочили са, че за
същият този период от 22.04.2018г. до 20.05.2018г. била издадена и
фактура № 81080736 за 19,79лв., тя била по отчет тип „изчислен”, като
след това бил записан отчет тип „контролен” и било намалено
потреблението с 13, водомер към този момент бил записан с № 04892752 с
показания за края на този период от 2,956, които към 20.05.2018г. били
2,973 и последната била установено при отчет тип „проверител”, като
начисленото за периода 17.05.2018г. до 20.05.2017г. било 55,40лв. като
стойност. Посочили са че тези две фактури не били част от процесната сума,
защото тя била по фактури, които са издадени в периода, обхванат от
протокола, издаден през 2019г., а само за необхванитте от него суми по
протокола от 2020г. било настоящото дело. Лихвата върху сумата от
284,82лв. била 12,42лв. 82лв за периода от 27.10.2019г. до 31.03.2020г.
5
Стойността на потребените ВиК услуги била определена по утвърдени от
КЕВР цени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от
Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на водоснабдителни и
канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД- иск за установяване
несъществуване на задължение на ищеца към ответника за плащане на
потребени ВиК услуги .
При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за
процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение
по което ответникът се е задължил да предоставя на ищеца доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода, че е изпълнил задълженията си по
договора и стойността на същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането
и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите
ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране
на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане
на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно чл. 1 ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни
услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на
потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация
на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка,
отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към
6
водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с
предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно § 1, ал.1, т. 2 буква „а” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е
физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В същият смисъл е и
разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 /14.09.2004г. за условия, ред за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че ползвател е този
който има вещното право на ползване или право на строеж.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един
централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те
влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30-
дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще
обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат
Общите условия.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя
сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на
същите.
По делото не се спори, че ответникът е търговско дружество с предмет на
дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, тоест „оператор
на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/2014г.
Съдът приема за установено по делото, че ищецът има качество
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 и на § 1, ал.1,
т. 2 буква „а” от ДР на ЗРВКУ в имот в гр. София, ул. ******* с кл.
№**********. Ищецът е навел такива твърдения, ответникът с двата приети
по делото протокола – от 2019г. и от 2020г., е посочил ищеца като
потребител, приетото удостоверение за наследници сочи, че ищцата е
наследник по закон на Ц.И.Б. и тези установени по делото факти и
процесуално поведение на страните съдът приема за достатъчни, за да
обосноват за нуждите на настоящото производство, че ищецът е потребител
за процесния период на ВиК услуги в имота .
7
Установява се от приетите по делото протоколи, заключение по
съдебната експертиза, че ответникът за процесния период е начислил
стойност на потребени ВиК услуги в размер на от 669,03лв., като по
изчисления на експертизата лихвата за забава на плащането на тази сума
съобразно правилата на общите условия на ответника е 18,77лв.
Спорен въпрос по делото е дали начислените на ищеца суми са стойност
на реално потребената в имота ВиК услуга.
Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4
изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания
на водомерите, за отчитането на което дата на отчет се обявява от оператора
поне три работни дни преди отчитането , данни по показанията за отчет на
определена дата се удостоверява с подпис на потребителя. Изискването за
полагането на подпис от потребителите съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4
отпада в хипотеза на въведено електронно отчитане.
В конкретния случай установено по делото от заключението по
комплексната експертиза е, че отчитането на водомера в имота е било
електронно. Същото е посочена от вещите лица в частта, сочеща че са
работили по система за електронно отчитане, че записванията по нея за тип
отчет „контролен” означава, че реален отчет е направен. При така
установеното и при липса на данни, които да опровергаят тези констатации на
вещите лица съдът приема за установено, че отчитането на водомера в имота
в случая е било електронно , поради което и липсата на подпис на потребител
за извършен реален отчет на показанията на водомера не може да обоснове
извод, че такъв реален отчет не е извършен. Съдът приема за установеното по
делото, че процесния период стойността на реалното потребление на Вик
услуги в имота е било в размер на 384,82лв. и лихва за забава на тази сума
е в размер на 6,35лв., тоест общото задължение е в размер на 391,17лв.
Вещите лица са посочили, че записванията са за реални отчети по системата
за електронно отчитане, че стойността на потреблението съответства на
цените определени от КЕВР, както и на стойностите на отчетите по
електронен път. При проследяване на записванията на показанията на
водомерите, снети по електронен път не се установява несъответствие между
тях. Съдът кредитира заключението по съдебната експертиза в тази част като
вярно и задълбочен, неопровергано от останалите събрани по делото
8
доказателства.
Същевременно, съдът приема че по делото не е установено през
процесния период имота да са потребени ВиК услуги на стойност от
284,82лв. по фактурата от 26.09.2019г. Действително, вещите лица по
комплексната експертиза са констатирали, че по записванията на ищеца има
издадена фактура за сумата от 284,82лв. по фактура № 91907543/26.09.2019г.
Тази фактура обаче вещите лица са посочили, че е за потребление в период
22.04.2018г. до 20.05.2018г. като тя е по показания на водомер № 04892752 и
е по данни по отчет ”проверител”с данни на текущ отчет 2,973 . Вещите лица
обаче са посочили, че за същия период е издадена друга фактура - с №
81080736/23.05.2018г за 19,79лв., тя била по отчет тип „изчислен”, като след
това бил записан отчет тип „контролен” и било намалено потреблението с 13
куб.м., водомер към този момент бил записан с № 04892752 с показания за
края на този период от 2,956, които към 20.05.2018г. били 2,973, като
следващата фактура отчитаща показанието 2,93 била за 55,40лв. и
последната била установено при отчет тип „проверител”. По делото не е
установено от ответника причината за един и същ период да се издават две
отделни фактури с разлика между тях от 1 година и 4 месеца , както и с
разлика в стойностите на тези фактури над 250лв, а с еднакви показания на
водомера в началото и в края на периода – по фактурите от 23.05.2018г. и от
22.06.2018 суми в размер съответно от 19,79лв. и от 55,40лв. с показание на
водомера в началото на този период от 2,933 и показание в края – 2,973. По
фактурата от 26.09.2019г. показание в началото на периода 2,933 и
показание в края му – 2,973. Така съдът приема, че по делото не е установено
в имота реално да са доставени ВиК услуги в количества и на стойност за
които е издадена фактура № 91907543/26.09.2019г , тоест за сумата от
284,82лв. При този извод на съда съдът приема, че иск за главница от
284,82лв. е неоснователен, поради което неоснователен е и акцесорния иск за
забава на плащането на тази сума от 12,42лв.
При така възприето съдът приема че решението на СРС е неправилно в
частта, с която е приел неоснователен иска за сумата по фактура №
91907543/26.09.2019г в размер на 284,82лв. главница и за лихва върху тази
сума в размер на 12,42лв., следва да се отмени и вместо него следва да се
постанови друго, с което иск за тези суми следва да се уважи.
9
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва
да се поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете,
като решението на СРС в частта, в която е поставило в тежест на ищеца
разноски от 33,14лв. следва да се отмени. На ищеца за производство пред
СРС следва да се присъдят още 43,05лв.
За производство пред СГС на въззивника се следват разноски за
държавна такса от 10,80лв.
На адв. В. И. представлявал безплатно пред СГС въззивника следва да се
присъди възнаграждение от 172,88лв.
Въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20041025/08.06.2022г. по гр.д. № 20303 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 48-ми състав в частта, с която са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2008852/28.05.2020г.
уточнена с молба от 03.07.2020г. и от 23.09.2021г. на Й. С. Г. , ЕГН
********** срещу Софийска вода”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. *******”, ул. ******* с правно основание чл.
124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране
на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 от ЗЗД за
признаване за установено, че Й. С. Г. , ЕГН ********** не дължи на
Софийска вода”АД ЕИК ******* заплащане на сумата от 284,82лв.
представляваща стойност на начислена водоснабдителна и канализационна
услуга за периода от 24.07.2019г. до 24.04.2020г. и мораторна лихва от
12,84лв. по партида за имот с абонатен № ********** с адрес: гр. София, ж.к.
Орландовци” ул. *******, като Софийска вода”АД, като Й. С. Г. , ЕГН
********** е осъдена да заплати на Софийска вода”АД, ЕИК ******* на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 33,14лв. и вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен с искова молба вх. №
10
2008852/28.05.2020г., уточнена с молба от 03.07.2020г. и молба от
23.09.2021г. отрицателен установителен иск на Й. С. Г. , ЕГН **********
срещу Софийска вода”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. *******”, ул. ******* с правно основание чл. 124
от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 от ЗЗД, че Й. С.
Г., ЕГН ********** не дължи на Софийска вода”АД ЕИК*******
заплащане на сумите, както следва: сумата от 284,82лв. представляваща
начислена стойност на потребени ВиК услуги по фактура №
91907543/26.09.2019г по партида за имот с кл. № ********** с адрес: гр.
София, ж.к. Орландовци” ул. *******, включена в констативен протокол №
0012850/21.05.2020г. ; сумата в размер на 12,84лв. начислена като лихва за
забава на плащането на главницата от 284,82лв за периода от 27.10.2019г. до
31.03.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20041025/08.06.2022г. по гр.д. № 20303
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 48-ми състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Софийска вода”АД ЕИК ******* да заплати на Й. С. Г. ,
ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо
53,85лв., представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и
СГС.
ОСЪЖДА Софийска вода”АД ЕИК ******* да заплати на адвокат В.
Б. И., личен № ******* с адрес: гр. София, пл. ******* , на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 172,88лв.
представляващи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
въззивника Й. С. Г. в производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11