Решение по дело №154/2019 на Окръжен съд - Добрич

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 172

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

                      Гр.Добрич     27.12.2019г.

  ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 

 в открито заседание на деветнадесети декезври

две хиляди и деветнадесета година                                 в състав:

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.Стоева

при  секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА

и с участието на прокурора……………………………………… като разгледа                                   Т.д..№154 по описа за 2019 г.           и за да се произнесе взе предвид

 следното:

      Постъпила е искова молба от В.Д.К. ЕГН ********** ,с адрес ***,чрез адв.Н.Н.Д. ***,четвърти полуетаж ,офис №4 срещу „***“,ЕИК*** със седалище и адрес на управление-гр.София 1000,бул.“***„№59,с цена на иска 48 000 лв. и правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр.с чл.409 от КЗ.

   В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

   На 08.12.2016г.около 8,10 ч.в гр.Добрич,на ул.“***“,в непосредствена близост до ***“ водачът на л.а. марка „***“,модел“***“,с ДК №Тх ***КХ водачът ***Г. ЕГН **********,при движение с несъобразена скорост и без да прояви дължимата предпазливост към пешеходците,особено към децата,реализира ПТП с участието на пешеходеца В.К..

   В пряка причинно-следствена връзка ищцата претърпява множество на брой телесни повреди,изразяващи се в травма на дясното ахилесово сухожилие,оток и циркулаторни смущения в областта на дисталния край на „Ахила“.

   Отговорността за процесното ПТП е на водача на л.а. марка „***“,модел“***“,с ДК №Тх ***КХ- водачът ***Г. ЕГН ********** .С неправомерното си поведение,изразяващо се в движение със скорост,която не е съобразена със състоянието на пътя,с характера и интензивността на движението и без да прояви дължимата предпазливост към уязвимите участници в движението ,е преминал през стъпалото на ищцата,с което водачът е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП,чл.20 ал.2 и чл.116 от закона,като виновно е причинил настъпването на процесното ПТП ,в пряка причинно-следствена връзка с което са и последвалите увреждания.

   Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП№50/2017г. по описа на Първо РУ на МВР –Добрич.С постановление за привличане на обвиняем от 27.06.2017г.в качеството на обвиняем е привлечен ***Г. ЕГН **********.Образувано е НАХД №1039/2017г.по описа на РС гр.Добрич,което е било прекратено с Определение №581 от 05.10.2017г.,на основание чл.343 ал.2 от НК във вр.с чл.24 ал.1 т.9 от НПК.

   Към датата на събитието е налице валидно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,учредено с полица №BG /01 / 116001107480 от 11.04.2016г.,с начална дата на покритие 30.04.2016г.и крайна дата 29.04.2017г.

   В следствие на настъпилото ПТП ищцата търпи както неимуществени,така и имуществени  вреди.

  Претендира присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

  Ищцата е претърпяла телесни повреди множество на брой,в резултат на което тя е прита по спешност в МБАЛ Добрич АД,“Ортопедично отделение“,където са й направени пълен набор от изследвания,скенер и рентгенографии и е извършена консултация с ортопед,в резултат на което се установява,че констатираните травми налагат поставянето на гипсова имобилизация,обхващаща стъпалото и подбедрицата.Във връзка с това В. е била принудена да  използва помощни средства за придвижването си.През оздравителния период тя се е нуждаела от чужда помощ в своето ежедневие,което допълнително утежнява болките и страданията й,предвид това,че се е наложило да стане зависима от други хора.Процесното ПТП се отразява крайно негативно на ищцата по отношение на нейните социални контакти,поради появилия се страх и тревожност при движение по пътя.

   Ищецът оценява претърпените болки и страдания на 60 000 лв.,от които ответникът изплатил едва 12 000 лв.

    Обосновава се размера на обезщетението с икономическите условия към момента на произшествието и общественото възприемане на справедливостта,което се променя на всеки етап от развитието на обществото.

   Претендира се и лихва за забава,считано от изтичане на срока по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ.

  С тези мотиви се обуславя правният интерес от предявяване на настоящия иск.

  В срок от ответника по делото е постъпил отговор на исковата молба ,в който се излага следното:

  Не се спори по допустимостта на иска.

  Не се оспорва механизма на настъпване на  ПТП,виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил и причинната връзка между ПТП и настъпилите телесни увреждания на ищцата.Тези обстоятелства следва да се приемат за безспорно доказани по делото.Не се оспорват и вредите-травма на ахилесовото сухожилие на десен долен крайник,което е обусловило трайно затруднение на движението му за период   от 1-1,5 месеца.

   Спорните въпроси се свеждат до размера на настъпилите вреди,който следва да бъде определен по справедливост,съобразявайки конкретните фактически обстоятелства по инцидента и социално икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането.

   Твърди се,че съобразно заключението на специалиста ортопед ищцата е претърпяла една телесна повреда,състояща се в  травма на ахилесовото сухожилие на десен долен крайник,което не е довело до  разстройство на здравето опасно за живота.Не отговаря на доказателствата по делото твърдението на ищеца за наличие на множество телесни повреди,няма данни за оток и циркулаторни смущения в областта на дисталния край на „Ахила“.Има данни само за едно искане за образно изследване ,но не и разноски за неговото извършване,както и за една консултация с ортопед.Няма доказателства за твърдението,че ищцата е използвала чужда помощ в своето ежедневие.Продължителността на възстановителния период е била кратка-имобилизация максимум за месец-месец и половина.Липсват индикации за необходимост от хирургическо лечение.Пострадалата няма данни да е била лишена от съществени,важни социални активности.Не са настъпили трайни усложнения на опорно двигателния апарат,нито да са останали козметични белези по тялото на ищцата.С оглед на това,че няма доказателства за усложнения през времето след лечението,не съответства на доказателствата по делото твърдението на ищеца ,че болки и страдания са търпени и ще продължават да се търпят.Липсват доказателства за емоционална травма,която да обоснове медицински и психологически мерки .Твърденията за липса на социални контакти и страх при движение по пътната мрежа са недоказани и житейски преувеличени.

   Ето защо ответникът намира,че изплатеното обезщетение от 12 000 лв. е обосновано и справедливо и напълно възмездява претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата,а претенцията за сумата от 48 000 лв. е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

   Неоснователна и нередовна е претенцията за мораторна лихва,поради неоснователност на главното вземане,както и поради това,че ищецът не е определил период ,за който претендира обезщетение за забава и не е посочил размера му.Законодателят свързва забавата на ответното дружество със срока по чл.106 ал.3 от КЗ-за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне по чл. 496 ал.1 от КЗ.

   В съдебно заседание страните поддържат становищата,изразени в разменените книжа по делото.

   Окръжният съд,като се запозна с представените по делото писмени и гласни доказателства и заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза,прие за установено следното:

   Не се спори по механизма и обстоятелствата ,свързани с настъпването на пътно-транспортното произшествие,причинило на ищцата травмата,описана в исковата молба.

  По тези съображения съдът приема за доказани фактите,че на 08.12.2016г.,около 8,10ч. в гр.Добрич,на ул.“***“,в непосредствена близост до входа на ***“,гр.Добрич водачът на л.а. марка „***“,модел“***“,с ДК №Тх ***КХ  ***Г. ЕГН **********,вследствие на несъобразяване на конкретната пътна обстановка,при завиване на дясно по подход към паркинга ,находящ се зад сградата по ул.“Сан Стефано“№2 е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно-чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП;чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда,изразяваща се в  травма на ахилесовото сухожилие на десен ,долен крайник,обусловило  трайно затруднение на движението му за период около 1-1,5 месец.

   С Постановление за привличане на обвиняем от 28.06.2017г. извършителят на деянието е привлечен като обвиняем,а с   Определение №581/05.10.2017г.по НАХД№1039/2017г.по описа на ДРС производството по делото е прекратено ,на основание чл.343 ал.2 от НК,във вр.с чл.24 ал.1 т.9 от НПК,влязло в сила на 21.10.2017г.

  Според представената като писмено доказателство съдебно медицинска експертиза по писмени данни при станалия инцидент на 08.12.2016г. пострадалата  е получила травма на ахилесовото сухожилие на долен десен крайник,в резултат на удар с или върху твърд ,тъп предмет ,което увреждане би могло да  се получи по време и начин,както сочат данните по досъдебното производство.

    От изслушаната в съдебно заседание съдебно медицинска експертиза,изготвена от специалист ортопед се установява,че причините за настъпилите увреждания са директна травма в областта на стъпалото и задната повърхност на долния край на дясна подбедрица и могат да  се получат по начина,посочен от ищцата.Лечението на травмата на ахилесовото сухожилие се състои в гипсова имобилизация на увредения крайник  за период от четири седмици,след което е наложителна физиотерапия и рехабилитация.Общо възстановителния период трае около два месеца.Интензитетът на болката е в средна до силна степен,като отшумява в течение на две седмици.Предвид обездвижването с гипс и щадящия двигателен режим е необходимо пострадалата да ползва помощни средства-патерици.След сваляне на гипса  има остатъчни ограничени движения,най-вече в глезенната става,водещи до смутена походка.Обективно не личат видими остатъчни последствия,движенията на глезенната става и ставите на стъпалото са в пълен обем.Налице са субективни оплаквания,а именно болки в травмираната зона при променливи климатични условия и след физическо натоварване.

   По делото е разпитана свидетелката Ивелина К.,майка на ищцата,която дава  следните показания:

   След инцидента майката на пострадалата отишла в спешно отделение на МБАЛ –Добрич АД.Наложило се закупуване на патерици.Ищцата буйствала,не позволявала да я пипат и да я гипсират,което я стресирало,тъй като никога не е била в болница.Не се наложила оперативна интервенция.Станало ясно,че дълго няма да може да ходи на училище.Пропуснала интензивни часове по немски език,което й попречило да влезе в специален клас ,с най-високо ниво на изучаване на немски език.Влязла на следващата година.Водила е активен живот-ходила на латино- танци,на ски,занимавала се с фитнес,но се наложило да прекрати всички спортни занимания,заради травмата.Вече не е така активна физически.В студеното време я боли крака,има остатъчно оцветяване на мястото на травмата.Не може да обува високи обувки и да ходи на дискотека,защото я боли.Вследствие на инцидента ищцата е по-предпазлива-внимателно пресича улицата и иска да носи светло яке в тъмните часове на деня,за да бъде забелязана от транспортните средства.Променила се е психически-все още преосмисля станалото.

   При така установените факти съдът намира,че са налице всички предпоставки на чл.432 ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника по делото,обусловена от деликтната отговорност на делинквента.Налице е непозволено увреждане,вреди,настъпили от противоправното поведение на водача на л.а. ДК №Тх ***КХ  ***Г.,който е нарушил разпоредбите на ЗДвП,задължаващи го да съобрази поведението си с конкретната пътно-транспортна обстановка,като отчита наличието на пешеходци в зоната си на движение,част от които деца,които по закон е задължен да пази с особена осторожност.Доказана е причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат,както и вината на делинквента.Не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответното дружество,състоящо се в сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на процесния автомобил.

  Доказано по делото е ,че е предявена претенция към застрахователя, на основание чл.380 ал.1 от КЗ.Застрахователят е изплатил на пострадалата сумата от 12 000 лв.,която счита за адекватно обезщетение за претърпените от автопроизшествието неимуществени вреди.

   Според ищеца справедливия размер на обезщетението в настоящия случай е сумата от 60 000 лв.,от която след приспадане на вече заплатеното обезщетение се претендират 48 000 лв.

   Съдът,като прецени конкретните обективно съществуващи обстоятелства във връзка с процесния случай,а именно характера на увреждането му-една доказана средна телесна повреда,свързана с интензивна болка за около две седмици,имобилизация на долния крайник за един месец и необходимост от използване на помощни средства,приема ,че характерът на увреждането обуславя не много продължителни болки и страдания и сравнително бързо възстановяване,като се има предвид възрастта на пострадалата.Липсват доказателства за допълнително влошаване на здравословното състояние на ищцата.Според заключението на медицинската експертиза по делото към настоящия момент тя е  напълно възстановена.Субективните оплаквания от болки в наранения крайник са обективно неустановими,но според съда е житейски верен факта,че при подобен вид наранявания винаги се появява болка ,когато се влоши времето или при продължително натоварване на крайника,което кореспондира и със свидетелските показания по делото.Следва да се отчете възрастта на пострадалата,която предполага възможността й тепърва да се развива,да има желание за упражняване на усилена физическа активност-танци,спорт и други присъщи на младостта занимания,от които е принудена да се откаже.

   В психическото състояние на ищцата са настъпили несъществени изменения,които са нормални след преживения от нея стрес.Липсват съществени морални страдания,както и осакатяване или обезобразяване на крайника.

   При изследване на релевантната съдебна практика съдът установи наличието на едно съдебно решение,постановено при сходна травма-Решение №3775/27.05.2019г.по гр.д.№5942/2018г.на СГС,но в разгледания казус нараняването на ахилесовото сухожилие на ищеца е било много по-сериозно-открито разкъсване на дясното ахилесово сухожилие,наложило оперативна интервенция,придружено с допълнителни усложнения-ограничен обем на движенията в дясната глезенна става,ошипяване и остеопороза,както и втора оперативна интервенция.В настоящия случай не се е наложила никаква операция и заздравяването е протекло гладко и непродължително.Липсват доказателства за необходимост по време на възстановяването и след това да е ползвана чужда помощ при битовото обслужване на ищцата.

   Минималният размер на застрахователното покритие към момента на настъпване на инцидента е  2 000 000 лв./след 11.06.2012г./,съгласно чл.266 от КЗ/отм./Минималната работна заплата за периода е в размер на 420 лв.

   При съобразяване на всички тези обективни фактори,съдът намира,че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в общ размер на 20 000 лв.,от които застрахователят е изплатил сумата от 12 000 лв.За остатъка от  8 000 лв. искът е основателен и подлежи на уважаване,а за горницата до 48 000 лв.-на отхвърляне,като неоснователен и недоказан.

               Върху присъденото допълнително обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания е дължима и лихва за забава ,считано от 26.01.2019г.,когато е изтекъл срокът по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ.Ищецът претендира обезщетение за забава,считано от 26.02.2019г.,видно от молбата му от 29.11.2019г.,което следва да се присъди на основание чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.497 ал.1 от КЗ.

   На ищцата   се дължат сторените по делото съдебно деловодни разноски,а именно адвокатско възнаграждение,което се претендира по реда на чл.38 от ЗА.Пропорционално на уважената част от иска ответното дружество се осъжда да заплати на ищцата по делото сумата от 876 лв.-адвокатско възнаграждение с ДДС-по минимума от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения-чл.7 ал.2 т.3 от наредбата.

   Ответникът също има право на разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Същото е договорено под минимума по наредбата и предвид факта,че седалището на ответното дружество е в гр.София,не може да се направи извода,че ангажирането на адвокат от гр.Добрич е необосновано.

   Пропорционално на отхвърлената част от иска се дължи сумата от  1 525,00 лв.-разноски на ответника по делото,а именно договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

   Ответникът следва да заплати пропорционално на уважената част от иска дължимата държавна такса в размер на 320 лв.и разноски за експертиза за сметка на ДОС в размер на 17лв.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

     Р  Е  Ш  И:

   ОСЪЖДА „***“,ЕИК*** със седалище и адрес на управление-гр.София 1000,бул.“***„№59 да заплати на В.Д.К. ЕГН ********** ,с адрес *** сумата от 8 000лв./осем хиляди лева/,представляващи обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищцата в следствие на ПТП на 08.12.2016 г.,причинено от л.а. марка „***“,модел“***“,с ДК №Тх ***КХ,с водач  ***Г. ЕГН **********,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от 23.07.2019г.до окончателното й изплащане и законна лихва за забава върху главницата,считано от 26.02.2019 г.до завеждане на исковата молба и разноски в размер на сумата от 876 лв./осемстотин седемдесет и шест лева/-адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА,с включен ДДС.

    ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 40 000 лв.като неоснователен.

   ОСЪЖДА В.Д.К. ЕГН ********** ,с адрес *** да заплати на „***“,ЕИК*** със седалище и адрес на управление-гр.София 1000,бул.“***„№59 сумата от  1 525 лв./хиляда петстотин двадесет и пет лева/-разноски по делото,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

   ОСЪЖДА „***“,ЕИК*** със седалище и адрес на управление-гр.София 1000,бул.“***„№59 да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 320 лв./триста и двадесет лева/-държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 17лв./седемнадесет лева/-разноски за експертиза по делото.

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: