№ 280
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000015 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „МТ проджект“ ООД, с
която обжалва решение № 1 082 от 08.09.2023 г., постановено по т. д. № 2 109/21 г. по описа
на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 11 състав, с което съдът е отхвърлил
предявените искове с правно основание чл. 99 и чл. 86 ЗЗД от „МТ проджект“ ЕООД срещу
„Техномаркет България” ЕАД за заплащане на сумата от 688 025.01 лв. и законна лихва
върху същата от предявяване на исковата молба, като неоснователни и е осъдил „МТ
проджект“ ЕООД да заплати на „Техномаркет България” ЕАД разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1 540 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано.
Твърди, че по делото е установено, че между Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“,
управляван от „Алфа асет мениджмънт“ ЕАД и „Корпоративна търговска банка“ АД са
сключени договори за депозит. Твърди, че е установено, че по силата на четири договора за
цесия, сключени между депозанта като цедент и „Техномаркут България“ ЕАД като
цесионер всички вземания на договорния фонд по договорите за депозит са прехвърлени в
полза на цесионера, като цедента е уведомил длъжника по цедираните вземания с нарочни
уведомления. Твърди, че въз основа на същите договори за вземане към цесионера в размер
на исковата сума. Твърди, че съществуването и дължимостта на вземането на договорния
фонд е потвърдено от ответника във връзка с потвърждаване на насрещни разчети, както и с
1
нарочно писмо. Твърди, че поради настъпването на условията за изискуемост договорния
фонд е изпратил нотариална покана с искане за плащане. Оспорва изводите на съда по
отношение на нищожността на договорите за цесия. Твърди и сочи практика, че след
уведомяването на банката за извършени цесии на суми над гарантирания размер, то
преобретателят на вземането става вложител на банката, а сключените договори за цесия не
представляват заобикаляне на закона, нито е настъпил забранен от закона резултат. Оспорва
и изводите на съда, че процесните договори за цесия нарушават реда за изпълнение на
задълженията по договора за кредит и за удовлетворяване на вложителите, като твърдят, че
съобразно легалното понятие вложител, дадено в § 1, т. 4 от ДР на ЗБН цесионерът попада в
приложното поле на понятието вложител. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за
нищожност на договорите за цесия на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, като такива
излизащи извън рамките на позволената дейност, като твърди, че същите не излизат извън
рамките, а дори да излизат, то извършените сделки не са нищожни, а подлежат на
административен контрол. В жалбата се твърди, че извода на първоинстанционния съд
относно развалянето на договорите е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по
делото. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо
него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендира и разноски.
Ответникът „Техномаркет България“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че същата е необоснова и неоснователна. Оспорва твърденията за липса на
нищожност на договорите за цесия, като твърди, че цитираната практика е ирелевантна, тъй
като касае различна фактическа обстановка. Развива доводи за правилност и
законосъобразност на атакуваното решение и изводи на съда относно нищожността на
договорите за цесия. Оспорва и изводите относно нищожност поради противоречие с чл. 4,
ал. 1 от ЗДКИСДПКИ. Моли съда ако не възприеме доводите за нищожност на договорите
за цесия, то моли съда да разгледа релевираното възражение за прекратяване на договорите
по силата на закона. Твърди, че заличаването на договорния фонд води до невъзможността
ищецът да замести цедента в задълженията. Оспорва и наведените твърдения за липса на
доказателства за разваляне на договорите за цесия, като твърди, че такива представени.
Твърди, че волеизявлението от предишния кредитор е достигнало до него след приключване
на ликвидацията на договорния фонд. Развива допълнителни съображения за отхвърляне на
предявените искове, като се позовава на изтекла погасителна давност. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 1 082 от 08.09.2023 г., постановено по т. д. № 2 109/21 г. по описа на Софийски
градски съд, Tърговско отделение, 11 състав, с което съдът е отхвърлил предявените искове
с правно основание чл. 99 и чл. 86 ЗЗД от „МТ проджект“ ЕООД срещу „Техномаркет
2
България” ЕАД за заплащане на сумата от 688 025.01 лв. и законна лихва върху същата от
предявяване на исковата молба, като неоснователни и е осъдил „МТ проджект“ ЕООД да
заплати на „Техномаркет България” ЕАД разноски за първоинстанционното производство в
размер на 1 540 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че между Договорен фонд „Алфа ликвидни вземания“ и „Кооперативна търговска банка“ АД
са сключени четири договора за депозит. Не се спори, че договорния фонд е прехвърлило в
качеството си на цедент вземанията по договорите за депозит на цесионера „Техномаркет
България“ ЕАД.
Не се спори, а се установява и от представено от ответника изявление за
прихващане с вх. № 9 459/17.10.2014 г., че същият е уведомил „КТБ“ АД (н.) за извършеното
прихващане на насрещни вземания. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
делото, че след обявяване в несъстоятелност на банката, същата е предявила обективно
съединени, при условията на евентуалното обективно съединяване искове с правно
основание чл. 59, ал. 5 и чл. 53, ал. 3 ЗБН, както и че с решение от 21.01.2020 г.,
постановено по т. д. № 1 535/17 г. цитираното по-горе изявление за прихващане е
прогласено за относително недействително спрямо кредиторите на банката, тъй като е
извършено след началната дата на неплатежоспособността.
От заключението на назначената ССчЕ се установява, че сумите по договорите
за индивидуален срочен депозит между ДФ „Алфа ликвидни средства“ и „КТБ“ АД /н./, са
както следва: по договор за индивидуален срочен депозит № 26 013 от 15.10.2013 г., салдото
по депозита на ДФ „Алфа ликвидни средства“ към датата 15.10.2014 г. е в размер на
248 947.95 лева; по договор за индивидуален срочен депозит № 26 034 от 16.10.2013 г.,
салдото по депозита на ДФ „Алфа ликвидни средства към 15.10.2014 г. е в размер на
143 325 лв.; по договор за индивидуален срочен депозит № 26 077 от 17.10.2013 г. салдото
към същата дата е 130 745 лв.; по договор за индивидуален срочен депозит № 263 033 от
17.10.2013 г. салдото е в размер на 164 889.90 лв. В заключението вещото лице е отразило,
че ответникът е осчетоводил в счетоводството си прехвърлени вземания общо в размер на
688 025.01 лв. на 15.10.2014 г.
Спорно пред настоящата инстанция по отношение на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изпращането и достигането на
уведомлението за разваляне на договорите за цесия от страна на ответника, както и
уведомяването за извършените цесии от страна на договорния фонд.
По делото, с отговора на исковата молба ответникът е представил писма до
„МТ проджект“ ЕООД и „Инвесто тех“ ЕАД (с предишно наименование „Алфа асет
мениджмънт“ ЕАД) от съдържанието на които се установява, че същият е отправил
изявление за разваляне на процесните договори за цесия. От представените с отговора на
допълнителната искова молба известия за доставяне се установява, че „МТ проджект“
ЕООД и „Инвесто тех“ ЕАД (с предишно наименование „Алфа асет мениджмънт“ ЕАД) са
уведомени за развалянето на договорите за цесия на 04.02.2022 г., т.е. след завеждането на
3
исковата молба.
От представеното с исковата молба протокол за проведено открито съдебно
заседание от 06.06.2018 г. по т. д. № 1 535/17 г. се установява, че пълномощникът на
договорния фонд е представил уведомление и е отправил изявление, че фонда е прехвърлил
процесните си вземания, произтичащи от задълженията на цедента в полза на „МТ
проджект“ ЕООД. Видно от самия протокол на заседание е присъствал пълномощник на
ответника.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е предявил четири обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.79, вр. чл.99 от ЗЗД на
обща стойност от 688 025.01 лв.
С атакуваното решение № 1 082 от 08.09.2023 г., постановено по т. д. № 2
109/21 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 11 състав, съдът е
отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 99 и чл. 86 ЗЗД от „МТ проджект“
ЕООД срещу „Техномаркет България” ЕАД за заплащане на сумата от 688 025.01 лв. и
законна лихва върху същата от предявяване на исковата молба, като неоснователни и е
осъдил „МТ проджект“ ЕООД да заплати на „Техномаркет България” ЕАД разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1 540 лв.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от
„МТ проджект“ ЕООД:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в
настоящия си състав намира същата е процесуално недопустима, като подадена от
упълномощено лице и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Във въззивната жалба са наведени твърдения свързани с
незаконосъобразността и необосноваността на атакуваното решение. С нея са оспорени
изводите на първоинстанционния съд относно нищожността на процесните договори за
цесия, сключени между договорния фонд и ответника поради заобикаляне на закона, както и
поради невъзможност да бъдат извършвани такива сделки от фонда поради забраната на чл.
4, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ. Релевирани са доводи относно неправилност и необоснованост на
изводите на съда по отношение на действителността на развалянето на договорите за цесия.
Така навадените твърдения настоящият състав намира за частично основателни по следните
съображения:
Като неоснователен следва да се възприеме изводът на първоинстанционния
съд относно нищожност на договорите за цесия поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД) с оглед нарушаването на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ.
4
Първоинстанционния съд е приел, че със сключените договори за цесия между ответника и
фонда е налице заобикаляне на предвидения размер на гаранция по влоговете. Видно от
отговора на исковата молба ответникът е обосновал наведеното твърдение за
недействителност (нищожност поради заобикаляне на закона) на процесните договори за
цесия с твърдението, че чрез извършените сделки се заобикаля определеният размер на
гарантираност на влоговете и реда на удовлетворяване на кредиторите. С оглед на така
наведените твърдения съдът намира за неоснователно въведеното с отговора на въззивната
жалба твърдение за ирелевантност на цитираната във въззивната жалба практика на ВКС.
На настоящият състав е служебно известно постановеното решение № 50 037
от 16.05.23 г., постановено по т. д. № 511/22 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК,
Първо ТО. Видно от мотивите на цитираното решение със ЗГВБ (отм.) е установен
принципът на законна гарантираност на влогове в лева и чуждестранна валута като мярка за
защита на вложителите в банките - част от системата за защита на влоговете. Правото на
титуляря на гарантираност на влоговете му по чл. 3 и чл. 4,ал. 1 ЗГВБ (отм.) е латентно,
евентуално, неактивно облигационно вземане, което възниква при настъпване на
предвидените в чл. 23 от закона предпоставки и при отсъствието на ограниченията и
изключенията, предвидени в чл. 4, ал. 3 и чл. 5. Въз основа на тези доводи ВКС е дал
отговор на поставения правен въпрос в смисъл, че върху приобретателя на права по влог -
върху цесионера (при отсъствие на противна уговорка по смисъла на чл. 99, ал. 2 ЗЗД)
заедно с прехвърленото вземане преминава и потенциалното вземане на гарантираност на
влога по чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.) като принадлежност на прехвърленото вземане в обема, до
който, ФГВБ би гарантирала сумите по влоговете на цедента, независимо от броя и размера
им в конкретната банка-влогоприемател при отнемане на лицензията й за банкова дейност.
С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос касационната инстанция
е направила извод, че в конкретния случай не се постига заобикаляне на закона и
нарушаване на максимално установения размер на гаранция на влогове на един вложител в
банка с отнет лиценз. Следва да се приеме, че не се постига и непозволен от закона резултат
в конкретния случай, тъй като вложителят Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“ не
получава по-висок по размер гаранция от установената от закона за притежаваните от нея
влогове. Видно от неоспорените от страните доказателства цедента е прехвърлил всички
свой вземания, които произтичат от съществуващите четири договора за депозит в банката.
Действителността на сделката при твърдяно заобикаляне на закона се преценява към
момента на сключването й, а не към по-късен момент; резултатът - непозволена от закона
цел трябва да е постигнат веднага, а не са се предполага с оглед бъдещи условности.
Неправилен е изводът, че делото е доказано намерението на страните за постигане на
противоправен резултат чрез придобиване на правото цесионера да погаси част от
съществуващите си задължения към банката, като по този начин се заобикаля предвидения
ред за удовлетворяване на кредиторите на банката. Към момента на цесията лицензът на
банката не е отнет, а поставянето й под особен надзор има за цел оздравяването й, а не
нейния фалит. Получаването от цедента на насрещната престация (съществува такава
5
уговорка в договорите) не води до извод, че страните не са целели настъпването на
типичните за тази сделка правни последици, а именно прехвърлянето на вземане.
Придобиването чрез цесия на права от вложител, който има свои собствени задължения в
банката, също не мотивира становище за целено заобикаляне на закона. Самото
обосноваване от страната (поставяне на банката под особен надзор и последващо отнемане
на лиценза на същата) изключва подобно съмнение, доколкото същата се позовава на
сигурно знание на страните за несъстоятелност на банката, към момента на сключване на
допълнителните споразумения с факта на отнемане на лиценза й за банкова дейност, каквото
знание бе отречено с от съдебната практика, вкл. обективирана в решение по т.д. № 1 920/18
г., по описа на ВКС, Т.К., Първо Т.О. От друга страна, самият ответник извежда
нищожността (предвид визирания, преследван от страните резултат) не единствено и само
от съществуването на клаузата за прекратително условие на договора за цесия, а от
евентуалното неприемане на изявлението за прихващане, вкл. уважаване на иск по чл. 59, ал.
3 ЗБН за относителна недействителност на прихващане, извършено с придобито чрез
цесията вземане, доколкото само тогава в масата на несъстоятелността би постъпило
вземането на банката към цесионера, при това - при изрично уредени от законодателя
предпоставки за такава относителна недействителност. Законодателят не забранява
абсолютно нито цесии с вземания от банка в несъстоятелност, нито прихващане с такива
вземания. Заобикалянето на закона предпоставя постигането на резултат, забранен от
същия, но достижим по силата на други разпоредби във всички случаи, а не съобразно
изхода на правен спор. Клаузата или е нищожна на това основание или не, но не може да
бъде нищожна под условие. Обосноваването на ответника за наличието на знание за
обявяване на неплатежоспособността на банката, не покрива изискването за знание. В
конкретния случай не може да се постигне заобикаляне на установения от законодателя ред
за удовлетворяване на кредиторите, тъй като цесионера по процесните четири броя цесии не
е кредитор (липсват данни същият да има влог и/или спестовна сметка) в
неплатежоспособната банка, поради което и преценката за действителността на сделката
към момента на нейното извършване, както и настъпването на резултата й не могат да
обосноват, че чрез нея се цели заобикщаляне на предвидения ред за удовлетворяване на
кредиторите на неплатежоспособната банка. Съобразно цитираната практика, приложена
към настоящия случай не може да се направи обоснован извод, че е налице заобикаляне на
закона и в случай, при които се цедира вземания, произтичащи от влог на лице, което има
задължения към неплатежоспособната банка, тъй като не се нарушава реда за
удовлетворяване на кредиторите, каквито към момента на цедиране на вземанията
(релевантния момент) не съществуват (липсва открито производство по несъстоятелност). С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че извода на първоинстанционния съд
относно нищожността на процесните договори за цесия поради заобикаляне на закона са
неоснователни.
По отношение на втория извод за нищожност на договорите за цесия поради
забраната на чл. 4, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, т.е. представляват дейност, която не е разрешена
за извършване от страна на цедента съдът намира същото за неоснователно. Съгласно
6
разпоредбата чл. 4, ал. 1 ЗДКИСДПКИ колективната инвестиционна схема е предприятие за
колективно инвестиране, което се учредява като договорен фонд или като инвестиционно
дружество (чл. 5, ал. 1 ЗДКИСДПКИ). Инвестиционното дружество винаги е акционерно
дружество с едностепенна система на управление (чл. 5, ал. 3 ЗДКИСДПКИ), т.е.
юридическо лице. От дадената от законодателя легална дефиниция (чл. 5, ал. 2
ЗДКИСДПКИ) е видно, че договорният фонд е обособено имущество и се смята за учреден с
вписването му в регистъра по чл. 30, ал. 1 от ЗКФН, като за фонда се прилага раздел ХV
"Дружество" от Закона за задълженията и договорите, с изключение на чл. 359, ал. 2 и 3, чл.
360, 362, чл. 363, букви "в" и "г" и чл. 364, доколкото в този закон или в правилата на
договорния фонд не е предвидено друго. Следователно, договорният фонд не е юридическо
лице, а неперсонифицирано гражданско дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД. По правната
си същност представлява многостранен договор, по силата на който две или повече лица се
съгласяват, при условията на публично предлагане, да обединят своята дейност за постигане
на една обща инвестиционна цел - колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа
или други ликвидни финансови активи по чл. 38, ал. 1 ЗДКИСДПКИ, на парични средства,
набрани чрез публично предлагане, а в случаите по чл. 21, ал. 8 - и на финансови
инструменти (чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДКИСДПКИ). Безспорно дейностите които може да извършва
такова обединение са изчерпателно посочени в разпоредбата на ал. 1 от чл. 4 на закона, но
същите не могат да доведат до нищожност на сключените договори за цесия, тъй като
разпоредбата на ал. 3 от същия член допуска и дава възможност да се извършва и друга
дейност извън посочената по ал. 1, в случаите когато това е необходимо за осъществяване на
дейността по ал. 1 и на действията по ал. 2. Не на последно място следва да се посочи, че
извършените допустими от закона сделки могат да бъдат приравнени до разрешената
дейност на парични средства, с оглед възмездния характер на сключените договори за цесия.
По изложените съображения настоящият състав намира, че даденото от
първоинстанционниясъд разрешение относно нищожността на сключените между ответника
и Договорен фонд „Алфа ликвидни вземания“ е необосновано и незаконосъобразно, поради
което следва да се приеме, че релевираното от ответника възражение в тази насока е
неоснователно. Процесните договори да действителни.
С оглед на тази изводи настоящият състав намира, че следва да разгледа и
другите релевирани от ответника възражение в производството.
Неоснователно е наведеното твърдение, че прехвърлянето на вземанията, които
има договорния фонд на ищеца не е съобщено на ответника. Постоянната и
безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 123/24.06.2009 г.,
постановено по т. д. № 12/09 г. състав на ВКС, ІІ т. о. е приел, че поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
7
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.),
съответно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и становището застъпено в решение №
3/16.04.2014 г., постановено по т. д. № 1 711/13 г. на ВКС, І т. о. В това решение е прието, че
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.
Настоящият състав споделя посочената задължителна практика.
Цитираната от ответника практика, обективирана в решение № 137 от
02.06.2015 г., постановено по гр. д. № 5 759/14 г. по описа на 3 ГО на ВКС настоящият
състав намира, че е неотносима към настоящия случай, тъй като нито се твърди, нито по
делото е установено, че стария кредитор е извършил упълномощаване на цесионера да
извърши от негово име уведомяването за извършената цесия. С оглед на това е и
неотносимо възражението, че след като е налице прекратяване на упълномощаването с
установения по делото факт, че цедента е прекратен.
С оглед на това и предвид данните по делото, от които се установява, че с
исковата молба е приложено изявление (уведомление до ответника), с което цедентът го
уведомява за извършеното прехвърляне на вземането си в полза на настоящия ищец,
настоящият състав намира, че така релевираното възражение е неоснователно.
Като неоснователно следва да се възприеме и възражението за погасяване на
задължението с оглед проведената и завършила процедура по ликвидация на цедента по
четирите договори за цесия, сключени с договорния фонд. В отговора на исковата молба се
цитира практика на ВКС относно загубата на правосубектност на страна в процеса, след
надлежно приключила ликвидация. Настоящият състав намира, че същата е неотносима към
настоящият случай, тъй като видно от представения договор за цесия същият е сключен
преди приключването на ликвидацията. Липсват доказателства договора да е сключен от
ликвидаторите, поради което не е налице неизпълнение на задълженията им. По делото
липсват доказателства, от които да се установи, че сключените договори са извън вменените
от закона задължения при ликвидацията.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение за
неоснователност на предявеният иск свързано с развалянето на договорите за цесия.
Безспорно в разпоредбата на чл. 1.5 от сключените четири броя договори за цесия страните
са постигнали съгласие при наличието на определени предпоставки (неприемането или
редуцирането на задълженията на ответника към несъстоятелната банка в резултат на
придобитите вземания) същият да развали договорите за цесия едностранно. Изявлението за
разваляне на така сключените договори следва да достигне до цедента за да се породи
8
ефекта на развалянето. В конкретния случай ответникът нито навежда твърдения, нито е
ангажирал доказателства от които да се установява отправеното от него изявление да е
достигнало до адресата. Твърдението, че ефекта на развалянето е настъпил чрез достигане на
изявлението до настоящият ищец, цесионер по договора за цесия и до управляващото
дружество „Алфа асет менидмънт“ е неоснователно. Едностранното разваляне на договора е
изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита
договора за развален или че разваля договора. По своята правна същност развалянето на
договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да
настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за
разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение е дали волеизявлението е
направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в
исковата молба/отговора на исковата молба. Обстоятелството, че исковата молба/отговора
на исковата молба се отправя до съда, не може да обоснове извод, че същата не се отнася до
ответника. С получаване на препис от исковата молба/отговора на исковата молба
ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора. Въз основа на
изложените съображения ВКС е дал следния отговор на релевантния за спора
материалноправен въпрос относно извънсъдебния начин на разваляне на договора: при
наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с
връчване на препис от исковата молба на ответника. В този см. е константната практика,
обективирана в решение № 178 от 12.11.2010 г., постановено по т. д. № 60/10 г., по описа на
Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и др. Така цитираната задължителна практика на ВКС е релевантна в
случаите когато страни в производството са страните по договора. В конкретния случай
настоящият състав намира, че същата не може да бъде приложена, тъй като страната по
четирите договора за цесия е престанала да съществува. С оглед на това следва да се приеме,
че не са настъпили целините с отправеното изявление за разваляне на договора, предвид
липсата на доказателства за достигането на това изявление до длъжника (цесионера).
По отношение на релевираното възражение за погасяване на задължението по
давност съдът намира следното:
Видно от сключените четири броя цесионни договори и допълнителни
споразумения към тях страните са постигнали съгласие плащането на дължимите суми по
тях да бъде извършено при настъпването на по-ранната дата от: две години от датата на
подписване на договорите или датата на банкова или друго рефинансиране на оборотни
кредити на „Техномаркет България“ АД, при които на дружеството е отпуснато
финансиране на стойност поне от 10 000 000 евро, издаване на банкови гаранциии и
издаване на акредитиви. По делото липсва спор, а от доказателства се установява, че
процесните договори са сключени на 15, 16 и 17.10.2014 г. , а исковата молба е подадена в
съда на 29.10.21 г. Ако се приеме, че това е по-ранната дата от която вземането е станало
изискуемо, то с оглед датата на предявяването на иска, същият е погасен по давност. От
заключението на назначената ССчЕ се установява, че по договор за кредит № 2382.0316 от
17.03.2016 г. ответникът е получил финансиране в размер на 10 000 000 евро за
9
финансиране на текущи разплащания с доставчици (отговарящ на уговорката в
допълнителните споразумения). С оглед на така установеното по делото настоящият състав
намира, че началния момент на погасителната давност следва определен от сключването
(получаването на финансиране) по договора от 17.03.2016 г., като по-ранната дата от двете
посочени от страните. Въведеното твърдение, че за такава следва да се възприеме датата на
сключването на три последователни договора с „БАКБ“ АД е неоснователно. Тълкувайки
действителната воля на страните при подписването на допълнителните споразумения съдът
намира, че използвания израз „отпуснато финансиране на стойност поне 10 000 000 евро“
следва да се разбира като еднократно предоставена сума, а не като сбор от няколко отделни
споразумения чрез които се достига до посочената сума. Още повече, че в третото
споразумение е за предоставяне на кредитна линия за издаване на банкови гаранции, а не е
за финансиране на дейността на ответното дружество. В този случай изискуемостта е
настъпила на 17.03.2016 г. Подаването на исковата молба е след изтичането на предвидения
в закона пет годишен срок, поради което се налага обоснован извод, че претендираното
вземане е погасено по давност.
С оглед на изложеното и предвид съвпадането на крайните изводи относно
неоснователността на предявеният иск съдът намира, че следва да се постанови решение, с
което да се потвърди атакуваното.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски в
настоящето производство съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна с оглед
изхода на спора. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 540 лв.,
представляваща юристконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 082 от 08.09.2023 г., постановено по т. д. № 2 109/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 11 състав , като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „МТ проджект“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район „Триадица“, бел. „Витоша“ 16, ет.1, ап.2 ЕИК: ********* да заплати на
„Техномаркет България“ АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, Район „Искър“, бул.
„Проф. Цветан Лазаров“ № 152 сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лв., на основание
чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на
основанията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок
от съобщението за изготвянето му.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11