Р Е Ш Е Н И Е
Номер /
.07.2020 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
Като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 1213 по описа на съда за 2020 година,
За да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Ж. и синове” ЕООД – Варна, ЕИК
*********, представлявано от управителя А.И. Ж. чрез пълномощника му адв.К.К. ***,
против Решение № 2248/06.12.2019г по АНД
№ 2831/2019г на РС-Варна, VІ с-в, с което е потвърдено издаденото от
председателя на ДКХ – София НП № 214/07.05.2019г и наложената на касаторите Имуществена
санкция в размер на 3 000лв. на осн.чл.108 ал.1 от ЗХ. Релевирани са
всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, приложим по
препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на
наказанието. Касаторите оспорват възприетите от ВРС фактически констатации с
твърдение, че съдът не е изпълнил задължението си задълбочено да анализира в
тяхната съвкупност всички доказателства по делото; че не е отчел разпределението
на доказателствената тежест и е мотивирал решението си само с показанията на
актосъставителя, който е заинтересован от изхода на делото; достигнал е до
несъответни на действителността изводи за липса на поставено във близост до
входната врата информацонно табло; неправилно е приел, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в производството по издаване на НП са спазени всички
приложими процесуални правила, вкл. и относно всички задължителни реквизити;
твърдят, че нарушение не е извършено. В условията на алтернативност претендират
квалифициране на случая като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН. С тези съображения
настояват за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като
незаконосъобразни. В съдебно заседание касаторът не се представлява; с писмена
молба адв.К. поддържа касационната жалба и настоява за уважаването й, като
оспорва отговора на ДКХ.
Ответната Държавна коминия по хазарта чрез
процесуалния си представител ю.к.Х.И. са депозирали заявление и писмена защита,
с които оспорват жалбата, излагат съображения за неоснователност на всяко от
възраженията на касаторите, и настояват за оставяне на жалбата без уважение.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна.
Касационната
инстанция счита жалбата за неоснователна.
Анализирайки събраните в производството
пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение
ВРС приел за установено от фактическа страна, че на 31.07.2018г. св.К.У.и негов
колега – служители на ДКХ, извършили проверка в игрална зала в гр.Варна, ул***,
стопанисвана от „Ж. и синове” ЕООД, където дружеството организирало хазартни
игри с игрални автомати въз основа на Удостоверение за издаден лиценз от 02.04.2018г
на ДКХ. При проверката присъствали управителят на залата св.Ч. и крупието св.М.,
и в тяхно присъствие било установено, че в обекта, в непосредствена близост до
входната врата на игралната зала, на видно място липслала информационна табела
с посочени данни за контакт с ДКХ (адрес на интернет-страниата, електронна поща
и телефон на ДКХ). По време на проверката в залата се извършвал ремонт, като в
непосредствена близост до входа й имало поставено информационно табло, което
обаче не съдържало горепосочената информация. В тази връзка управителят на
залата показал на проверяващите картон с изписани забрани и адреса на ДКХ и
заявил, че имат информационно табло с изискуемата информация, но го държат на
бара, тъй като в момента са в ремонт. Констатациите си проверяващите отразили в
съставения КП от 31.07.2018г, към които приложили и снетите писмени обяснения
на служителите Ч. и М.. На 03.12.2018г против дружеството бил съставен АУАН за
установеното нарушение по чл.5 ал.2 от Общите изисквания към игралните зали, в
които се организират хазартни игри с игрални автомати – за това, че дружеството,
стопанисващо залата, не е монтирало в непосредствена близост до входа й
информационно табло по чл.45 ал.3 от ЗХ, с посочени данни за контакт на ДКХ
(адрес на интернет-страниата, електронна поща и телефон на ДКХ). Актът бил
връчен на надлежно упълномощено лице, и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било
депозирано писмено възражение против него с възражения за липса на осъществено
нарушение. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло
фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението, и на осн.чл.108 ал.1 от ЗХ наложил на дружеството Имуществена
санкция в размер на 3 000лв.
При така установената фактология ВРС приел
от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете
по чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН и съдържат минимално изискуемите за редовността им
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а в производството по издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за
отмяната му. По приложението на материалния закон съдът преценил, че
конкретното неизпълнение на вмененено с подзаконов нормативен акт задължение е
обективно съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано, и за него
е наложена санкция в специалния минимум от 3 000лв. по приложимата
административнонаказателна разпоредба на чл.108 ал.1 от ЗХ, и не следва да бъде
коригирана. Въззивният съд обсъдил последователно всяко от възраженията на
настоящите касатори и изложил мотивирани съображения за тяхната
неоснователност, вкл. и претенцията им за квалифициране на случая като
маловажен по см.чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи ВРС потвърдил изцяло НП.
Настоящият касационен състав преценява
така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и
законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 от АПК.
Всички касационни възражения са идентични
с тези във въззивната жалба, обсъдени са подробно и мотивирано са отхвърлени с
проверяваното решение на ВРС.
Така на първо място следва да бъде
посочено, че при произнасянето си настоящият съдебен състав е обвързан със
забраната за нови фактически установявания по чл.220 от АПК, т.е. не може да
приеме факти, различни от възприетите от предходната инстанция, освен в случай
на допуснато от същата съществено процесуално нарушение при събирането и
преценката на доказателствата. В настоящия случай такова нарушение не е
допуснато. От една страна ВРС е събрал всички релевантни за казуса
доказателства, като е разпитал както актосъставителя, така и присъствалите при
проверката служители (бивш и настоящ) на дружеството-касатор. Твърдението на
последното, че ВРС е мотивирал изводите си само на показанията на
актосъставителя, се опровергава от простия прочит на решението, в което в три
отделни абзаца съдът е цитирал всички съобразявани от него доказателства,
посочил е кои гласни доказателства и в коя част кредитира, и изрично се е
позовал на писмените обяснения и на показанията на свидетелите Ч. и М. с
аргумент, че те коресподират и потвърждават показанията на актосъставителя, че
табела с изискуемото съдържание е имало вътре на бара в залата, но не и
непосредствено на входа й. Впрочем св.Ч. – управителят на залата към момента на
проверката, в съдебно заседание на 16.09.2019г е заявил, че информационната
табела е била поставена на бара, който се намира на около 2 метра от входа за
достъп, а св.М. в показанията си от 04.11.2019г потвърждава, че таблото с
информацията за контактите на ДКХ е било на бара. В същия смисъл са и
показанията на актосъставителя Ч., както и писмените доказателства, събрани в
хода на проверката. Формулирано по различен начин – по делото не е налице нито
едно доказателство, подкрепящо твърдението на касаторите, че информационното
табло с контактите на ДКХ е било непосредствено до входа на залата, напротив –
всички доказателства единно, безпротиворечиво и убедително установяват
местоположението му на бара, находящ се на около 2 (или 3 метра) от входната
врата. Както и да бъдат анализирани наличните доказателствата, те категорично
не обосновават извод за изпълнение на задължението по чл.5 ал.2 от Правилата от
страна на дружеството-касатор – поради това касационният съд преценява като
неоснователно възражението за допуснато от въззивния съществено процесуално
нарушение при събирането и преценката на доказателствата, а по гореизложените
съображения – и за обективна несъставомерност или недоказаност на вмененото им
нарушение.
На следващо място ВРС е приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентни длъжностни лица, като се е позовал на приложимите
правни норми – чл.89 ал.1 и чл.90 ал.2 от ЗХ, съотв.чл.90 ал.3 от ЗХ.
Дружеството-касатор не сочи никакви аргументи защо счита, че актът и
постановлението са издадени от некомпетентни органи, поради което това им
възражение също се преценява като неоснователно. Несподеляемо е и възражението
им за липса на задължителни реквизити в АУАН и в НП, което при това е общо и
неконкретизирано и е по-скоро в подкрепа на защитната им теза за липса на
осъществено административно нарушение. По-нататък – както е посочил и
въззивният съд, АНО изрично е обсъдил и отхвърлил като неоснователно
възражението им против АУАН, поради което НП не е обременено и с такъв порок.
Доколкото коментарът на АНО или излагането на съображения от него за отказ да
бъде приложен чл.28 от ЗАНН са извън задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН,
липсата на такива никога не е процесуално нарушение, още по-малко съществено –
очевидно с издаването на НП и налагането на санкция АНО приема, че случаят не е
маловажен, в противен случай би прекратил производството с резолюция.
Не на последно място противно на
поддържаното от касаторите, ВРС не е бил длъжен да приложи чл.28 от ЗАНН в
конкретния казус, още по-малко след като е изложил мотиви защо липсва такова
основание. В същност, макар и да претендират квалификация на случая като
маловажен, касаторите не сочат защо според тях това нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Понеже това нарушение е осъществено чрез бездействие и е формално, липсата или
незначителността на несъществуващите вреди е ирелевантно за съставомерността му
и за квалификацията му като маловажен случай; от друга страна ВРС е изложил в
решението си служебно известен му факт, че това нарушение не е първо по ред за
дружеството, т.е. не е налице и тази претендирана от касаторите предпоставка за
приложение на чл.28 от ЗАНН. В обобщение – в този конкретен случай на нарушение
и според касационният съдебен състав не се установяват нито многобройни, нито
пък само едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, и той не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на тези нарушения, поради което споделя становището на АНО и на
въззивния съд за липса на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По идентичен начин – мотивирано и обосновано
– се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, потвърждавайки законосъобразното
НП. В конкретния случай не са налице поддържаните касационни основания, а други
такива – налагащи отмяна или ревизия на проверяваното решение, не бяха
установени и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК.
Изложеното налага краен извод за неоснователност на касационната жалба против законосъобразното
решение на ВРС, което следва да бъде потвърдено.
Искания за разноски не са направени.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2248/06.12.2019г по АНД № 2831/2019г на
РС-Варна, VІ с-в, с което е потвърдено
издаденото от председателя на ДКХ – София НП №214/07.05.2019г и наложената на „Ж.
и синове” ЕООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на
3 000лв. на осн.чл.108 ал.1 от ЗХ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.