№ 15796
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря ББ.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20211110148060 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
Секретар Б.К.
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 48060 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „...........“ ЕООД, с ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, б............, представлявано от А.В.А., против В.
М. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ........., за установяване по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 1 128,40 лв. - главница, представляваща
установена липса от касата на „...........“ ЕООД и доклад № 03-05-125 от 19.02.2018 г., сумата
от 215,65 лв. - лихва за периода от 01.03.2018 г. до 17.01.2020 г., със законната лихва върху
главницата от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че по повод
подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК било
образувано гр.д. № 8425/2020 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на дадени от съда
указания ищецът предявява исковата си претенция. Твърди, че между страните възникнало
трудово правоотношение, по силата на което ответницата била служител на ищеца и заемала
длъжност „Служител издаване на пътнически билети информатор“. От изготвени доклади
било установено, че липсва сума в размер на 1 128,40 лв. от билетна каса на ППП София
към „...........“ ЕООД, обслужвана от ответницата. Били проведени дисциплинарни
производство, в рамките на които ответницата признала, че е вземала пари от касата, в
резултат на което ответницата била дисциплинарно уволнена. Излага подробни
съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответницата В. М. Г. особен представител, с който заявява, че не оспорва основанието на
исковите претенции, като оспорва размера на същите. Излага подробни съображения.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява. Не се явява и
назначеният й особен представител. По делото е депозирано становище по съществото на
спора.
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 207 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
От приложеното гр.д. № 8425/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
12.08.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която В. М. Г., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на
„...........“ ЕООД сумата от 1 128,40 лв. - главница, представляваща установена липса от
касата на „...........“ ЕООД и доклад № 03-05-125 от 19.02.2018 г., сумата от 215,65 лв. - лихва
за периода от 01.03.2018 г. до 17.01.2020 г., със законната лихва върху главницата от
20.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, а също и сумата от 29,78 лв. –
направени по делото разноски, от които: сумата от 26,88 лв. – платена държавна такса и
сумата от 2,90 лв. – такса за превод. По повод на дадени от съда указания в предвидения
едномесечен срок заявителят „...........“ ЕООД, ищец в настоящото производство, е предявил
установителен иск.
От представените и приети като доказателство по делото заверени преписи от
документи се установява, че с Допълнително споразумение от 13.04.2016 г. за изменение на
трудово правоотношение № 1104-Сф от 24.02.2016 г., считано от 13.04.2016 г. В. М. Г. е била
преназначена на длъжност „Служител, издаване на пътнически билети, информатор“ при
ищеца, а с Допълнително споразумение № 10 от 18.01.2018 г. ответницата е била назначена
на длъжност „Служител, издаване на пътнически билети, информатор“ за периода от
03.01.2018 г. до 31.01.2018 г., след изтичане на който срок лицето да заема длъжността си по
основен трудов договор. Със Заповед № 59 от 05.02.2018 г. е било разпоредено за периода от
01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. да се промени мястото и характера на работа на ответницата.
Като доказателство по делото е приета и длъжностна характеристика за заеманата от
ответницата длъжност при ищеца. Със Заповед № Д-48 от 15.02.2018 г. на директора на ППП
– София е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответницата, като препис от
заповедта й е връчен на 15.02.2018 г. От представената преписка и намиращите се обяснения
на ответницата се установява, че същата признава взетите парични суми.
Като доказателства по делото са приети и счетоводни документи.
От представеното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза,неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява, че липсващата сума е в общ размер на 1 128,40 лв. и е
формирана от следните суми: сумата от 462,90 лв. – невнесен приход в банката за месец
януари 2018 г., сумата от 565,50 лв. – невнесен приход в банката за месец февруари 2018 г. и
сумата от 100 лв. – неотчетен получен депозит. Вещото лице определя лихвата за забава за
процесния период на 215,65 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между страните е възникнало трудово
правоотношение, прекратено на 15.02.2018 г. с оглед наложено на ответницата
дисциплинарно наказание „уволнение“. Не се спори, че ответницата е заемала отчетна
длъжност, като по време на извършваната от нея работа са били констатирани липси на
парични средства, които ответницата по повод на дадени писмени обяснения пред
работодателя не отрича.
3
Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ работник или служител, на когото е възложено като
трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя за липси в пълен размер заедно със законната лихва
от деня на причиняване на щетата, а ако това не може да се установи – от дена на откриване
на липсата.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
ответницата е била служител на ищеца, като по силата на трудов договор с приложена към
нея длъжностна характеристика й е било възложено задължение издаване на пътнически
билети. Ищецът, чиято е доказателствената тежест по смисъла на чл. 154 от ГПК, доказа
установена по законоустановения ред липса на парични средства в рамките на проведено
дисциплинарно производство. Ето защо съдът намира предявената искова претенция за
основателна. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че установената липса е в общ размер на 1 128,40 лв. По делото не бяха
представени доказателства от ответницата за възстановяване на посочената сума. Ето защо
съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което искът следва
изцяло да бъде уважен.
Съобразно с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят има право и на законната лихва.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с доклад от 19.02.2018 г. по
повод на получен сигнал за извършени нарушения е установена липса в претендирания
размер. Доколкото се претендира лихва за периода от 01.03.2018 г. до 17.01.2020 г., съдът
намира исковата претенция за основателна. Съобразно с приетото заключение на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на законната лихва е 215,65 лв. Съдът
намира исковата претенция за основателна и доказана по размер, поради което следва да
бъде изцяло уважена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 29,78 лв., от които: сумата от 26,88 лв. –
платена държавна такса и сумата от 2,90 лв. – такса за превод.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът
намира, същото за основателно, съобразно с уважената част от исковата претенция, като в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 797,20 лв., от които: сумата
от 73,12 лв. – платена държавна такса, сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо
4
лице, сумата от 324,08 лв. – платено възнаграждение за особен представител и сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „...........“ ЕООД, с
ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, б............, представлявано от
А.В.А., против В. М. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ........., с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, че В. М. Г. дължи
на „...........“ ЕООД сумата от 1 128,40 лв. /хиляда сто двадесет и осем лева и четиридесет
стотинки/ - главница, представляваща установена липса от касата на „...........“ ЕООД и
доклад № 03-05-125 от 19.02.2018 г., сумата от 215,65 лв. /двеста и петнадесет лева и
шестдесет и пет стотинки/ - лихва за периода от 01.03.2018 г. до 17.01.2020 г., със законната
лихва върху главницата от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. М. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ........., ДА ЗАПЛАТИ на
„...........“ ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, б............,
представлявано от А.В.А., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 29,78 лв. /двадесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
направени по делото разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.08.2020 г. по гр.д. № 8425/2020 г. по описа на
СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА В. М. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ........., ДА ЗАПЛАТИ на
„...........“ ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, б............,
представлявано от А.В.А., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 797,20 лв.
/седемстотин деветдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5