№ 30484
гр. София, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110138160 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Г. В. Р., ЕГН **********, срещу „******“
ООД, ЕИК ********, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея
искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца и ответника писмени доказателства.
Искането за допускане на СсЧе по въпроси, формулирани в исковата молба и отговора
на исковата молба, следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2023г. от 10.50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба и отговора на
исковата молба, при депозит в размер на 400 лв., вносими както следва: 200 лв. от ищеца
и 200 лв. от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б..
Вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.с. чл.11, т.9 и
т.10 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № ******/19.02.2022 г., поради противоречие със
1
закона и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 169,00 лева, представляваща недължимо получена договорна
лихва, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане, както и установителен иск в условията на евентуалност с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване на чл.
6.2. от Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № ******/19.02.2022 г., поради противоречие
със закона и неравноправност на клаузата.
Ищецът твърди, че на 19.02.2022 г. е сключил с ответното дружество Договор за
паричен заем КРЕДИРЕКТ № ******/19.02.2022 г., по силата на който ответникът отпуснал
кредит в размер на 1 400 лева. Съгласно договора, броят на погасителните вноски бил 18, а
размерът им бил посочен по следния начин: 4 вноски по 46,73 лева и 14 вноски по 126,81
лева, при ГПР 48,5% и ГЛП 40,05 %, с дата на първо плащане 21.03.2022 г. и на последно –
21.08.2023 г. В т.6.1. от Договора било посочено, че „ Заемателят се задължава в срок от
три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина
и реда и отговарящо на чл.ЗЗ, ал. от Общите условия: поръчител или банкова гаранция
/поне едно от изброените/.“ В т.6.2 от договора било посочено, че „При неизпълнение на
т.6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2843,74 лева.
Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на
настоящия договор за заем, заемателят се счита уведомен за нейното начисляване.
Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в
настоящия договор погасителен план“. Ищецът излага, че към всяка от месечните
погасителни вноски, е добавена сума, представляваща разсрочено плащане на неустойката,
като за първите 4 месеца размерът бил по 220,27 лв., а за останалите 14 месеца - по 140,19
лева. Поддържа, че в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити било посочено, че общият размер на кредита е 1400 лева, а в т.6 -
че общата сума, която следва да заплати - 1962,26 лева, която включвала главница, лихви и
разходи. В т. 4.3 на формуляра било посочено, че при непредоставяне на обезпечение, се
начислява неустойка в размер на 2843,74 лева. Твърди, че е заплатил по кредита общо сума
в размер на 1596,00 лева. Излага, че договорът е сключен изцяло онлайн като договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР и че самият
договор за кредит не е бил предоставен веднага, а впоследствие. Навежда твърдения за
нищожност на договора, поради това, че е налице изначална недействителност на съществен
елемент от договора - договорната лихва. Поддържа, че същата противоречи на добрите
нрави и излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че размерът на лихвата води до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, до злепоставяне
интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Поддържа, че
уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по
този начин накърнява добрите нрави. Излага, че заемодателят не е изпълнил и изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, а именно да разпише в съдържанието на договора условията за
прилагане на възнаградителната лихва. Счита, че към договорената между страните лихва в
размер на 40,05 % следва да се добави и скритата лихва - уговорена по договора като
неустойка за неосигуряване на обезпечение. Поддържа, че посоченият в договора фиксиран
лихвен процент не отговаря на действително приложения. Счита, че посочената в чл. 6.2 от
договора сума, няма характер на неустойка, тъй като е уговорена без да притежава
присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функции. Сочи, че кредиторът е
посочил тази сума като „неустойка“, за да преодолее ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК.
Счита, че в случая договореният размер на възнаградителната лихва от 40,05 % е значително
по-висок от обявения, тъй като към него следва да се кумулира и скритата под формата на
неустойка лихва. Поддържа, че в случая, предвидената неустойка е уговорена отнапред
компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, както и че
компенсирала вредите от риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
2
Такова договаряне сочи, че противоречи на изискването към търговеца, да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване,
съответна на получените гаранции. Предвидената неустойка не изпълнявала обезщетителна
функция, доколкото надвишавала повече от два пъти заетата сума от 1400 лв., без да зависи
от вредите от неизпълнението на договорното задължение, по никакъв начин не
кореспондирала с последици от неизпълнението, а и се начислявала като добавък към
платежната вноска. Сочи, че клаузата, уреждащата неустойката е неравноправна по смисъла
па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Развива съображения в насока, че кредитодателят не е търсил
обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за
осигуряване на поръчители или банкова гаранция. Неустойката по договора за кредит имала
санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка
закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в
същия размер/, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им
препятствия, сочи, че противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да
създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Счита, че възнаградителната лихва е
уговорена неравноправно по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като при сключване на договора
ищецът не могъл да прецени обхвата на поетото задължение. В нарушение на чл. 147, ал. 1
ЗЗП, не му било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са
икономическите последици от поетото задължение и какъв е действителният размер на
възнаградителната лихва, а бил заблуден, че нарушава договора, на което основание и
дължал неустойката по чл. 6.2 от договора. В случая излага, че ответникът е нарушил
изискванията на справедливостта и добросъвестността и неравноправно не разяснил на
потребителя какъв е размерът на дължимата възнаградителна лихва. В заключения сочи, че
нищожността на клауза, определяща размера на ГЛП, доколкото последният е част от
същественото съдържание на договора, прави цялото заемно съглашение нищожно. Твърди
също, че е налице неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 40,05 % и дали те са
референтен и променлив лихвен процент или не подлежат на промяна в периода на
изпълнение на договора. Счита, че с действителен по-висок лихвен процент, се увеличава
значително и действителния ГПР на кредита, както и че вписвайки в договора ГПР от
48,40% заемодателят всъщност заблуждава потребителя като заобикаля изискванията на
ЗПК, което представлявало заблуждаваща търговска практика и водило до неравноправност
на уговорката за ГПР. Развива съображения, че вземането по чл. 6.2 за т.нар. „неустойка“ от
договора, всъщност не представлява неустойка, поради което следва да бъде включено в
размера на ГПР. Поддържа, че невярното посочване на лихвения процент по договора в
размер на 48,50%, без в него да е включена скритата лихва по чл.6.2 от договора, има за
резултат и невярно разписване на ГПР. Поддържа, че уговорките за лихвата и за ГПР са
задължителни реквизити на договора и неуговарянето им, води до отричане на правния
ефект на цялата сделка. С оглед изложеното счита, че следва да върне само чистата
стойност на кредита, което твърди, че е сторил и претендира връщане на платеното над
главницата, т.е. сума в размер на 169,00 лв., която счита, че е платил без правно основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ****** от 19.02.2022 г. за сумата от 1 400 лева, която
сума е предоставена на ищеца. Излага също, че договорът е сключен от разстояние, като до
имейла на ищеца – ************@***.** били изпратени Стандартен европейски формуляр,
Договор за паричен заем Кредирект № ****** от 19.02.2022 г. и приложимите ОУ, както и
че сумата е усвоена от ищеца на 19.02.2022 г. в брой на каса на „Изипей“ АД. Във връзка с
възраженията на ищеца за нищожност на възнаградителнителна лихва, поддържа, че
ограничението относно надхвърлянето на трикратния размер на законната лихва, почива на
отменени нормативни актове, неприложими към момента на сключване на процесния
договор, както и че практиката в тази насока е постановена при различна социално-
3
икономическа обстановка, като развива и подробни съображения в тази насока. Сочи, че
приложимият ГЛП е фиксиран и с ясно изразена стойност, посочена в договора. Оспорва
твърдението, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди, че при
вземане на решение за сключване на договор за заем е оценена кредитоспособността на
ищеца, поет е финансов риск за сключване на договора именно при условия, че се
предостави обезпечение. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение,
сочи, че води до непропорционално увеличение на поетия финансов риск от страна на
кредитодателя. Излага и че щом ищецът е бил наясно, че не може да предостави исканото
обезпечение, то същият е договарял недобросъвестно, както и че щом срокът за изпълнение
на задължението е бил недостатъчен, ищецът е следвало да уведоми кредитора писмено за
удължаването на срока. Сочи, че ГПР е изчислен по формула, съгласно Приложение № 1,
както и че единственият разход е ГЛП. Поддържа, че към момента на сключване на
договора предвидената неустойка не била дължима, т.к. нейната изискуемост настъпвала
при неизпълнение на посочените в договора задължения. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.с. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл.
10, ал. 1 ЗПК, вр. 21 и чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил Договор за паричен заем Кредирект № ****** от 19.02.2022 г., който е нищожен
поради противоречие със закона.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени
индивидуално.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит
с посочените клаузи, извършването на плащане в общ размер от 1596,00 лева.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че получената разлика над
чистата стойност по договора за кредит до пълния размер на погашенията (1596,00 лева) е
получена въз основа на валидни и равноправни клаузи от договора.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр.
с чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил Договор за паричен заем Кредирект № ****** от 19.02.2022 г., част от
съдържанието на който е оспорената клауза – т.6.2. от Договора; че същата е нищожна,
поради противоречие със закона, както и че е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
оспорената клауза е действителна, в това число и че е договорена индивидуално.
ОБЯВЯВА ЗА безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за паричен заем Кредирект № ******
от 19.02.2022 г. със соченото в исковата молба съдържание; че ищецът е заплатил в полза на
ответника сумата от 1 596,00 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
4
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5