Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
Гр. Пловдив,
05. 12. 2019 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи
наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на съдебния секретар Нина Стоянова и на прокурора Божидарка Попова,
сложи за разглеждане докладваното от съдията - докладчик И. РАНЧЕВ ВНОХД
№ 473 по описа на съда за 2019
година.
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от
НПК.
С Присъда № 24/04.06.2019
г. по НОХД №556/2017 г. на Старозагорския окръжен съд е постановено следното:
Подс. К.Д.И. е признат за виновен, в това че през периода от м.
октомври 2015 г. до м. май 2016 г. в гр.Р. без съответно разрешение е извършвал
по занятие банкови сделки, като е предоставял парични средства под формата на
кредити /заеми/ на различни физически лица срещу получаване на лихва, за която
дейност се изисква разрешение, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за кредитните
институции, както следва:
- през м. февруари 2016 г. в гр.Р. еднократно е
предоставил кредит от 200 лв. на Н.К.А.от гр.Р., със срок на погасяване от един
месец, при лихва от 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното
възлиза на 1 280 лв., от които 200 лв. главница и 1080 лв. лихва;
- през периода от м. октомври 2015 г. до м.
януари 2016 г. в гр.Р. двукратно е
предоставил кредити в размер от по 500 лв. със срок на погасяване за по един
месец, при лихва от по 200 лв. върху цялата сума на М.С.Й.от гр.Р., като общият
размер на изплатеното възлиза на 1 000 лв., от които 600 лв. главница и 400 лв.
лихва;
- в началото на 2016 г. в гр. Р. двукратно е
предоставил кредити, в размер на 30 лв. със срок на погасяване от един месец,
при лихва от 15 лв. върху цялата сума и в размер на 100 лв. със срок на
погасяване от един месец, при лихва от 40 лв. върху цялата сума, на П.С.П.от
гр.Р., като общият размер на изплатеното възлиза на 185 лв., от които 130 лв.
главница и 55 лв. лихва;
- през м. март 2016 г. в гр.Р. еднократно е
предоставил кредит в размер на 100 лв. на Ж.М.С.от гр.Р., със срок на
погасяване от един месец, при лихва от 40 лв. върху цялата сума, като общият
размер на изплатеното възлиза на 140 лв., от които 100 лв. главница и 40 лв.
лихва, като общият размер на предоставените кредити е 1 430 лв. и с дейността
си е получил неправомерни доходи в размер на 1 575 лв, поради което и на
основание чл.252, ал.1, предл.1 и
чл.54 от НК е ОСЪДЕН НА ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е
признат за НЕВИНЕН И ОПРАВДАН по
първоначално повдигнатото обвинение, както следва:
- за това, че е извършил деянието в периода от 2011 г.
до м. септември 2015 г., включително;
- за това, че през 2011 г. в гр.Р. шесткратно е
предоставил кредити в размер на по 100 лв. на Ю.А.Р.от гр.Р., със срок на
погасяване един месец, при лихва в размер на по 30 лв. за всеки един от
кредитите, като общият размер на изплатеното възлиза на 780 лв., от които 600
лв. главница и 180 лв. лихва;
- за това, че през 2014 г. в гр.Р. еднократно е
предоставил кредит в размер на 800 лв. на К. И. Б. от гр.Р., със срок на
погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, като
общият размер на изплатеното възлиза на 1 000 лв., от които 800 лв. главница и
200 лв. лихва;
- за разликата от 1 430 лв. /общият размер на
предоставените кредити/ до 2 830 лв. /общият размер на предоставените кредити
по първоначално повдигнатото обвинение/;
- за разликата от 1 575 лв. /общият размер на
получените неправомерни доходи/ до 1 955 лв. /общият размер на получените
неправомерни доходи по първоначално повдигнатото обвинение/;
- както и да е извършил деянието, като е нарушил чл.2,
ал.5 от Закона за кредитните институции.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС е
определено така наложеното наказание
на подсъдимия К.Д.И. да бъде
изтърпяно при първоначален „Строг” режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК е ПОСТАНОВЕНО
подсъдимият К.Д.И. ДА ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО и наказанието, наложено му по НОХД
№ 333/2013 г. по описа на Радневския районен съд от една година лишаване от
свобода, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС при първоначален „Строг”
режим.
С присъдата подс. С.К.И.
е признат за виновен, в това че през
периода от 2015 г. до м. май 2016 г. в гр.Р. без съответно разрешение е
извършвал по занятие Б.и сделки, като е предоставял парични средства под
формата на кредити /заеми/ на различни физически лица срещу получаване на лихва,
за която дейност се изисква разрешение, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
кредитните институции, както следва:
- през 2016 г. в гр.Р., еднократно е предоставил
кредит в размер на 200 лв. на Г.М.Г.от гр.Р., със срок на погасяване от един
месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на
изплатеното възлиза на 360 лв., от които 200 лв. главница и 160 лв. лихва;
- през 2016 г. в гр.Р. двукратно е предоставил кредити
в размер на 30 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на
15 лв. върху цялата сума и в размер на 45 лв., със срок на погасяване от един
месец, при лихва в размер на 20 лв. върху цялата сума, на Ю.Е.Е.от гр. Р., като
общият размер на изплатеното възлиза на 110 лв., от които 75 лв. главница и 35
лв. лихва;
- през м. април 2016 г. в гр. Р. еднократно е
предоставил кредит в размер на 50 лв. на С.С.К.от гр.Р., със срок на погасяване
от един месец, при лихва в размер на 20 лв. върху цялата сума, като общият
размер на изплатеното възлиза на 70 лв., от които 50 лв. главница и 20 лв.
лихва;
- през периода от лятото на 2015 г. до м. май 2016 г.
в гр.Р., седемкратно е предоставил кредити, както следва: през лятото на 2015
г. в размер на 100 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер
на 40 лв. върху цялата сума, и от началото на 2016 г. до м. май 2016 г. шест кредита, всеки в размер на по
100 лв., със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. за
всеки един от кредитите, на Г. ***, като общият размер на изплатеното възлиза
на 980 лв., от които 700 лв. главница и 280 лв. лихва, като общият размер на
предоставените кредити е 1 025 лв. и с дейността си е получил неправомерни
доходи в размер на 495 лв., поради което и на основание чл.252, ал.1, предл.1 и чл.54 от НК е ОСЪДЕН НА ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е признат за
НЕВИНЕН И ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото обвинение, както следва:
- за това, че през месец април 2016 г. в гр.Р.
еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на Ф.В.А.от с. Л., общ. Р.,
със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата
сума, като общият размер на изплатеното възлиза на 280 лв., от които 200 лв. главница и 80 лв.
лихва;
- за разликата от 1 025 лв. /общият размер на предоставените кредити/ до 1 225
лв. /общият размер на предоставените кредити по първоначално повдигнатото
обвинение/;
- за разликата от 495 лв. /общият размер на получените
неправомерни доходи/ до 575 лв. /общият размер на получените неправомерни
доходи по първоначално повдигнатото обвинение/;
- както и да е извършил деянието, като е нарушил чл.2,
ал.5 от Закона за кредитните институции.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението
на така наложеното на подсъдимия С.К.И. наказание лишаване от свобода от три
години лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизането на присъдата в сила.
Подсъдимите К.Д.И. и С.К.И. са
осъдени да заплатят по бюджетната сметка
на Старозагорския окръжен съд, направените по делото разноски в размер общо на
54 лв.
В жалбата на подс. К.И. се изразява само недоволството
му от присъдата, като иска в съдебно заседание да изложи своето становище.
В жалбата на адв. Р.К. от АК – С., като защитник на
подсъдимите К. и С. И. се отправят алтернативни твърдения и искания. Първо, че
на първоинстанционното производство не са събрани достатъчно доказателства,
които да установят по несъмнен начин, подзащитните й да са извършили
инкриминираното деяние, поради което иска да се отмени осъдителната присъда и
се постанови нова оправдателна такава. Второ, че деянията отговарят на
спецификите на „маловажен случай“, поради което присъдата да бъде изменена и на
основание чл.55 от НК да им се наложат съответните наказания. Трето, че спрямо подс.
К.И. неправилно е приложен чл.68 от НК, тъй като деянието по настоящото дело не
е извършено в изпитателния срок на изтърпяване на наказанието, наложено с
Присъда от 24.02.2014г. по нохд №333/2013г. на РС – Р., поради което двете
наказания не следва да се изтърпяват отделно, а да бъдат групирани и наложено
общо наказание. Изразява се желанието й след запознаване с мотивите, да изложи
допълнителни съображения.
На Окръжна прокуратура – С.З. са изпратени съобщения
от жалбите, но не е взето отношение.
Подсъдимите и техните защитници не се възползваха от възможността
по чл.320, ал.4 от НПК до даване ход на делото в съдебно заседание да изложат
писмени изложения за допълване на доводите в жалбите.
От защитниците на подсъдимите К.И. и С.И. – адв. К. и
адв. Д. постъпиха молби за отказ от участие, тъй като не са упълномощени в
настоящото производство, което наложи, на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК, да
им бъдат назначени служебни защитници от АК – П.
В съдебно заседание, представителят
на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че подадените жалби са
неоснователни. Намира, че при провеждането на досъдебното производство не е
било допуснато процесуално нарушение при разпита на пострадалите, тъй като тези
от тях, които са били неграмотни, са били разпитани пред съдия. Отделно са
потвърдили и пред съда показанията си от досъдебното производство. Счита, че
престъпленията на двамата подсъдими са доказани по несъмнен начин, както и наказанията
им са справедливо определени, което изисква присъдата като правилна да бъде
потвърдена.
Подсъдимият К.И. и неговият
служебен защитник – адв. Н.П. заявяват, че поддържат жалбите по изложените в
тях съображения, като при условията на алтернативност искат от въззивния съд да
го оправдае по повдиганото обвинение или да намали наложеното наказание, защото
се касае за малки парични суми.
Подсъдимият С.И. и служебният му защитник – адв. Г. М.,
заявяват, че поддържат подадената жалба. Според тях от събраните доказателства,
не може да се направи извод, че престъплението е доказано от обективна и
субективна страна, въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели
от досъдебното производство. Повечето от тях са неграмотни и не са разбрали за
съдържанието на протоколите, които подписват и това ги прави негодно
доказателствено средство. Липсва и системност в действията на подсъдимия, за
който не е доказано по несъмнен начин, че три и повече пъти е предоставял
парични заеми. Дори и да се приеме, че са давани неправомерно заеми, от тях
подсъдимият не е реализирал някакви сериозни доходи, позволяващи му да се
издържа. Поради тези причини се пледира за оправдаването на подсъдимия.
Апелативният съд, след като
изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
Подадените въззивни жалби са частично основателни единствено за
определеното явно несправедливо наказание на подс. С.И..
Делото е образувано пред
Окръжен съд – С.З. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите К.И. и С.И. за
извършени престъпления по чл. 252, ал.1, пр.1 от НК.
Окръжният съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, правилно е приел за изяснено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Д.И. е баща на подсъдимия С.К.И., като двамата
със семейството си, живеели в гр. Р., кв. „К.”, ул. „Б.” № 7.
На същия адрес била регистрирана фирма „А*.” ЕООД, с
едноличен собственик на капитала и управител – св. Д.Г., видно от справка от
Търговския регистър /л.88 – л.89 от настоящото дело/. Свидетелката Г. живеела
във фактическо съжителство с подс. К.И., като подс. С.И. е техен син, видно от
справка по Наредба № 14/18.11.2009 /л.95 от НОХД 556/2017г./.
Фирма „А*.” ЕООД развивала търговска дейност, като
стопанисвала магазин за хранителни стоки и заведение /барче/ в кв. „К.”.
Последният е ромският квартал на гр. Р. и голяма част от неговите обитатели
имали непостоянни доходи или изобщо им липсвали такива. Поради това те нямали
възможност да използват услугите на кредитни институции, когато им се налагало
да вземат пари на заем.
Подсъдимият К.И. бил известен сред съкварталците си с
прякора „С.“. Той, синът му – подсъдимият С.И. и брат му - А. И., предоставяли
кредити на нуждаещите се при определени условия и договорена лихва.
Настоящото досъдебно производство по делото,
първоначално е водено общо срещу тримата, като е приключило за обв. А. И. със
споразумение № 14 от 27.04.2017 г. по нохд № 217/2017 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, с което той е признат за виновен за извършено през
периода от 2014 г. до м. май 2016 г. престъпление по чл.252, ал.1, пр.1 от НК, като
му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, отложено по чл.66, ал.1
от НК с изпитателен срок от 4 години.
Подсъдимият К.И. предоставял заеми срещу определена
лихва на различни физически лица, като най-често това ставало в търговския обект /магазин за хранителни стоки
и заведение/, намиращ се в дома му в кв. „К.“ и който бил стопанисван от
семейството му, както беше посочено по-горе. Повечето от жителите на квартала
знаели за дейността на К.И. и когато имали нужда от пари, отивали при него в
магазина. Там се водели разговорите за условията по кредита – размер на заема,
срок за изплащане и лихва. Най-често ставало въпрос за заем от 100 лв., с
уговарян едномесечен срок за връщане при лихва от 40 лв. /40 % от главницата/.
В повечето случаи лихвата се дължала месечно, до пълно изплащане на главницата.
При забавяне на месечната вноска, подсъдимият К.И. начислявал лихва за
просрочие.
Даването и връщането на заемите ставало на
горепосоченото място, където заемополучателите идвали да търсят подсъдимия К.И..
Подсъдимият К.И. давал на ръка парите на
заемополучателите, като не им предоставял никакви документи, а само записвал
имената им в една тетрадка. Впоследствие подсъдимият К.И. получавал парите за
връщането на заемите отново на ръка, без да предоставя разписка или направо
теглел определени суми от дебитните карти, които заемополучателите му
предоставяли по негово искане, а понякога му давали отново по негово искане и
личните си карти.
По този начин подсъдимият К.И. предлагал на своите
съкварталци, които изпитвали недостиг на средства, бързо финансиране, но при
много неизгодни за заемополучателя условия.
От 2015 г. синът на подсъдимия К.И. – подсъдимият С.И.,
също започнал да предоставя заеми на съкварталците, които изпитвали финансови
затруднения. Това ставало срещу определена месечна лихва, която била различна,
но най-често – в размер на 40 лв. месечно за заем от 100 лв. Лихвата се дължала
месечно, до пълно изплащане на главницата, като всяко забавяне на месечната
вноска водело до начисляване на лихва за просрочие.
Даването и връщането на заемите ставало отново на
ръка, в заведението или в дома им, като и подс. С.И. не изготвял никакви
документи, а само записвал в тетрадка имената на заемополучателите.
Описаната лихварска дейност подсъдимите К.И. и С.И. е
прекъсната от задържането им на 02.05.2016 г. по ДП № 136/2016 г. по описа на
РУ – Р., като на тях и на още две лица е повдигнато обвинение за извършено на
02.05.2016 г. престъпление по чл.116, ал.1, т.4 /за С.И./ и т.11, вр. чл.115,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.
1.
Спрямо подс. К.И..
А. Дейността, за която обвинението е прието за доказано.
Св. М.С.Й. живеела със
семейството си в гр. Р., кв. „К.”, като била неграмотна, безработна и
многодетна майка.
През месец октомври 2015 г. св. Й. имала нужда от
пари, като знаела, че подсъдимите К.И. и С.И., както и А. И. дават пари на
заем. Затова отишла до дома на подс. К.И. и му поискала заем от 500 лв.
Подсъдимият К.И. дал на св. Й. исканите 500 лв. на
заем с месечна лихва от 200 лв., като поискал дебитната й карта. Свидетелката
му предоставила дебитната си карта с ПИН код, а
той изтеглил един път от преведените й социални помощи.
По същото време, според св. М. Й., тя дължала пари и
на А. И., поради което двамата братя се скарали, кой да тегли от нейната карта
за удовлетворяване на вземането си. Впоследствие тя блокирала дебитната си
карта и теглела на ръка преведените й суми, като по своя преценка част от тях
връщала като вноски по заемите си паралелно на подсъдимия К.И. и А. И..
По този начин свидетелката Й. върнала изцяло на
подсъдимия К.И. сумата от 700 лв. – 500 лв. главница и 200 лв. лихва.
През месец януари 2016 г. М. Й. отново взела от
подсъдимия К.И. заем в размер на 500
лв., като за един месец трябвало да върне 700 лв., от които 200 лв. лихва. През
м. март 2016 г. свидетелката Й. дала на подсъдимия К.И. уговорената лихва в
размер на 200 лв., но не успяла да му върне главницата.
След като двамата подсъдими били задържани в началото
на м. май 2016 г., св. М. Й. дала на св. Д.Г. /фактическа съжителка на К.И./
100 лв. за погасяване главницата. Свидетелката Й. не е давала повече пари за
изплащане на дълга си към подсъдимия К.И., въпреки заплахите, които твърди, че
е получавала от св. Г.. За всички тези отношения по даване и връщане на заеми
не били съставени никакви документи от подсъдимия К.И..
Съдът правилно е възприел гореизложеното за
установено, най-вече от показанията на св. Й. на досъдебното производство на
07.10.2016 г., дадени няколко месеца след инкриминираните събития, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л.210 – л.211 от
ДП/. Това се е наложило, тъй като св. Й. пред съда се е объркала и изпаднала в
противоречия относно предоставяните й заеми с твърдението, че ги е получила не
от подс. К.И., а от сина му – подс. С.И.. След прочитането на показанията й
пред разследващите органи, обаче св. Й. ги е потвърдила изцяло.
В подкрепа на нейните твърдения е съобразено и
обстоятелството, че съгласно сключеното споразумение с обв. А. И., последният е
признат за виновен за престъпление по чл.252, ал.1, пр.1 от НК, в което
фигурират предоставените от него през периода от началото на 2016 г. до м. май
2016 г. на Й. два кредита от по 500 лв. при лихва от по 200 лв. месечно.
Проведените очни ставки на св. М. Й. с подсъдимите К.
и С. И. не са спомогнали за доизясняването на фактическата обстановка, тъй като
всеки от участниците е потвърдил първоначалните си становища, във връзка с
наличието или респ. отрицанието да са предоставяни парични суми в заем срещу
съответната лихва.
В конкретния случай коректно е съобразено, че
действително при пресмятането на получените от М. Й. от подс. К.И. кредити и
тяхното възстановяване със съответните лихви, излиза, че дадените и върнати
общи суми по заемите се равняват на по 1000 лева. Но същевременно с това е
установено, че по първия заем от 500 лева, освен главницата е върната и лихва
от 200 лева, а по втория заем отново от 500 лева са върнати само лихви от общо
300 лева, но при уговорено връщане и на главница, чието възстановяване за още
400 лева е било прекъснато от задържането на подсъдимия.
Св. Й. не отрича, че когато е предоставила на подс. К.И.
дебитната си карта по повод на горепосочените заеми, същевременно е дължала
допълнително пари за закупени хранителни стоки и на стопанисвания от
семейството му магазин, но не може да каже колко.
Въпреки това, св. Й. пред
съда по този повод е заявила категорично, че за магазина сметките си ги е
оправяла с Д.Г., но тъй като към момента липсва подобен, няма как да й ги
върне. Затова и съвсем логично е преценено, че отношенията между подсъдимия К.И. и свидетелката Й. по повод
вересиите й от магазина са неотносими към предмета на настоящото дело.
Св. Н.К.А.живеела със семейството си в гр. Р., кв. „К.”, като е имала
начално образование, безработна и многодетна майка.
В началото на м. февруари
2016 г. свидетелката А. имала нужда
от пари за инхалатор на най-малкото си дете. Към този момент тя и св. И. Й. /неграмотен и безработен/ живеели
на семейни начала и отглеждали общо седем деца. Н. А. получавала социални помощи в размер на около 400 лв. месечно.
Тъй като знаела, че
подсъдимият К.И. предоставя заеми срещу
лихва, свидетелката А. решила да му
поиска пари на заем. За целта отишла в дома на подсъдимия К.И. и му казала, че й трябват 200 лв. Той й обяснил, че ако й даде 200 лв.,
трябва да му върне 280 лв. за един месец, т.е. с 80 лв. лихва месечно. След
като свидетелката Н. А. се съгласила, подсъдимият К.И. поискал от нея личната и дебитната й карта, с която теглела
парите от социалните помощи. Свидетелката му ги дала, заедно със съответния ПИН
код на дебитната карта и получила исканите 200 лв. Двамата се разбрали, когато
й преведат помощите, подсъдимият К.И. да изтегли от дебитната й
карта дължимата сума, след което да й върне и двете карти.
В края на м. февруари 2016
г. свидетелката Н. А. отишла до
магазина на семейството при подсъдимия К.И.
да си вземе
картите. Но той отказал да й ги върне, като заявил, че му дължи още пари.
Започнал да я заплашва и дори поискал да я удари, но подсъдимият С.И. го спрял.
Свидетелят И. Й. взел 200
лв. на заем от подсъдимия К.И., като му
върнал в магазина на семейството същата сума. Впоследствие подсъдимият К.И. започнал да заплашва и свидетеля И. Й. и да му
иска пари, дори му ударил няколко шамара.
По това време св. Й.
започнал работа и в деня, в който получил заплатата си, срещнал на улицата
подсъдимия К.И.. Последният отново му поискал пари, като св. Й.
се изплашил и му дал 200 лв., като мислел, че след това подс. К.И. ще върне личната и дебитната карти на жена му, но това не се случило.
Свидетелката А. отново
отишла при подсъдимия К.И. и поискала да й върне
картите, но той пак отказал и й отправил поредните заплахи.
Според Н. А. и И. Й., след
арестуването на двамата подсъдими в
началото на м. май 2016 г., св. Д.Г. изпратила у тях А. „Ж.”, за да иска от Н. да продължава да
плаща по 300 лв. месечно, защото имала да връща на „С.” още пари.
След това посещение св. Н. А.
подала срещу подсъдимия К.И. жалба в полицията, която
станала повод за образуване на настоящото наказателно производство /л.5 – л.6
от ДП/. Връщайки се от полицейското управление в дома си, св. А. намерила оставените
на малолетната й дъщеря лична и дебитна карти.
Н. А. отишла в обслужващата
я банка. и установила, че за периода от м. февруари 2016 г. до началото на м.
май 2016 г., когато и двете й карти са били у подсъдимия К.И., от дебитната й
карта са извършени три тегления на обща стойност 1 080 лв. (400 лв. + 380
лв. + 300 лв.). Това се установява от разпечатка за посочения период от
сметката на свидетелката Н. А. /л.173 – л.174 от ДП/.
Въз основа на
гореизложеното окръжният съд е приел за установено, че независимо от уговорката
между подсъдимия К.И. и свидетелката Н. А. при заем
от 200 лв. за един месец тя да му върне 280 лв. /200 лв. главница + 80 лв.
лихва/, на практика същият за предоставения заем е
получил 1 280 лв. /200 лв. главница + 1 080 лв. лихва/.
За взаимоотношенията по даване и връщане на заеми на
св. А. не били съставени никакви документи от подсъдимия К.И..
Първоинстанционният съд, правилно е преценил, че
гореизложеното се установява от показанията на свидетелката Н. А., дадени на съдебното следствие /л.101 – стр.2 и л.102
от НОХД №556/2017г./, показанията на свидетеля И. Й. на досъдебното
производство /л.220 от ДП/, прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1
от НПК и разпечатката
от банката сметката на А. за инкриминирания период /л.173 – л.174 от ДП/.
Напълно логично, съдът е
приел за достоверни показанията на свидетеля
И. Й. от досъдебното производство, защото са дадени сравнително скоро след
инкриминираните събития, като най-точно и вярно да отразяват случилото се. Самият
свидетел в съдебно заседание след прочитането им е потвърдил тяхната истинност.
Проведените отделни очни ставки между свидетелите Н. А.
и И. Й. с подсъдимите К.И. и С.И., не са довели до установяването на някакви
нови фактически обстоятелства, тъй като всеки от участниците е останал на
първоначално изразеното си становище. Същевременно с това при провеждането им
свидетелите А. и Й. по един и непротиворечив начин са потвърдили своите
показания относно взетия от заем от подсъдимия К.И., които първата от тях е
върнала реално с много по-голяма от уговорената първоначално лихва.
Независимо от първоначалната уговорка между К.И. и св.
А. по повод на отпуснатия й заем от 200 лева за месечна лихва от 80 лева, т.е.
общо 280 лева, през периода от м. февруари 2016г. до задържането на подсъдимия
през началото на месец май 2016г., тъй като дебитната й карта е била у него,
през същия период от картата са установени извършени три тегления на обща стойност 1 080
лв. С последното на практика подсъдимият К.И.
за предоставения
заем от 200 лв. е получил общо 1 280 лв. /200 лв. главница + 1 080
лв. лихва/.
С основание е отхвърлена
като защитна тезата на подс. К.И., че не е давал пари в заем на св. А. и по
този повод не е вземал дебитната й карта, като дължимата сума от 2000 лева е за
продукти от семейния им магазин. Самата свидетелка е категорична пред съда, че
е дължала към този момент само 150 лева на магазина, като нейните
взаимоотношения по този повод са само с Д. и това няма нищо общо с отпуснатия й
от подсъдимия паричен заем, заради който му е дала личната и дебитната си
карта. Нейната теза е потвърдена и в
показанията на св. Й., т.е. не би могло да се говори за някакво объркване или
смесване на поводите за дължимите суми по отпуснатия заем от подсъдимия и
дължимата сума за продукти от магазина, стопанисван от св. Д.Г..
Св. П.С.П. живеела със семейството си в гр. Р., кв. „К.”. Тя била
неграмотна, безработна, многодетна майка, живуща на семейни начала със св. Г.Г./неграмотен,
със сезонна трудова заетост/.
В началото на 2016 г. свидетелката П.П.имала нужда от
пари и поискала 30 лв. на заем от подсъдимия К.И..
Той й обяснил, че лихвата за тази сума е 15 лв. за един месец.
Свидетелката се съгласила и подсъдимият й дал 30 лв. В
уговорения едномесечен срок П.П.върнала на К.И. сумата от 45 лв. /30 лв.
главница + 15 лв. лихва/.
След около месец свидетелката П.П.отново поискала от подсъдимия К.И. заем от 100 лв., който й казал, че лихвата за
тази сума е 40 лв. за един месец. Тя се съгласила и подсъдимият К.И. й дал 100 лв., като записал името й в една
тетрадка. В уговорения едномесечен срок свидетелката П. върнала на подсъдимия К.И. сумата от 140 лв. /100 лв. главница + 40 лв.
лихва/.
За всички тези отношения по даване и връщане на заеми
не били съставени никакви документи от подсъдимия К.И., които да са
предоставени и на свидетелката П. П..
Съдът правилно е приел тези обстоятелства за
установени въз основа на показанията на св. П. П., дадени
на досъдебното производство пред съдия /л.235 – л.236 от ДП/, прочетени на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК.
Това се е наложило, тъй като пред съда св. П.
първоначално в показанията си е посочила, че е взимала пари не от подс. К.И., а
от сина му – подс. С.И.. При прочитането на показанията от досъдебното
производство и предявяването на протокола в съдебно заседание св. П. е
потвърдила изцяло достоверността на описаните обстоятелствата. Затова и съдът
ги е кредитирал, тъй като са дадени няколко месеца след извършване на деянието
от подсъдимия К.И. и следва най-точно и вярно да отразяват случилото се.
Отделно и самата процедура на разпит на свидетел пред съдия, гарантира
законосъобразността на провеждането й, тъй като спрямо това лице не би могло да
се оказва въздействие и удостоверява правилното записване в протокола неговите
твърдения.
В подкрепа на разказаното от св. П. са и показанията
на св. Г.Г., дадени на досъдебното производство /л.223 от ДП/, прочетени на
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. В тях последният описва
изчерпателно механизма на действие на двамата подсъдими при отпускането и
връщането на заемите от жена му на „С.“, респ. подсъдимия К.И.. Категоричен е
по отношение на знанието си, че С. и С.
дават кредити отделно, като обикновено са им връщани на тях или когато ги няма
- на Д..
При проведените в съдебно заседание очни ставки на
свидетелката П. с двамата подсъдими, тя е изпаднала в противоречия относно
размерите на отпуснатите й заеми, а К.И. и С.И. са продължили да отричат да са й
предоставяли подобни, т.е. всеки от участниците е потвърдил първоначалното си
становище и това не спомага за
доизясняването на фактическата обстановка по случая.
По отношение на твърдението на подсъдимите, че
дължимите суми са от даваната на вересия храна от магазина на семейството, св. П.П.е
категорична, че тя не се е занимавала с този въпрос, защото Г.Г.я е заплащал.
Св. Ж.М.С. живеела със семейството си в гр. Р., кв. „К.”. Тя била
неграмотна, безработна и многодетна майка.
През м. март 2016 г. свидетелката Ж.С.е имала нужда от
пари и разбрала
от хората в квартала, че подсъдимият К.И.
дава заеми
срещу лихва. Затова отишла при него и му поискала назаем 100 лева. Той й обяснил, че лихвата за тази сума е 40 лв. за един
месец, попитал я колко лева социални помощи получава и поискал личната й карта
и дебитната й карта. Свидетелката му казала, че получава социални помощи в размер на 150
лв., дала двете си карти на подсъдимия и получила от него 100 лв., след като се
съгласила да му върне 140 лв.
Когато на свидетелката Ж.С.превели
социалните помощи, подсъдимият К.И. я извикал в заведението
си, върнал й картите и я накарал да изтегли парите. Тя изтеглила 150 лв. и ги
дала на подсъдимия К.И.. По това време в
заведението имало много хора, които също връщали дължимите суми на подсъдимия. С.В.С.не
изчакала той да й върне разликата от 10 лв., като дошла за тях по-късно на
същия ден. Подсъдимият К.И. извадил една
тетрадка, проверил в нея, дали свидетелката му е върнала заема /100 лв. главница + 40 лв. лихва/
и чак тогава й върнал 10 лв.
За тези взаимоотношения по даване и връщане на заеми на
СВ.С.не били съставени някакви документи от подсъдимия К.И..
Съдът правилно е приел гореизложените обстоятелства за
установени от показанията на свидетелката Ж.С., дадени
на досъдебното производство пред съдия /л.256 – л.257 от ДП/, прочетени на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК. И това е така, защото са депозирани няколко
месеца след извършване на деятелността от подсъдимия К.И. и би следвало
най-точно и вярно да отразяват случилото се. Освен това, достоверността им е
потвърдена и от самата свидетелка след прочитането им в съдебно заседание.
Проведените очни ставки на С.В.С.с подсъдимите К.И. и С.И.,
поради отричането от последните за отпускани заеми срещу лихва, не са довели до
промяна в първоначално изразените от тях становища. Свидетелката Ж.С.е
категорична, че е взела на заем от подсъдимия К.И. 100 лв., които е трябвало да
върне и е върнала с лихва от 40 лв. Също така не отрича, че е взимала храна от
магазина на семейството на вересия за суми до 40 лева, които обаче винаги е
връщала, т.е. очевидно няма общо с отпуснатия паричен заем срещу лихва.
Б. Дейността, за която обвинението е прието за недоказано.
Подс. К.И. е обвинен и за това, че през 2011г. в гр. Р.
шесткратно е предоставил кредити в
размер на по 100 лв. на свидетелката Ю.А.Р.със
срок на погасяване един месец, при лихва в размер на по 30 лв. за всеки един от
кредитите, като общият размер на изплатеното възлиза на 780 лв., от които 600
лв. главница и 180 лв. лихва, както и за това, че през 2014г. в гр. Р.
еднократно е предоставил кредит в размер на 800 лева на св. К. И. Б. със срок на погасяване от един месец, при лихва в
размер на 200 лв., като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на
1000 лв., от които 800 лв. главница и 200 лв. лихва.
Обосновано е съобразено обстоятелството, че за всички
взаимоотношения по даване и връщане на заеми не са били съставени никакви
документи от подсъдимия К.И., които да са дадени заемополучателите и да са
налични по делото. А горепосочената част от повдигнатото срещу подс. К.И.
обвинение и било прието за установено единствено от дадените на досъдебното
производство показания на свидетелите Ю.Р.и
К. Б., което обаче не е могло да бъде подкрепено с надлежни доказателства по
време на съдебното следствие.
Свидетелката Ю.Р.,
въпреки многократните усилия на съда за проследяване на задграничните й
пътувания, не е била редовно призована по делото и в хода на съдебното
следствие не е разпитана от съда. Поради обективната невъзможност Р. да бъде
призована и разпитана в съдебно заседание, представителят на прокуратурата се е
отказал от нея като свидетел и същата е била заличена от списъка на лицата за
призоваване по делото.
От направената справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. е
установено, че свидетелят К. Б. е починал на 24.01.2017 г. /л.323 от НОХД
№556/2017г./. Предложението на прокурора за прочитане на неговите показания от
досъдебното производство не е било уважено поради липсата на процесуални
предпоставки по чл.281, ал.1 и ал.5 от НПК, тъй като св. Б. не е бил разпитан пред
съдия и липсва съгласието на другите страни.
Поради тези причини в крайна сметка, след
елиминирането на горепосочените части, окръжният съд обосновано е преценил
обвинението срещу подс. К.И. за недоказано по отношение на това, че е извършил
деянието в периода от 2011 г. до м. септември 2015 г., включително; за разликите
в общия размер на предоставените кредити от 1 430 лв. до 2 830 лв. и в общия
размер на получените неправомерни доходи от 1 575 лв. до 1 955 лв. по
първоначално повдигнатото обвинение.
2.
Спрямо подс. С.И..
А. Дейността, за която е прието обвинението за доказано.
Свидетелката Г. И.М.живеела със семейството си в гр. Р., кв. „К.”. Тя била
неграмотна, безработна и многодетна майка.
През лятото на 2015 г. при едно от посещенията си в семейния магазин, св. Д.Г. казала на Г. М., че синът
й – подсъдимият С.И., дава заеми срещу лихва.
След няколко дни на св. М. й потрябвали пари и тя
отишла в магазина, като споделила с Д.Г., че й трябват 100 лв.,
последната й казала да се върне след половин час. При връщането на св. Г. М. в
магазина в уреченото време, там я посрещнал подсъдимият С.И.. Той й дал на заем
100 лв. и й обяснил, че след един месец трябва да му върне 140 лв., защото
лихвата за един месец е 40 лв. Свидетелката
М. се
съгласила и върнала парите според горната уговорка.
Впоследствие до началото на
м. май 2016 г. преди подс. С.И. да бъде задържан, Г. М. взела още шест пъти от него пари на заем. Всички заеми били в размер
на по 100 лв., с месечна лихва от по 40 лв.
Подсъдимият С.И. обяснил на
св. М., че ако закъснее с връщането на парите, лихвата ще се увеличи от 40 лв.
на 80 лв. за един месец. Всеки път той
записвал дадените и върнати заеми в една тетрадка.
Свидетелката Г. М. винаги връщала парите на време, като за взетите от подсъдимия С.И. общо 700 лв. на заем /100 лв. + 6х100
лв./ тя му върната общо 700 лв. главница и 280 лв. лихва.
За всички взаимоотношения по даване и връщане на заеми
не били съставени и предоставени на свидетелката М. никакви документи от
подсъдимия С.И..
Съдът е приел гореизложените обстоятелства за
установени от показанията на свидетелката Г. М.,
дадени на досъдебното производство пред съдия /л.231 – л.232 от ДП/, прочетени
на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК и потвърдени от
нея. Това се е наложило, тъй като св. М. е заявила първоначално, че не си е спомнила колко
пари е взела на заем от подсъдимия С.И.,
защото е неграмотна и не може да си записва.
Тези показания, правилно са приети за достоверни,
защото са дадени само няколко месеца след деянието от подсъдимия С.И. и би следвало
най-точно и вярно да отразяват случилото се. Отделно, самата процедура по
чл.223 от НПК дава достатъчна законова гаранция за законосъобразното провеждане
на разпита, като на свидетеля не би могло да се оказва някакво влияние, за да
може спокойно да депозира показанията си и същите да бъдат отразени достоверно
в протокола.
При проведените очни ставки в съдебно заседание между
св. Г. М. и двамата подсъдими, последните отричат да са давали
заеми срещу лихва, докато тя е категорична, че е вземала пари на заем от подсъдимия С.И. при
горепосочените условия. По отношение на твърдението на подсъдимите, че св. М. само
е взимала на вересия храна от магазина им, тя не отрича това. Същевременно
пояснява нещо твърде важно, а именно обстоятелството, че парите от магазина ги е
връщала на Д.Г., която си е записвала сумите в тетрадка, а заемите от сина й С.
са отразявани от него в друга тетрадка.
Свидетелят Г.М.Г. живеел в кв. „К.”, гр. Р. със св. П.П.и многодетното
им семейство.
През 2016 г. свидетелят Г. имал нужда от пари, поради
което отишъл до къщата, в която живеел подсъдимият С.И. с родителите си и му
поискал сумата от 200 лв. Подсъдимият му обяснил, че за заем от 200 лв.
месечната лихва е 80 лв. Г. се съгласил и взел парите, а подсъдимият С.И.
записал името му в една тетрадка. Свидетелят разказал за това на жена си –
свидетелката П. П..
Тъй като не успял да събере парите и да върне заема в
уговорения срок, свидетелката П. П. отишла да съобщи за това на подсъдимия С.И..
Той казал на П., че слага още 80 лв. – лихва за втория месец.
В началото на м. май 2016 г. свидетелят Г.Г.върнал
парите на св. Д.Г. на два пъти – първо 200 лв., а след това – 180 лв. /обвинението
е за върнати 200 лв. + 160 лв./.
За всички взаимоотношения по даване и връщане на заеми
не били съставени или предоставяни документи от подс. С.И. на св. Г.Г..
Вече се упомена, че съдът правилно е приел
гореизложеното за установено, базирайки се на показанията от досъдебното
производство на свидетелката П.П.пред съдия на /л.235 – л.236
от ДП/, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, както и на свидетеля Г.Г.,
/л.223 от ДП/, прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. При
кредитирането им коректно е съобразено, че същите са дадени няколко месеца след
извършване на деянието от подсъдимия С.И. и следва най-точно и вярно да
отразяват случилото се. Те кореспондират помежду си спрямо подробностите
относно взетите от тях заеми от подсъдимите К.И. и С.И., за време и начин на
вземането им, заети суми, искани лихви, записване в тетрадката, начин на
връщане. Освен това, двамата свидетели са потвърдили депозирането на показания
от досъдебното производство, като в съдебно заседание след прочитането и
предявяването на протоколите, не отричат подписването им.
Обосновано не са възприети за достоверни твърденията
на св. Г.Г.пред съда, с които на практика отрича истинността на показанията си
от досъдебното производство, защото тогава се дрогирал с хероин, не е казвал,
че е взимал пари, като полицаят И.Г.му казал да подпише протокола и е бил
заплашван от колегите му Б. и Б..
Съдът, за да достигне до този извод се е позовал на
показанията на разпитаните в качеството на свидетели по-голяма част от
полицейските служители, посочени от св. Г..
Свидетелят И.Г.като служител от „К.п.” към РУ – Р.,
категорично е отрекъл да е присъствал на разпитите на свидетелите по настоящото
наказателно производство или да им е давал указания какво да казват, както и да
е имало заплашване или оказване натиск върху тях /л.268 – л.269 от НОХД
№556/17г./.
Свидетелите А.П. и С. Б. в качеството си на началници
на групи към „К.п.” към РУ – Р. и РУ – Г. отричат да са имали нещо общо с
твърденията на св. Г..
Свидетелят П. е заявил, че е организирал опазването на
обществения ред и издирвателните мероприятия по случая, но не е снемал
обяснения от подсъдимите или от свидетелите, нито е присъствал на техните
разпити, отрича да е оказвал натиск върху тях или да знае полицейски служители
да са имали нерегламентирана намеса в разпитите им /л.268 от НОХД№556/17г./.
Свидетелят С. Б. твърди, че не е бил служебно
ангажиран със случая на РУ – Р., нито му е искано съдействие във връзка с
инцидента /л.340 от НОХД №556/17г./.
Тъй като е било установено, че полицейският служител Б.
Б. от „К.п.” към РУ – Р. е взел участие в досъдебното производство, като е
извършил действия по разследването, провеждайки разпит на свидетелите О.П. и С.
Й., на основание чл.118, ал.2 от НПК не е разпитан в подобно качество.
Проведената очна ставка между свидетелите П. и Г.
относно взетите от втория от тях пари на заем от подсъдимия С.И. не е
спомогнала за изясняването на фактическата обстановка по случая, тъй като всеки
от тях е останал на първоначално изразеното си становище пред съда. Самата свидетелка
пред съда е изразила и неувереността си по повод на предходните си твърдения за
взетите от Г. в заем 200 лева и т.н.
Свидетелят Ю.Е.Е.живеел в кв. „К.”, гр. Р.. Той бил с начално
образование, безработен, понастоящем е в Затвора – С.З..
В началото на 2016 г. свидетелят Ю.Е.имал нужда от финансови
средства и решил да вземе заем от подсъдимия С.И., за когото знаел, че дава
пари срещу лихва. За целта Е. поискал
сумата от 30 лева, като подс. С.И. му
казал, че месечната лихва е 15 лв., т.е. след един месец трябва да му върне общо
45 лв. /30 лв. главница + 15 лв. лихва/. Свидетелят успял да спази уговорката
като върнал на подсъдимия цялостната сума в срок.
След известно св. Ю.Е. време
отново поискал от подс. С.И. заем в размер на
45 лв., като месечната лихва
била 20 лв. В уговорения срок свидетелят върнал на същия подсъдим сумата от 65 лв. /45
лв. главница + 20 лв. лихва/.
За взаимоотношенията им по даване и връщане на заеми
не били съставени или предоставени никакви документи от подсъдимия С.И..
Съдът правилно е приел гореизложените обстоятелства за
установени от показанията на св. Ю. Е., дадени на досъдебното производство /л.214
от ДП/, прочетени на съдебното следствие, на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.1 от НПК.
Това се е
наложило, тъй като св. Е. в съдебно заседание при разпита си се е
отрекъл от достоверността на първоначалните си показания, защото си ги е
измислил и е излъгал полицията, тъй като тогава заради двамата подсъдими
семействата им в квартала са били пръснати и е искал да бъдат строго наказани.
Напълно логично подобна теза е приета за неубедителна,
тъй като показанията на св. Е. от досъдебното производство са дадени няколко
месеца след извършване на деянието и би следвало да отразяват най-точно и вярно
случилото се. Още повече и че след прочитането на показанията му пред
разследващите органи и предявяване на прочетения протокол в съдебното заседание,
свидетелят Е. е потвърдил подписването му, като е бил и добре запознат със
съдържанието му. Друг важен детайл е и обстоятелството, че в показанията на досъдебното
производство св. Е. е разказал, не само за взетите в заем и върнати с лихва
парични суми от подс. С.И., но и за даваните по същото време кредити от неговия
баща – подс. К.И. и чичо му – А. И.. А последното се потвърждава от сключеното
споразумение с обв. А. Д., с което е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.252, ал.1 НК, в което е включено като деяние, извършено в
началото на 2016г. и предоставянето на друг кредит отново на Е..
А по отношение на твърдението на св. Е., че е взимал
по това време храна на вересия от магазина на семейството на двамата подсъдими,
очевидно тези взаимоотношения не би следвало да се смесват с инкриминираните. И
това е така, защото Е. разказва, че финансовите
му взаимоотношения по този повод ги е осъществявал, не с подсъдимите, а със св.
Д. Г., която за вересиите в магазина си е водела самостоятелна тетрадка.
Свидетелят С.С.К.живеел в кв. „К.”, гр. Р., имал основно образование и
бил безработен.
През м. април 2016 г. св. К. имал нужда от пари и
знаел, че в квартала се дава заеми срещу лихва от подсъдимия С.И.. Затова и
отишъл в семейната им къща и поискал от него заем от 50 лв. Подсъдимия С.И. му
казал, че ще му даде парите, но след един месец трябва да му ги върне с 20 лв.
лихва, т.е. общо 70 лв. Свидетелят се съгласил и подсъдимият му дал парите.
След един месец св. С. К. върнал на подсъдимия С.И. 70
лв. /50 лв. заем + 20 лв. лихва/.
За взаимоотношенията им по даване и връщане на заеми
не били съставени и предоставени на свидетеля никакви документи от подсъдимия С.И..
Съдът обосновано е приел тези обстоятелства за
установени, базирайки се на показанията на св. К., дадени пред съдия на
досъдебното производство, прочетени на съдебното следствие на основание чл.281,
ал.1, т.1 от НПК /на л. 252 - 253 от ДП/. Това се е наложило, тъй като св. К. в
съдебно заседание е отрекъл истинността на показанията си от досъдебното
производство, заявявайки, че не е чел протокола, а само го е подписал. Неговите
пояснения, правилно са преценени като неубедителни, тъй като разпитът пред
съдия по реда на чл.223 от НПК дава достатъчно гаранции за законосъобразното му
извършване, за депозирането на показания от свидетеля в спокойна обстановка и
без да се упражнява натиск, както и че разказаното ще се записва вярно и точно
в протокола. В този смисъл няма пречка за приемането на показанията на
свидетеля С. К. на досъдебното производство за достоверни, тъй като са дадени
няколко месеца след инкриминираните събития и би следвало най-точно да
отразяват случилото се. Друг важен детайл в тази насока е и обстоятелството, че
след прочитането на показанията от досъдебното производство и предявяването на
прочетения протокол на свидетеля, св. К. е потвърдил, че положените в протокола
подписи са негови.
Б. Дейността, за която обвинението е прието за недоказано.
Подс. С.И. е обвинен и за това, че през месец април
2016 г. в гр. Р. е предоставил кредит в размер на 200 лв. на свидетеля Ф.В.А.със срок на погасяване
един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер
на изплатеното по този кредит възлиза на
280 лв./200 лв. главница и 80 лв. лихва/.
Обосновано е съобразено обстоятелството, че за всички
взаимоотношения по даване и връщане на заеми не са били съставени никакви
документи от подсъдимия С.И., които да са дадени заемополучателите и да са
налични по делото.
А горепосочената част от повдигнатото срещу подс. С.И.
обвинение и била приета за установена единствено от дадените на досъдебното
производство показания на свидетеля Ф.А.,
който обаче по време на съдебното следствие е заявил, че нито е чувал
подсъдимите К.И. и С.И. да дават пари на заем, нито е вземал заем от тях.
Съдът коректно е съобразил обстоятелството, че св. А.
е неграмотен и в протокола му за разпит на досъдебното производство е отразено,
че го е прочел, а не че му е прочетен, поради което е преценил, че не може да
бъде приобщен към доказателствената маса по делото, на основание чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 от НПК.
Поради тези причини в крайна сметка, след премахването
на горепосочената част, окръжният съд законосъобразно е преценил за недоказано обвинението
срещу подсъдимия С.И. и за разликите в общия размер на предоставените кредити
от 1 025 лв. до 1 225 лв. и в общия размер на получените неправомерни доходи от
495 лв. до 575 лв. по първоначално повдигнатото обвинение.
При приемането на така описаната фактическа обстановка
за установена, окръжният съд по повод на възраженията на защитата, с основание
е отбелязал, че няма законова пречка взаимоотношенията по даване и връщане на заеми с лихви в съответния
размер, да се доказват с всички възможни доказателства, включително и с гласни
такива.
В конкретния случай, не се оспорва че свидетелите не
са си водили записки за дължимите парични суми на подсъдимите К.И. и С.И., както
и за равностойността на взетата от тях храна на вересия от магазина на
семейството им. Основната причина това да е така се дължи на обстоятелството,
че една голяма част от свидетелите, като М. Й., И. Й., Г. М., П. П., Ж.С.и Г.Г.са
напълно неграмотни, Н. А. и Ю.Е.са с начално образование, като единствен свидетелят
С. К. има основно образование. Неграмотни са и друга част от свидетелите, които
не са визирани в повдигнатото обвинение - Ф.А., Е. И. и Ф.П., а само с начално
образование - Н. И., Е.Ч.и А.С..
Повечето от разпитаните по делото свидетели, обаче са
категорични, заемите
са били записвани от подсъдимите К.И. и С.И. в една тетрадка, а вересиите от магазина от свидетелката Д.Г. в съвсем друга тетрадка.
Не би могло да се отрече и
обстоятелството, че по време на съдебното следствие е било установено, как
сериозна част от свидетелите в показанията си са изпаднали във вътрешни
противоречия. Но съвсем резонно е съобразено, че това се дължи главно на
неграмотността и ниската образованост на повечето от тях, както и на изминалия
немалък период от време от инкриминираните събития, с оглед на което е възможно да забравят някои подробности. Правилно е съобразена
и спецификата на взаимоотношенията на свидетелите, които са част от затворената
общност в кв. „К.“, където често същите се променят и влияят. Поради тези
причини и настоящата въззивна инстанция намира, че съвсем правилно окръжният
съд е приел като достоверни показанията на свидетелите, дадени в хода на
досъдебното производство, защото са най-близо до инкриминираните събития. По
тази причина съдът счита за неоснователно възражението на защитата, че
показанията на свидетелите – заемополучатели са само голословни твърдения,
които не могат да бъдат кредитирани като доказателства по делото.
С основание е отхвърлена като защитна и тезата на подсъдимите
К.И. и С.И., затова че повечето от свидетелите им дължат пари не от заеми, а за
даваната им на вересия храна от магазина, като задържането им е дало повод с
твърденията за отпусканите кредити срещу лихва, да не връщат задълженията си.
Правилно е съобразено, че отношенията между
подсъдимите К.И. и С.И., спрямо свидетелите – заемополучатели са се развивали
на две различни основания – по предоставяне на пари на заем срещу лихва и по даване
на храна на вересия от магазина, стопанисван от семейството им.
В тази връзка е съобразено, че свидетелите М. Й., Н. А., И. Й., П. П., Г.Г., Г.
М. и Ю.Е.много ясно в показанията си са разграничили двете линии на заеманите
средства и стоки. Те са категорични, че за заемите са контактували, с
подсъдимия К.И. и с подсъдимия С.И. - искане
за предоставяне на заем, уговарянето на условия за отпускането, даването на
парите, връщането на заема с уговорената или с по-голяма лихва, които са ги
записвали в една
тетрадка. По отношение вземането на храна на вересия от магазина, това е
ставало със свидетелката Д.Г., която ги записвала в друга тетрадка.
Друг важен елемент е
обстоятелството, че почти всички
свидетели - Н. А., П. П., Ж.С., Г. М., Г.Г.,
Ю.Е.и С. К. са върнали заемите, ведно с лихвите, за които разказват.
Единствено свидетелката М. Й. твърди, че дължи
още пари на подсъдимия К.И. по взетите от нея заеми – още 400 лв. главница.
В съдебно заседание са били разпитани и свидетелите Н.
И. /тъща на подс. К.И. и баба по майчина линия на подс. С.И./, Е.Ч., А.С., Е. И.
и Ф.П.. Тези свидетели са разказали, че двамата подсъдими не дават пари на заем
срещу лихва, а са давали стоки на вересия от магазина си. Повечето от тях, с
изключение на Ф. П. и А. С., твърдят, че в полицията са ги карали да кажат, че
са вземали пари на заем от подсъдимите. Подобна теза излага пред съда и св. Д.Г.
- фактическата съпруга и майка на подсъдимите К. и С. И..
Но в действителност срещу подсъдимите К.И. и С.И. няма
обвинение, че са давали пари на заем срещу лихва на горепосочените свидетели, а
и техните показания не удостоверяват инкриминираните взаимоотношения с другата
група от свидетели – заемополучатели.
За подс. К.И. от значение в рамките на настоящото
наказателно производство е Споразумение № 51 от 24.02.2014 г. по нохд №
333/2013 г. на Радневския районен съд, с което за извършено на 15.06.2013 г.
престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр. посл. и т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от НК, същият е осъден на една
година лишаване от свобода. Изпълнението
на това наказание е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години,
считано от влизане на споразумението в сила. Споразумението е влязло в сила на
24.02.2014 г.
По този повод, обосновано е
преценено, че гореописаната фактическа обстановка се установява от обясненията
на подсъдимите в съответната им част; показанията в съдебно заседание на
свидетелите М. Й., Н. А., И. Й., П.
П., Ж.С., Ю. Е., Г.Г., Г. М., С. К., Ф.А., Д.Г., Н. И., Е.Ч., Е. И., Ф.П., А.С.,
А.П., С. Б. и И.Г.; показанията на свидетелите - Ю. Е., М. Й., И. Й. и Г.Г.от
досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание на основание чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК; показанията на свидетелите – Г. М., П. П., Ж.С.и, С.
К.ов, дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК; приложените към делото писмени
доказателства.
От правна страна, въззивният съд споделя
изцяло мотивите на Старозагорския окръжен съд по постановената присъда, с която
подсъдимите са били признати за виновни по основната част от повдигнатите им
обвинения.
Противно на възраженията на защитата, по
гореописания начин с деянията си подсъдимите К.И. и С.И. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на чл.252, ал.1, пр.1 от НК.
От събраните по делото доказателства,
безспорно е установено, че във вменения инкриминирания период, съответно:
1. Подс. К.Д.И. през периода от м.
октомври 2015г. до м. май 2016г. в гр. Р. без съответно разрешение е извършвал
по занятие банкови сделки, като е предоставял парични кредити /заеми/ на
физически лица срещу получаване на лихва, за която дейност се изисква такова
разрешение, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции /ДВ, бр.59
от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, съответно на Н. К. А., М. С. Й., П.С.П.и
Ж.М.С., всички от гр. Р., като общият размер на предоставените кредити е 1 430
лв. и с дейността си е получил неправомерни доходи в размер на 1 575 лв.
2. Подс.
С.К.И. през периода от 2015 г. до м. май 2016 г. в гр. Р. без съответно
разрешение е извършвал по занятие Б.и сделки, като е предоставял парични
кредити /заеми/ на физически лица срещу получаване на лихва, за която дейност
се изисква такова разрешение, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за кредитните
институции /ДВ, бр.59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, съответно на Г.
М. Г., Ю.Е.Е., С.С.К.и Г. И. М., всички от гр. Р., като общият размер на
предоставените кредити е 1 025 лв. и с дейността си е получил неправомерни
доходи в размер на 495 лв.
Правилно е
съобразено, че основният състав на престъплението по чл. 252, ал.1, пр.1 от НК
изисква даване на заем на парични средства на широк кръг лица срещу лихва, без
съответно разрешение, т.е изпълнителното деяние се изразява в действия, които
по своята същност представляват банковото кредитиране. Неслучайно е
криминализирано не единичното предоставяне на заем, а системното или
многократно заемане на суми срещу лихва, т.е. извършването по занятие на сделки
от този вид банковото кредитиране представлява временна продажба на паричен
ресурс със задължение същият да се върне, като в продажбата се включва и цената
на този ресурс - лихвата. Затова и банкови операции могат да се извършват само
от кредитни и финансови институции, които имат статут на юридически лица и са с
лиценз от БНБ да търгуват с парични средства.
Инкриминираната
дейност, като типично престъпление по занаят изисква да се засягат дейности,
регламентирани със специална правна уредба. В конкретния случай банковата
дейност е регламентирана и е под разрешителен режим, съгласно българското
законодателство.
Подсъдимите
К.И. и С.И. са извършвали банковото кредитиране в нарушение на правилата в Закона
за кредитните институции.
Съгласно
чл.2, ал.1 от ЗКИ – банката /кредитна институция/ съставлява юридическо лице,
която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. А
разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗКИ изисква за осъществяването на банковата или
дейността като платежна институция, да се издаде лиценз от БНБ.
Безспорно,
подсъдимите не са имали лиценз от БНБ за извършване на банка дейност, но и такъв
не се издава на физически лица, а само на търговско дружество, учредено като
акционерно и с ограничена отговорност, при изпълнение на многобройни условия и
изисквания.
Подобна
дейност са извършвали през горепосочените инкриминирани периоди подсъдимите К.И.
и С.И., които на повече от три физически лица са давали в заем различни суми,
срещу лихви с цел извличане на материални облаги. Вярно е, че подсъдимите не са
извършвали публично привличане на средства, а като физически лица са оперирали
със свои собствени такива, но това не изключва съставомерността на дейността
им, тъй като в ЗКИ няма подобно изискване към банката като юридическо лице.
По делото е
установено, че заемателите са били изпаднали във финансови затруднения, като не
са отговаряли на условията за отпускане на кредити от банки и спешно са се
нуждаели от парични средства.
В
конкретния случай подсъдимият К.И. е дал общо 6 на брой парични заеми срещу
лихва на 4 физически лица: на св. Н. А. еднократно през м. февруари 2016г., на
св. М. Й. два пъти през периода от м. октомври 2015г. – м. януари 2016г., на св. П. П. два пъти в
началото на 2016г. и на св. Ж. С. еднократно през м. март 2016г.
Подсъдимият
С.И. е предоставил общо 11 на брой парични заеми срещу лихва на други 4
физически лица: на св. Г. Г. еднократно през 2016г., на св. Ю. Е. на два пъти
през 2016г.; на св. С. К. еднократно през м. април 2016г. и на св. Г. М. седем
пъти през периода от лятото на 2015г. до м. май 2016г.
Извършителите
са се възползвали от горепосочените обстоятелства, като са определяли и изключително
високи месечни лихви върху предоставяните суми - между 40% и 50 %. А при св. Н. А., при отпуснат от подс. К.И.
заем от 200 лева, получената лихва е даже 1080 лева.
Подс. К.И.
при отпускането на заемите, дори е настоявал повечето заемополучатели да гарантират
връщането на сумите, като е взимал и задържал техните лични и дебитни карти /М.
Й., Н. А. и Ж.С./.
Извършваната
от подсъдимите банкова дейност е била за тях източник на доходи за сметка на
пострадалите.
От друга страна броят на отпуснатите
кредити на различни физически лица срещу лихва, както и обстоятелството, че
подсъдимите са се занимавали с тях през един немалък период от време – от
2015г. до задържането им през м. май 2016 г., сочат по несъмнен начин, как тази
дейност е била осъществявана от тях именно „по занятие“ по смисъла на чл.252,
ал.1 НК.
В правната теория е прието, че за
наличието на подобна съставомерна дейност, от обективна страна се изисква да са
извършени поне три сделки, които да са насочени към получаване на траен
източник на доходи и печалби. А съдебната практика на ВКС намира, че не е нужно
занятието да съставлява единствен или главен поминък, а е възможно лицето да
има и други източници на доходи. В настоящия казус безспорно е установено, че
във всичките случаи при предоставяне на заемите е била уговаряна и получавана
лихва, т.е. са били реализирани от подсъдимите К. и С. И. материални облаги,
макар и техния размер да не бил твърде голям.
Въпреки това, с оглед на спецификата на затворения
етнически район и мизерните условия, при които са живеели заемополучателите
/многолюдни семейства, с малки деца, ниски доходи или изобщо липсата на такива,
при които и най-малките парични суми са от значение за ежедневната им прехрана/,
деянията на подсъдимите обосновано не са прецени като маловажни и малозначителни
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, така както се иска от защитата.
По този повод съвсем на място е цитирана
и съдебната практика на ВКС, според която за съставомерността на деянието нямат
значение размерът на предоставяните неправомерно заеми и получени доходи, както
и отрязъкът от време, през който е реализирана тази форма на усложнена
престъпна дейност. За обективната му страна е достатъчно системното осъществяване
на еднородните деяния с уговаряне и получаване на лихва, което да включва поне
три на брой прояви.
От
субективна страна, престъпленията са извършени от подсъдимите виновно под форма
на вината - пряк умисъл. Те са съзнавали обществено опасния характер на извършваните
от тях деяния, предвиждали са обществено опасните им последици и са искали
тяхното настъпване.
Подсъдимите
са били запознати, че нямат разрешение за извършването на процесната банкова
дейност като физически лица, както и че не са искали или получавали подобно за реализиране
на банкови сделки от БНБ. Независимо от липсата на нужното разрешение /лиценз/,
подсъдимите са предоставяли процесните кредити, като са се е възползвали от
финансовите затруднения на своите съкварталци и са целели получаване на неправомерни
доходи.
В
конкретния случай обаче срещу подсъдимите К.И. и С.И. е повдигнато обвинение за
извършване на банкови сделки по занятие без нужното разрешение, в нарушение и
на разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗКИ, според която публичното привличане на
влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал.2, т.3 и т.4
може да извършва само по т.1 лице, което е получило лиценз за банка от БНБ.
Правилно е
преценено, че макар и посочената
разпоредба да визира разрешителния /лицензионен/ режим на банковата дейност,
същата е неотносима към предмета на обвинението, защото в него няма
обстоятелства, които да обуславят описаните дейности – по влогонабиране и
услуги по ал.2, т.3 и т.4 от ЗКИ. Затова
и подсъдимите К.И. и С.И. са признати за невинни и оправдани по първоначално
повдигнатото им обвинение да са извършили деянията по чл.252, ал.1, пр.1 от НК
в нарушение на чл.2, ал.5 от ЗКИ.
Законосъобразно,
поради изложените съображения за липса на достатъчно доказателства, подсъдимите
са признати за невинни и оправдани по
първоначално повдигнатите им обвинения, както следва:
- К.И., за това, че е извършил деянието в периода от
2011 г. до м. септември 2015 г., включително; за това, че през 2011 г. в гр. Р.
шесткратно е предоставил кредити от по 100 лв. на Ю. А. Р., със срок на
погасяване един месец, при лихва от по 30 лв., като общият размер на
изплатеното възлиза на 780 лв., от които 600 лв. главница и 180 лв. лихва; за
това, че през 2014 г. в гр. Р. еднократно е предоставил кредит от 800 лв. на К. И. Б., със срок на погасяване
от един месец, при лихва от 200 лв., като общият размер на изплатеното възлиза
на 1000 лв., от които 800 лв. главница и 200 лв. лихва; за разликите в общите
размери на предоставените кредити от 1 430 лв. до 2 830 лв. и на получените
неправомерни доходи от 1 575 лв. до 1 955 лв.
- С.И., за
това, че през месец април 2016 г. в гр. Р.
еднократно е предоставил кредит от 200 лв. на Ф.В.А., със срок на погасяване от
един месец, при лихва от 80 лв., като общият размер на изплатеното възлиза на
280 лв., от които 200 лв. главница и 80 лв. лихва; за разликите в общите размери
на предоставените кредити от 1 025 лв. до 1 225 лв. и на получените
неправомерни доходи от 495 лв. до 575 лв.
По вида и размера на наложените наказания.
Въззивният съд
споделя, направената преценка на окръжния съд при индивидуализацията на
наказанията спрямо подсъдимия К.И., за разлика от тази за подсъдимия С.И..
За престъплението по чл.252, ал.1 от НК
е предвидено наказание лишаване от
свобода от 3 до 5 години и конфискация до ½ от имуществото на дееца.
Безспорно инкриминираната
деятелност като цяло е с висока степен на обществена опасност.
Личността на
подсъдимия К.И. не е с ниска степен на обществена опасност, видно от
приложената по делото справка за съдимост, според която е бил осъждан
няколкократно. Проявил е и упоритост при извършването на инкриминираното
деяние, осъществено в рамките и на изпитателния срок на предходно негово
осъждане. Същевременно за подсъдимия К.И. са налице смекчаващи отговорността му
обстоятелства, като сравнителната времева отдалеченост на извършването на
инкриминираното деяние и добрите характеристични данни, видно от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Но последните по своята характеристика и
тежест противно на доводите на защитата, не сочат за наличието на основанията,
предвидени в чл.55 от НК.
В този смисъл
окръжният съд напълно справедливо е счел, че следва на подсъдимия К.И. да се
наложи наказание лишаване от свобода, при условията на чл.54 от НК при превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер на 3 години и 6 месеца.
Тъй като за
подс. К.И. по делото няма данни за притежавано имущество, не му е наложено и кумулативното
наказание конфискация.
Настоящата
инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата за
незаконосъобразното приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК. Видно от
справката за съдимост на подсъдимия К.И.,
със споразумение № 51 от 24.02.2014 г. по нохд № 333/2013 г. на Районен съд – Р.,
за престъпление, извършено на 15.06.2013 г., същият е осъден на една година
лишаване от свобода. Изпълнението на това наказание е отложено по реда на чл.66
от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на съдебния
акт, т.е. от 24.02.2014 г. А деянието по
настоящото дело, за което е признат за виновен е извършено в периода м.
октомври 2015 г. – началото в м. май 2016 г., т.е. в рамките на горепосочения
изпитателен срок.
Поради тези причини,
окръжният съд законосъобразно, на основание чл.68, ал.1 от НК е постановил с
присъдата, че следва подс. К.И. да
изтърпи изцяло и отделно от определеното му по настоящото дело наказание от три
години и шест месеца лишаване от свобода и наложеното му наказание по нохд №
333/2013 г. на РС – Р. от една година лишаване от свобода.
Правилно е
преценено, че на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, следва подс. К.И.
да изтърпи, така определените му наказания „Лишаване от свобода“ по настоящото
дело в размер на 3 години и 6 месеца, както и отделното такова по нохд
№333/2013г. на РС – Р. в размер на 1 година при първоначален „Строг“ режим.
По отношение
на подсъдимия С.И., действително смекчаващи отговорността му обстоятелства се
явяват, сравнителната отдалеченост във времето на инкриминираното деяние и
младата му възраст. Обаче не е взето предвид това, че същият за разлика от баща
си е с чисто съдебно минало, както и че сумите по предоставените от него кредити,
ведно с получените лихви са много по-малки по своя размер. Отегчаващо
отговорността му обстоятелство остава единствено проявената упоритост при
извършването на деянието. Или при така съобразените многобройни смекчаващи отговорността
на подсъдимия С.И. обстоятелства, очевидно предвиденото в закона най-леко по
размер наказание ще се окаже несъразмерно тежко с оглед на стореното. А това
изисква, съобразно условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК да се определи
наказанието под най-ниския предвиден предел. В тази връзка за пълното постигане
на целите, визирани в чл.36 от НК, спрямо подс. С.И., много по-справедливо би
се явило едно по-малко по размер наказание „Лишаване от свобода“ под долния
праг от 3 години, а именно 2 години, което налага изменението на присъдата в
наказателната й част.
Коректна е
преценката на окръжния съд по отношение на приложението на чл.66, ал.1 от НК,
тъй като са налице всички изискуеми законови предпоставки. Деецът до момента не
е осъждан, размерът на намаленото по размер наказание лишаване от свобода отново
е до 3 години, както и за пълното постигане на целите за поправянето и
превъзпитанието му не се налага същият да го изтърпява ефективно. Поради което
и с оглед на така изложените обстоятелства, спрямо подс. С.И. остава определеният
минимален изпитателен срок от 3 години.
Понеже за
подс. С.И. по делото няма данни за притежавано имущество, не му е наложено и
кумулативното наказание конфискация.
Правилно, на основание чл.189, ал.1 от НПК, тъй като подсъдимите са били признати за виновни по основната част от повдигнатите
им обвинения, същите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.
При извършената цялостна
служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не
установи наличието на съществени процесуални нарушения.
С оглед на гореизложеното присъдата следва да се измени единствено в наказателно-осъдителната й част по отношение на наложеното на подсъдимия С.И. наказание, което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК да се намали от три на две години „Лишаване от свобода“. А в останалата й част да се потвърди като обоснована, законосъобразна и справедлива.
Водим от горното и на
основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Апелативният съд,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 24/04.06.2019 г. по НОХД №556/2017 г. на
Старозагорския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част спрямо подсъдимия С.К.И.,
като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК намалява размера на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ от 3 на 2 години.
Потвърждава присъдата в останалата
й част.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалване или протест в
15 дневен срок от съобщаването пред ВКС - С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.