№ 120
гр. гр. Лом, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Р.а
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200202 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200062 от 20.04.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „ДОМ ЗА
ВЪЗРАСТНИ ХОРА С ДЕМЕНЦИЯ И ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА“ – Добри дол,
ЕИК 0003208400194, в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ на
основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че при
извършена проверка на място на 16.03.2022 г. по спазване на трудовото
законодателство от Дирекция „ИТ” - гр. Монтана, се констатира, че домът в
качеството на работодател, представляван от Т. И. Т., е допуснал, видно от
Заповед № 73/14.04.2021 г., Заповед № 161/10.08.2021 г. и Заповед №
248/01.12.2021 г. за отчитане на положения извънреден труд лицето *** на
длъжност „мед. сестра“ да отработи общо 319 часа извънреден труд при
законово допустима максимална продължителност през една календарна
година 150 часа, във връзка с установено сумирано изчисляване на работното
време, с период на отчитане – 4 – месечен.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал
работодателят - „Дом за възрастни хора с деменция и дом за стари хора“ –
1
с. Добри дол, за който в съдебно заседание представител не се явява. От
юрисконсулт К. И. е постъпила писмена защита, в която са изложени
подробни аргументи и се моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител – старши юрисконсулт ***, взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Представя и писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от
страна, имаща процесуална възможност за обжалване.
Разгледана по същество се явява и основателна.
От фактическа страна:
На 16.03.2022 г. З. А. и Л. Р. – служители на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Монтана извършили проверка в „Дом за възрастни хора с деменция
и дом за стари хора“ със седалище в с. Добри дол, ****. При представяне на
изисканите документи /заповеди за положен извънреден труд в края на
отчетния период – 4-месечен/ установили, че домът в качеството на
работодател, е допуснал едно от заетите лица - *** на длъжност „мед. сестра“
за цялата 2021 г. да положи извънреден труд в размер на 319 часа, при
законоводопустима максимална продължителност на същия – 150 часа. На
21.03.2022 г. св. А. съставила АУАН № 12-2200062 на юридическото лице -
„Дом за възрастни хора с деменция и дом за стари хора“ - с. Добри дол, в
присъствието на свидетелите Л. Р. и П. А.. Актът бил съставен в присъствието
на представляващия ЮЛ – директора Т. Т., който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано друго писмено възражение
против така съставения АУАН.
Наказващият орган преценил, че АУАН е законосъобразно съставен за
нарушение на чл. 146, ал. 1 от КТ и е издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр.
с чл. 414, ал. 1 от КТ атакуваното НП № 12-2200062 от 20.04.2022 г., с което
наложил имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
2
От правна страна съдът намира, че АНО неправилно е приложил
материалния закон и е наложил едно незаконосъобразно административно
наказание. Чл. 146, ал. 1 КТ предвижда, че „Продължителността на
извънредния труд през една календарна година за един работник или
служител не може да надвишава 150 часа.“ Видно от представените по делото
3 бр. Заповеди за отчитане на положен извънреден труд, лицето *** на
длъжност „мед. сестра“ за цялата 2021 г. е положила извънреден труд в
размер на общо 319 часа. Със Заповед № 73/14.04.2021 г. е наредено да се
изплати на Неделина допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 107 часа. Със Заповед № 161/10.08.2021 г. е
наредено да се изплати на Неделина допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 97 часа. Със Заповед №
248/01.12.2021 г. е наредено да се изплати на Неделина допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 115 часа.
Вярно, нормата на чл. 146, ал. 1 от КТ е императивна и забранява
извънредния труд да е повече от 150 часа на година, а
административнонаказаното ЮЛ е допуснало съответната медицинска сестра
да положи извънреден труд в размер два пъти повече от допустимия. От
правилото на чл. 146, ал. 1 от КТ обаче има изключения – съгласно ал. 4
ограничението за максимална продължителност на извънредния труд не се
прилага в случаите на чл. 144, т. 1-4 КТ. Поради особената важност на тези
случаи максималната продължителност на извънредния труд не е ограничена
и тя може да бъде толкова, колкото се налага от действието на съответните
основания за прилагането му. Една от тези хипотези е именно оказването на
медицинска помощ (т. 4, предл. последно) и именно тя е налице в случая.
Видно от представената длъжностна характеристика (л. 12-13 от делото) *** е
на длъжност „медицинска сестра“. И при обикновената медицинска помощ
(не само тази, оказвана в медицински заведения – лечебни, санаториални и
възстановителни) полагането на извънреден труд е на общо основание
допустимо, а ограничението за продължителността му от 150 часа не следва
да се прилага. Това е така, защото полагането на такъв труд е свързано с
живота и здравето на човека, които са достатъчно важни за да оправдаят
неговата допустимост. Както правилно се посочва в жалбата (а и е ноторно
известно) през 2021 г. е налице тежка епидемиологична обстановка, при която
нуждата от медицинска помощ се засилва. Непредвидимата кризисна
3
ситуация застрашава съответно в по-висока степен живота и здравето на
настанените лица в домовете, нуждаещи се от ежедневни медицински грижи.
Затова и полагането на извънреден труд (в случая – от медицинската сестра
Неделина) се явява оправдано и не може да се приеме, че са нарушени
трудови права на служителя. Още повече, че е налице съгласие от негова
страна, както и надлежно заплащане на извънредния труд от страна на
работодателя (което е видно и от представените 3 бр. Заповеди).
Затова и съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ, тъй като не е допуснато
нарушение на трудовото законодателство. АУАН не е следвало да бъде
съставян, а от своя страна, АНО не е изпълнил задължението, което му
вменява чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Не е извършил проверка на всички обстоятелства
и доказателства по делото, не е отчел изключението, предвидено в чл. 146, ал.
4 КТ и съответно - неправилно е преценил, че е налице нарушение на чл. 146,
ал. 1 КТ и че следва да бъде реализирана административнонаказателна
отговорност спрямо въпросния „Дом за възрастни хора с деменция и дом за
стари хора“ – с. Добри дол на осн. чл. 414, ал. 1 КТ.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено, затова и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от 3АНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2200062 от
20.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с
което на „ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С ДЕМЕНЦИЯ И ДОМ ЗА СТАРИ
ХОРА“ – Добри дол, ЕИК 0003208400194, в качеството му на работодател, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин
лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, че за това, че
при извършена проверка на място на 16.03.2022 г. по спазване на трудовото
законодателство от Дирекция „ИТ” - гр. Монтана, се констатира, че домът в
качеството на работодател, представляван от Т. И. Т., е допуснал, видно от
Заповед № 73/14.04.2021 г., Заповед № 161/10.08.2021 г. и Заповед №
248/01.12.2021 г. за отчитане на положения извънреден труд лицето *** на
длъжност „мед. сестра“ да отработи общо 319 часа извънреден труд при
4
законово допустима максимална продължителност през една календарна
година 150 часа, във връзка с установено сумирано изчисляване на работното
време, с период на отчитане – 4 – месечен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията предвидени в
НПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.
След влизане в сила на решението препис от решението да се изпрати
на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5