РЕШЕНИЕ
№ 28.03.2016г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І-ви граждански състав
На 16.03. 2016 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието
на секретаря Д. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 3221 по описа за 2015г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.М.А. с
ЕГН ******, действаща лично и със съглА.то на майка си А.С.А. с ЕГН ***** и от
последната, като майка и законна представителка на детето М М.А. с ЕГН ****,***
против М.С.А. с ЕГН ***** ***. В исковата молба се твърди, че от съвместното
съжителство на М.А. и А.А. се родили
децата А.А. и М А.. Посочва се, че от момента на раждането им
до настоящия момент основно грижи по отглеждането и възпитанието на децата полагала
само и единствено майката. Родителите им не живеели заедно от 4 години, за
който период от време бащата изцяло се бил дезинтересирал от децата си. Нещо
повече, същият не само не им осигурявал средства за издръжка, но понякога искал
и сумите, които майка им осигурявала за покриване на ежедневните им нужди. Ищците
твърдят, че баща им ги изгонил от жилището, в което живеели, разпродал
покъщнината и не работил никъде,поради което изцяло и само майка им се грижила
за тях, като се налагало да работи на
няколко места. Децата посещавА. училище, извън мястото, в което живеели, което
изисквало допълнителни средства, предвид обстоятелството, че пътувА. и се връщА.
в дома си всеки ден. В допълнение, част от учебните пособия се заплащА., което
също било свързано със средства, които отново се осигурявА. от майка им. От
съда се иска да се постанови решение, с което да осъди бащата да заплаща
месечна издръжка на децата си както следва: за А., действаща лично и със съглА.то
на майка си А. С. А.,
месечна издръжка в размер на 150.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
-15.12.2015г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката и за детето М, действаща лично и със съглА.то на майка си
А. С. А., месечна издръжка в
размер на 120.00 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба -15.12.2015г. до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката. Претендират и за присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
За ищците, редовно уведомени за датата на съдебното
заседание, се явява адв. С., редовно упълномощена, която заяви, че поддържа
заявеното в исковата молба.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното
заседание не се явява и не взема становище по исковете.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Казанлък, редовно призована не изпраща представител.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, твърденията на ищеца и на
разпоредбите на закона, Казанлъшкият районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
От 2 броя Удостоверения за раждане съответно от
02.08.2000г., издадено въз основа на акт
за раждане № 635/21.07.2000г. и от
15.09.2005г., издадено въз основа на акт
за раждане № 651/02.09.2005г. се установява, че родители на децата А. и Мерджан
са А.С.А. - майка и М.С.А. –
баща.
С декларация, приложена по делото,
майката А.А. е декларирала под страх от
наказателна отговорност, че от началото на 2015г. не е работила по трудово правоотношение и
граждански договор и не е получавала
възнаграждение и хонорари. В трудово правоотношение била от началото на м. декември 2015г., но към момента на
подаване на исковата молба все още не била получила трудово възнаграждение.
Декларирала, че получава детски добавки
за двете деца в размер на 72 лв.. Посочила е, че не разполага с други доходи и имущество, от което да се издържа.
Видно от представеното по делото
Удостоверение от директора на
ПГЛПТ – гр. Казанлък е, че детето
А.А. е записана като редовна ученичка
в 9 „в“ клас за учебната 2015/2016г..
От
приетото като доказателство по делото
Удостоверение от директора на ОУ
“Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Шипка се установява, че детето М А. е
записана в 4 клас в редовна форма
на обучение за учебната
2015/2016г.
В хода на социалното проучване социални
работници от Отдел Закрила на детето към Д „СП“ – гр.
Казанлък са установили, че след
раздялата с бащата майката и двете й
дъщери А. и М живеели в жилище, собственост на бабата и
дядото по майчина линия, находящо
се в с. Я, общ. К. Жилището представлявало
едноетажна тухлена постройка, състояща
се от три стаи, обособени както следва: детска стая, спалня, всекидневна и
кухня. В жилището имало общи баня и
тоалетна. Осигурени били
подходящи за отглеждането на децата
хигиенно – битови условия. Социалните работници са установили, че майката
А.А. е поела изцяло грижите за децата.
От началото на м. декември 2015г. г-жа А. ***. Детето А. пътува
до и обратно гр. Казанлък с
безплатна ученическа карта, а детето М
ползва безплатен училищен
автобус.
По делото показания даде свидетелят З
А Т, познат на страните по делото. Той заяви, че от съвместното си съжителство А.и М. имат две
дъщери – А. и М. По време на съвместното им съжителство бащата тормозил физически майката и децата.
Принудени от него те напуснА. общия им дом и заживели в дома на родителите на
майката. През времето на фактическата раздяла бащата не поддържал връзка с
децата и не плащал издръжка. Бащата си намирал сезонна работа, но бил мързелив
и повечето време оставал без такава. Той
нямал друго семейство. След като разбрал, че срещу него ще се води дело за
издръжка заключил къщата си и се укрил. Пред свидетеля бащата бил споделял, че
си правил каквото иска и не го интересувА.
нито жена, нито деца. За децата А. и М грижи полагала майката, която била много
затруднена, тъй като нямала никакви финансови възможности.
При така събраните по делото доказателства, съдът
приема от правна страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с правни
основания чл. 143, ал.2 от СК.
Съгласно законовата разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от
имуществото си. Обстоятелства, имащи значение при определяне размера на
дължимата издръжка са потребностите на детето и
възможностите на родителите. Получаването на издръжката е безусловно, т.
е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие
на качеството ненавършило пълнолетие дете и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи
от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други
такива. Следва по делото да бъдат установени и материалните възможности на
ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период.
По делото е безспорно обстоятелството, че родители на
децата А. и М са майка- А.С.А и баща - М.С.А.. Установи се, че децата
живеят с майката. Съдът счита за доказано също така, че са налице
предпоставките по чл. 143, ал.2 от СК за присъждане на първоначална издръжка. Към
датата на приключване на устните състезания /16.03.2016г./ г., детето А. е
навършило 15 години, а детето М е навършило 10 години. Това предполага потребност от средства за
храна, облекло, закупуване на учебни помагала и социално-културно развитие.
Родителите на децата не живеят заедно от
четири години, като грижите по отглеждането на децата са поети изцяло от
майката, която от началото на м. декември
2015г. е започнала работа в АД „Арсенал“ Казанлък, но от края на м.
януари 2016г. е в болнични , поради заболяване. За бащата се установи, че няма
желание да търси работа, като намира сезонна такава. Не се
установи да има задължения за издръжка към други лица. Съдът приема, че
ответникът като мъж в трудоспособна възраст би могъл да реализира поне минималната
работна заплата, установена за страната в размер на 420 лв.
Съобразявайки всичко изложено дотук, както и
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, съгласно която минималната издръжка на дете
е в размер на 1/4 от минималната работна заплата, възрастта на децата А. и М, техните потребности, липсата на
доходи на ответника, от една страна и от друга - липсата на задължение на
ответника за издръжка към други лица, факта, че е здрав и в трудоспособна
възраст, съдът намира, че необходима за детето А. издръжка е в размер на 230 лв., а за детето М 210лв.. Не се доказаха
нуждите от допълнителни средства извън основните. Не бяха доказани и други разходи, по – големи от обичайните.
Следва да се отчете обстоятелството, че майката
полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на ищците. Ответникът също следва да вземе участие в издръжката им,
като бъде отчетен и факта, че не участва
в непосредственото им отглеждане
и възпитание.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът
следва да заплаща на детето си А.
ежемесечна издръжка в размер на 125 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба -15.12.2015г., чрез майката и законен представител - А.С.Али, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението
или прекратяването на издръжката, и на детето
М, действаща чрез майка си и законен представител А.С.Али ежемесечна издръжка в размер на
110 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -15.12.2015г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката. Останалата
част от издръжката, ведно с
непосредствените грижи за децата следва да се поемат от тяхната майка, поради което
исковете до претендираните суми за издръжка до 150 лв. за детето А. и до 120
лв. за детето Мерджан, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК решението относно присъдената издръжка подлежи на
предварително изпълнение.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените по делото разноски в размер на 261,11 лв., заплатен адвокатски
хонорар, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметката на КРС държавна такса по двата субективно 338,40 лв.
съединени иска в размер на лв..
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 СК, М.С.А.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на А.М.А. с ЕГН **********, действаща лично и
със съгласието на майка си А.С.Али с ЕГН **********, двете с адрес: *** месечна
издръжка в размер на 125 лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
15.12.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на
издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 125 лв. до претендираните 150 лв.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 СК, М.С.А.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на А С.А с ЕГН **********, като майка и законна
представителка на детето М М.А. с ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер
на 110 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2015 г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 110 лв. до претендираните 120 лв. като неоснователен и
недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението, в частта му за издръжката, на основание чл. 242,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, М.С.А.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А., действаща лично и със съгласието на
майка си А С.А и на А С.А, като майка и законна представителка на детето М М.А.
разноски в размер на 261,11 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.С.А. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на КРС държавна такса в размер на 338,40 лв. и ДТ в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС –
Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от 30.03.2016г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: