Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
17.07.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на 16 юли през две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове: Антон
Игнатов
Антония
Атанасова-Алексова
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 223 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1893/18.12.2019
г., постановено по гр. дело № 832/2019 г. по описа на Районен съд- Перник, е
признато за установено че Л.И.В., с адрес: ***, дължи на “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: *** сумата от 646,88 лв., представляваща ½ от стойността на ползвана топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 50,83 лв., представляваща
½ от общия размер на законната лихва за забава за периода от
09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата от 646,88лв., считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК – 05.12.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 08606/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Със същото решение е признато за установено,
че В.К.В., с адрес: ***, дължи на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК: ********* и
със седалище и адрес на управление: *** сумата от
646,88 лв., представляваща ½ от
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
включително и сумата от 50,83 лв., представляваща ½ от общия размер на
законната лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата от 646,88лв., считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.12.2018г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08606/2018г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца по 252,91 лв., всеки един от тях, представляваща
½ от направените в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
В установения от
закона срок Л.И.В. и В.К.В. са обжалвали решението, като молят същото да бъде
отменено и искът да бъде отхвърлен. Навеждат се доводи, свързани с това, че
решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Твърди се, че абонатната
станция, находяща се в *** не е въведена в
експлоатация по съответния ред, което води до неизпълнение на задължението на “Топлофикация-
Перник”АД да доставя топлинна енергия.
„Топлофикация – Перник” АД, гр. П. не е подала
отговор по жалбата в срока по чл.263 и в съдебно заседание не е изпратила
представител.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния
съд е предявен установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
В исковата си
молба ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответниците му дължат
разделно,
всеки съобразно притежаваната идеална част, а именно: ½ ид. ч., на
ищцовото дружество сумата от 1395,40 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в ***, от които: главница в размер на 1293,75
лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, сумата от 101,65
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до
20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 08606/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК.
Ищецът
“Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и
пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон. Твърди, че е
доставил топлинна енергия за процесния имот, като същата не е заплатена от
ответниците.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответниците са оспорили иска, твърдейки, че въвеждането в експлоатация на
абонатната станция в СЕС не е извършено съгласно нормативната база.
По силата на
чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл.3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
Относно
собствеността е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***, том ***, рег. № ***, дело № 497/2000 г. на нотариус № *** Н. З., с район
на действие РС- Перник. С оглед това обстоятелство, районният съд е достигнал
до извода, че ответниците са съсобственици на процесния имот, притежаващи по
½ идеална част от последния (доколкото не е установено нещо различно),
поради което и същите се явяват клиенти на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по делото
е възникнала ex lege (по силата на закона), от момента, в който за определено
лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
Първоинстанционният
съд е възприел въз основа на заключението по изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза на вещото лице З. З., че ответниците са били
потребители на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот,
находящ се в ***, тъй като в жилището се ползва топла вода и отопление, както и
че жилището е свързано със сградната инсталация за топлоснабдяване.
От изготвената и
приета съдебно-икономическа експертиза на вещото лице В. П. е видно, че задължението
на ответниците към ищцовото дружество, е в размер на 1293,75 лева, представляващо
главница за доставена топлинна енергия за периода, от 01.05.2017 г., до
30.04.2018 г. Размерът на лихвата за забава за процесния период – от 09.07.2017
г., до 20.11.2018 г., за главното
задължение на процесния имот е 101,65лв., респ. в размер на 50,83 лв. за всеки
един от ответниците, съобразно съответната им ½ идеални части от общия
дълг.
С оглед
възражението на ответника, досежно въвеждането в експлоатация на абонатната
станция в СЕС и по негово искане, е извършена съдебно-техническа експертиза, в
която вещото лице Б. Й. е посочил, че абонатната станция е въведена в
експлоатация, съгласно нормативната база. Вещото лице е посочило, че АС
номенклатурен № ***, обслужваща СЕС на адрес: *** е монтирана в помещението на
предшестващата абонатна станция, без да се променят трасето на присъединителния
топлопровод, предназначението на помещението, принципа на работа на
топлоснабдителната инсталация, топлинната мощност, натоварването на сградата,
не се засяга конструкцията на помещението (сградата), което сочи, че е
извършена замяна на съществуващата до 2003 г. АС с модернизирана такава. Вещото
лице сочи, че съгласно чл.151 ЗУТ, в тази хипотеза не следва да се издава
разрешение за ползване от ДНСК.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното първоинстанционно
решение е постановено от съдия от РС- Перник в предвидената от закона форма и в
кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно.
По отношение на
допустимостта настоящият състав на въззивния съд намира постановения
първоинстанционен акт за допустим - районният съд се е произнесъл по заявените
с исковата молба факти- наличие на облигационна връзка между страните и
дължимостта на претендираните суми. Наред с това предметът на исковото производство съвпада с
този на заповедното. В заявлението по чл.410 ГПК заявителят се е позовал на
наличие на облигационна връзка, свързана с доставка на топлинна енергия в имот
с адрес: ***.
По въпросите за
неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
Основното
възражение на жалбоподателя е свързано с това, че абонатната
станция, находяща се в *** не е въведена в експлоатация по съответния ред,
което води до неизпълнение на задължението на “Топлофикация- Перник”АД да
доставя топлинна енергия.
Относно това
обстоятелство е извършена съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице Б.
Й. е посочил, че абонатната станция е въведена в експлоатация, съгласно
нормативната база. Вещото лице е посочило, че АС номенклатурен № ***,
обслужваща СЕС на адрес: *** е монтирана в помещението на предшестващата
абонатна станция, без да се променят трасето на присъединителния топлопровод,
предназначението на помещението, принципа на работа на топлоснабдителната
инсталация, топлинната мощност, натоварването на сградата, не се засяга
конструкцията на помещението (сградата), което сочи, че е извършена замяна на
съществуващата до 2003 г. АС с модернизирана такава. Вещото лице сочи, че
съгласно чл.151 ЗУТ, в тази хипотеза не следва да се издава разрешение за
ползване от ДНСК. Настоящият съдебен състав намира, че заключението на вещото
лице не се оборва от други събрани по делото доказателства. Вещото лице се е
позовало в експертизата си на предоставените му документи и направените
констатации, като е достигнало до горния
извод.
Горните изводи,
относно това, че в жилището е доставена топла вода и отопление, се потвърждават
и от заключението на вещото лице З. З.. Според същото, ответниците са били
потребители на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот,
находящ се в ***, тъй като в жилището се ползва топла вода и отопление. Вещото
лице потвърждава, че жилището е свързано със сградната инсталация за
топлоснабдяване.
Предвид горното,
съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1893/18.12.2019 г.,
постановено по гр. дело № 832/2019 г. по описа на Районен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: